Нора Робъртс
Заливът на тайните (18)

18

Кухнята винаги беше мястото за семейни срещи. Спорове, дискусии, малки празненства — всичко се провеждаше тук. Тук се правеха планове и се вземаха решения. Край старата кухненска маса се порицаваха лошите постъпки, а много по-често се раздаваха награди. Ето защо никой не смяташе, че тя трябва да бъде сменена.

И сега всички се бяха събрали около нея. На печката бе сложено кафе и лампите в цялата къща бяха запалени, за да прогонят мрака. На Дру й се стори, че едва ще се поберат в това ограничено пространство толкова много хора. Но те направиха още едно място. Направиха място и за нея.

Всички дойдоха, без да се поколебаят, излизайки от постелите си и измъквайки сънените си деца от леглата. Сигурно бяха озадачени и стреснати, но никой не зададе въпроси. Дру чувстваше как в спокойния среднощен въздух се промъква напрежение, което расте и се сгъстява.

Най-малките хлапета бяха заведени на горния етаж и сложени в свободните легла, за да продължат съня си. Емили остана да ги наглежда. Дру си представи как не всички от тях искат да спят и си говорят тихичко, като правят предположения за тази неочаквана среднощна среща.

— Извинявам се на всички — започна Сет.

— Щом си ни извадил от креватите в два сутринта, значи имаш причина. — Филип сложи ръката си върху ръката на Сибил. — Да не си убил някой? Защото ако ще трябва да се отървем от тялото още тази нощ, най-добре да започваме, докато не се е зазорило.

Благодарен на брат си за това, че се опита да разведри атмосферата, Сет поклати глава.

— Не, все още не съм убил никого. Може би щеше да е много по-лесно за всички ни, ако бях го направил.

— Хайде, Сет. Изплюй камъчето и си спести разсъжденията — намеси се Кам. — Колкото по-скоро ни кажеш какво не е наред, толкова по-бързо ще успеем да направим нещо по въпроса.

— Тази нощ се срещнах с Глория.

Настъпи тишина. Плътна и страшна тишина. Сет погледна Сибил, защото знаеше, че тя най-много ще се разстрои.

— Съжалявам. Мислех, че ще намеря начин да се справя сам и да не ви казвам, но се оказа, че няма такъв.

— И защо не си ни казал? — В гласа на Сибил имаше напрежение, а ръката й под пръстите на Фил видимо трепереше. — Ако се навърта наоколо и те безпокои, ние трябва да знаем.

— Не е за пръв път — призна виновно той.

— Но трябва да бъде за последен. — В гласа на Кам кипеше гняв. — Какво става, Сет? Какво искаш да кажеш? Че е идвала и преди и ти дори не си ни споменал за това?

— Не виждах смисъл да ви забърквам в тази мръсотия. Не исках…

— Мамка му! Кога? Кога е започнало всичко това? Кога за пръв път тя се е върнала за теб?

— Кам… — обади се Анна.

— Ако смяташ да ми кажеш да се успокоя — обърна се той към нея, — направо си губиш времето. Спести си думите. Зададох ти въпрос, Сет!

— Когато бях на четиринадесет години.

— Кучка! Ама и ти си един! — Кам скочи от масата.

Дру изтръпна. Не беше виждала досега такава ярост, толкова силна, люта и свирепа възбуда, готова да смачка всичко по пътя си.

— Значи през всички тези години тя е идвала тук, а ти не си казал нито дума?

— Няма защо да му крещиш сега — намеси се Етан и макар че гласът му бе спокоен, в очите му Дру забеляза нещо, което й подсказа, че и неговият гняв може да бъде толкова смъртоносен, колкото този на брат му. — Пари ли искаше от теб?

Сет понечи да отговори, но само вдигна рамене и поклати утвърдително глава.

— Е, сега вече можеш да му викаш — промърмори Етан на брат си.

— Ти си й плащал, така ли? И продължаваш да й плащаш? — В гласа на Кам вибрираха изненада и яд. — Защо, по дяволите? Какъв е бил смисълът? Щяхме да ритаме алчния й задник от тук чак до Небраска, ако ни беше казал! Щяхме да предприемем всички законови стъпки, за да я държим далеч от теб. Защо, по дяволите, си й позволил да те измъчва?

— Направих всичко, за да я държа далеч от вас. В края на краищата това бяха само пари. Някакви си жалки, нищожни пари. Моля ви! Исках тя да се махне и да ни остави на мира.

— Но тя продължи да се връща — рече тихо Анна. Тихо, защото собственият й темперамент бушуваше под повърхността. Ако избухнеше, гневът на Кам щеше да изглежда като безобидна сръдня на малко момче. — Нали?

