Катрин Каултър
Херцогът (19)

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

— Не, какво ти каза?

— Постоянно повтаряше, че иска да види новото ти имение. Липсвала ти ужасно и искала да те направи щастлив, като дойде при теб. — Поклати глава. — Нищо от това не е истина, разбира се! Причината за всичко е Бранди. Повярвай ми, Ян, тя е студена като лед!

— Студена? Мислех, че е опърничава?

— За нещастие нашата скъпа Фелисити е и двете едновременно. Ако не съм престанал да познавам хората, през нощта тя ще бъде само студ и лед, а през деня — отвратителна заядливка и опърничава избухливка! — Джил изчетка една прашинка от ръкава си и добави меко: — Бедният Ян, тя изобщо не прилича на Мариан! — Не обърна внимание на стиснатите устни на братовчед си. — Всичко се изчерпва с физическата прилика, повярвай ми! Разбира се, ако искаш да сключиш брак за удобство…

— Отиваш твърде далече, Джил — изръмжа херцогът, стиснал ръце в юмруци. — Мариан е мъртва от шест години и няма нищо общо с това! Колкото до характера на Фелисити пред нощта и деня, съгласи се, че аз трябва да преценя?

— Не ми крещи, Ян! Несъмнено си прав, но не си прекарал с нея дори седмица!

— Джил, предизвикваш ме да забия юмрук в красивото ти лице! Не искам нито дума повече! Фелисити просто се нуждае от твърда ръка.

— Говориш за нея като за млада кобилка, на която трябва да се постави юзда! — Изглежда, искаше да каже още нещо, но само вдигна рамене. — Бил ли си в компанията на брат й Сойер?

— Чувам, че е женкар и обича покера, но отлично се справя с конете. Не ми е неприятен. Боксира се добре и печалбите му си ги бива. Също като приятеля ти Алдос и той не хленчи. Защо питаш?

Джил потръпна и изгледа маникюра на ръцете си.

— Намирам го неделикатен, да не кажа груб и вулгарен!

— Защото не носи златни копчета с големината на чинии?

— Не мисля, че е разумно да привличаш вниманието с липсата си на вкус, Ян! — пошегува се той.

Херцогът вдигна ръце.

— Престани с язвителните си забележки, Джил! Господи, двамата с Пърси много ще си допаднете!

— Пърси? Да не би това да е друг шотландски роднина?

— Той е незаконороден син — поясни Ян ухилен. Когато Джил вдигна вежди, добави: — Баща му, който е покойник, е бил син на лейди Адела. Пърси се е родил в погрешната страна на кревата, но сега върви процедура за неговото узаконяване.

— Велики боже! — възкликна братовчед му, като потриваше ръце. — Мислех, че тук ще скучая до смърт!

— А, ето го и Пелъм! Ще кажа на малкия Алби да приготви банята ти. — Херцогът отново се засмя. „Какво ли му е толкова забавно“ помисли си Джил.

Ян огледа голямата си, мрачна спалня. Съмняваше се някога да е изглеждала топла и приветлива. Нямаше нищо общо с чудесния му апартамент в Кармайкъл Хол. Въпреки това стаята според него все пак не беше съвсем лоша. Улови се да се пита какво щеше да каже Бранди за херцогската му резиденция.

В стаята нахълта Мабли.

— Няма време ваша светлост! Знаете колко стриктна е лейди Адела относно събирането ни във всекидневната преди вечеря. Краби ми каза, че веднъж някакъв гост закъснял само с двадесет минути, а тя нахлупила чинията върху главата му!

— Да, прав си! Не бих искал саздърмата да се стича по вратовете ни — отбеляза и се загледа в закръгленото лице и оплешивялата глава на камериера си и се усмихна. Той вече беше успял да се приспособи към обстановката тук. — В ръцете ти съм, Мабли! Имам само една молба към теб. Не ме прави да изглеждам като Джил.

— Няма такава опасност, ваша светлост.

