Джуд Деверо
Фиона (18)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Тримата продължиха да следват групата въоръжени мъже, докато слънцето залезе и рицарите разпънаха палатките си за нощувка. Майлс и Роджър се натовариха с дърва за огъня и бяха допуснати без проблеми в лагера. И двамата бяха съумели да скрият дълбоко обичайното си аристократично високомерие и се държаха като покорни селяни с приведени глави. Скрита в сянката на дърветата, Фиона наблюдаваше какво става в лагера. Нито един от двамата мъже не беше обърнал сериозно внимание на предложението й да помогне. Сигурно си мислеха, че тя не умее нито да разсъждава, нито да действа като тях. Тя се взираше мрачно в чуждите рицари и проклинаше cipaxa си. Имаше чувството, че никога не е напускала дома на брат си. Макар да беше уверена, че е съвсем сама в гората, не преставаше да се оглежда скритом. Нима можеше да бъде сигурна, че някой от тези въоръжени мъже няма да се промъкне откъм гърба й, да я хвърли в храстите и да я изнасили?

Майлс и Роджър й заповядаха строго да не напуска скривалището си — при никакви обстоятелства. Дадоха й да разбере, че си имат достатъчно работа и нямат време да се тревожат за нея. Роджър й даде аметиста на момичето, а Майлс й описа как да намери роднините му — ако с някого от двамата се случи нещо лошо. При този намек Фиона усети, че й прилошава, но успя да скрие страха си. Мъжете настояваха да я оставят поне на миля от лагера, където никой не може да я издебне, но тя им заяви, че иска да ги вижда, и остана твърда в решението си. Двамата отказаха да я посветят в плана си и Фиона ги заподозря, че нямат истински план. Без съмнение Майлс възнамеряваше да грабне нечий меч и да държи стотината рицари в шах, докато Роджър избяга с пленницата.

Когато отново погледна към лагера, Фиона видя един тромав, приведен стар мъж и изобщо не можа да повярва, че това е гордият й брат. Роджър се приближаваше съвсем бавно до мястото, където беше вързано момичето. То седеше със сведена глава под едно дърво. Ръцете и краката му бяха вързани.

Когато Роджър се спъна и изсипа съчките, които носеше в ръцете си, точно в краката на момичето, Фиона спря да диша. Нямаше представа в какви отношения са били брат й и пленницата, но тя изглеждаше толкова млада, че със сигурност нямаше много ум в главата си. Ами ако почнеше да вика? Ако издадеше Роджър?

Тя вида кратката тръпка по лицето на непознатата. Лицето й се разкриви, но това можеше да бъде изтълкувано и като болка. Само след миг тя отново застина в предишната си неподвижност и Фиона се усмихна облекчено. Момичето не беше глупаво. Лицето му остана безизразно, крайниците не помръдваха. Роджър се наведе и започна да събира разпилените съчки. Един рицар го изруга и го ритна по крака. Роджър падна и се завъртя около оста си и тогава рицарят го изрита още веднъж, този път в ребрата. Роджър прие ритниците с учудващо покорство, но Фиона видя проблясване на нож. Ръцете на брат й бяха скрити под наръча съчки и невидимият нож преряза светкавично въжетата, с които бяха стегнати глезените на момичето.

Фиона забеляза още нещо, което Роджър не можеше да види. Зад него стоеше доста възрастен мъж, богато облечен, целият обсипан със скъпоценни камъни, с малки хлътнали очи, които не се откъсваха нито за миг от вързаното момиче. Угасващата слънчева светлина се отрази само за миг в гладкото стоманено острие.

Майлс, който стоеше в другия край на лагера, изхвърли от огъня горяща цепеница и запали сухата трева наоколо. Преди да бъде наказан за несръчността си, той избяга от лагера и рицарите, които седяха наблизо, се втурнаха да гасят пожара.

За съжаление тази мярка за отклоняване на вниманието се оказа недостатъчна. Мъжете, които охраняваха вързаното момиче, не поглеждаха огъня — а старият мъж продължаваше да се взира в него с пламтящи от омраза очи.

Тъмнината се спусна бързо над лагера; ала огънят разпръскваше достатъчно светлина и Фиона можа да види как скритият зад една кола Майлс измъкна отнякъде дълъг меч.

