Катрин Каултър
Херцогът (36)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Денвърс, иконом на Кармайкъл от тридесет и пет години, погледна през прозореца. На поляната пред замъка крякаха два пауна. Мъжкият просто не можеше да остави женската. В този момент опашката му представляваше пищна гледка. Очарован от паунката, той я гонеше под брястовете.

Денвърс беше чувал херцога да нарича мъжкия Пърси. Не бил сигурен как да кръсти женската, но имал отлична идея. Въпреки всичко икономът нямаше нищо против да види този кресльо в тенджерата.

— Нямам и минутка спокойствие — оплака се госпожа Осмингтън — безценната домакиня на херцогството. — Няма да се учудя, ако доктор Мюлхауз им е дал тези жалки птици като сватбен подарък. Херцогинята оня ден каза, че на Англия й липсват цветовете на Шотландия. Сигурна съм, че това пухтене ще изплаши всички сърни. — Пръстите й несъзнателно си играеха с огромната връзка ключове, привързана към кръста й. — Господин Денвърс, херцогинята призна пред господаря, че е имала предвид не пауни, а цветя. И както винаги се смееше с добродушния си смях.

Господин Денвърс изсумтя и се отдръпна от прозореца. Измъкна огромен часовник от джоба на черната си ливрея.

— Доктор Мюлхауз е горе с нейна светлост повече от час. Надявам се да няма проблеми с раждането.

Госпожа Осмингтън кимна.

— Добре поне, че херцогинята не препускаше из двора като кобила. Усложненията при лейди Дорингтън дойдоха от… — Тя внезапно млъкна, после продължи: — Колко сте прав, господин Денвърс! Наближава обяд. Трябва да уведомя готвачката, че ще имаме гост.

 

 

В това време доктор Едуард Мюлхауз се опитваше да измисли начин, по който да накара херцогинята да се отпусне. Тя беше вдървена като дъска. Очите й бяха плътно затворени, а ръцете й — стиснати в юмруци. Личеше, че е ужасно притеснена и нещастна. Ако херцогът не беше настоял така твърдо да я прегледа, тя нямаше никога да му позволи.

Опита се да я успокои:

— Всичко е наред, Бранди. Израждал съм поне двеста бебета. Моля те, не се притеснявай от мене! Искам да се успокоиш.

Нищо не се промени. Едуард вдигна поглед към херцога. Почувства се толкова несръчен, колкото пациентката му беше притеснена от него.

Херцогът призова на помощ целия си авторитет. Усмихна се хитро и каза:

— Бранди, ако не се отпуснеш, ще излея цяла чаша коняк в гърлото ти. Ще кашляш и ще се хилиш като в сряда вечерта. Не си ли спомняш…

— Да не си посмял, Ян! — Тя отвори очи и отпусна ръцете си. Той се разсмя.

— Хайде, позволи на нещастния Едуард да свърши работата си. Аз ще го наблюдавам внимателно. Не трябва да се притесняваш, че ще направи нещо нередно. Той знае, че ако това стане, ще го ударя. Вече съм го правил и няма да ми е трудно.

Бранди също се засмя.

— Не си забавен, Ян. Смея се, защото… Е, няма значение. Няма да ти простя, че говориш такива неща пред Едуард.

— Позволи му да си гледа работата — примоли се той. Придърпа стол към леглото и хвана ръката на жена си. — Хайде, Едуард, направи каквото трябва!

— Бранди, отпусни се. Така е добре. О, бебето рита! — Той се усмихваше, докато ръката му се плъзгаше по големия й корем. — Това е едно жизнено малко детенце, което се върти като колелото на карета.

— Бебето е едно нахалниче — отбеляза Ян. — Тази сутрин се опитах да покажа любовта към съпругата си, но то ме отблъсна с ритник. Кълна се, че беше кракът му, въпреки че Бранди твърди, че била главата му. Уверих я, че всички херцози на Портмейн имат големи крака. Да, ще бъде точно като баща си! С големи крака и голям любовник.

— Не забравяй, че трябва да бъде и голям дипломат — допълни Едуард.

Ян видя ръцете на доктора да изчезват под чаршафа. Това не му харесваше. Представи си как Бранди ще скочи всеки момент. Не можеше да отрече, че Едуард действа доста бързо.

В следващия момент докторът стана и оправи завивките на пациентката си.

