Хал Клемент
Огнен цикъл (4)

IV. Археология

Хора в действителния смисъл на думата не се виждаха, но съвсем очевидно бяха идвали по тези места. Градовете не се строят сами, а пространството между двата конуса бе град, независимо дали го гледаха очите на човек, или на жител на Абиормен. Нито една от сградите не изглеждаше много висока. Според разположението на прозорците максималната височина бе три-четири етажа. Самите прозорци очевидно бяха големи — щеше да е трудно да се видят от това разстояние, ако бяха малки — но никой от тях не отразяваше светлината, така че сигурно не бяха остъклени. Това би могло да бъде и случайност, но при две слънца на небето и хиляди прозорци срещу тях вероятността нито един да не отразява светлината бе прекалено малка.

Крюгер осъзна почти мигновено, че ако неговите представи за Дар бяха правилни, сънародниците на малкия летец в никакъв случай не биха могли да построят подобно нещо. Но той чакаше отговор. Минаха няколко секунди, тъй като и Дар се надяваше да получи отговор на своя въпрос. Крюгер отговори първи:

— Не, моите хора не са го строили. Никога досега не съм виждал нито него, нито нещо подобно.

Дар прие думите му с известно съмнение и на свой ред отрече да е виждал града.

— Убежищата при ледената шапка са построени отдолу — каза той. — А тези са на повърхността. И моят град Куор е отгоре, но сградите и техните цветове са съвсем различни. Аз също не съм виждал никога подобно място.

Дар се надяваше, че в това „също“ не прозира съвсем ясно логичният извод от това, което бе казал.

— Струва ми се, че мястото е безлюдно. Нека погледнем все пак.

Именно тук Дар показа приятелското чувство, което вече изпитваше към човешкото същество. Ако нещата опираха само до него, той щеше да заобиколи града колкото бе възможно по-отдалече. Той не бе така доволен, както би трябвало да се очаква, когато Крюгер каза, че градът бил безлюден; Учителите винаги бяха доста загадъчни, когато ставаше дума за някои неща, свързани с огъня. Но въпреки съмненията си, които бяха много близко до страха, Дар Ланг Ан не възрази нито дума на предложението на Крюгер и двамата заслизаха към града.

Наложи се да изминат още няколко мили в джунглата, преди да стигнат до него. Дар бе изненадан, че от околната растителност не се долавяха дори обичайните животински звуци. Може би и Крюгер го бе забелязал, но не каза нищо. Но бе възможно и да не го бе доловил; Дар помисли това, защото от доста време вече знаеше, че собственият му слух е много по-остър от слуха на неговия приятел. Отсъствието на диви животни бе едно възможно доказателство, че градът не е така безлюден, както вярваше Крюгер, затова Дар държеше арбалета си в готовност.

 

Но не се наложи да използва оръжието. След известно време джунглата остана зад тях; до първите сгради имаше не повече от няколкостотин ярда сравнително открито пространство. Те спряха и огледаха внимателно сградите.

Нищо не помръдваше; дори ушите на Дар не долавяха никакъв съмнителен шум. Крюгер почака още няколко минути и продължи нататък. Той не се обърна, за да подкани Дар или да провери дали бе тръгнал, но летецът го последва, макар че в главата му се въртяха доста неласкави мисли за човешкото същество. Ако нещо трябваше да се случи — ако трябваше да опровергае сам нелогичното си доверие в Крюгер, — точно сега бе времето да го стори. Арбалетът му бе все още запънат, но за своя чест той не го бе насочил към Крюгер.

Внезапно почвата под краката им се превърна в твърда настилка, по която ноктите на Дар застъргаха, макар и слабо. Настилката, както и сградите, бе направена от правоъгълни блокчета от лава, грижливо одялани и подредени. Сградите не се оказаха толкова високи, колкото бе преценил Крюгер от разстояние — те наистина имаха по три или четири етажа, както бяха подсказали прозорците, — но всеки етаж бе висок не повече от пет фута.

Сградите едва ли бяха обитаеми домове, поне от гледна точка на Крюгер. Бяха прекалено отворени за тази цел. От една страна, не остъклените прозорци заемаха повече от половината площ на стените, а от друга — приземният етаж сякаш се състоеше само от врати. Покривите наистина бяха стабилни и сигурно не пропускаха дъжда, но това сякаш бе единствената прилика на постройките с жилищни сгради.

