Джуд Деверо
Фиона (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Само след два часа двамата бяха добре измити и Майлс подсушаваше Фиона с карираното наметало.

— Много полезна дреха, не намираш ли и ти? — попита с усмивка тя и загърна треперещото си тяло. Шотландското лято беше доста студено и не допускаше слънчеви бани.

— Много неща в Шотландия са не само практични, но и приятни — разбира се, когато се отнасяш към тях сериозно.

Фиона престана да трие косата си.

— Какво значение има за теб дали харесвам шотландците или не? Разбирам, че искаше да ме вкараш в леглото си, но не мога да проумея откъде идва този траен… интерес към душевното ми състояние.

— Нищо не си разбрала, Фиона. Ако те исках в леглото си, щях да те имам още на следващия ден, след като те доведоха при мен.

— И щеше да загубиш най-важната част от тялото си с един удар на брадвата! — изсъска гневно тя.

Майлс я погледна слисано, после избухна в смях.

— Стига с тази брадва! О, Фиона, ако знаеш как изглеждаше, когато те изтърколиха от килима! Беше…

— Непременно ли трябва да се смееш така високо? — попита сърдито тя. — За мен не беше шега. И досега не съм се отказала от мисълта да избягам.

Майлс я погледна пронизващо, отрезвял от думите й. След малко я привлече към себе си.

— Не искам никога вече да преживея нощ като вчерашната, Фиона. Раб беше изчезнал от замъка, а на скалата намерихме мъртви вълци. Конят, който си откраднала, се върна, куцукайки, в замъка. Повечето хора бяха сигурни, че си паднала в пропастта.

Фиона опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне от себе си. Погледна в лицето му и смръщи чело. Досега беше вярвала, че ще мрази мъжа, който й отнеме девствеността, но чувството, което изпитваше към Майлс Аскот, нямаше нищо общо с омразата. Между тях съществуваше другарство, разбиране. Сякаш се познаваха много отдавна и щяха да останат завинаги заедно.

— Винаги ли е така? — промълви недоверчиво тя и вдигна поглед към върховете на дърветата.

Минаха няколко секунди, преди Майлс да отговори.

— Не. — Гласът му беше като полъх на вятъра в листата.

Фиона знаеше, че той е разбрал въпроса й. Може би я лъжеше и утре отново щеше да стане неин враг; но в момента не беше.

— Докато беше жив брат ми, животът ми беше съвсем различен. Нямаше място за дни като този — заговори бавно тя. Беше решила да му се изповяда. Макар че се беше съпротивлявала упорито срещу сближаването с Майлс Аскот, дълбоко в себе си беше уверена, че никога не е била заплашена от истинска опасност — а докато беше живяла в дома на Едмънд Чатауърт, постоянно я застрашаваха съвсем реални беди. През последните седмици беше прекарала сред истински рицари; бе видяла любовта между Стивън и Алисия, между Майлс и сина му — любов, която не искаше награди. Това беше съвършено ново преживяване за нея.

Вместо да разказва за ужасите, които беше видяла в дома на Едмънд, тя се опита да му опише връзките си с двамата си братя. Роджър беше съвсем млад, когато родителите им загинаха, и попадна под неограничената власт на Едмънд. Правеше всичко, което беше по силите му, за да закриля братчето и сестричката си, да ги пази от коварството на Едмънд. Всеки път, когато бдителността му отслабнеше, Едмънд пращаше да вземат Фиона от манастирското училище и я използваше като играчка в злобните си интриги. Измъчван от чувство за вина и разкаяние, Роджър подновяваше клетвата си да се грижи бащински за Фиона и Брайън, но коварството на Едмънд винаги успяваше да вземе връх и той не беше в състояние да осъществи добрите си намерения.

— Той няма никого, освен нас — обясни Фиона. — Роджър е на двадесет и седем години, но никога не е бил влюбен. Не си спомням поне веднъж да е лежал под лятното слънце и да е гледал в облаците. Станал е старец още на дванадесет години.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита с мека усмивка Майлс. — Не си ли помисляла, че би било хубаво да се смееш по-често?