— Да, но…

— Трябваше да ни се довериш. Знаеш, че сме с теб и сме тук.

— О, Анна. Знаех това.

— Но не е този начинът да ни го покажеш — извика Кам.

— Давах й пари — вдигна ръце Сет. — Само пари. Това беше единственият начин според мен да ви защитя. Трябваше да направя всичко, всичко, което можех, за да ви се отплатя.

— За да ни се отплатиш ли? За какво?

— За това, че ме спасихте. — Гласът му потрепери от завладелите го чувства, а те бяха толкова силни, че потушиха всички останали емоции и в стаята настъпи тишина. — Вие ми дадохте всичко — почтеност, чистота, нормален живот. Вие променихте вашия живот заради мен, и го направихте тогава, когато не представлявах нищо за вас. Създадохте ми семейство. По дяволите! Кам, ти ме създаде, ти ме направи човек!

Измина цяла минута преди Кам да продума. Но когато проговори, гласът му беше хриплив.

— Не искам да чувам от теб подобни глупости. Не искам да чувам за пари, разплащания и сметки.

— Той не искаше да каже това — борейки се със сълзите си, рече Грейс. — Седни, Кам… Сега седни и чуй. Не му се карай и не му говори по този начин. Той е прав.

— Какво значи това? — почти подскочи Кам, но все пак се отпусна на стола. — Кажете ми какво означава всичко това, по дяволите!

— Той никога няма да ми позволи да го кажа — опита се да започне Сет.

— Млъкни сега — прекъсна го Грейс. — Те са те спасили и са го направили, когато за тях си бил само едно обещание, дадено на баща им. Но са те обичали. Затова са го направили, защото са те обичали. Ние всички те обичаме. Ако не си благодарен за онова, което са направили и което не спират да правят и до днес, значи нещо си сбъркан.

— Аз исках да…

— Почакай — отново го прекъсна Грейс и вдигна ръка, за да го спре. — Любовта не изисква разплащане. За любовта няма пари и сметки. Кам е прав за това. Няма чекове, нито баланси. Кой колко взел, кой колко дал.

— Аз трябваше да ви се отплатя по някакъв начин. Но това не е всичко. Тя каза разни неща за Обри. — Сет погледна Грейс и видя как цветът на лицето й се промени и тя пребледня.

Обри, която досега тихичко хълцаше, повиши глас.

— Какво? Използвала е мен?

— Да. Каза: „Виж колко е хубава и ще бъде срамота и много жалко, ако нещо й се случи. Или пък на малката й сестричка, или на братовчедите й“. Господи, разберете! Бях ужасен, толкова бях изплашен. Бях само на четиринадесет години. Уплаших се до смърт, че ако кажа на някой, тя ще намери начин да отмъсти на Обри или да нарани някое друго от децата.

— Разбира се, че си бил уплашен — рече тъжно Анна. — Тя е разчитала точно на това.

— А когато ми каза, че съм й бил длъжен за всички причинени й неприятности, как искала само неколкостотин долара, за да отпътува, реших, че това е най-добрият начин да се отърва от нея. Мили боже! Грейс беше бременна с Дек, а Кевин и Брам бяха бебета. Исках само да си отиде, да се махне оттук. Да не закача никого от нас и да ни остави на мира.

— Знаела е, че ще постъпиш така. — Сибил въздъхна и стана, за да отиде за каната с кафе. — Знаела е колко много означава семейството за теб, как държиш на него и го е използвала. Винаги е била много хитра и е умеела да открива най-точния бутон, който да натисне. Най-слабото място, най-прясната рана, в която да сложи сол. Тя често ме използваше, когато бях дете, на не повече от четиринадесет. — Сибил сложи ръка на рамото на Сет и го потупа окуражително. — Рей беше голям мъж и пак й плащаше.

— Тогава тя си отиде, нямаше я цели месеци — продължи разказа си Сет. — Дори години. Но после се върна отново. Вече имах пари. Моят дял от корабостроителницата, който ми дадохте като наследство от Рей. Сетне печелех от картините си. Когато бях в колежа, тя ме посети два пъти, после се върна още веднъж. Тогава разбрах, че няма да ме изпусне. Не и за дълго. Знаех, че е глупаво да й плащам. Когато се появи възможността да замина да уча в Европа, реших да отпътувам, защото смятах, че ако ме няма тук, тя няма да има причина да идва.

— Сет. — Анна изчака, докато той я погледна. — Затова ли замина за Европа? За да не идва тя повече тук?

Погледът, който й хвърли, беше толкова яростен, но и така изпълнен с любов, че гърлото на Дру се стегна.

