Джуд Деверо
Фиона (13)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Няма да ставаш — каза Фиона и в гласа й имаше желязна решителност. — Пожертвах много нощи, за да излекувам раните ти и сега няма да стоя и да гледам как шевовете се пукат.

Майлс я погледна с безкрайна молба.

— Моля те, Фиона.

Тя беше готова да се поддаде на ласкавия му глас, но прогони изкушението с кратък смях.

— Ти си най-коварният мъж, когото познавам, Майлс Аскот. Лежи мирно или ще те вържа за леглото.

— О! — прошепна той и вдигна високо вежди.

Фиона се изчерви до корените на косите. Майлс беше непоправим!

— Стегни се! Искам да ядеш повече. Никога няма да оздравееш, ако не се храниш добре.

Майлс улови ръката й и я дръпна с изненадваща сила. Фиона полегна до него и отвори уста да го укори за рязкото движение, но бързо я затвори. Майлс беше подпрян с няколко възглавници, краката му бяха протегнати на нара. Тя се обърна към него, стараейки се да не го докосва. Бяха минали четири дни от битката с глиганите, но младостта и естествената съпротивителна сила на Майлс бяха направили чудо и той се възстановяваше с невиждана бързина. Все още беше много слаб от загубата на кръв и страдаше от силни болки, но вече всички бяха уверени, че ще оздравее.

— Защо остана при мен? — попита сериозно той. — Можеше да ме оставиш в ръцете на някоя от слугините.

— За да се нахвърли върху теб и раните ти да се отворят, нали? — отговори сърдито тя.

— Ако ме караш да се смея, конците наистина ще се скъсат. Как бих посмял да докосна друга жена, когато ти си наблизо?

— Когато си замина, без съмнение ще се върнеш към стария си начин на живот.

Ръката му се зарови в косата й, отметна главата й назад и устните му завладяха нейните.

— Още ли не си разбрала, че си моя? — попита дрезгаво той и в гласа му имаше гняв. — Кога най-после ще го признаеш?

Той не й даде възможност да отговори, а отново впи устни в нейните. Фиона се отдаде с цялата си страст на целувката и се опита да забрави страха за бъдещето.

Когато в гърлото на Майлс опря стоманено острие, двамата отскочиха един от друг и Фиона изпищя задавено. Майлс инстинктивно посегна към меча си, но беше гол под наметката.

Над главата му стоеше Роджър Чатауърт. Очите му искряха от омраза, острието на меча му беше точно на мястото, където пулсираше вратната вена.

— Не — проговори дрезгаво Фиона. — Да не си посмял да го убиеш.

— Ще убия всички Аскотови — отговори с омраза брат й. Майлс се извъртя настрани и сграбчи китката на Роджър.

— Не! — изпищя Фиона и се вкопчи в ръката на брат си. Превръзките се напоиха с кръв.

— Той е тежко ранен — рече тихо тя. — Нима ще убиеш човек, който не е в състояние да се отбранява?

Роджър съсредоточи цялото си внимание върху нея.

— И ти ли стана една от тях? Аскотови са отровили кръвта ти! Настроили са те срещу собствения ти брат!

— Не, Роджър, разбира се, че не. — Тя се стараеше да говори спокойно. Очите на брат й святкаха толкова диво, че беше опасно да го дразни повече. Майлс се беше облегнал тежко на стената и с усилие си поемаше дъх, но тя съзнаваше, че може да скочи всеки момент и раните му да се отворят.

— Заради мен ли дойде или искаше само да убиеш един Аскот?

В стаичката се възцари неестествена тишина. Двамата мъже я погледнаха втренчено и Фиона разбра. Беше дошъл моментът да напусне Шотландия. Ако не го направеше, Роджър щеше да убие Майлс. Това беше повече от ясно. Роджър беше уморен до смърт и бесен от гняв. Никой не беше в състояние да го укроти, само тя.

— Ще се върна с теб у дома. Отдавна трябваше да го направя — проговори меко тя и се опита да се усмихне.

— Фиона! — извика предупредително Майлс.

Тя не го погледна. Докосна ръката на брат си и промълви нежно:

— Да вървим, Роджър. Какво чакаш още? — Сърцето й биеше толкова силно, че едва чуваше собствения си глас.

— Фиона! — извика отново Майлс и пръстите му се впиха в превръзката на гърдите.

Роджър изгледа несигурно сестра си, после отново се обърна към ранения.