— Разбира се. — Фиона се сгуши в него и продължи: — Мисля, че не съм се смяла никога, преди един буен момък да ме изтъркаля надолу по склона.

— Кит е прекрасно дете — отговори с гордост Майлс.

— Кит, аха! Там имаше и един голям човек, който дори по време на най-буйната веселба пазеше от повреди скъпоценния си меч.

— И това ли си забелязала? — учуди се той и приглади назад косата й.

Двамата мълчаха дълго. В очите на Фиона имаше объркване.

— Ти не си прелъстител — заговори най-после тя. — Вече съм те виждала с много мъже и жени. Не знам какво друго си постигнал в живота си, но знам, че си винаги добър към жените. Защо тогава не ме освободиш? Само защото имам… много проблеми?

Майлс прие въпроса й съвсем сериозно и мина доста време, преди да отговори.

— През целия си живот съм търсил близостта на жените. Струваше ми се, че няма нищо по-прекрасно от това да държа в обятията си красива и пламенна жена. Братята ми бяха убедени, че не съм достатъчно мъжествен, щом общувам с жени; какво да се прави, очевидно това ми е в природата. Но когато те видях, Фиона, открих в теб нещо, което не бях забелязал у никоя друга жена — омразата и гнева на мъжа. Снаха ми Джудит е в състояние да вдигне на бойна нога цяла Англия, но е много зависима от силата и любовта на брат ми Гевин. Алисия обича клана си и го води с желязна ръка, но не е сигурна в себе си и се нуждае от непоколебимото самочувствие на Стивън, за да си вдъхне кураж. — Той помълча малко и продължи замислено: — Ти, Фиона, си друга. Би могла да живееш съвсем сама и никога няма да знаеш, че в живота съществуват и други неща.

— Защо тогава… — започна нерешително тя. — Защо тогава продължаваш да ме държиш в плен? Сигурно предпочиташ меки, покорни жени, които изпълняват желанията ти.

Майлс се усмихна, защото в гласа й имаше искрена обида.

— Заради страстта ти, Фиона. Убеден съм, че ти си най-страстното човешко същество на тази земя. Ти мразиш страстно и аз съм сигурен, че и ще обичаш страстно.

Фиона се опита да се отдръпне, но той я притисна към земята и приближи лице до нейното.

— Ти ще обичаш само веднъж в живота си, Фиона. Трябва ти време, докато дариш любовта си. Ала щом веднъж се влюбиш, няма да има сила на небето или на земята, която да разруши тази любов.

Фиона лежеше съвсем тихо под него, загледана в дълбоките сиви очи, които я изгаряха.

— Искам аз да бъда този мъж — продължи задавено Майлс. — Не искам само тялото ти, Фиона Чатауърт. Искам любовта ти, духа ти, душата ти.

Той се приведе да я целуне, но тя отмести глава.

— Ти си убеден, че не искаш много, нали, Аскот? Дадох ти повече, отколкото на когото и да било друг мъж — но ти твърдиш, че мога да те даря с много повече. Моята душа принадлежи на Бога, разумът си е мой, а любовта е отредена за семейството ми.

Майлс се претърколи настрана и започна да се облича.

— Ти ме попита защо продължавам да те държа в плен и аз ти отговорих честно. Сега ще се върнем при Макгрегър и ще се запознаеш с приближените му. Лаклан е побеснял от гняв, че си се опитала да го пронижеш със собствената му кама, и ти ще се извиниш за поведението си.

Фиона поклати глава.

— Той е приятел на клана Макарън, а те са роднини на враговете ми. — Тя се усмихна сладко. — Освен това имах пълното право да се защитя.

— Правилно — съгласи се Майлс и й подаде дрехите. — Но ако не се извиниш на Макгрегър, ще застрашиш мира между клановете.

Фиона кимна мрачно и започна да се облича.

— Дали ще мога? — попита плахо тя. — Как ще вляза в зала, пълна с непознати мъже, без да нося оръжие?

— Стига, Фиона — упрекна я търпеливо Майлс. — Не разбираш ли, че не е редно да размахваш оръжие при всяка среща с мъж? Освен това шотландците си имат жени и мога да те уверя, че са много красиви. Сигурен съм, че няма да се трогнат чак толкова от красотата ти, та да загубят ума си и да се опитат да те изнасилят насред залата.