— Исках да отида. Трябваше да открия какво мога да направя сам. Това беше още една врата, която вие отворихте за мен. Но дълбоко в съзнанието ми… Да, това е причината. Тя натежа. Така е.

— Добре. — Етан завъртя чашата си. — Направил си онова, което си мислел, че трябва да сториш тогава. Какво мислиш сега? И какво става?

— Преди четири месеца Глория се появи на прага на стаята ми в Рим. Беше с някакъв мъж, поредния, на чийто врат се бе обесила. Чула за мен. Прочела във вестниците и си направила сметката, че гърнето е много по-пълно. Заплаши ме, че ще отиде в пресата, в медиите, в галериите и ще им разкаже цялата история. Нейната версия на историята — обясни Сет. — Както тя я бе променила и изкривила. Отново искаше да натика името на Рей в калта. Платих й и се върнах у дома. Исках да си дойда, да бъда при вас. Но тя ме последва. Очевидно е тръгнала след мен. И ето на, за пореден път аз я доведох тук.

— Никога не си я довеждал — поправи го Филип. — Набий си това в твърдата глава.

— Добре, тя сама се върна. Но този път парите не й стигнаха, не я задоволиха. Изглежда е останала наоколо, покрила се е някъде наблизо. И отишла в магазина на Дру.

— Заплаши ли те с нещо? — скочи Кам и лицето му отново почервеня от гняв. — Опита ли се да ти стори нещо?

— Не. — Дру поклати глава. — Очевидно е узнала за връзката ми със Сет. Затова ме е добавила към коктейла, използвайки и мен като поредното оръжие, за да го нарани. Не я познавам, но от всичко, което чух и чувам, тя иска да го нарани почти толкова силно, колкото иска и парите. Иска да нарани и него, и вас. Не съм съгласна с онова, което Сет е направил, но разбирам защо го е правил.

Погледът й премина от лице на лице.

— Аз не би трябвало да седя тук, на тази маса, докато вие говорите за тези неща. Това си е семейна работа и е много лично. Но никой не се запита защо съм тук, какво правя сред вас в този час.

— Защото си със Сет, моето момиче — отвърна просто Филип.

— Вие не знаете колко сте специални. Всички вие. Вие сте… съюз. Дали това, че Сет се опитва да запази този съюз, е правилно или не, умно или глупаво — няма значение. Важното е, че той ви обича толкова много и не може да постъпи другояче. А тя знае тази слабост и я използва. Трябва да бъде спряна.

— Ето една жена с мозък — рече Кам. — Ти плати ли й нещо тази нощ, момче?

— Не, тя постави нови условия. Щяла да отиде в пресата и да разкаже историята. Много важно, дрън-дрън. — Той изправи глава и осъзна, че голяма част от тежестта вече я няма. — Но този път въвлече и Дру, завъртя и нея в мръсната пяна. Внучката на сенатор в сексскандал. Знам, че са глупости, но ако го направи, ще повлече всички ни. Репортерите ще дебнат и причакват Дру в цветарницата, ще ви гонят и ще слухтят след вас, ще превърнат живота ви в ад. Животът на всички ни ще се обърка и сгромоляса. Не искам това да стане.

— Мамка й! — съвсем ясно произнесе Обри.

— Още едно момиче с акъл — намигна Кам. — Колко иска този път?

— Един милион.

Кам едва не се задави с кафето, което пиеше.

— Какво? Един милион шибани долара?

— Няма да получи нито стотинка. — С намръщено лице Анна потупа Кам по гърба, за да му мине. — Този път нито стотинка. И никога повече. Нали така, Сет?

— Знаех, когато седнах в онази дупка, че трябва да престана да й давам. Да прави каквото иска.

— А ние няма да стоим със скръстени ръце — обеща Филип. — Кога трябва да се видиш с нея отново?

— Утре вечер, с десет хиляди в аванс.

— Къде?

— В оня гнусен бар за бараби в Сейнт Мишел.

— Това е по частта на Фил. Той да му мисли — рече Кам и се усмихна широко. — Обичам, когато става така.

— Да, все ще измисля нещо.

— Защо не взема да направя закуска? — попита Грейс и се изправи на крака. — А ти пък ще ни кажеш какво си измислил.

 

 

Дру чу много и различни идеи, мнения и аргументи и лудешки смях, от нейна гледна точка, който не разбра, а също и доста обидни упреци, които братята Куин си размениха, докато обмисляха плана.

В същото време в тигана цвъртеше бекон, пържеха се яйца и се вареше кафе. Тя се чудеше дали липсата на сън е причина за забавените й реакции и притъпеното й остроумие, или просто бе невъзможно един външен човек да поддържа скоростта и динамиката на разговора.

Когато се опита да стане и да помогне да сложат масата, Анна само постави ръка на рамото й и рече:

— Стой си, скъпа. Изглеждаш изтощена.