Самите врати бяха доста странни, ако въобще можеше да се каже, че това бяха врати. След като огледа отвън пет-шест сгради, Крюгер не можа да разбере дали по долните етажи през няколко фута бяха разположени врати, оформени като камбани, или външните стени бяха построени от колони с причудлива форма. Второто обяснение му се стори малко по-правдоподобно, защото да се нарече „врата“ един отвор, който в основата си бе широк четири фута, висок бе три и половина фута и бе оформен като кривата на вероятностна функция, бе равносилно на произволно разширяване на значението на тази дума.

Двамата пътници разбраха много скоро, че всеки от тях бе казал истината, когато отрекоха всякакви връзки с града. Таваните бяха прекалено ниски за човешко същество и въпреки че Дар можеше да се движи безпрепятствено във всяка стая, вратите очевидно не бяха пригодени за себеподобните му. Тази мисъл накара Дар да отпусне своето оръжие, макар и не напълно.

Крюгер искаше да разгледа вътрешността на някоя-от сградите, но Дар предложи да огледат най-напред целия град. Те се спуснаха по улицата, на която се озоваха, когато стигнаха до настилката.

Тя водеше към морето, но по всяка вероятност не стигаше дотам. Планът на града бе доста сложен, тъй като очевидно нито една улица не го пресичаше изцяло. Крюгер продължи към морето, защото вярваше, че най-големите сгради, които можеха да му кажат нещо, би трябвало да се намират на брега.

Той се оказа прав, но само отчасти. Градът наистина слизаше до морето и постепенно те забелязаха по-внушителни сгради. Но най-големите от тях не бяха разположени на брега. Те се намираха доста навътре в пристанището.

Мина известно време, преди Крюгер да схване този факт. А Дар бе още по-озадачен; той прие със задоволство очевидното доказателство за липсата на връзка между Крюгер и строителите на града, но в себе си бе напълно сигурен, че тези строители непременно са били почитатели на огъня — виждаше се както от общото разположение, така и от използваните строителни материали. Подобна хипотеза обаче бе в известно противоречие със сградите, които сега се намираха под водата и очевидно са били построени, без да се държи сметка за евентуална промяна на околната среда. Дар знаеше съвсем малко за огъня, но дори той успя да долови това несъответствие. Приближи до големия си приятел.

— Мястото трябва да е по-старо, отколкото мислех — отбеляза бавно Крюгер. — Било е необходимо много време, за да се снижи брегът или водата да се покачи достатъчно високо, за да залее сградите. Внезапната катастрофа е изключена, инак всичко щеше да бъде в развалини.

— Сега какво да правим?

— Иска ми се да минем през някоя от тези сгради. Кой знае дали няма да се намери нещо, което може да ни помогне; любопитно ми е да ги видя отвътре.

Въпреки товара на осемвековната традиция Дар също бе любопитен и затова последва без възражения Крюгер, когато момчето тръгна към близката сграда, коленичи и припълзя през единия от отворите в стената. Вътре Дар се изправи, защото таванът бе чувствително по-висок от него; той се движеше без затруднение, но Крюгер остана известно време на колене, като се оглеждаше наоколо.

Отворите във външната стена имаха това преимущество, че пропускаха много светлина, но зад тях не бе скрито почти нищо повече от онова, което бяха видели отвън. То наистина се оказа съвсем малко. През цялата дължина на сградата успоредно на улицата минаваше някакво помещение, може би коридор, широко почти петнайсет фута; в него не се виждаха никакви мебели. По вътрешната стена на тази галерия имаше врати, които приличаха по големина и форма на отворите към улицата, но бяха по-малко на брой. Крюгер се спря напосоки пред една от тях и пропълзя вътре. Дар го последва. Помещението бе също така продълговато и тясно, но по-дългата му страна бе разположена под ъгъл към улицата; вратата, през която влязоха, се намираше в единия край. Може би то бе стая, защото се оказа много по-малко от външния коридор. В другия край имаше нещо като подиум, издигнат на един фут от пода. На четири места в стаята се виждаха някакви неравномерно подредени куполообразни приспособления с височина около два фута и диаметър осемнайсет инча^[1], чиито стени бяха набраздени така, че приличаха на обърнати съдове за желе. Бяха направени от някакъв бледооцветен камък; Крюгер едва успя да помести едното от тях по пода, изтласквайки го с краката си, докато гърбът му бе опрян в стената. Предназначението им бе пълна загадка. За останалите мебели имаше някакво обяснение; в едната от стените бе вграден някакъв метален предмет с правоъгълна форма, плъзгащи се чекмеджета и огледално гладка повърхност, изработена от фино полиран обсидиан. Огледалото, ако това наистина бе неговото предназначение, бе с почти същите размери и форма като вратите.