— Той наистина смята да се бие! — каза си вбесено тя. Вероятно беше решил да вдигне шум, да създаде бъркотия, да привлече повече мъже към себе си, за да позволи на Роджър да избяга с момичето. Щом пожарът не беше успял, звънтенето на стоманата щеше да има повече ефект.

Фиона се надигна от падинката, в която се беше скрила, произнесе кратка молитва за опрощаване на греховете и започна да разкопчава грубата вълнена рокля. Само тя можеше да привлече вниманието на мъжете — и особено на отвратителния старец със златните одежди.

Излизането й на сцената беше бързо и драматично. Тя изскочи на полянката, направи няколко скока и се приземи толкова близо до един от огньовете, че едва не падна в пламъците. Сложила ръце на хълбоците си, с разкрачени крака, тя се приведе напред, корсажът й се разтвори и разголените й гърди почти докоснаха главата на стария мъж.

Тя се раздвижи съвсем бавно, с изкусително поклащане на раменете, запристъпва от крак на крак, вдигна полите си, отстъпи назад и заобиколи огъня. Свали памучното боне от главата си и буйната руса коса се разпиля по гърба й чак до коленете. Тежките къдрици се оцветиха в златно от сиянието на огъня и я превърнаха в пламтяща факла.

Фиона се обърна към смълчаните мъже и от гърлото й се изтръгна смях — висок, дрезгав, предизвикателен смях. Онези, които още не я бяха забелязали, се обърнаха смаяно към нея. Старецът също се зазяпа и за първи път от много време насам забрави за момичето, което се намираше само на няколко крачки от Фиона.

Тя не беше танцувала никога пред зрители, но в дома на брат си беше присъствала на какви ли не мръсни представления и знаеше какво може да постигне с един танц. Един от рицарите засвири на лютня, друг започна да блъска барабана. Фиона се задвижи отново, заизвива се като змия — не само с хълбоците, а с цялото си тяло. Всяка частица на тялото й, от връхчетата на пръстите до петите, беше в движение. Косата й танцуваше заедно с нея, развяваше се около тялото й, краищата й се удряха в лицата на мъжете. Когато един рицар се втурна да я прегърне, тя грабна един камък от земята, стисна го здраво в юмрука си и го заби в долната част на корема му.

Наобиколилите я мъже избухнаха в луд смях и започнаха да се подиграват на рицаря, който се превиваше на земята. Танцът се превърна в лов. Кошмарите на Фиона оживяха. Видя се отново в къщата на Едмънд, където мъжете се надпреварваха да я заловят. Забрави, че бе преодоляла страха си, и се върна във времето, когато трябваше да се бори за живота си.

Завъртя се като вихрушка около един рицар и измъкна меча му от ножницата. С развяваща се рокля, увита в косата си като в златна мрежа, тя избяга от мъжете, които се опитваха да я задържат. Не ги нарани, макар че остави по телата им няколко драскотини и от раничките потече кръв. Продължаваше да танцува, преструваше се, че изпитва удоволствие от лова, скочи със смях върху една маса и разхвърля чиниите и чашите на всички страни. Когато ръката на един рицар я стисна за глезена, тя се плъзна настрана и „случайно“ заби тока на обувката си в пръстите му. Той отскочи настрана с болезнен вик.

Нервите на Фиона бяха опънати до скъсване. Мъжете започнаха да ръкопляскат в див ритъм. Тя се изправи гордо и се завъртя в кръг, развявайки косата си. Надяваше се, че Роджър и Майлс са имали време да освободят пленницата. За да задържи още малко вниманието на мъжете, вдигна високо полите си и рицарите избухнаха в диво ликуване при вида на стройните й крака. След това скочи точно пред краката на стареца.

Сниши се в дълбок поклон, сведе глава й косата й напада по лицето. Въздъхна уморено, опита се да овладее треперещото си тяло и зачака.

Мъжът се надигна тежко от мястото си, протегна костеливата си ръка и вдигна брадичката й, за да я погледне в лицето.

Без да помръдва, тя отмести леко очи и забеляза, че мястото на момичето е празно. Само след секунди рицарите щяха да открият изчезването на пленницата.

Фиона се изправи и се помоли безмълвно за още малко време. С надеждата да привлече отново вниманието на мъжете тя раздвижи рамене и корсажът й се смъкна чак до кръста.