— Не се бави, Роджър! Горя от нетърпение да се върна у дома. — Фиона се обърна рязко и се запъти към вратата. На прага спря и отново се обърна към брат си. Очите й бяха впити в лицето на Роджър, защото не смееше да погледне Майлс. Ако срещнеше погледа му, щеше да се хвърли с плач на гърдите му. Сега трябваше да действа решително и разумно.

Роджър се отдели от леглото на ранения и се запъти към нея. Конят му чакаше послушно недалеч от къщата. Фиона вървеше право към животното, без да смее да погледне настрана, защото знаеше, че ще открие трупа на сър Гай. Само смъртта беше попречила на великана да опази господаря си.

От къщата се надигна вик, при който гредите затрепериха.

— Фиона!!!

Младата жена преглътна тежката буца в гърдите си и позволи на Роджър да я настани на седлото.

— Трябва ни храна — промърмори той и се обърна към къщата.

— Роджър! — изкрещя разярено тя. — Ако му сториш нещо, ще те… — Роджър не я чуваше, Фиона скочи светкавично от гърба на коня и се втурна след него. Но не стигна навреме.

Роджър Чатауърт заби меча си в рамото на Майлс и когато безпомощното тяло на младия мъж се свлече на земята, врагът му проговори ледено:

— Жената на Рейн пощади живота ми и само на нея трябва да благодариш, че не изтръгнах черната ти душа от тялото. — Той се обърна към Фиона, която стоеше като вкаменена на прага: — Качи се на коня или ще пронижа сърцето му. Надявам се да лежи тук, докато кръвта му изтече.

Трепереща, Фиона излезе от къщата и в гърлото й се надигна гадене. Роджър се метна на седлото, дръпна я пред себе си и препусна в луд галоп.

 

 

Фиона седеше пред гергефа си и везеше платно за олтара на Свети Георги. В ъгъла на картината седеше момче, което приличаше досущ на Кит, а Свети Георги имаше чертите на Майлс Аскот. Тя прекъсна за момент работата си и сложи ръка на корема си. Детето не преставаше да я рита.

Лилиан Чатауърт седеше насреща й и държеше огледалото така, че да вижда само необезобразената страна на лицето си.

— Някога бях много красива — говореше замечтано тя. — Нито един мъж не можеше да ми устои. Всички бяха готови да сложат богатствата си в краката ми. Трябваше само да посоча какво ми харесва и веднага ме отрупваха с дарове.

Тя придвижи огледалото към другата половина на лицето си.

— А после Джудит стана Аскот и ми стори това! — изсъска гневно тя. — Онази негодница Рейвдаун ме ревнуваше до полуда. Тя е едно грозно, луничаво, червенокосо същество, което умираше от страх да не загуби привързаността на скъпия ми Гевин. И имаше всички основания да се страхува.

Фиона реагира с преувеличена прозявка, не обърна внимание на искрящия от омраза поглед, с който я дари Лилиан, и се обърна към брат си:

— Роджър, искаш ли да се поразходим малко в градината?

Както обикновено, той погледна първо издутия й корем, после устреми поглед към лицето й.

— Не мога. Трябва да обсъдя нещо с управителя на земите ни — отговори мрачно той, докато очите му търсеха нещо по лицето й.

Фиона знаеше какво иска да каже брат й. Беше го чувала вече много пъти. „Ти си се променила.“

Бяха минали две седмици от връщането й в родния дом. Едва когато заживя отново под един покрив със „семейството“ си, тя осъзна колко много се е променила през петте месеца, прекарани сред семейство Аскот. В дома на Чатауърт цареше същият строг ред, както преди заминаването й, но през тези пет месеца Фиона беше станала абсолютно нов човек.

Колкото и да си повтаряше, че Роджър е съвсем различен от Едмънд, тя разбра още първия ден, че той не е успял да промени живота в семейното имение. Домът им беше същият както по времето на Едмънд. Причината, поради която Роджър живееше мирно и тихо под един покрив с Лилиан, беше тази, че той изобщо не я забелязваше. Изнервен и възбуден, той съсредоточаваше цялата си любов върху Фиона и Брайън и не се интересуваше какво става около него.

Изтощена от дългото пътуване, Фиона слезе от коня си и двама мъже от свитата на Роджър, които преди това служеха на Едмънд, пуснаха няколко неприлични забележки по неин адрес. Намекнаха й, че с нетърпение чакат удобен случай да я спипат сама в някой тих ъгъл.