— Добре съм. Просто не мога да разбера всичко. Предполагах, че Глория не е извършила действително престъпление, но очевидно не е така, щом се каните да говорите с полиция и адвокат, вместо да се опитате да оправите нещата сами.

Разговорът затихна. За няколко секунди не се чуваше нищо, освен цвъртенето на месото в тигана и бълбукането на кафето.

— Така — каза накрая замислено Филип. — Това е още едно, странично мнение. Не е зле да го имаме предвид. Освен това трябва да бъдем подготвени, че ченгетата ще кажат на Сет колко голям глупак е бил да й плаща пари още първия път. Това е стара работа, ще кажат, нищо не може да се направи.

— Но тя го е изнудвала!

— Само с думи — съгласи се Етан. — Няма да я арестуват за това, нали?

— Не, но…

— Предполагам, че адвокатът може да изпише цяла камара писма, доклади и какво ли не още. Може би ще успеем да я дадем под съд. В тази страна може да съдите когото си искате и за каквото и да е. Може би ще стигнем и до съдебната зала. Тогава ще стане грозно и вероятно ще се проточи с години.

— Но няма да е достатъчно, за да я спрете — настоя Дру. — Тя би трябвало да плати за онова, което е направила. Трябва да я заболи, да се опари, за да не посяга повече. Ти работиш в системата, знаеш какво ще стане — обърна се тя към Анна.

— Така е. И вярвам в правораздаването. Но познавам похватите на Глория, както и номерата й. Колкото и да искам да си плати за всеки миг болка и нещастие, които е причинила на Сет, знам, че няма да стане. Това можем да направим само ние.

— Значи трябва да се справим сами — рече Кам с тон, нетърпящ възражение. — Ще се изправим цялото семейство срещу нея и ще й дадем да разбере. Това е решението.

Дру се наведе към него.

— Мислиш, че аз не мога да се изправя срещу нея, така ли?

Кам се облегна удобно назад.

— Дру, ти си винаги добре дошла, но не седиш на тази маса само за украса. Ти също си с нас и ще устоиш. Мъжете от семейство Куин не се влюбват в жени, които нямат кураж и характер.

Дру не отмести очи от него.

— Това комплимент ли е?

Той й се ухили.

— Два комплимента.

Тогава тя се отпусна и кимна.

— Добре. Тогава продължавайте. По начина на семейство Куин — каза, замисли се и добави: — Но все пак би било полезно, като се имат предвид нейният начин на живот и навици, да видим дали няма и някакви други, резервни варианти. Един телефон до дядо ми ще ни даде тази информация преди утре вечер. Ще й запари под краката, когато разбере, че играем твърдо.

— Това момиче ми харесва — рече Кам на Сет.

— На мен също — отвърна той и взе ръката й. — Но не искам да въвличам семейството ти в тази мръсотия.

— Поради това, че не искаше да въвлечеш твоето, сега седим тук в четири сутринта. — Тя пое блюдото с яйца, която Обри й подаде, и си сипа малко в чинията. — Твоята велика идея беше да се напиеш и да ме прогониш. Няма що! Велик мислител! По-умно нещо не можа да измислиш! И как ти помогна то?

Сет взе чинията от нея и се опита да наподоби една измъчена усмивка.

— По-добре, отколкото очаквах.

— Но не и благодарение на теб. Бих те посъветвала да не тръгваш отново по този път. Подай ми солта.

И макар че цялото семейство ги гледаше, той протегна ръце, обхвана лицето й и я целуна. Дълго и страстно.

— Дру — каза накрая, — обичам те.

— Това е добре. Защото и аз те обичам. — Тя хвана китката му и я стисна. — А сега ми подай солта.

 

 

Сет не вярваше, че ще може да заспи, но всъщност падна като отсечен дънер в леглото и спа непробудно като камък цели четири часа. Когато се събуди в своята стара стая, дезориентиран и замаян, първата му мисъл бе защо Дру не е до него.

Излезе от стаята и прескачайки стъпалата, отиде в кухнята, където завари Кам сам.

— Къде е Дру?

— Отиде на работа преди час. Взе твоята кола.

— Отиде на работа? Господи! — Той разтърка с ръце очите си, опитвайки се да събере мислите си и да разбуди мозъка си след изпитото уиски, прекалено многото кафе и малкото сън. — И защо не е затворила за днес? Тя също не е спала!

— Изглеждаше много по-добре от теб, момче.

— Да, сигурно. Все пак не е изпила половин бутилка „Джеймисън“.

— Е, каквото сам си надробил, това ще сърбаш.

— Да. — Сет отвори аптечката, за да потърси аспирин.