Чекмеджетата на бюрото, скринът или каквато и да бе тази мебел в същност, бяха затворени с обикновени бравички. Горното бе празно. Второто се оказа почти пълно с метални предмети; половината от тях бяха с неизвестно предназначение, а останалите не се различаваха почти с нищо от обикновени чертожни приспособления. Имаше два пергела, линия с деления, транспортир, разделен на осемнайсет сектора с дълбоки бразди в металната повърхност, а така също и инструменти за отсичане и гравиране. Единият от тях приличаше на двуостър скалпел; дръжката му бе дълга около три инча и Крюгер предложи на Дар да го вземе, защото летецът бе започнал да реже месото си с ножа на Крюгер веднага, след като откри предимствата на металното острие. Дръжката на скалпела не отговаряше напълно на ръката му, но все пак бе по-добре, отколкото дръжката на ножа.

При допълнителния оглед на стаята бе открита малка тръба, която излизаше от едната стена; в края й се виждаше нещо като дюза на горелка. Крюгер стигна до извода, че това бе газово осветление, а оттам и до заключението, че строителите на града са имали очи.

В подиума в края на стаята имаше две плитки, коритообразни вдлъбнатини с диаметър малко под четири фута; единственото, на което Крюгер можа да ги оприличи, бе големи саксии за цветя или вани. Но когато се приближи към тях, му се стори, че става по-топло. Не бе съвсем сигурен, тъй като плуваше непрекъснато в пот, но когато докосна стената, отдръпна веднага ръката си с възклицание на изненада, защото повърхността й бе прекалено гореща.

Дар не изпадна в истерия единствено благодарение на прекомерната сила на волята си. Той не искаше да има нищо общо с източници на топлина, както изкуствени, така и естествени и затова се отдръпна до вратата, оставяйки Крюгер да завърши сам огледа. Това отне доста време; Крюгер току-що бе решил, че е видял всичко, когато забеляза върху пода някаква метална плочка. Големината й бе около един квадратен инч; в нея нямаше нищо особено, но след като я разгледа по-внимателно, той видя по две малки дупчици до всяка от страните.

Крюгер се върна до чекмеджето с чертожните приспособления, взе пергелите и като натисна с остриетата им в две от дупчиците, успя да измъкне плочката. Върху металната й повърхност не остана никаква следа като резултат от може би необичайната манипулация. Но и този факт не привлече за дълго вниманието му.

Той се загледа в съвсем обикновената, тъмно оцветена повърхност, в която се виждаха два неголеми отвора. Наблюдава я мълчаливо няколко секунди, а после натисна с импровизирания лост; в следващия миг и тази плочка бе поставена встрани, до капака. Под нея момчето видя точно това, което очакваше да види — два сребристи проводника, обградени и разделени от гъвкава черна обвивка, които водеха към метални чашки. Крюгер отдаде дължимото на особеностите, присъщи на различната културна среда, но бе напълно сигурен, че току-що бе отворил една щепселна розетка, предназначена да подава електрически ток на обитателите на тази стая, каквито и да бяха те. Казано накратко — един електрически контакт.

Той погледна проводниците, взря се в тръбичката и дюзата на стената и върна отново погледа си към контакта, като през цялото време си подсвирваше тихо. На края върна капачките на място и успокои Дар, напускайки стаята.

Крюгер не се уплаши, макар и да бе озадачен от видяното. Що за град бе това? Всичко бе добре запазено, а обитателите му не се виждаха; бе изоставен може би не много отдавна, а бе навлязъл в океана на разстояние, за което сушата е трябвало да потъва в продължение на векове; освен това в една и съща сграда имаше газово осветление и електрическа мрежа.