 

 

Бранди крачеше по изтъркания килим в стаята си и размахваше юмрук към спалнята на Фелисити. Как смееше тази глупачка да я нарича слугиня? Как можеше Ян да търпи това? Не, не трябваше да мисли сега за това!

Спря пред огледалото и усети как гневът й нараства. Нямаше съмнение, че има вид на селянка! Косата й беше мокра и разрошена. Цялата вонеше на осолен калкан.

В същото време Констанс танцуваше наоколо възбудена.

— Бранди, зърнах я за малко. Видя ли роклята и бонето й? И колко е дребничка! До нея бих се чувствала истинска селяндурка! Та тя сигурно не достига и до рамото на Ян? Косата й е черна и блести като гривата на чистокръвна кобила. Очите й са по-зелени от мъха на Сланакерската гора.

— Не забелязах нищо особено в нея — измърмори сестра й.

Констанс продължи:

— И онзи джентълмен, Джил Бредстън! Толкова е елегантен и далеч по-модерен от херцога. Баба ми каза, че е негов братовчед. Въпреки че го нарече клюкар, мисля, че го харесва. Ох, миришеш на риба! Бранди, да не искаш гостите ни да повърнат? Господи, трябва да се изкъпеш! Чудя се дали новата ми рокля, оная зелената, ще се хареса на лейди Фелисити?

Избута Бранди от огледалото и се взря в тъмните си къдрици. Сега чак забеляза, че сестра й стои мълчалива, стиснала юмруци. Констанс се намръщи.

— Нейното пристигане тук ти е неприятно, нали?

— Защо трябва да ме интересува това? Ще ти кажа нещо, Кони. Тя е една безцеремонна кучка! Смяташ, че е учтива, но жестоко се лъжеш. Тя си мисли, че ни превъзхожда.

— Може би има право — отбеляза Кони, загледана в лицето на сестра си. — Но тя ще се омъжи за херцога. Дори да те нарече най-красивата на света, мисля, че няма да я харесаш?

— Дрънкаш глупости, Кони! Предлагам веднага да забравиш това, което каза. Никой няма да го хареса.

Констанс сви рамене.

— Както искаш. На мен ми е все едно. Бранди, защо не облечеш роклята, която ти подари Ян? — Бранди не каза нито дума. — Трябва да вървя. Ще поискам Марта да измисли нещо по-специално за косата ми. — Като си тананикаше някаква английска песничка, напусна стаята.

Останала сама, сестра й се замисли за хубавата кадифена рокля. Отхвърли идеята да я облече с въздишка, граничеща с фатализъм. С този бюст Ян щеше да я вземе за същинска крава. Тя изобщо не приличаше на грациозната Фелисити. Погледна затворената врата. Дали чувствата й към този мъж бяха толкова очебийни, че дори Кони ги беше забелязала? Трябва да бъде по-внимателна!

Докато чакаше да се освободи ваната и за нея, реши, че гордостта на Робъртсънови трябва тази вечер да проличи в нейно лице. Подреди косите си в гръцки стил и преднамерено не обърна внимание на кадифената рокля. Бързо намъкна муселинената, с рязаната талия. Пристегна на гърдите си избелелия шал и заслиза по стълбите.

 

 

След като докара до лудост камериерката си, Фелисити най-сетне постигна желания ефект. Тръгна надолу но окаяните стълби към всекидневната. Знаеше, че е закъсняла, но това не я интересуваше. Нямаше да позволи на Ян да я командва и да се съобразява само с неговите желания. Би предпочела да се храни в стаята си, но се съмняваше, че в тази купчина камъни имаше някакъв поднос.

Ян й кимна леко. После я представи пред Клод, Бъртранд и Констанс. Фелисити изгледа Констанс по-внимателно. За разлика от сестра си тя беше хубава. Черната й коса беше добре подредена и зелената й рокля беше почти прилична. Да, тя беше хубавичка. След няколко години би се превърнала в истинска красавица. Какво се бяха вгледали в тази раздърпана Бранди?