Кам напълни чаша с вода и му я подаде.

— Изпий го и ела да се поразходим.

— Трябва да си оправя стаята, да отида в града. Може да помогна на Дру в магазина.

— Тя ще се оправи и сама. — Кам отвори вратата на кухнята. — Хайде!

— Ако смяташ да ме биеш и риташ по задника, няма да издържа дълго.

— Мислих и за това. Но смятам, че боят дотук ти бе достатъчен.

— Виж, знам, че забърках големи…

— Просто млъкни. — Кам го побутна към вратата. — Имам да ти кажа някои неща.

Той тръгна към кея, както очакваше Сет. Слънцето беше силно. Беше все още само девет сутринта, но температурата се покачваше и въздухът натежаваше.

— Искам да уточня нещо с теб. Говорих с Фил и с Етан по този въпрос. Мълчи! — заповяда му отново Кам, като видя, че се опитва да каже нещо. — Мълчи и слушай. Ха! Изглежда не ми е минало все пак. Грейс изказа някои мисли относно отплатата и аз няма да споря с нея.

— Ти искаше да…

— Казах да мълчиш и да ме слушаш. Ти беше на десет години и ние направихме онова, което трябваше. Никой не иска отплата или благодарности, никой не иска да му връщаш нещо и фактът, че мислиш така, е много обиден.

— Не, ти не разбираш! Не съм искал да кажа това!

Кам пристъпи заплашително към него.

— Аз казах ли ти да мълчиш? Или искаш да завържа езика ти на възел, за да не можеш да говориш?

Да, ето че отново бе на десет години, помисли си Сет.

— Нещата при теб се промениха по начина, по който трябваше. За нас също. Не спирам да мисля, че ако преди години не бях срещнал едно кльощаво, тъжно и уплашено момченце, може би никога нямаше да срещна Анна. Може би щях да преживея целия си живот без нея, без Кевин и Джейк. Фил и Сибил нямаше да се съберат. Те се откриха, защото ти бе по средата. Смятам, че Етан и Грейс щяха да започнат да се срещат едва сега, почти двадесет години по-късно, ако ти не бе част от причините, които ги тласнаха един към друг. — Той направи кратка пауза и продължи: — Та, питам те аз, колко ти дължим ние за нашите съпруги и деца? За това, че ни върна у дома и ни даде мотив да започнем бизнеса си?

— Извинявай.

Искреното съжаление, което прозвуча в гласа му, накара Кам да се обърка и да смекчи тона.

— Не искам да съжаляваш, дявол да те вземе! Искам да се събудиш.

— Аз съм буден. Събудих се. Животът е прекрасен — добави той. — Баба Стела ми каза, че трябва да помисля върху това.

— Да. Тя обичаше старите филми. Не се съмнявам, че ако някой може да налее малко разум в коравата ти глава, това е мама.

— Аз обаче май не я послушах. Сигурно и на нея вече й е писнало от мен. Наистина трябваше да ти разкажа всичко веднага.

— Не си го направил, но това е вече минало. Както и да е. Продължаваме напред. Ще се оправим с Глория веднъж завинаги тази вечер.

— Аз също искам това. — Сет се обърна към брат си с лека усмивка. — Не мислех, че ще го кажа някога, но очаквам срещата си с нея тази вечер с нетърпение. Това отдавна трябваше да стане. Е, ще ме риташ ли по задника, или ще ми биеш шамари?

— Ще го оставим за друг път. Не се безпокой, няма да ти се размине. Просто исках да изляза на чист въздух — рече Кам и прегърна Сет през раменете. След което най-неочаквано го бутна във водата. — Не знам защо — каза той, когато главата на Сет се появи на повърхността, — но винаги когато направя това, ми става по-добре.

— Радвам се, че мога да ти помогна — отвърна Сет, като изплю вода и отново се гмурна.

 

 

— Ти ще стоиш тук. Тази вечер ще свърши всичко.

— И откога смяташ, че можеш да ми нареждаш къде да ходя и какво да правя? Опитвам се да си спомня, но сигурно съм пропуснала първия път.

— Няма да споря с теб.

— О, да — рече сладко Дру, — напротив. Ще спориш.

— Тя няма повече да се доближи до теб. Това първо. Второ — мястото, където ще се срещнем, е истинска дупка и ти не бива да ходиш там.

— Така значи. Вече решаваш къде мога да ходя и къде не. Точно това съм слушала през целия си живот. И точно от това избягах. Така че изобщо няма да те послушам.

— Дру. — Сет отиде до задната врата на къщата и пак се върна. — И без това ми е достатъчно трудно. Ако дойдеш, ще се тревожа как да те опазя от закачките и подмятанията на разни гамени и пропаднали пияндета. Мястото е по-лошо от дупка, направо си е бардак.

