Катрин Каултър
Херцогът (30)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

Бранди лежеше по гръб сред поляна с жълти цветя. Поставила ръце под главата си, тя гледаше облаците, идващи откъм океана. Силният вятър решеше къдриците й.

Тя седна. Беше престанала да брои дните, защото винаги се чувстваше апатична и отпусната. Отмести косата от очите си и погледна към замъка. Древните му камъни изглеждаха успокоително на фона на сивото небе. Бранди бавно стана и приглади роклята си. Знаеше, че като се върне, трябва да се усмихва. Пърси и Джоана Макдоналд щяха да пристигнат скоро. Не можеше да си спомни кога точно, а и не я интересуваше.

Всички, дори Мораг, бяха объркани и смутени от предстоящата сватба.

Колко странно, че болката не беше намаляла през изминалите два месеца. Не беше толкова глупава да си въобрази, че може да го забрави. Искаше й се да знае дали си спомня за нея понякога. Сигурно й беше много ядосан. Онази сутрин направо беше побеснял. Все пак й беше дал двеста лири.

Дочу тропот на колела и въздъхна. Очевидно Пърси и Джоана пристигаха ден по-рано. Изгледа потъналата в кал карета, която спираше пред замъка.

— Пристигнахме точно за пет дена. Отлично постижение. Победихме дори бурята. — Ян скочи на земята и потупа изпотените гърбове на конете си. Изгледа старата постройка и за стотен път се зачуди как ли ще го посрещне Бранди. Опитваше се да си представи как я вдига на ръце. Или как тя плаче и го моли да се ожени за нея.

Вероятно буреносните облаци откъм морето го накараха да се обърне към скалите. Или неволно му се беше приискало да вдъхне дълбоко соления морски въздух. Видя я да стои наблизо. Вятърът развяваше полите на роклята й.

Забрави всичко, което беше обмислял да й каже. Извика името й и забърза към нея протегнал ръце.

Бранди видя как устните му произнесоха името й. Той се беше върнал при нея! Сграбчи полите си и се затича към него. Прегърна го и притисна глава към лицето му.

— Ти си тук — прошепна. — Ти се върна!

Ян усети как миглите й пърхат по кожата му и я притисна по-силно. Тялото й трепереше и той се засмя.

— Хайде, любов моя, ще ме задушиш!

Бранди се засмя. Поотдръпна се и започна да го целува. После Ян целуна устните й. Усети пълното й отдаване. Искаше да я милва навсякъде, но не можеше да го направи пред целия Пендърлей. Наложи се да се откъсне от нея.

Младата жена отметна глава назад и го погледна в очите му.

— Толкова се радвам, че си тук!

Ян въздъхна и отново я привлече към себе си. Започна отново да я целува.

— Толкова си сладка! Обичам да усещам вкуса ти. Как само мечтаех за това!

— Ще ме целуваш ли така винаги?

— Винаги — отговори той и продължи да я целува.

— О, скъпи, не си тук единствено за сватбата на Пърси, нали?

— Не! — Вдъхна соления дъх на косите й. — Тук съм заради теб! Сега ще ме приемеш, нали, Бранди? — Нетърпеливо продължи: — Толкова съм глупав! Трябваше ми доста време да го осъзная. Единствената ми грижа е да не се преситиш от любовта ми.

— А Мариан?

— Тя принадлежи на моето минало, Бранди. Не копнея за нея или за някоя, която прилича на нея. Единственото, което искам, е едно упорито шотландско момиче с руса плитка и кехлибарени очи. Това момиче ще ме превърне в добър човек с вярност, по-дълбока от Северно море. Отговори ми веднага: Ще ме приемеш ли? Ще станеш ли моята херцогиня?

— Мисля, че си много красив, Ян. И много си мил. Обичам чувството, което пораждаш у мен, когато ме целуваш. Но, както се изразява лейди Адела, ти си един домашен тиранин. Така наричаше тя дядо Енгъс в онези добри дни. Казваше, че се меси навсякъде, дори и в нейната работа, и командва всички.

— Ако някога стана тиранин като дядо Енгъс, разрешавам ти да ме изгониш от Кармайкъл Хол, за да спя с козите. Не искам да ти заповядвам. Искам да те обичам, да те карам да се усмихваш и да ти дарявам удоволствие, каквото не си мислила, че съществува.

— Само това?

— Да, но съм сигурен, че ще измисля и още.

— Сигурен ли си? Знаеш, че дори не мога да говоря правилен английски. Трябва да ме учиш и да бъдеш търпелив с мене.

— Да. Като се има предвид, че не мога да живея без тебе, ще извикам скъпата си майка. Тя ще ти бъде за всичко.

— Твоята майка?

Ян се засмя.