Първата реакция на Фиона беше страх. Като че ли никога не беше напускала родния си дом. В главата й отново изникна целият репертоар от трикове, с които по-рано съумяваше да държи мъжете далече от себе си. После обаче си припомни сър Гай и как беше счупила пръстите на краката му. Великанът трябваше да ходи седмици наред с бастун, но не й се разсърди. А след раняването на Майлс седя до нея пред колибата и в очите му имаше сълзи. И двамата плакаха за човека, когото обичаха.

Не, тя никога вече нямаше да се върне към омразата. Нямаше да напада мъжете, които я ухажваха. Беше й струвало много време и напрежение, докато преодолее страха си от мъжете, и сега нямаше да се откаже с лека ръка от наученото.

Тя се обърна към Роджър и енергично поиска рицарите, които й бяха отправили тези неприлични намеци, да бъдат уволнени. Роджър я погледна с безкрайна изненада и побърза да я изведе от обора. Опита се да се държи отново като неин настойник, но Фиона му заяви, че няма право да й говори като на малко момиченце, фактът, че скъпата му малка сестра се осмелява да му възразява, го шокира и нарани. Той беше твърдо убеден, че я е изтръгнал от самия ад, а тя проявяваше неблагодарност и имаше дързостта да се оплаква.

За първи път в живота си Фиона разказа на брат си цялата истина за Едмънд. Лицето на Роджър побледня като на смъртник, той се отпусна безсилно в едно кресло и се сгърчи, сякаш имаше болки в стомаха. През всичките тези години си беше въобразявал, че е закрилял милата си малка сестричка, а сега се оказа, че тя беше живяла в истински ад. Той нямаше представа, че Едмънд е изпращал да я вземат от манастира веднага след като той напуснеше семейното имение. Не знаеше, че й се е налагало непрекъснато да се защитава срещу грубостите на мъжете, с които се заобикаляше брат им.

Щом Фиона му разказа докрай историята си, Роджър стана, за да убие двамата мъже от свитата на брат си.

Гневът му беше страшен. Само след три дни домакинството беше напълно променено. Всички трепереха пред господаря. Много от мъжете бяха уволнени и ако някой посмееше да погледне Фиона накриво, тя беше сигурна в решителната намеса на Роджър. По-рано нямаше представа какво трябва да бъде отношението към господарката на дома, защото Едмънд не признаваше никого, освен себе си, но сега беше живяла пет месеца в дом, където не се страхуваше от никого и можеше спокойно да се разхожда сама в градината.

В началото Роджър се уплаши ужасно от изискванията й; едва тогава Фиона разбра, че всъщност те двамата с Брайън бяха закриляли големия си брат. Той беше много добър и в същото време невероятно жесток. Веднъж тя се опита да му заговори за живота си в семейство Аскот, но той реагира с такъв необуздан изблик на омраза, че тя се уплаши за живота му.

Тъй като не я беше виждал от месеци, той забеляза веднага промяната в тялото й и реши, че е напълняла. Фиона вирна гордо брадичка и без разкаяние му призна, че носи под сърцето си детето на Майлс Аскот.

Очакваше възмущение — беше подготвена за нов изблик на гняв; но дълбоката болка в очите на Роджър я извади от равновесие.

— Върви си. Остави ме сам — каза й глухо той и тя се подчини.

Щом се прибра в стаята си, Фиона се хвърли на леглото и плака, докато заспа. Така правеше всяка вечер, откакто се беше разделила с Майлс. Дали той щеше да разбере, че тя е тръгнала с Роджър само за да го спаси от сигурна смърт? Или щеше да я намрази? Какво щяха да кажат на Кит? Тя лежеше по цяла нощ будна и мислеше за всички добри хора, които беше обикнала в Шотландия.

Много й се искаше да им изпрати вест, но наблизо нямаше нито един човек, на когото можеше да се довери. Вчера, докато се разхождаше в градината, една възрастна жена, която не беше виждала никога преди, й предложи кошница с хляб. Фиона понечи да откаже, но жената вдигна кърпата и й показа емблемата на Макарън. Фиона грабна кошницата и старицата се отдалечи бързо. Щом остана сама, младата жена претърси жадно съдържанието на кошницата.