— Всичко е наред. Плодът е малко дребен, Бранди, но се надявам да няма усложнения. Сега искам да те помоля нещо. Чух, че играеш шах. Ян постоянно се хвали, че е по-добър от мене. Искам хубаво да го натупаш.

— Ще се опитам — обеща тя.

— Уверявам те, че ти и бебето сте добре. Не позволявай на Ян да те подлудява. Ако продължава да изисква подробности относно раждането, кълна се, че ще го накарам да го извърши!

— Не, благодаря — пребледня Херцогът. — Ти непременно трябва да дойдеш, Едуард!

— Мисля, че този път го хвана, Едуард. Поиграйте шах следобед. Сигурна съм, ще сега ще победиш.

Херцогът се засмя.

— Слизам долу, Бранди. Ще изпратя Люси при тебе. Сигурен съм, че обикаля из коридора като квачка. Ще обядваш с нас, нали, приятелю?

— Разбира се.

Ян потупа съпругата си по ръката и изведе доктора от стаята. Когато слизаха по огромната стълба, Едуард каза:

— Ако не беше там, тя нямаше дори да ме приеме.

— Въпреки недоволството Бранди спази уговорката. Беше обещала, че ще позволи да я прегледаш, когато бебето започне да рита. Наистина ли всичко е така добре, както го описа пред нея?

— Да. — Двамата се бяха настанили в дневната и пиеха шери. — Детето е по-дребно от обикновено, но това е добре. Тя не е напълняла много и така ще роди по-лесно. — Едуард поклащаше красивата кристална чаша с питието си. — Освен това бебето е високо, което предполага, че ще бъде момче. Но не бих се обзаложил с теб за това.

— Бранди би искала да е момиче с червена коса. Иска да прилича на сестричката й Фиона. Ще разберем това през следващия месец.

— Господи, Ян, какъв домошар и амбициозен съпруг си станал!

— Не вярвам Бранди да е съгласна да живеем постоянно в Англия. Ще прекарваме по няколко месеца и в Пендърлей. Трябва да ни посетиш, Едуард! Замъкът е доста стар, но кулите му наистина са пълни с романтика. Там има една прислужница Мораг, която никога не се къпе. Направи го само по случай сватбата на Пърси. Мога да си представя как седиш до лейди Адела. Тя ти нарежда какво и как да го направиш. Обзалагам се, че ще измисли най-невероятни оплаквания само за да те постави на изпитание. Ще ми бъде интересно да те видя как ще се оправиш. През следващата пролет заминаваме за Шотландия.

— О, няма да ме затрудниш особено. Когато отидем в Лондон, предполагам, че някои ще си вирят носа пред Бранди, но тя все пак е херцогиня. Справя се много добре тук. Толкова се притеснява да не постъпи нетактично и да обиди някого. Прислугата е готова да я защитава с всички средства. Само Лиза не я одобряваше, но тя, естествено, вече не е в Кармайкъл Хол. След като я уволни, тя се опита да злепостави херцогинята в селището, но никой не й повярва. — Едуард потри ръце. — Господи, студът захвана доста рано тази година!

— Надявам се тези пауни да усетят това и да приберат перата си — каза херцогът.

— Не си любезен, Ян. Какво друго можех да ви подаря за сватбата? — Изгледа богатата сбирка от ловно оръжие. Представи си оловните войници, с които двамата си бяха играли като деца. — Човекът, който ми ги продаде, каза, че пауните са доста сънливи. Нали спят през нощта?

— Да. А, ето го Денвърс с пощата. — Ян взе един голям, поизцапан илик. Явно идваше от чужбина. — Имаме писмо от лейди Адела. Това сигурно ще успокои Бранди. Надявам се само да не получи контракции от изразите, които използва относно онзи особняк Клод. Горкият човек носи титлата повече от месец. Ужасявам се от думите, с които ще го нарича до следващата пролет.

Съпругата му не получи контракции, но не успя да изяде супата си от смях. Когато се задави, херцогът я потупа по гърба и й заръча да внимава за бебето.

— Горката баба — каза тя. — Струва ми се, че е нещастна. Представяш ли си? Клод й е заповядал да предаде всички ключове от замъка на Констанс. Не че баба ми се е загрижила много за домакинството. Но да я нарича… Къде беше? Ето: „престаряла натрапница и овдовяла графиня“. Сигурно е щяла да получи удар!