— Не разбирам защо смяташ, че аз не мога сама да се оправя с гамени и пропаднали пияндета? Нали се оправих с теб?

— Много смешно! Ще се посмеем заедно, но след това. Искам веднъж завинаги да приключа с тази работа. Да я оставя зад гърба си. Моля те. — Той смени тактиката и сложи ласкаво ръце върху раменете й. — Остани тук и ми позволи да направя каквото мога. И каквото трябва.

В очите му имаше повече молба, отколкото заповед. Тя нямаше как да не се предаде.

— Добре, щом ме молиш толкова мило.

— Така е добре — облекчено въздъхна Сет. — Може би ще се опиташ да поспиш малко. Снощи почти не си спала.

— Не ми нареждай какво да правя.

— Няма, няма. Трябва да тръгвам.

— Ти знаеш кой си. — Тя изви глава и го целуна бегло по устните. — И аз знам. Само че тя не знае. Никога не е знаела.

 

 

Когато двете коли тръгнаха, Дру излезе и застана на предната веранда на къщата заедно с останалите жени от семейство Куин.

Вдигна ръка, за да им помаха, но Анна я хвана и свали.

— Това са нашите силни и храбри мъже, които отиват на битка. А ние жените оставаме тук, зад тях, в безопасност.

— Е, и какво? Да слагаме престилките ли? — измърмори Обри. — Да правим картофена салата за утрешния пикник.

Дру се огледа и видя в очите на останалите израз, който знаеше, че има в собствените й.

— Не мисля така.

— Добре тогава. — Сибил погледна часовника си. — Колко време преднина ще им дадем?

— Петнадесет минути им стигат — реши Анна.

— Ще вземем моя микробус — отсече Грейс.

 

 

Сет седеше на бара, вперил очи в недокоснатата бира. Чувстваше, че страхът в стомаха му е съвсем истински. Винаги го усещаше осезаемо, когато знаеше, че ще види Глория. Тя бе поставила страха там. Мястото за среща, помисли си той, беше идеално за плана им. Сякаш бе пропито с атмосферата от ранното му детство, беше изпълнено със собствените му страшни и безмилостни демони и духове.

Този път той имаше намерение да ги остави тук, да си отиде без тях, да ги напусне, след като всичко свърши. Беше решил да остави зад гърба си своето нещастно, мизерно детство. Да го остави като още една миризма в спарения задушен въздух.

Искаше отново да се почувства чист. И цял. Чудеше се дали Рей също бе изпитвал това, дали беше водил тази гадна война между яростта и скръбта.

Обичаше да мисли за него. Както обичаше да си представя, че дядо му седи до него на бара.

Но когато Глория влезе, останаха само двамата. Тя и той. Пияниците, играчите на билярд, барманът, дори невидимата връзка с духа на дядо му, изчезнаха. Стопиха се във въздуха и останаха само Сет и неговата майка. Глория се настани на стола, кръстоса крак връз крак и намигна на бармана.

— Изглеждаш ми нещо изтощен — рече тя на Сет. — Тежка нощ, а?

— Ти също изглеждаш изтощена. Знаеш ли, седях тук и си мислих. Имала си толкова много и все хубави неща в детството си.

— Глупости! Затваряй си плювалника! — Тя отпи от джина с тоник, който барманът постави пред нея. — Какво знаеш ти за тези неща!

— Голяма къща, много пари, добро образование.

— Майната им! — Глория отпи яка глътка. — Всички в тази къща бяха задници и лайна!

— Ти ги мразиш. Защо?

— Майка ми бе студенокръвна риба, вторият ми баща хленчещ женчо. И накрая, сестричката ми Сибил — идеалната дъщеря. Нямах търпение да се спася, да ги пратя по дяволите и да живея.

— Не познавам родителите ти. Те не направиха нищо за мен. Сибил обаче никога не те е засегнала, нито обидила или наранила. Тя те прибра, прибра и мен, когато легна пред вратата й, защото нямаше къде да отидеш.

— За да ме командва и да се прави на господарка. Мръсна кучка!

— Затова ли я обра и отнесе всичко, докато бяхме в Ню Йорк? Обра я до шушка, след като ти бе дала подслон?

— Взех онова, от което имах нужда. Така се върви напред в живота. Трябваше да те издържам, да те храня и гледам, нали?

— Хайде да не говорим глупости. Никога не си давала пукната пара за мен. Единствената причина да не се отървеш от мен, да не ме оставиш на Сибил бе, защото разбра, че тя ме обича. Затова ме взе със себе си и открадна нещата й. Направи го, защото я мразеше. Взе вещите не за да ме храниш, а да си купиш наркотици и пиячка.