Вътре имаше послание от Алисия, която й съобщаваше, че е разбрала много добре защо Фиона се е върнала при брат си в Англия; само Майлс упорито отказвал да го разбере. Сър Гай бил улучен от три стрели, но се възстановявал, макар и бавно. Когато Фиона изчезнала, Майлс получил нов пристъп на ярост, по-силен от всички досегашни, взети заедно, и разкъсал шевовете си. Мораг го намерила почти обезкръвен. После пламнал в треска и за малко не умрял. Като чул за раняването на брат си, Стивън се върнал веднага от горския лагер на Рейн. Донесъл вестта, че Рейн е взел младия Чатауърт под крилото си. Стивън бил твърдо убеден, че много скоро двете семейства ще сключат мир. Алисия завършваше с думите, че Майлс се възстановява много бавно и е забранил да произнасят пред него името на Фиона.

Днес младата жена си припомни тези думи и се разтрепери толкова силно, че Роджър я погледна с уплаха.

— Облечи си нещо топло — посъветва я загрижено той.

— Не — отговори решително тя. — Плейдът ми е напълно достатъчен.

— Защо непрекъснато се разхождаш пред очите ми с тази проклета дреха? — избухна ядно Роджър. — Не ти ли е достатъчно, че носиш в корема си един малък Аскот? Всеки път, когато те видя, имам чувството, че са ме ударили през лицето.

— Роджър, аз искам тази омраза да свърши. Искам…

— Искаш да си останеш курвата на врага ми! — изрева той, но бързо се овладя. Улови ръката й и я погледна с безкрайна болка. — Не можеш ли да погледнеш на нещата като мен? Знаеш ли в какъв ад живях, докато те търсех из цяла Англия? Отидох при Рейн Аскот, за да разбера къде са те скрили, но той извади меч срещу мен. Ако не се беше намесила жена му, сега щях да бъда мъртъв. Влачих се на колене пред краля и да не мислиш, че ми беше лесно! Не изпитвам симпатия към Хенри след наказанието, което ми наложи заради случилото се с Мери Аскот; но за теб бях готов да се влача на колене и пред самия дявол!

Той помълча малко, после сложи ръце на раменете й и продължи заклинателно:

— Не ми беше лесно да отида чак в Шотландия и да те преведа през границата. Знаеш ли как се почувствах, когато те видях да се гушиш в онзи Аскот, сякаш искаше да станеш част от него? И каква драма ми разигра! Имах усещането, че съм твой враг, аз, който бях тръгнал да освободя милата си сестричка от лапите на един мъж, който я държеше като пленница и бе отнел невинността й! Обясни ми какво става, Фиона. — Гласът му заглъхна в шепот.

Фиона се приближи още повече до него и скри глава на гърдите му.

— Как да ти обясня? Как да ти разкажа какво преживях през последните месеци? Разбрах какво значи да обичаш и да те обичат и…

— Не ми говори за любов! — прекъсна я остро Роджър. — Наистина ли мислиш, че този мъж те обича само защото те е отвел в леглото си? Да не би Аскот да ти се е заклел във вечна любов? Попита ли те дали би желала да станеш негова жена?

— Не, но… — започна Фиона.

— Виж, сестрице, ти знаеш твърде малко за мъжете. Ти беше само залог във враждата между семействата ни. Сега всички Аскотови тържествуват и се смеят злорадо, защото една Чатауърт носи под сърцето си копелето на Аскот. Вярват, че са спечелили играта.

— Спечелили! — изкрещя невъздържано Фиона и се дръпна като опарена. — Ти си отвратителен, Роджър! Защо принизяваш случилото се до игра? Какво ще кажа един ден на детето си? Че е било само пионка в играта на шах? Че две могъщи семейства са злоупотребили с него заради глупавата си вражда?

— Глупава? Как смееш да твърдиш това? Не знаеш ли, че Брайън се скита някъде сам-самичък и в сърцето му гори люта омраза към собствения му брат — само заради Аскотови!

Фиона не беше споменала срещата си с Брайън в Шотландия.

— Никога ли не си помислял, братко, че може би ти си причината, поради която Брайън напусна родния си дом? Много искам да чуя твоята версия за смъртта на Мери Аскот.

Роджър й обърна гръб.

— Бях пиян като свиня. Беше ужасна… случайност. — Той я погледна умолително. Очите му просеха обич. — Не мога да върна тази жена между живите, Фиона. Кралят ме наказа повече от достатъчно. Брайън ме напусна, а ти се върна от плен при врага, натежала от семето му, и вместо обичта, с която ме даряваше по-рано, ме гледаш със съмнение. Какво друго наказание ще ми наложиш?