— Закъсняваш — отбеляза лейди Адела, без да се съобразява с факта, че е гостенка. — Не обичам саздърмата си изстинала. Няма да го направиш втори път, защото последствията ще бъдат много неприятни за теб. Дай ми ръката си, момче — нареди тя и се вкопчи в Джил.

Фелисити искаше да изкрещи на тази грубиянка, но знаеше, че това няма да й помогне. Затова само кимна и премълча. Когато херцогът пое ръката й, тя го изгледа през тъмните си ресници. Нямаше усмивка за нея. Вероятно одобряваше маниерите на тази дъртачка? Сърдеше й се, че е закъсняла. Добре, съвсем скоро нещата щяха да се променят! Тогава тя щеше да му се присмива. Сега погледът му беше тъмен като противните му черни дрехи.

Беше прекарала една седмица с усмихнатия му, модерно облечен братовчед. Колко жалко, че Ян не приличаше на него! Фелисити потръпна, загледана в големите му ръце. При мисълта, че ще я докосват, направо изтръпна.

Когато я настани на масата, той й каза меко:

— Трябва да разбереш, че точността за вечеря е много важна за лейди Адела. Надявам се в бъдеще да обръщаш повече внимание на часовника, иначе няма как да избегнеш острия й език! Колкото до последствията, за които ти спомена, ще я помоля да не излива на главата ти поне нагорещено олио. — С тази шега искаше да разтопи ледовете между тях, но Фелисити дори не го погледна. Дали не възнамеряваше да се цупи цялата вечер? Той пое дълбоко дъх и зачака.

Постоя още малко зад нея, но тя мълчеше.

Решила да не му се усмихва изобщо, обърна глава към лейди Адела, която разговаряше с Джил:

— Разкажи ми повече за Дадли, момчето ми! Знаеш ли, едно време бях влюбена в дядо му, този дърт негодник! Чух, че се е погребал жив в имението си в Кент?

Джил напрегна паметта си, но описаните събития засягаха период, преди да се е появил на бял свят. Затова насочи мислите си към внука.

— Симпатяга е, госпожо. Напълнил е имението поне с половин дузина дечица. У него липсват пороците на дядо му. Животът му е съвсем обикновен. — Хвърли закачлив поглед към Ян и продължи: — Много прилича на моя братовчед, бих казал. Пренебрегнал е всички предимства на херцогската титла и е започнал да обработва земята си. Признай си, Ян, че градският живот не е за тебе? — Той гледаше многозначително Фелисити. — Би искал да имаш поне дузина деца? Колкото до техния размер, лейди Адела, те сигурно ще са гиганти и здрави като дъбовете в имението му. Колко жалко за съпругата му! Той не би се задоволил с по-малко.

— Знаеш, че не бих могъл да завра главата ти в чинията, Джил — каза херцогът. — Но мога да се промъкна в стаята ти и да те хвърля през прозореца върху голямото оръдие отдолу! — Докато говореше, се усмихваше. После погледна годеницата си и стана сериозен.

— Трябва да призная, че предпочитам да живея в провинцията. В Кармайкъл Хол обичам да ловя риба в езерото. Прясно опечената пъстърва за вечеря е много вкусна. Обичам да препускам с коня из източните поляни и да ловя фазани в яворовата горичка. Наблизо има останки от Римската империя, които Хенри VIII е разрушил през шестнадесети век. Обичам да ги изследвам. Руините ми навяват спокойствие и тишина. Нямат нищо общо с мръсотията и шума на Лондон. С удоволствие бих населил Съфолк с половин дузина малки Фионки!

Фелисити хвърли вилицата си в чинията. Погледна го и като поклати глава, изсъска:

— Ян, сигурно се шегуваш? В провинцията е хубаво само на Коледа и когато вали сняг! Приятно е единствено да се возиш на шейна, за да откриеш голям бъдник. Кой се интересува от тези руини? Това са само купчина плесенясали камъни, пълни с паяци! И най-важното: Не мога да си представя нещо по-вулгарно и отблъскващо от някакви червенокоси деца!

Тя се облегна на стола си и се усмихна на всички.