— А, да! На нея щеше много да й хареса, ако те бях оставила тогава. Щеше да се чувства права и да разправя на всички колко безсърдечна и лоша съм аз. Майната й! Да си го начука. Онова, което взех от апартамента й, трябваше да е мое. То ми принадлежеше по право. Аз бях първата, аз трябваше да го получа. Не можах да те науча на това, колкото и да ти го набивах в главата!

— Научи ме на много други неща. — Когато Глория разклати кубчетата лед в празната си чаша, Сет поръча на бармана още едно питие. — Рей дори не е знаел, че съществуваш. Но ти го мразеше. Когато той те откри и се опита да ти помогне, ти само го намрази още повече.

— Той ми дължеше много. Щом като не е можел да си държи дюкяна затворен и е чукал някаква си идиотка колежанка, трябваше да плаща. За всичко се плаща, момчето ми! Запомни това от мама.

— И той ти плащаше. Дори не е знаел, че Барбара е бременна с теб. Не е научил, че си родена. Но когато ти му го каза, той ти плати. Това обаче не ти бе достатъчно. Опита се да го съсипеш, да го унищожиш с лъжите си. След това използва неговата почтеност срещу него самия и ме продаде сякаш бях кученце, от което искаше да се отървеш, защото вече ти е омръзнало.

— Наистина бях уморена от теб. Да те влача с мен цели десет години, това направо ме разбиваше. Ти само ми пречеше. А старият Куин ми дължеше много, защото му дадох внук. Но всичко това бе добре дошло за теб, в края на краищата. Не можеш да отречеш, нали?

— Така е. И аз ти дължа много заради това. — Сет вдигна чашата си с бира като за наздравица. — Но това беше добре дошло и за теб, поне докато той бе жив. Ти просто го изтупваше за пари, за все повече и повече пари, като използваше мен за стръв.

— Хей, той можеше да те върне, ако иска! Ти не беше нищо за него, така както и аз не бях.

— Да, някои хора са просто глупави, слаби и естествено добри и вярват, че обещанията, дадени на едно десетгодишно хлапе, трябва да се спазват. Те са от онези, които мислят, че същото хлапе заслужава и трябва да получи нормален и почтен живот, да има дом и семейство. Той щеше да даде и на теб същото, ако бе поискала.

— Ти какво си мислиш!? Че исках да се погреба в някакво си забутано, шибано градче на края на света и да се грижа за домакинството на един старец, който прибира безпризорни деца? — Тя глътна джина си на един дъх. — Това може да е твоята мечта, но не и моята. И ти си я получи! За какво хленчиш? А ако искаш да я запазиш, ще трябва да ми платиш. Както винаги си ми плащал. Носиш ли парите?

— Колко мислиш, че си получила досега от мен, Глория? Като сметнем и онова, което успя да изсмучеш от Рей, а сетне и от мен, трябва да са няколко стотици хиляди поне. Слава богу, че не успя да вземеш нищо от братята ми. Опита се с обикновените си лъжи, заплахи и инсинуации, но те не ти пуснаха. Явно се справяш по-успешно със старци и деца.

Тя изръмжа презрително.

— И те щяха да платят, ако бях поискала. Но си имах по-важни неща за вършене. Да хвана най-голямата риба. А ти, ако искаш да си опечеш работата, да продължиш да рисуваш картинките си и да не изтървеш внучката на сенатора, ще ми платиш.

— Ти така каза. Но хайде да уточним още веднъж условията. Аз ще ти платя един милион долара, като ти дам десет хиляди в аванс тази вечер.

— В брой.

— Разбира се, че в брой. Ако не го направя, ти ще отидеш в пресата, а също и при семейството на Дру, и ще изплетеш поредната си мрежа от лъжи за това как си била използвана и оскърбявана от семейство Куин, начело с Рей. Ще изцапаш и окаляш всички — и тях, и мен, и Дру заедно с мен. Бедната, нещастната, отчаяната млада жена, почти момиченце! Борила се да отгледа сама детето си, молила се за помощ и накрая била принудена да даде детето си на коварния дядо.

— Хубава история, нали? Представям си я на първа страница във вестниците. Ще стане бестселър.

— Но няма да споменеш за онова, което вършеше, докато детето ти бе в другата стая. Нито за мъжете, на които позволяваше да го опипват, и как бе готова да го хвърлиш в лапите им. Няма да продумаш за наркотиците, за пиячката, за побоищата. За това как държеше сина си гладен, или го оставяше съвсем сам в тъмното и на студено, докато…

— Я стига си свирил на цигулка! Още малко и ще ме разплачеш! — Тя се наведе съвсем близо до него. — Ти ми беше като трън в задника. Направо трябва да ми благодариш, че те задържах толкова дълго при себе си. — Сетне понижи глас и просъска: — Имаш късмет, че не те продадох на някой от онези педофили. Щяха да платят цяла камара пари за теб.