— Не исках да кажа това! — изфуча разярено тя и му обърна гръб. — Защо не престанеш да ми се надсмиваш?

Майлс сложи ръка на рамото й.

— Не ти се надсмивам. Искам само да проумееш кое е нормално и кое не. Освен това аз ще бъда с теб.

— А кой ще ме защитава от самия теб?

Очите му запламтяха, ръката му се плъзна към гърдите й.

— Много скоро ще се радваш, че няма кой да те пази от Майлс Аскот.

Фиона се отдръпна и продължи да се облича мълчаливо.

 

 

Онова, което Майлс възнамеряваше да й стори, беше същинско мъчение. Като стискаше ръката й до болка, той я принуди да се представи на стотината мъже от клана Макгрегър и да се ръкува с всекиго поотделно. Когато тази процедура свърши, Фиона се отпусна изтощено на едно кресло край стената и с трепереща ръка поднесе към устните си виното, което Майлс й наля. Той я поздрави за успеха, сякаш имаше насреща си дресирано кученце, изпълнило сложен номер, и тя го изгледа унищожително. Ала Майлс само целуна върховете на пръстите й и избухна в смях.

— Скоро ще свикнеш — прошепна окуражително той.

И наистина, Фиона свикна да се движи в мъжко общество; но това трая седмици. Майлс трябваше да удвои усилията си. Отказваше й да яздят в края на колоната и когато забеляза, че Фиона непрекъснато се обръща и измерва с бдителен поглед мъжете зад гърба си, я принуди да отвикне. Един ден отидоха на лов и се разделиха. Трима мъже от клана Макгрегър я намериха в гората и се държаха почтително и скромно, но когато я върнаха при Майлс, той видя ужаса в очите й и се уплаши. Прегърна я, скри главата й на гърдите си и започна да я люлее като бебе и да й говори утешително. После я завлече навътре в гората и я люби да изнемога, за да заличи случката от съзнанието й.

В клана на Макгрегър имаше един мъж, от който Майлс постоянно я предупреждаваше да се пази: Дейви Макарън, брата на Алисия. Майлс изпитваше дълбока антипатия към младежа и винаги го наричаше пренебрежително „онова момче“. Обясни й, че Дейви се е опитал да убие собствената си сестра, и гласът му преливаше от презрение.

— Колкото и да са проклети, братята ми са винаги готови да жертват живота си за мен — обясни той. — Разбира се, аз също съм готов да се жертвам заради тях. Не мога да понасям хората, които застават срещу собственото си семейство.

— Защо тогава очакваш това от мен? — попита раздразнено Алисия. — Защо изискваш да се откажа от братята си и да ти даря тялото и душата си?

В очите му блесна луд гняв. Той й обърна гръб и я остави сама в стаята, която споделяха.

Фиона отиде до прозореца и се загледа в мъжете, които ходеха по двора. Все още не успяваше да свикне с мисълта, че може да се движи свободно между крепостните стени, без да се страхува от мъжете, без да й се налага да защитава честта си. Не изпитваше потребност да подложи на изпитание това новопридобито умение, но й беше приятно да мисли за него.

След малко под прозореца й мина Макгрегър. Тя се усмихна, впечатлена от красивата фигура и гордата осанка на този мъж. Суетността му беше пострадала много от сблъсъка с Алисия, а по-късно и от опита на Фиона да го убие; и когато Майлс буквално я изблъска пред него, той не я удостои дори с поглед. Без да съзнава какво говори, Фиона помоли за извинение за постъпката си и сладкият й глас замая главата му. Скоро двамата завързаха оживен разговор. Само след няколко минути тя разбра, че може да прави с него, каквото си иска. Той обичаше красиви жени и беше достатъчно възрастен, за да разбере дали и те го харесват истински. Фиона се усмихна отново и прогони мисълта за Макгрегър от главата си.

Когато останаха сами, Майлс я погледна укорно.

— Ти си на път да се превърнеш от уплашено зайче в изкусна прелъстителка.