— Може и да получим съобщение, че го е застреляла?

— Или че е ударила болния му крак с бастуна си — допълни Бранди.

— Имам една леля. Казва се Мили. Тя много прилича на лейди Адела — каза Едуард. — От нейната язвителност местният свещеник направо припада. Сестрите и братята й изпитват ужас от нея.

— Може би двете трябва да живеят заедно? Какво състезание ще се получи само — допълни херцогът. — А, Бранди, чуй това: лейди Адела пише, че Пърси е бил страшно нетърпелив да посее своето семе в утробата на Джоана. Изглежда, той е идеалният съпруг. Лейди Адела е на мнение, че това ще продължи, докато Джоана го държи изкъсо.

— Трябва да им пишем и да ги поздравим — предложи Бранди. — Ако някой може да сложи юздите на Пърси, това е Джоана.

— Щом като тя държи торбата с парите — добави херцогът. — Фиона я е помолила да ти пише, че почти е опитомила своята каша…

— Делфинчето, Ян. Каква умница е само!

Херцогът поклати глава и се обърна към приятеля си:

— Другият ми братовчед, Бъртранд, нарича Бранди морска сирена, защото много обича морето. Като я гледам, ми иде да се пръсна от смях. Виждал ли си бременна сирена?

— Чудя се как такова създание ще роди — продължи в същия тон Едуард. Като видя, че младата жена пребледня, побърза да изрече: — Предлагам, Ян, да спрем дотук. Не искам херцогинята да ме изхвърли навън заедно с пауните.

— Не се притеснявай, Едуард. Искам да кажеш на съпруга ми, че ще имаме близнаци. Това ще бъде друг начин да го повалиш на земята.

Той се засмя.

— Вече му казах, че бебето е едно, Бранди. Ще се наложи ти да измислиш нещо, за да го победиш.

— О, тя го прави всеки ден — оплака се херцогът, като отхапа от шунката. После погледна отново към писмото и каза: — Изглежда скъпата ти баба е изчерпала цялата си жлъч. Пожелава ни щастие. Чудя се дали от това не я е заболяло. Е, Едуард, сега си в течение на нашите семейни тайни. Надявам се, че няма да ни изнудваш?

— Няма да го направя, докато те бия на шах. — Докторът погледна часовника си. — Трябва да тръгвам. Обядът беше вкусен както винаги. Ще направя визитация в Ригби Хол. Лейди Елинор ще ражда десетото си дете. Явно не е щастлива със сър Егберт.

— Аз също не бих била — каза Бранди. — Господи, десет деца!

Когато ставаха от масата, Ян каза:

— Спомням си, че се оплакваше, че нямаш работа. Е, ако всичко продължава така, ще се грижиш за доста бебета.

Двамата стояха на парадните стълби и махаха на Едуард. Бранди вдигна лице към съпруга си. Той я целуна и постави ръка на корема й.

— Обичам те — каза.

Погали лицето му.

— Аз също, Ян.

Той отново я целуна. Ръката му се премести към гърдите й.

— Толкова обичам да те усещам до себе си!

Херцогът чу да се приближава Денвърс и мислено изруга. Свали ръцете от жена си и погледна към поляната отпред.

Бранди изгаряше от желание да го докосне, но си наложи да бъде сериозна.

— Знаеш ли, Ян, Англия няма миризмите на Шотландия.

— Да, наоколо липсват овцете.

Денвърс вече беше до тях. Младата жена отстъпи от съпруга си и постави ръка върху корема си.

— Нямах това предвид — каза тя.

Икономът се изкашля почти в ухото на херцога.

— Не се отчайвай, Бранди, поне имаме пауните. Ако, разбира се, Денвърс им позволи да стоят далеч от тенджерите на готвачката. Как мислиш, Денвърс? Да им разрешим ли да се перчат още поне седмица?

— Прекалено много е, ваша светлост.

Младата жена се засмя и се притисна отново към съпруга си. Той я прегърна.

— Колко хубав е животът — възкликна Бранди. — Толкова съм щастлива, че се омъжих за тебе!

— Това е хубаво наистина — съгласи се херцогът. — Но ако не го беше направила, щях да те отвлека на някой самотен остров.

— Това е добра идея.

Херцогът целуна жена си пред иконома на Портмейн. Прислужникът вече беше забравил защо беше дошъл.