— Тя умее да променя всичко и всеки. Би се справила дори с Пърси. Ще успеем, ще видиш! Всички мои роднини ще те обикнат.

— Ако не го направят, ще ги тръшнеш на земята?

— Точно така.

Херкулес избра този момент, за да побутне господаря си в гърба.

— Виждаш ли, дори конят ми е съгласен с мене. Трябва да кажеш „да“ , преди да е олигавил целия ми гръб.

— Да, да!

Наведе се и я целуна отново. Искаше му се много повече. Знаеше, че и тя изпитва същото.

— Ела, Бранди, искам да кажа на лейди Адела, на Бъртранд, дори на вечно чешещата се Мораг.

— Тя се изкъпа за сватбата на Пърси.

— Господи, сигурно всички сте онемели? Какво каза Фрейзър?

— Само клати глава. На кого ще кажеш след Мораг?

— Ще се изкача на кулата и ще извикам на шевиотските овце. Може би ще ме чуе и Макферсън и ще дойде да ме поздрави лично?

— О, скъпи!

Той се намръщи.

— Не искаш да се качвам на кулата? Да не си променила вече намерението си?

— О, не! Сега си мой, Ян! Просто не искам да казваме на никого тази вечер. Нека изчакаме до утре! Това е много важно за мене, Ян! — Постави пръст на устните му. — Моля те, не говори. Просто ми се довери. Утре ще може да кажеш на семейството ми, ако още желаеш това.

— Какво искаш да кажеш с това „ако още желаеш“? Каква игра играеш, момиче? Да не би да мислиш, че утре до осем часа ще съм променил решението си?

— Не е игра! Моля те, направи го заради мене!

Не разбираше, но не искаше да я кара да го моли.

— Добре — съгласи се и я целуна отново. — Но, Бранди, ако не ми харесват мотивите ти, ще те набия!

Тя го прегърна силно и му се усмихна.

— Ще бъде така, както желаеш, скъпи.

Ян въздъхна.

— Виждам, че ме чакат трудни времена. Явно ще трябва да полагам усилия, за да получа от теб усмивка или добра дума.

Бранди се засмя и грабна ръката му.

Тъй като не се появи момчето от конюшнята, сами прибраха Херкулес и Кантор. Тя го наблюдаваше как ги разпряга и им поставя сено. Младият мъж вдигна поглед към нея и се намръщи.

— Отслабнала си!

— Може би малко. Нямах апетит.

— Под очите ти има тъмни кръгове. Това не ми харесва.

— Не спях добре, но всичко е по твоя вина.

— Давам ти два месеца, за да напълнееш! Ако не го сториш, ще се наложи да взема сериозни мерки.

— И точно какви ще бъдат те, сър?

— Ще видим — Той отново я целуна. Краби въведе херцога в дневната. Бранди се възползва от това, за да нареди на малкия Алби да занесе в стаята й ваната.

Два часа по-късно тя се усмихваше на Ян през огромната маса в трапезарията. Косата й още беше влажна от банята. Херцогът внимателно слушаше какво му говори Констанс.

— Ето, че все пак пристигна за сватбата на Пърси. Ние мислехме, че няма да дойдеш. Пърси се държи толкова отвратително. Трябва да знаеш, че никой от семейство Робъртсън не е стрелял по тебе. Искам да повярваш в това!

— Внимавай какво говориш, момиче! — сряза я лейди Адела кисело. — Все още няма никакви доказателства и по-добре да не отваряш тази тема. Минаха два месеца, момче. Сигурно вече не се страхуваш, че отново ще пролеят кръвта ти?

На масата всички съсредоточено се хранеха. Старицата прекъсна тишината с груб смях.

— О, горката Джоана Макдоналд ще бъде тази, която ще закърви. Мъжете от семейство Робъртсън винаги се женят за девственици. Бедната Джоана ще бъде доста шокирана през първата си брачна нощ.

Бранди се задави с виното си, после се засмя. Лейди Адела я изгледа кисело.

— Ти си прекалено скромна, момиче. Затова се смееш на първата брачна нощ. Не знаеш нищо за отношенията между мъжа и жената. Пърси се опита да те насили, но не стигна много далеч, нали?

— Ако го беше направил, щях да го убия — заяви Ян. — Мерзавецът излезе щастливец. Да се надяваме, че няма да има нужда от повече късмет, защото кредитът му е изчерпан. — После се обърна към Бъртранд. — Кажи ми как се справят овчарите с шевиотските овце?

— Вече се усмихват, защото на трапезата им има повече храна. Дори и тези, които смятаха, че овцата е годна само за ядене, вече им обръщат повече внимание. Гледат ги като домашни любимци.

— Тези проклети овце изпасват всичко наоколо — оплака се Клод, размахал вилица към сина си.