Дар не можа да хвърли светлина върху въпроса. Той се съгласи с доводите на своя приятел за всичко, с изключение на въпроса с газа и електричеството, тъй като тук имаше нужда от пояснение. Крюгер се постара да му го даде според възможностите си, докато почиваха на сянка в коридора на сградата. Тиър се намираше в най-близката си точка, така че всяко движение бе невъзможно. Дар схвана веднага, че газовото осветление е една от формите на огъня, и прехвърли набързо разговора върху електричеството. Крюгер не очакваше особено много от себе си, но остана приятно изненадан, когато откри, че Дар вникна в обясненията му почти без затруднение. Това отне много време, разбира се, но когато Тиър се скри отново зад хълмовете, момчето бе повече от сигурно, че е било разбрано.

После трябваше да решат какво да правят по-нататък. Крюгер считаше, че ще бъде най-добре, ако разгледат още една-две сгради, за да са сигурни, че между тях няма разлика; така щяха да разполагат с обобщени сведения, които Дар можеше да предаде на своите сънародници. В това отношение шансовете на Крюгер бяха много по-малки, но той можеше да използва сам събраната информация.

Затрудненията пред Дар бяха по-сериозни. Неговият интерес бе също събуден; от една страна, той искаше да се върне тук с група от своите хора, а може би и с неколцина Учители, за да научат те повече неща за електричеството, за което му разказа Крюгер. Но той бе нарушил изричните дълговечни инструкции да няма абсолютно нищо общо с огъня; това бе не само заповед на Учителите, а и нареждания, записани в книгите много преди неговото раждане. Той бе сигурен, че строителите на това място, които и да бяха те, не бяха чували никога за тези закони. Питаше се дали резултатът от един подробен доклад, представен в Ледените укрепления, щеше да бъде повторна експедиция или порицание. Той бе длъжен да реши сам своя въпрос, без да иска съвети от Крюгер. Човешкото същество също не бе чувало за закона, но това едва ли бе негова грешка, след като бе живяло в различна среда.

Все пак най-важното в момента бе да събере повече сведения. Той последва Крюгер; в продължение на няколко часа двамата обиколиха доста сгради.

Те се различаваха помежду си, така както се различават и сградите в който и да е град на Земята; следователно нямаше нищо смайващо. Аномалията „газова инсталация — електрическа мрежа“ бе, изглежда, повсеместна; на Дар му направи впечатление, че тръбите се намираха само във вътрешните стаи, докато електрическите контакти се срещаха из входните помещения и дори по външните стени. Навярно част от обитателите на града не бяха склонни да използват електричеството за осветление. Крюгер не се съгласи с предположението на Дар, че може би те не го познават. Според него всеки, който може да изгради източник на ток, достатъчен за нуждите на цял град, би могъл да запали най-малкото електрическа дъга с негова помощ. И може би той имаше право.

Тиър бе залязъл сравнително скоро, но над града прегърмя и преваля няколко пъти, докато те оглеждаха’ сградите. А когато и двамата решиха, че бяха видели достатъчно и могат да продължат по-нататък, поредната буря току-що започваше. Да пътуваш в дъжда не бе невъзможно — Крюгер и без това бе вир-вода през цялото време, — но видимостта бе слаба и те решиха да почакат.

Дъждът валя не по-дълго от предишните и скоро небето започна да се прояснява. Дар намести вързопа на раменете си и те тръгнаха, макар че продължаваше да вали. Дъждът падаше по каменната настилка доста шумно и пречеше на обикновения разговор; по улицата нямаше водосточен канал и ручейчетата ромоляха надолу към морето. Навярно точно поради тези причини Дар не успя да предупреди другаря си. Във всеки случай по-късно той настояваше, че е станало именно така.

Каквато и да бе причината, никой от тях не знаеше, че не бяха сами, докато другите не издадоха присъствието си. Пътуването им бе прекъснато от внезапна дума и действие: думата бе „спри!“, а действието — стрела от арбалет, изплющяла на улицата пред тях. Дар и Крюгер съобразиха, че стрелата бе дошла отгоре; огледаха бързо ръбовете на околните покриви, но не забелязаха никакво движение.

Думата бе произнесена на езика на Дар и летецът се почувствува задължен да отговори. Той внимаваше особено много да не вдигне собствения си арбалет, когато попита:

— Какво искате?

— Трябва да дойдете с нас.