— Прощавай, Роджър — отвърна меко тя. — Вероятно наистина съм се променила. Не знам дали Майлс ме обича. Не знам дали иска да се ожени за мен, за да даде име на детето ни. Знам само, че аз го обичам и ако ме помоли да стана негова съпруга, ще го последвам до края на земята.

Само очите на Роджър издадоха болката, която го обзе след тези думи.

— Как можа да се обърнеш с цялото си сърце срещу мен? Толкова ли е добър в леглото онзи мъж, че те кара да викаш от наслада и да забравиш братската обич, с която те обграждах през целия си живот? Могат ли пет кратки месеца да заличат осемнадесетте години, прекарани с мен?

— Не, Роджър. Аз те обичам и винаги ще те обичам. Опитай се да разбереш, че искам и двама ви.

Роджър се усмихна с безкрайна болка.

— Ти си още много млада, Фиона. Искаш да имаш мъж, който е известен с успехите си пред жените. Не знаеш ли, че половината жени на Англия тичат подире му? Искаш мъж, който те е отвел в леглото си, направил ти е дете и дори не споменава за женитба. Помислила ли си какъв брак ще имаш? Ще се грижиш ли и за другите му копелета с любовта, която си проявила към най-големия?

— Какво знаеш за Кит?

— Знам почти всичко за враговете си. Майлс Аскот обича жените. Ти си само една от многото му любовници. Дори го уважавам, защото поне не те е лъгал и не ти е внушавал, че си единствената му, вечна любов. — Той помилва ръката й. — Фиона, ако искаш съпруг, аз ще ти намеря най-добрия мъж в Англия. Познавам много мъже, които ще те приемат дори с детето на друг под сърцето ти и ще се отнасят добре с теб. С най-младия Аскот ще бъдеш нещастна, не разбираш ли?

— Може би — отговори Фиона, опитвайки се да бъде разумна. Може би милувките на Майлс я бяха влудили. Може би я бяха направили неспособна да разсъждава трезво. Той беше много добър с нея, но и с момичето в гостилницата се беше отнесъл великодушно. Ако напуснеше брат си заради един Аскот, Роджър щеше да я намрази, а никой не можеше да й гарантира какво ще изпитва към Майлс след години. Ами ако някой друг решеше да си направи шега с него и му поднесеше в дар красиво младо момиче? Дали щеше да приеме и нея за своя собственост? Дали щеше да я доведе в дома си и да очаква от нея, Фиона, да се грижи за момичето както за незаконните му деца?

— Нека аз да ти намеря съпруг. Ще ти представя няколко дузини мъже за да ги опознаеш, и можеш да избереш когото искаш. Нека да направя това за теб! Разбира се, ако желаеш, можеш да останеш неомъжена.

Фиона го погледна с дълбока обич. Всички в Англия щяха да му се смеят, че е позволил на сестра си да роди дете, без да е омъжена. Някои дори щяха да настояват, че Роджър Чатауърт трябва да получи наказание, задето не я е омъжил. Той беше понесъл много позор през последните години, но беше готов да понесе още — само заради нея.

Тя му се усмихна и лицето му грейна от радост. За първи път от много години имаше желание да живее.

— Добре, ще видя мъжете, които ще ми избереш — отговори сърдечно тя. Щеше да направи всичко възможно да се влюби в един от тези мъже. Искаше да има мил, нежен съпруг, деца, които да обича, и братята си, защото един ден непременно щеше да събере отново Брайън и Роджър.

През следващите дни Фиона научи много за любовта. Преди да срещне Майлс, тя нямаше представа какво означава тази дума. Никога не беше помисляла, че би могла да се влюби в някой мъж. После обаче дойде Майлс Аскот и промени всичко. Пет месеца търпение и снизхождение бяха достатъчни, за да я накарат да се влюби в него. Тя съзнаваше, че от самото начало се е почувствала привлечена към него, но на света имаше толкова много мъже, които бяха добри и достойни за любов. Всичко, което трябваше да направи, беше да се влюби в един от тях и да реши всичките си проблеми.

Оказа се, че е сбъркала.

Роджър започна да води в дома им благородниците от околността. Представяше й мъжете като жребци, които бяха готови да я обслужват. Между тях имаше едри и дребни, тънки и дебели, грозни и красиви; мъже, които бяха убедени в неустоимия си чар, смели рицари, мъже, които умееха да я разсмеят и един, който пееше като славей. Безкрайна верига от мъже.