— Освен това и миришат — намеси се Констанс. — Ако вятърът е откъм сушата, вони и през нощта.

— Виждаш ли, Бърти — каза лейди Адела лукаво. — Трябва да внимаваш, защото Констанс няма да те хареса. Ще бъдеш подходящ единствено за Мораг.

— О, бабо, каква си! — проплака Констанс и погледна Бъртранд. За разлика от нея той не изглеждаше никак смутен.

— Уверявам те, лейди Адела, че Фрейзър има най-чувствителния нос в околността. Преди да вляза в къщата, той ме помирисва два пъти. Колкото до Констанс, откакто са пристигнали овцете, не се е оплакала от нищо.

— Една овца умря — информира Ян Бранди. — Помолихме обидчивия Бен да я прегледа. Страхувахме се да не е заразно болна, но той ни успокои. Яла е някакъв бурен и се е отровила.

— Изкорених ги всичките — каза Бъртранд. — Всъщност направихме го двамата с Констанс.

— Това е единственият път, когато сте се видели — оплака се Клод и се обърна към херцога. — Прекарва цялото си време над счетоводните книги. Не обръща никакво внимание на баща си и на семейството.

Бранди вдигна поглед.

— Мислех, че понякога му носиш обяда, Кони?

Сестра й се размърда смутена на стола си. Ян вътрешно се усмихна. Изглежда, през последните два месеца Бъртранд беше постигнал успех с девойчето. Виждаше му се и по-уверен в себе си. Погледна към Бранди. Дали се беше досетила, че е поставила сестра си в неудобно положение?

Лейди Адела беше много мека с него тази вечер. Благодарение на него към Пендърлей течаха реки от пари. Съзнаваше, че старата дама ще се държи така, докато имението има нужда от него.

— Как е братовчед ти, господин Бредстън? — попита старицата и се усмихна. — Такъв приятен момък е!

— Джил е много добре, лейди Адела. Решението ми да дойда в Шотландия беше доста внезапно, затова му писах бележка. Сигурен съм, че би ви изпратил най-добрите си пожелания.

— Прекалено много приказва — оплака се Клод. — Не е здравословно да се знае толкова много за хората. От такава информация после не можеш да заспиш.

Много трудно беше на Ян да не гледа Бранди и да не говори за нея. Господи, как я желаеше само! Искаше да извика на глас, че тя ще се омъжи за него. Защо беше помолила да изчака до утрешния ден? Колкото и да се трудеше над тази загадка, не успяваше да я разбере. Реши, че лично ще изгори муселинената й рокля и карирания шал.

Спомни си за двестате лири. Беше му казала, че са за дрехи. Не умееше да лъже. Съвсем скоро щеше да му каже за какво са отишли парите.

Ян вдигна поглед, когато лейди Адела каза:

— Изглеждаш изморен до смърт, момчето ми. Понеже вечерята беше вкусна и съм в добро настроение, ще ти спестя песните на момичетата. Краби, стар пияницо, налей в чашите порто. После нашият херцог може да се оттегли в стаята си.

Вече беше станал „нашият херцог“? Времената се менят.

Малко по-късно лейди Адела поведе момичетата към дневната. Пътьом нахока Бъртранд:

— Казах, че е свободен да си ляга, а ти продължаваш да му досаждаш с тези овце! Ще имате достатъчно време за тях. А ти, Клод, престани да хленчиш. Остави човека поне да се настани!

Възрастният мъж млъкна, но ентусиазмът на Бъртранд, изглежда, не можеше да бъде охладен. Изминаха двадесет минути, когато най-сетне Клод затропа с бастуна си по пода и настоя да се присъединят към дамите.

Бранди не беше във всекидневната. Ян се извини на лейди Адела и се запъти към главното стълбище. Оттам пое по тъмния коридор към графската спалня. За момент спря пред вратата на Бранди. Вдигна ръка да почука. Искаше му се да я види, да я милва и целува, докато остане без сили. По дяволите, не можеше да го стори! Пое към стаята си.

Навън бушуваше лятна буря. Дъждът тропаше по стъклата. Ян дръпна избелелите завеси и се приближи към камината. Хвърли още късове торф и разрови въглените с върха на ботуша си. Както при първото им пристигане в Пендърлей Мабли все още беше по пътищата със своята кола.

Ян измъкна пистолета от куфара си и го постави върху масата. После бързо се съблече и сложи нощната си риза. Наля си чаша червено вино и се настани в коженото кресло пред огъня.

Виното затопли стомаха му. Скоро пламъците на огъня се разпръснаха по цялото му тяло.

От унеса го стресна настоятелно чукане но вратата. Той скочи и грабна пистолета.

— Влез! — Не можеше да повярва на очите си. — Бранди, какво правиш тук?