Зрителите затихнаха. Всички мъже се бяха събрали около огъня и я зяпаха с отворени уста. Похотливите очи на стареца обхождаха внимателно твърдите, високи гърди. Той се изсмя доволно, показа почернелите си зъби, свали тежката си наметка и я уви около раменете й. Дръпна шнуровете и поведе Фиона като послушно добиче към сянката на гората.

Тя беше скрила в полата си нож, който бе успяла да отнеме от един рицар. По едно време старецът се обърна и видя, че пленницата му е изчезнала, но преди да вдигне тревога, Фиона се хвърли към него, захапа ухото му, притисна ножа към ребрата му и изръмжа:

— Вървете напред!

Двамата се потопиха в сянката на гората. След минута лагерът се огласи от ядни викове. Рицарите бяха открили изчезването на пленницата.

— Тичайте! — заповяда кратко Фиона и го блъсна в гърба. Той се обърна светкавично и я зашлеви през лицето. Ръката му се оказа изненадващо силна.

Ала преди да е успял да се нахвърли върху Фиона, Роджър скочи от близкото дърво и силните му ръце се впиха в шията на нападателя. Непознатият беше толкова стреснат от внезапната атака, или кой знае, може би се беше възбудил твърде много от танца на Фиона, защото Роджър едва го докосна и той се строполи мъртъв в краката му.

Без да губи време, Роджър сграбчи Фиона през кръста и я вдигна на най-близкото дърво.

Рицарите тичаха из гората с надеждата да намерят пленницата и извадените им мечове блестяха на лунната светлина. Роджър стисна рамото на Фиона и я облегна на гърдите си. Тя трепереше с цялото си тяло и дори сега, на сигурно място в прегръдката на брат си, усещаше мръсните ръце на мъжете, които я опипваха.

— Майлс — прошепна беззвучно тя.

— Всичко е наред — отговори кратко Роджър и отново я притисна към гърдите си.

Двамата чакаха търпеливо. Рицарите откриха мъртвия си господар и се разкрещяха като луди. Накрая го вдигнаха и го отнесоха в лагера. Престанаха да търсят момичето, вместо това оседлаха бързо конете си, вдигнаха палатките и скоро тъжното шествие потегли в нощта.

Роджър изчака гората да утихне, без да изпуска Фиона от ръцете си.

— Да вървим — заповяда той. — Аскот ни чака.

Той слезе пръв от дървото и помогна на Фиона, която все още беше увита в наметката на стария мъж. Без да усеща кадифето на гърба си, тя се втурна да бяга през студената, влажна гора.

Досега не беше осъзнавала колко се е тревожила за сигурността на Майлс. Разбра го едва когато се срещнаха.

Той излезе от едно езерце, хванал момичето за ръка. И двамата бяха мокри, по дрехите им беше полепнала тиня. Зъбите на момичето тракаха от студ:

Фиона погледна съпруга си с безкрайно облекчение. Слава Богу, Майлс не беше ранен! После свали наметката от раменете си и загърна треперещото момиче.

— Тя е негова! — проговори глухо Кристиана и захвърли наметката, сякаш беше принадлежала на дявола.

Роджър я вдигна от земята и я хвърли отново на Фиона. После свали жакета си и загърна раменете на момичето. То се разтопи в ръцете му, сякаш беше част от него.

— Трябва да бързаме — рече Майлс и взе ръката на Фиона. — Онези ще се върнат, за да продължат търсенето.

Вървяха цяла нощ. Фиона имаше чувството, че всеки миг ще се строполи на земята от изтощение, но продължаваше да крачи напред. От време на време даже хвърляше скрити погледи към момичето, което беше виновно за положението, в което бяха изпаднали. Кристиана все още носеше жакета на Роджър, който й стигаше почти до коленете, и изглеждаше още по-млада и крехка, отколкото под дървото. Не се отделяше от Роджър и изобщо не обръщаше внимание на клоните, които я шибаха по лицето. Роджър я държеше здраво за ръката и също не допускаше разстоянието помежду им да се увеличи.

Фиона избягваше да поглежда към Майлс, защото очите му пламтяха от гняв. Той я стискаше толкова силно, че едва не й премаза пръстите. По едно време тя се опита да му обясни защо не се е съобразила със заповедта му и е взела участие в спасителната акция, но Майлс я изгледа с такава ярост, че тя побърза да скрие лицето си в наметката на стария рицар.