— Мислиш ли, че ме бива в тази роля? — попита подигравателно тя. — Лаклан Макгрегър е вдовец. Може би…

Не можа да довърши изречението, защото Майлс я грабна в обятията си и я зацелува толкова страстно, че устните й се напукаха. Когато най-после се отдели от нея и тръгна да излезе, тя се загледа в широкия му гръб, вдигна ръка към устните си и се усмихна. Започваше да разбира, че притежава власт над Майлс Аскот; досега обаче не знаеше колко голяма е тази власт.

След малко в двора на замъка влязоха няколко мъже с кокардите на Макарън и настроението се промени видимо. Хората на Макгрегър се държаха естествено, но Фиона видя, че ръцете им са в постоянна близост до камите. Майлс излезе от каменната къща на Макгрегър и заговори с хората на Макарън.

Фиона проследи част от разговора, после с въздишка се обърна към стаята и започна да събира вещите им. Знаеше, че скоро ще тръгнат обратно към Ларенстън.

Майлс отвори вратата, погледна я изненадано, после се зае да й помага.

— В Ларенстън е пристигнал брат ми Гевин.

— И Роджър ли е с него? — попита бързо Фиона и стисна до болка кадифената пелерина, която беше в ръцете й.

— Не. Брат ти е избягал.

Тя се обърна като ужилена.

— Здрав ли е? Измъчвали ли са го?

Майлс я погледна изумено, после в очите му пламна гняв.

— Доколкото знам, крайниците му са по местата си. — Той улови ръцете й. — Фиона!

Тя се дръпна назад и го изгледа унищожително.

— Най-добре повикай някоя от хубавиците на Макгрегър да ти помогне при събирането на багажа. — Скочи на крака и побягна към тайния изход зад завесата.

Скри се в тъмнината и там, макар че се съпротивляваше с всички сили, от очите й потекоха сълзи. Препъваше се в черната празнота, вървеше пипнешком покрай стената и накрая приседна на каменното стъпало, без да обръща внимание на плъховете, които протестираха срещу това нарушаване на покоя им с шумно цвърчене.

Фиона седеше и плачеше, сякаш животът й щеше всеки момент да свърши. Знаеше, че няма повод за плач. Брат й вече не беше пленник като нея, освен това беше жив и здрав. А сега Гевин Аскот беше дошъл в Ларенстън, за да принуди малкия си брат да я освободи. Утре по това време щеше да бъде на път към дома. Никога вече нямаше да се ръкува с чужди мъже. Никога вече нямаше да бъде пленница. Щеше да живее спокойно в родния си дом.

Чу шум по стълбите и в първия момент потрепери от страх. Ала инстинктът й подсказа, че е Майлс. Ръцете й несъзнателно се протегнаха към него.

Майлс я притисна с такава сила до гърдите си, че ребрата й изпукаха, но тя дори не извика, а се вкопчи още по-силно в него. Двамата приличаха на деца, които са се скрили от родителите си.

За тях не съществуваха прах и мръсотия, злобно святкащи малки очи, които ги наблюдаваха. Двамата дърпаха дрехите си, целуваха се с нарастваща страст, не се отделяха един от друг нито за секунда. Бързината, с която се сляха, беше нещо ново за Фиона, тъй като досега Майлс проявяваше нежност и предпазливост. Ала когато тя заби нокти в гърба му, реакцията му я смая. Ръбът на стълбата се врязваше в гърба й, когато Майлс вдигна хълбоците й и я взе с неподозирана сила, но огромната страст, която владееше цялото й същество, не допусна болката до съзнанието й. Тя опря крака в горното стъпало и се изви насреща му с цялата сила на младото си, гъвкаво тяло.

Светкавицата, която я прониза, я остави слаба и трепереща. Двамата се притискаха един до друг, сякаш щяха да умрат от раздялата.

Майлс се овладя пръв.

— Трябва да тръгваме — прошепна унило той. — Сигурно вече ни чакат.

— Да, разбира се — отговори тя. — Големият брат те вика. Макар че в тайния коридор цареше черен мрак, тя усети върху себе си пронизващия му поглед.