— Защо? — обади се Крюгер, разбрал достатъчно добре репликите, за да запита на свой ред.

— Вие… града.

Момчето разбра само първата и последната дума от изречението.

— Какво ги безпокои? — попита Крюгер.

— Безпокойството е за нас. Ние… Как да ти кажа?… Сгрешили сме, като сме влезли в града.

— С какво?

— Не казват.

Дар не спомена, че се досещаше коя бе причината; сега не бе време за дълги обяснения.

— Имаш ли представа какви са?

— Да, макар и да не съм сигурен.

— А какво да правим?

— Каквото ни кажат.

Дар, който бе застанал в средата на голата улица, нямаше никакво желание за арбалетен двубой с неизвестен брой противници, от които не се виждаше нито един. Но той бе готов със следващия въпрос:

— Какво ще ни направите, задето сме влезли в града?

— Каквото кажат Учителите. Ние не решаваме.

— А в миналото как е било?

— От много години насам никой не се е противопоставял на Учителите. Отначало, когато хората бяха млади, някои се опитваха; наказваха ги и те не повтаряха вече грешката си.

— Представете си, че не сме знаели за тази грешка.

— Ти не можеш да не знаеш, защото си човек. На онова нещо с тебе може и да му се прости. Учителите ще решат.

— Но аз никога не съм чувал за този град; моите Учители не са ми казвали, а в книгите не съм срещал нищо. Откъде да знам?

— Тогава твоите Учители са много глупави. Може би грешката все пак не е твоя.

Дар бе силно възмутен, но Крюгер сигурно щеше да се противопостави на язвителния му отговор, ако бе съумял да проследи отблизо целия разговор.

— Аз от вашия град ли съм?

— Не.

— А вашите Учители казвали ли са ви за моя град?

— Не.

— Тогава на Абиормен трябва да има две групи глупави Учители.

Ако Крюгер бе разбрал тези думи, той можеше да очаква с пълно основание облак стрели наместо отговор, но не се случи нищо подобно. Невидимият говорител просто се върна към първия си въпрос:

— Ще дойдете ли с нас без бой?

— Ще дойдем.

Дар отговори, без да се съветва с Крюгер. Момчето го бе вече питало какво да правят и навярно нямаше собствено мнение по въпроса.

След последните думи на Дар петдесетина същества наизлязоха от входните отвори на съседните сгради. Крюгер не се изненада особено много от тази гледка, но Дар бе неимоверно стъписай, когато видя, че външно нападателите не се различаваха с нищо от него. Той бе обикалял доста много; по време на служебните си пътувания до Ледените укрепления и другаде бе срещал хора от собствената си раса, които живееха в десетки градове, пръснати по Абиормен, но никога не бе чувал да се говори за някои други, с изключение на неуловимите диваци, които обикаляха около градовете на самите Учители. Въпреки всичко фактите бяха неоспорими; хората наоколо не се различаваха с нищо от жителите на градовете, посетени досега от него. Дори ремъците, които носеха, приличаха напълно на собствените му ремъци, а арбалетите на повечето от тях сякаш бяха изработени от Мер Кра Лар в родния Куор.

Един от групата, който сигурно бе някакъв началник, заговори веднага, когато стигна до тях.

— Преди малко ти спомена една дума, която не познавам. Какво е това книга?

Крюгер не разбра въпроса; Дар никога не бе му казвал какво носи във вързопа, който пазеше така внимателно. Навярно Дар нямаше да се изненада, че неговият спътник не разбира от тези неща, защото той не бе човек, но за него бе немислимо, че един представител на собствената му раса може да не е чувал никога за книги. Животът просто не би могъл да продължи, ако не е бил записан животът преди него!

Когато дойде на себе си от удивлението, което предизвика у него този въпрос, той се опита да обясни, но навярно събеседникът му не бе в състояние да схване идеята за писаното слово. В желанието си да внесе яснота по въпроса, Дар извади от вързопа една книга и я разтвори пред него, опитвайки се да му изтълкува смисъла на знаците, но това доведе до съвсем непредвиден резултат.

— Не разбирам защо ти трябват подобни неща, кога-, то можеш да питаш Учителите за всичко, което искаш да знаеш; може би те ще ни кажат причината. Трябва да им покажем твоите книги. А сега ми ги дай.