Катрин Каултър
Херцогът (14)

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

Бранди бързаше към конюшнята. Закъсняваше, защото десет минути се беше борила със себе си. Беше си приписала ездаческите умения на майка си. Едва си поемаше дъх от пристегнатия до пръсване корсаж.

Когато наближи разнебитената постройка, забави крачка. Явно съвсем беше полудяла. Беше уверила Ян, че обича да язди. Постъпката й явно беше продиктувана от желанието поне една сутрин да го има само за себе си. Сигурно той мислеше, че е превъзходна ездачка. Като я хвърли конят на земята, щеше да разбере истината.

Може би щеше да има късмет днес. Щеше да язди старата Марта, която се мотаеше из конюшнята, откакто се помнеше. Сигурно нямаше да има нищо против да седи на гърба й няколко часа? Изведнъж видя конюшнята с очите на Ян. Торът не беше почистван със седмици. Оня малоумен Алби го правеше само когато някой добре му се накараше. Небоядисани дъски скърцаха и при най-слабия вятър, идващ от морето. По покрива имаше безброй дупки.

— Най-сетне се появи, Бранди! Бях загубил вече всякаква надежда. — Ян усмихнато гледаше зачервеното й лице. Сигурно беше тичала по пътя от замъка. — Много си хубава днес. Зеленото ти отива, знаеш ли? — Всъщност тя вече по-често сменяше роклите и карираните си шалове, а косата й не беше сплетена като на момиченце. Беше я вдигнала както предишната вечер. Носеше лилава шапка за яздене.

Бранди пое внимателно дъх. Страхуваше се, че копчетата на блузата й ще се скъсат всеки момент.

— Благодаря, Ян — каза, като не откъсваше поглед от големия му сив жребец. — Ти също изглеждаш добре. — Жакетът и ботушите му бяха светлобежови и му стояха идеално.

— Аз също ти благодаря. Виждам, че се възхищаваш на Кантор. Той е един от моите любимци. Баща му е Мадрас от Кенсингтън. Тази сутрин е твой. Огледах онази кранта в конюшнята. Дори с моркови да я нахраня, мисля, че няма да ти свърши работа. И така, Бранди, Кантор е твой. След като си отлична ездачка, ще оцениш качествата му. Обича да скача, но иначе е добре обучен. Ще успееш да се справиш с него.

Тя дълбоко се съмняваше в това. Очите на коня я плашеха. Той щеше да я убие, защото беше празноглава самохвалка. Беше излъгала, без да й мигне окото. Сега трябваше да плати за това. Щеше да умре и само тя щеше да си е виновна. Кантор стоеше покорно до своя господар. Бранди не се съмняваше, че ще подивее веднага щом усети неумелите й пръсти върху юздата си.

— Изглежда доста буен, Ян! Никога в живота си не съм яздила такъв голям кон. Може би е по-добре да дам на старата Марта няколко моркова? Тя е доста лакома. Може пък да й дойде настроението да излезе навън?

— О, уверявам те, че не е буен! Вярно, че копитата го сърбят за галоп, както моя жребец Херкулес. Но Кантор е джентълмен, ще се увериш в това. Приготвих ти и седлото. — Като я видя, че още се колебае, добави:

— Не мисли, че не мога да се справям със седлата. В Шотландия се научих да ги стягам добре. Дай да ти помогна да се качиш.

Тя преглътна и кимна. „Е, момичето ми — каза си тя, — време е да докажеш, че не си самохвалка! Ако преди това не загинеш, разбира се.“ Стъпи върху сплетените му пръсти. Кантор се раздвижи веднага щом я усети на гърба си. Не беше помръднала ботуша си дори и всичко беше свършено. Все пак успя да се задържи на седлото. Нещо повече: Кантор стоеше неподвижен.

— Бъди учтив, Кантор! На гърба ти има опитна ездачка. Покажи й най-добрите си качества тази сутрин. — Ян потупа коня и подаде юздите на Бранди. Отдалечи се към своя жребец.

„О, Господи, смили се над бедната глупачка!“ — каза си, после гласно изрече:

— Моля те, Кантор, не ме хвърляй в праха! Ако ме стовариш върху тревата, не стъпвай върху мен! Обещавам ти цяла кофа с моркови, ако не допуснеш да се посрамя!

Ян приближи коня си до нейния. Момичето завидя на уменията му.

— Накъде би желала да яздим, Бранди?

— Предлагам ти да водиш, Ян. Аз ще те следвам. Пребродила съм цялата околност. Интересно би било къде ще отидеш ти!

— Както желаеш. Отначало ще яздим бавно, но после ти обещавам хубаво предизвикателство. Когато с Бъртранд посещавахме наемателите, видях чудесна морава. Идеална е за галоп. — Той се усмихна, а Бранди отново се възхити на красивата усмивка и хубавите му зъби.

После изведнъж си представи как галопира по зелената морава, а копчетата на майчината й блуза се пръскат с трясък.

Ян дръпна юздите на Херкулес и той полетя в лек галон. Преди Бранди да се усети, Кантор рязко подскочи напред. Юздите едва не се изхлузиха от ръцете й. Тя се вкопчи в седлото, като внимаваше да не падне. Погледна надолу и едва не припадна. По дяволите! Сякаш се беше качила на втория етаж! Добре, че Ян беше отпред. Надяваше се да успее да го задържи все в такава позиция. Не би могла да допусне да я види как се клатушка на седлото. Когато Ян придърпа юздите на Херкулес, за да я изчакат, тя му се усмихна.

— Горите около Пендърлей ми напомнят за Кармайкъл Хол. Моята къща в провинцията е голяма, масивна постройка по средата на огромен парк. Мисля, че ще ти хареса. Гората там е съставена от бряст, явор и дъб. Има повече птички, отколкото може да си представиш. Единственият недостатък е, че отзад нямаме море и поляни с жълти цветя.