— Не се страхувай от Гевин, Фиона.

— Денят, в който една Чатауърт ще изпита страх от един Аскот, още не е…

Той впи устни в нейните, за да я накара да замълчи.

— Така те искам. Няма ли най-после да престанеш да ме прегръщаш? Време е да се връщаме в Ларенстън.

— Аз ли те прегръщам?! — Тя се опита да го удари, но той вече тичаше нагоре по стълбата, Фиона се затича след него и изохка сподавено. Цялото тяло я болеше. Тя закуцука към тайната врата, като се държеше за дупето. Подигравателният смях на Майлс я накара да се изправи.

— Ако жените не трябваше винаги да лежат под мъжете… — изсъска вбесено тя, но изведнъж млъкна, защото на вратата на стаята им беше застанал Макгрегър.

— Не се смущавайте, лейди Фиона. Исках само да ви кажа, че се надявам да сте прекарали добре в замъка ми. — Едрият мъж й намигна толкова весело, че лицето й пламна от срам. Тя му обърна гръб и се зае да събира багажа, като се стараеше да не забелязва присъствието му. Макгрегър отиде безшумно до нея и когато ръцете му докоснаха раменете й, от гърлото й се изтръгна уплашен вик. Майлс хвана бързо ръката й и я стрелна с предупредителен поглед.

— Ние също прекарахме добре с вас, Фиона — продължи добродушно Макгрегър, свали иглата, с която беше закрепена наметката й и я замени със сребърна брошка, на която грееше кокардата на Макгрегър.

— Много ви благодаря — прошепна смутено тя. После се надигна на пръсти и бързо го целуна по бузата. Сама се изненада от постъпката си, а двамата мъже я зяпнаха смаяни. Майлс стисна ръката й и в очите му имаше такава радост, че по тялото й се разля топла вълна.

— Ти си едно сладко момиче, Фиона. Надявам се, че скоро пак ще ни гостуваш.

— И аз се надявам — отговори с мека усмивка тя. Беше напълно искрена.

Тримата слязоха заедно в голямата зала и отидоха в двора, където ги чакаха конете. Фиона се сбогува сърдечно с мъжете от клана Макгрегър и ги увери, че много ще й липсват. Ръкува се доброволно с всички, които бяха на двора, като не преставаше да се учудва на смелостта си. Майлс не се отделяше от нея и тя съзнаваше близостта му във всеки момент, но вече знаеше, че не се страхува от докосването до мъжете — е, може би малко се боеше, но в тази боязън нямаше нищо от предишния панически ужас.

Най-после възседнаха конете си и Фиона въздъхна. Хората на Алисия се наредиха зад тях и тя потрепери. Тези хора й бяха чужди. Не, не беше справедливо да напусне това място, където се беше научила да се доверява на ближните си.

Майлс се наведе към нея и стисна ръката й.

— Помни, че съм винаги наблизо — прошепна той.

Тя кимна, пришпори коня си и препусна напред.

„Докога ще останеш с мен?“ — искаше й се да го попита. Знаеше много неща за Гевин Аскот. Най-големият брат беше алчен, безсъвестен мъж, който беше отблъснал Лилиан Валенс и я тласна към лудостта. Гевин беше главата на семейство Аскот. Макар да беше смел рицар, Майлс беше само на двадесет години и Гевин му беше настойник.

Дали Гевин щеше да я отнеме от Майлс, за да я използва като заложник в собствената си игра срещу семейство Чатауърт? Майлс вярваше, че Роджър е убил сестра му Мери. Дали Гевин щеше да задържи Фиона, за да получи обезщетение от брат й?

— За какво мислиш, Фиона? — попита учудено Майлс.

Тя не си даде труд да му отговори. Влезе в Ларенстън с гордо вдигната глава.

Майлс й помогна да слезе от коня.

— Без съмнение, големият ми брат ме чака в кабинета на Алисия и гори от желание да ме напердаши — прошепна в ухото й той и й намигна.

— Как можеш да се смееш в този момент?

— Единственият начин да се справя с брат си е да се смея — обясни сериозно той. — Ще дойда при теб по-късно.