В началото Фиона се почувства поласкана от вниманието им, но само след няколко дни старите й фобии се върнаха. Един мъж докосна рамото й и тя излезе от кожата си, а ръката й несъзнателно се стрелна към камата в колана. След една седмица отказа да приема посетителите и се скри в стаята си. Започна да излиза все по-рядко пред тях, винаги придружавана от Роджър.

Един ден Роджър замина. Без да й каже нищо, взе осмина мъже от свитата си и потегли на път с голяма бързина. Един слуга й каза, че господарят е бил посетен от непознат мъж от простолюдието, който му донесъл някакво послание. Роджър го прочел с голяма радост и го хвърлил в огъня. После побързал да напусне къщата.

Фиона не знаеше какво да прави. Беше близо до истерия, защото долу в залата чакаха половин дузина мъже, а тя не можеше да се яви пред гостите в отсъствието на Роджър. Не можеше да води нормален разговор с един от тях, защото през цялото време следеше къде се намират останалите. Многомесечните търпеливи усилия на Майлс не бяха постигнали целта си. Само преди няколко дни беше цапардосала с месингова ваза мъжа, който се беше осмелил да пристъпи към нея изотзад.

Тя избяга с развяващи се поли в стаята си и отказа да се върне повече в залата.

Лежа дълго в самотното си легло и единственото, за което можеше да мисли, беше Майлс. Всеки път, когато я представяха на непознат мъж, го сравняваше с Майлс. Ако мъжът беше красив и представителен, тя забелязваше само, че движи ръцете си твърде бързо и нервно, или някоя друга дреболия. Една вечер позволи на един от мъжете да я изведе в градината и да я целуне. Едва успя да се овладее, за да не го изрита в глезените — или да счупи пръстите на крака му. Все пак не можа да се удържи и изтри с ръка устата си. Мъжът я погледна обидено и си отиде, без да каже нито дума.

Фиона полагаше големи усилия, но нито един от мъжете не успя да събуди интереса й. Дните минаваха и желанието й да види Алисия и да я помоли за съвет ставаше все по-силно. Вече беше решила да й напише писмо, когато новият й свят рухна из основи.

Роджър се върна в родния си дом с обезобразения труп на Брайън. Един вкаменен, отслабнал, неузнаваем Роджър.

Фиона го прегърна и го поздрави, но той дори не я погледна. Отнесе трупа на Брайън в някогашната му стая и се заключи с него. Остана там два дни и не допусна никого до себе си. Когато се появи отново, очите му бяха хлътнали дълбоко в орбитите, лицето му беше пепелносиво.

— Твоите Аскотови направиха това — каза той на Фиона и отиде да се разпореди за погребението.

Погребаха Брайън още същия следобед. Роджър не присъства на службата, Фиона посади рози на гроба и проля горещи сълзи за двамата си братя.

Лилиан я тормозеше всеки ден, пищеше и се кълнеше, че всички Аскотови трябва да платят за грозните си дела. Новата й страст бяха лампите, пълни с горещо масло. Тя ги разнасяше из къщата и ги размахваше на всички страни. Твърдеше, че детето на Фиона ще се роди със знака на сатаната и ще бъде прокълнато за вечни времена.

Гостите напускаха един по един дома, който тъгуваше за загубата на Брайън Чатауърт, и Фиона остана сама с безумната си снаха.

В началото на март пристигна пратеник, който носеше отличителните знаци на кралски херолд.

Мина цял ден, преди изпратените от Фиона мъже да открият скривалището на Роджър. Намериха го сам в каменната къщурка на един овчар. Приличаше на скелет, с хлътнали бузи под дългата брада, с мръсна коса, която падаше по раменете, и диво святкащи очи, близко до безумието.

Той прочете посланието на краля в присъствието на Фиона и го хвърли в огъня.

— Кажи на краля, че отговорът ми е „не“ — проговори спокойно той и излезе от стаята.

Фиона не посмя да го последва. Какво ли съдържаше кралското послание? Събра всичките си сили, за да изпрати учтиво кралския пратеник, и се приготви за дълго чакане. Скоро щеше да узнае какво е отказал Роджър, защото кралят нямаше да закъснее да реагира на отказа му. Тя сложи ръка на корема си и отново се запита дали детето й трябва да живее с петното на незаконородено.