Бранди смутолеви нещо. Цялото й внимание беше насочено към танца на Кантор под нея. Опита се да си представи неговата гора. Преди да умре, поне щеше да си представи нещо ново!

— Няма нищо по-прекрасно от морето — продължи херцогът, — но в средата на яворовата горичка блести водата на прекрасно езеро.

Кантор присви уши.

— Бих искала да го видя — каза Бранди. Не откъсваше поглед от ушите на коня. Сякаш бяха пришити за шията му. От какво ли се беше изплашил? Тя не беше поискала нищо от него!

— Обичаш ли да плуваш, Бранди?

— Да, и го правя много добре. Обзалагам се, Ян, че трудно би ме победил! Морските течения превръщат човека в превъзходен плувец. Последния път, когато Бърти се опита да ме победи, го оставих да се задъхва, задавен от водата. Мислех, че трябва да го спасявам!

Ян повдигна вежда. Опита се да си я представи как го изпреварва сред вълните. Тя е победила един мъж?

— Виждам, че не можеш да повярваш? Ще запееш друга песен, щом един път влезем във водата! Може да изтриеш скептичната си гримаса.

— Бъртранд те нарече морска сирена, но не вярвам да е имал предвид способностите ти на добра плувкиня?

— Не! Така е, защото често съм мокра и имам солен вкус. Обича да ме дразни. Правил го е винаги, но не вярвам, че иска да види Кони като мен.

— А, значи си забелязала, че той е влюбен в сестра ти. По време на пътуването ни постоянно говореше за нея. Възхищаваше се на красивата й коса, на прелестните й очи. Господи, просто не можеше да се спре! Много жалко, че тя дори не го поглежда. Но още е малка. След време нещата може да се променят.

— Говориш баналности. Времето няма да промени нищо. Знаеш много добре, че причината за всичко е онзи мерзавец Пърси, гръм да го порази дано!

Ян се разсмя.

— Извинявай! Забравих, че не трябва да ругая пред благоприлични уши!

— В момента изобщо не се чувствам благоприличен. Права си, Бранди! Дрънкам баналности, но ти ме постави на място.

Тя въздъхна.

— Да можеше Кони да прозре истинската му същност! Какъв лъжлив и наперен негодник е само! Съжалявам тази наследница, която му е обърнала внимание.

— Може би, когато стане истински Робъртсън, ще получи своята наследница? Тогава ще забрави онова, което не може да получи — изрече той, загледан право в очите й.

— Това няма никакво значение. Баба ми ту го окуражава, ту му се кара, че се доближава до мен. Така искам да се отърва от него! Много странно, че пристигна вчера веднага след теб. Каза ли ти защо е дошъл в Пендърлей?

Ян поклати глава.

— Не бих се притеснявал за това. След като съм тук, той ще стои далеч от теб. Не забравяй, че Пърси много прилича на лейди Адела. Обича да създава интриги и да се подиграва на другите. Това при него е защитна реакция. Предполагам, че не е много приятно да си копеле. Сигурно е разбрал, че с Бъртранд сме в Единбург, и е решил, че сега е безопасно в Пендърлей. Всъщност в момента това изобщо не ме вълнува.

С тези си думи моментално я върна към реалността. Как можа да забрави, че от смъртта я деляха може би минути? Каква глупачка беше. Заплесна се по плуването и Пърси!

Ян внезапно спря коня си.

— Ето, пристигнахме на моравата, мадам Съвършенство! Умираш от желание да ме оставиш да гълтам праха ти, нали? Да започваме тогава. Първата ни цел ще бъдат дърветата. После, ако искаш, може да се надбягваме до морето.

— Мъжете само обичат да се хвалят. Ще виждаш само гърбовете ни. И тогава какво ще кажеш? „Лейди Адела, признавам, че бях жестоко победен от една жена!“ Тя ще се изсмее по-звучно от чичо Клод и ще се удари по коляното. Ти ще се оттеглиш засрамен в стаята си и няма да покажеш носа си цяла седмица?

— Много си самонадеяна! Знай само, че Кантор е бърз точно колкото Херкулес. Освен това ще ти дам възможност да стартираш първа. Който последен пристигне при дърветата, ще трябва да плати глоба.

Бранди изгледа моравата и разбра, че ще си умре като глупачка. Отвори уста, за да признае, че е безсрамна лъжкиня, но не можеше да промълви и дума. Обърна се към херцога и видя усмивката му и предизвикателството в очите му. Тогава кимна и изрече:

— На моя страна са всички предимства. Приготви се да загубиш! И казваш, че глоба трябва да се плаща? — В този момент тя ритна Кантор и дръпна юздите му.

Чу смеха на Ян зад гърба си.

За момент забрави страховете си. Кантор така гладко и уверено галопираше по моравата! Усети, че шапката й ще бъде издухана от вятъра, и я хвана с ръка. Тялото й се притискаше към шията на коня. Видя Ян до себе си и призова на помощ цялото си хладнокръвие. Вдигна се на пети и окуражи Кантор да лети като вятър.

Дърветата вече се приближаваха. Като се блъсне в тях, щеше да убие не само себе си, но и коня на Ян. Трябваше да направи нещо. Как би могла да овладее това животно под себе си? Та то тежеше най-малко тон? Дочу смеха на Ян, когато я изпревари. Видя го как ловко спира Херкулес точно пред дърветата и се обръща, за да я изгледа.

Бранди остави шапката и дръпна юздата на Кантор с всичка сила. Той не само не намали своя бяг. Нещо повече, дори не й обърна внимание. Бранди панически задърпа поводите. После, когато се устремиха точно срещу Ян, просто затвори очи.