— Не! — извика сърдито тя. — Аз ще дойда с теб и ще изляза срещу брат ти.

Майлс наклони глава и я изгледа.

— Готов съм да повярвам, че искаш да ме защитиш от брат ми.

— Ти си с мек характер и…

Майлс избухна в луд смях и конете се подплашиха. После звучно я целуна по бузата.

— Ти си неповторима, Фиона! Добре, ела с мен и ме закриляй. Но ти заявявам, че няма да позволя да му счупиш пръстите на краката.

Гевин, Стивън и сър Гай ги очакваха на втория етаж. Гевин беше на ръст колкото Майлс, но чертите на лицето му бяха остро изсечени и го правеха да прилича на ястреб. В очите му пламтеше див гняв.

— Това ли е Фиона Чатауърт? — процеди през стиснатите си зъби той. Без да чака отговор, нареди: — Отпратете я. Гай, погрижи се да я изведеш от стаята.

— Тя ще остане — отговори студено Майлс, без да погледне братята си. — Седни, Фиона.

Тя се подчини и се отпусна в едно кресло до камината. Гевин я погледна гневно, после се обърна към Майлс, който преспокойно си наливаше вино.

— Проклет да си, Майлс Аскот! — Гласът му трепереше. — Какво си позволяваш? За малко не предизвика война с Чатауърт! А сега ми доведе тази… тази…

— Лейди — проговори хладно Майлс и очите му потъмняха.

— Ако е била лейди, готов съм да се закълна, че вече не е, след като е прекарала няколко седмици с теб.

Очите на Майлс станаха съвсем черни. Ръката му се стрелна към меча, но сър Гай се втурна към него и сложи ръка на рамото му.

— Внимавай какво говориш, Гевин — намеси се предупредително Стивън. — Нямаш право да обиждаш когото и да било. Кажи каквото имаш да кажеш.

Гевин застана пред Майлс и заговори отново:

— Знаеш ли какво струва малкото ти забавно приключение на семейството ни? Рейн не може да се покаже пред хората, а е принуден да се крие в гората като престъпник, аз прекарах цял месец в компанията на онова копеле Чатауърт — и всичко това, за да спася безполезната ти кожа.

Фиона очакваше Майлс да отговори на брат си, че отлъчването на Рейн не го засяга, но Майлс мълчеше. Само все още потъмнелите му очи останаха впити в лицето на брат му.

Бузите на Гевин потръпваха нервно.

— Ще ми дадеш тази жена и аз ще я върна на брат й. Надявам се, че имаш достатъчно разум и няма да се противиш. Сигурен съм, че си й отнел невинността и това ще ни струва доста пари, но…

— Твоите пари или на Джудит? — прекъсна го спокойно Майлс и му обърна гръб.

В стаята надвисна грозно мълчание и дори Фиона спря да диша.

— Престанете най-после, вие двамата — намеси се накрая Стивън. — За Бога, Гевин, успокой се! Знаеш как се държи Майлс, когато обиждаш жената, която обожава в момента. А ти, Майлс, отиде твърде далеч. Гевин задържа Чатауърт само за да ти даде възможност да освободиш лейди Фиона. Вероятно разбираш колко… разочарован е бил, когато Чатауърт е избягал, а Фиона си е останала твоя пленница. Трябва само да я изпратиш обратно с Гевин и всичко ще бъде наред.

Фиона не смееше да каже нито дума. Погледът й беше устремен в гърба на Майлс. След секунди тя усети, че Гевин я наблюдава, но не се извърна към него. Не го харесваше и никога нямаше да отстъпи пред властта му. Щеше да му даде да разбере. Извърна глава и го изгледа с цялата надменност, на която беше способна. Усети върху себе си погледа на Майлс и се стресна.

— Няма да я освободя — отговори тихо той.

— Така ли? — изрева Гевин. — Готов си да пожертваш семейството си, значи! Излагаш на опасност името и рода Аскот само защото някаква жена разтваря краката си за теб!

Гевин изобщо не беше подготвен за удара, който Майлс му нанесе право в лицето; ала се овладя само след секунди и се нахвърли разярено върху брат си.