— Ти щеше да го направиш, рано или късно.

Тя сви рамене.

— Все трябваше да получа нещо за теб, нали?

— Ти ме изнуди да ти дам пари, когато бях само на четиринадесет. Платих ти, за да спася и предпазя семейството и себе си. След това ти плащах, защото спокойствието струва повече от каквито и да е пари. Позволих ти да ме изнудваш.

— Исках онова, което ми се полагаше. — Тя гаврътна третото питие. — Оставих те да живееш и да работиш тук. Една глобална сумичка и ще продължиш да си живееш спокойния, скучен животец. Ако ме преметнеш, ще загубиш всичко.

— Един милион или ще направиш всичко, което можеш, за да провалиш и съсипеш семейството, кариерата и връзката ми с Дру.

— Точно така. Поднесени на тепсийка. Плащай.

Сет отмести встрани бирата си и я погледна в очите.

— Не сега. Всъщност никога.

Тя сграбчи ризата му и приближи лицето си към неговото.

— Не се ебавай с мен, момче!

— Напротив, точно това ще направя. — Той бръкна в джоба си и извади малък портативен касетофон. — Всичко, което си казахме със скъпата ми майчица, е записано тук. Може да стигнем и до съда, ако отида при полицаите с това.

Когато тя се опита да го издърпа от ръката му, Сет я хвана за китката и я изви.

— Като говорим за полицаи, се сетих още нещо. Те може би ще се заинтересуват да узнаят, че си избягала под гаранция от Форт Уорт. Ще излезеш на светло, ще те обявят за национално издирване и някой ловец на глави ще бъде щастлив да те хване и върне в Тексас и да получи наградата.

— Ах ти, кучи син такъв!

— Абсолютно точно определение, след като майка ми е кучка — отвърна спокойно Сет. — Но не ти преча да се опиташ да продадеш своята версия. Сигурен съм, че всеки, който поиска да пише за теб и за нашата история, ще се заинтересува от това импровизирано интервю, което държа в ръката си.

— Искам си парите! — извика Глория и плисна остатъка от джина в лицето му.

Четиримата мъжаги, които играеха билярд, се изправиха и обърнаха към тях.

Сет стана от стола.

И в този момент в кръчмата влязоха братята му и застанаха от двете му страни.

— Време е да оправим нещата и да ги сложим на мястото им. — Кам пъхна палците си в предните джобове на джинсите и изгледа зверски Глория. — Е?

— Ах ти, копеле! Всички вие сте копелета! Пръждосвайте се в преизподнята! Искам си паричките!

— Ние никога нищо не сме ти вземали — отговори спокойно Етан. — Никога.

— Взел ли съм нещо от нея? — попита Сет, като се обърна към бармана.

— Не съм видял — отвърна мъжът и продължи да бърше бара. — Ако ще се биете обаче, моля, излезте навън. Не искам да чупите тук.

Филип огледа лицата на четиримата мъже край билярдната маса.

— А вие? Искате ли нещо? Някакви проблеми?

Единият от тях, едър като канара мъж, потропа с щеката си по земята.

— Боб каза, че момчето не е взело нищо от нея. Тъй че нямаме работа тук.

— А ти, Глория? Искаш ли неприятности?

Преди да успее да отговори, вратата се отвори и вътре влязоха жените.

— По дяволите — промърмори през зъби Кам. — Трябваше да се досетя.

Дру прекоси бара и отиде директно при Сет, като мушна ръката си в неговата.

— Здравей, Глория. Странно, но майка ми не си спомня изобщо за теб. И няма никакво желание да се запознаете. Но дядо ми има. — Тя извади от джоба си листче хартия. — Това е неговият телефонен номер в офиса му на Хълма. Ще се радва да говори с теб, ако му се обадиш.

Глория грабна листчето от ръката на Дру и бързо се отдръпна, когато Сет пристъпи към нея.

— Ще ви накарам да съжалявате за това! — извика тя и си проправи път сред тях, като спря за миг пред Сибил.

— Не трябваше да идваш, Глория — промълви Сибил. — Трябваше да си кротуваш. Сега ще изгубиш всичко.

— Кучка! Ще съжаляваш! Ще ви накарам да плачете всички до един. — Глория излезе през вратата, като им хвърли един последен убийствен поглед.

— Ти трябваше да си стоиш вкъщи — рече Сет на Дру.

— Да, знам. Но не можах — отвърна тя и докосна бузата му.