Когато започна да се зазорява, Майлс каза:

— Най-добре е да се присъединим отново към пътниците, за да си набавим други дрехи.

Кристиана все още носеше обшитата със скъпоценни камъни рокля и перлената огърлица на шията. Накитът подчертаваше по странен начин положението й на паднала жена. Скъпата рокля беше разкъсана, косите разрошени, бузите на сини и червени петна. По кожата й беше полепнала кал.

Когато излязоха на пътя и спряха край голяма група пътници, които тъкмо се будеха от сън, Фиона едва не рухна на земята от изтощение. Майлс я улови, докато падаше, и я настани в скута си.

— Ако още веднъж направиш това, жено… — започна заплашително той, но спря насред изречението и я целуна така бурно, че устата й се разрани.

Очите й се напълниха със сълзи, сълзи от радост, че може би бяха избягнали опасността. Имаше време, когато беше убедена, че никога вече няма да види Майлс жив, защото той бе извадил меч, за да се бори съвсем сам със стотина тежко въоръжени рицари.

— Готова съм да сторя всичко за теб — прошепна тя и заспа в ръцете му.

Струваше й се, че е спала само няколко минути, когато Майлс я събуди и й заповяда да заеме мястото си в редицата на пътниците. Кристиана носеше груба вълнена рокля с голяма качулка, която скриваше лицето й.

На обед седнаха да починат и мъжете отидоха при селяните, за да заменят омразната наметка срещу хляб и сирене.

Фиона се облегна на едно дърво и се опита да се отпусне, но близостта на Кристиана я смущаваше. Напразно се опитваше да скрие омразата си към момичето, което за малко не ги вкара в гроба.

— Дълго ли още ще ме мразите, Фиона? — попита кротко Кристиана.

Фиона я изгледа смаяно, но бързо й обърна гръб.

— Аз не ви мразя.

— Не сте свикнали да лъжете — отговори спокойно момичето.

Фиона се обърна като ужилена.

— Мъжът ми можеше да бъде убит, защото реши, че непременно трябва да ви спаси! — Гласът издаваше вълнението й. — Същото важи и за брат ми! Каква власт имате над Роджър? Вие сте го омагьосали!

Кристиана не се усмихна, нито се разсърди. Големите й очи гледаха пронизващо Фиона.

— Винаги съм мечтала за мъж като Роджър. Винаги съм знаела, че един ден ще го срещна. Миналата година чичо ми ме омъжи за един богат и жесток старец, но аз бях сигурна, че Роджър ще дойде. Преди три нощи видях в съня си лицето му. Видях също, че пътува с груби селски дрехи и води със себе си жена, с която е много близък. Разбрах, че най-после ще се срещнем.

Фиона не можеше да скрие смайването в погледа си. Това момиче беше вещица! Крис продължи спокойно:

— Вие ме проклинате, защото съм изложила на опасност мъжа, когото обичате, но вие самата рискувахте живота си, за да бъдете до него в миговете на опасност. Аз бях осъдена и щях да свърша в стаята за мъчения, защото моят мъж искаше да умра. Ала докато седях вързана в лагера, се молех с цялата си пламенност Роджър да дойде и да ме освободи.

Тя погледна към пътя, по който се приближаваха Майлс и Роджър, и в очите й пламна светлина.

— Бог ми даде Роджър, за да ме обезщети за всичко, което ми сториха преди. Тази нощ ще бъда негова и след това съм готова да се откажа от щастието си, ако ми го поискат. Рискувах живота му, вашия и този на любимия ви мъж заради една-единствена нощ с Роджър. — Тя сложи ръка върху лакътя на Фиона и в очите й имаше плаха молба. — Прощавайте, че поисках толкова много от вас.

Гневът на Фиона отлетя някъде много далеч. Тя взе ръката на Кристиана и я помилва нежно.

— Не говорете за смърт. Роджър има нужда от любов — може би много повече от вас. Останете с него.

За първи път Кристиана се усмихна — или поне направи опит да се усмихне. На лявата й страна се появи прелестна трапчинка.

— Само дяволът може да ме раздели от него.

Фиона вдигна глава и видя над себе си Роджър. Лицето му изразяваше неверие. „Той е объркан от тази внезапна промяна в живота си — помисли си тя. — Крис е загадка и за него, както и за нас.“

Починаха само няколко минути, нахраниха се набързо и продължиха пътя си. Вечерта, когато Фиона се сгуши в прегръдката на Майлс, двамата можаха да поговорят на спокойствие.

— Какво мислиш за младата жена, заради която рискува живота си? — попита тихо тя.

— Знам, че е в голяма опасност — отговори сериозно Майлс. — Била е омъжена за херцог Лорилард. Още като дете съм слушал истории за жестокостта му. Вече е погребал седем или осем благородни дами. Никоя не е могла да издържи с него повече от две-три години.

— И Крис ли е от благороден произход?

— Прадедите й са били крале — отговори мрачно Майлс.

— Откъде знаеш всичко това?

— От френските ни роднини. Те общуват със семейство Лорилард. Чуй ме, Фиона — продължи тържествено той, — искам да запазиш това. — Той мушна в ръката й перлената огърлица, която беше носила Кристиана. — Утре вечер ще стигнем в имението на роднините ми. Ако нещо ни попречи… Не! — Той сложи пръст на устните й, за да я накара да замълчи. — Ще ти кажа истината, за да си подготвена. Семейство Лорилард е могъщо и разполага с голяма власт. Ние убихме един човек от това семейство и отвлякохме друг. Роднините им ще преобърнат света, за да ни открият. Ако нещо се случи с мен, ти ще вземеш перлите и ще се върнеш при братята ми в Англия. Те ще се погрижат за теб.

— Какво ще кажеш за френските си роднини? Не мога ли да потърся закрила при тях?

— Един ден ще ти разкажа цялата история за френските си роднини, но засега е достатъчно да знаеш, че хората от семейство Лорилард ме познават. Ако ме пленят, пътят към френските ми роднини е блокиран. Върни се в Англия при братята ми. Ще ми обещаеш ли? Няма да правиш опити да ме освободиш, а ще живееш сигурно и спокойно в Аскот Касъл.

Фиона не отговори.

— Фиона!

— Заклевам се, че ще се върна в Англия при братята ти — отговори тихо тя и въздъхна.

— А останалото?

— Няма да дам друго обещание! — изсъска тя, вдигна лице към него и го целуна.

Двамата се любиха бавно, за да удължат неизбежния край. Предупредителните думи на Майлс бяха довели Фиона до отчаяние и тя имаше чувството, че им остават само няколко часа съвместен живот. Очите й бяха пълни със сълзи, сълзи на безсилие, защото съзнаваше, че са били много близо до спасението и са застрашили бъдещето си заради една непозната жена.

Майлс попи с устни сълзите й и се опита да й внуши, че трябва да се наслаждава на настоящето и да запази гнева и омразата за после, когато ще имат повече свободно време.

Тя заспа, вкопчена с такава сила в Майлс, че пръстите й побеляха, а през нощта легна отгоре му, сякаш искаше да го запази с тялото си. Той се събуди, усмихна се, целуна лицето й, отмахна кичурите коса от устата си, притисни я до себе си и отново заспа.

Роджър ги събуди преди зазоряване и след кратък поглед към брат си Фиона се убеди, че той не е спал нито секунда. Кристиана излезе от горичката с искрящи от любов очи и напукани устни. Тялото й пулсираше от щастие. Когато продължиха пътя си, Фиона забеляза как Роджър непрекъснато поглежда Крис отстрани — изпълнен със страхопочитание и любов. На обед той я притисна нежно и я сложи в скута си. А после изненада още повече Фиона, като привлече Крис към себе си и я целуна страстно по устата. Роджър винаги беше обръщал голямо внимание на приличното поведение пред хора, съзнаваше мястото си в обществото, гледаше сериозно на рицарските си клетви и не показваше открито чувствата си.

Майлс хвана ръката на Фиона и я издърпа настрана, за да престане да зяпа с отворена уста брат си.

Оставаше само час до залез слънце, когато десетина мъже с извадени мечове изскочиха иззад дърветата и обградиха от всички страни четиримата уморени пътници. Зад рицарите излезе грозен стар мъж.

— Е, Аскот, дойде време пак да се видим. Хванете ги! — заповяда властно той.