Уилям Шекспир
Ромео и Жулиета ^[0] (12) (Трагедия)

Четвърта сцена

 

МЕРКУЦИО

Къде, по дявола, се е дянал тоя Ромео? От снощи не се ли е прибирал?

 

БЕНВОЛИО

В бащината си къща — не. Питах слугата му.

 

МЕРКУЦИО

Онази бледо-хладна Розалина

така го мъчи, че ще го побърка!

 

БЕНВОЛИО

Тибалт, роднината на Капулети

му е изпратил у дома писмо.

 

МЕРКУЦИО

Вика го на дуел, бас държа!

 

БЕНВОЛИО

Ромео ще съумее да му отговори!

 

МЕРКУЦИО

Бедният Ромео, той е вече мъртъв: прободен от черния поглед на една бледа хубостница, промушен през ухото от една любовна песничка, продупчен в центъра на сърцето си от тъпата стрела на онова сляпо недоносче — къде такъв човек ще устои на Тибалт!

 

БЕНВОЛИО

Че какво пък толкоз е Тибалт?

 

МЕРКУЦИО

Във всеки случай не е котешкият крал^[1]! Това е царят на всички тънкости на честта! Той може да ти изтананика един дуел по ноти, със спазване на такта, дължините и темпото! Казвам ти: не пропуска и най-малката пауза — едно, две и три-то вече ти е излязло откъм гърба! Тибалт — това е смъртта на копринените копчета! Той е велик дуелант, боец с талант, фехтовчик — чик-чик-чик — от първа класа! Търсач на предлози, облози и случаи като този! Ах, безсмъртното му „пасадо“^[2]! Неговото „пунто реверсо“! Неговият „хой“!

 

БЕНВОЛИО

Неговият „кой“?

 

МЕРКУЦИО

Неговият „хой“! Чумата да ги порази всички тези хойкащи, развяващи се, фъфлещи и превземащи се контета, дето само знаят да кълчат езика ни: „Голяма шпага! Голям боец! Голяма фльорца!“ Дявол ги взел, не е ли тъжно, приятелю, че трябва да ни тровят живота тези чуждестранни мухи, тези продавачи на фасони, тези силвуплезльовци и силвуглезльовци, тези „пардоне муа“, които толкоз държат на новите кройки, че не могат да седнат на старите пейки. О, техните „бон, бон“, дето ги търкалят като бонбони в устата си!

 

БЕНВОЛИО

Ето го Ромео, ето го Ромео!

 

МЕРКУЦИО

Какъв ти Ромео! Това е един Ро-мяу, който се е изтощил да мачка своята мачка по покривите! Един херинг, който си е хвърлил хайвера. О, плът человеческа, как си се орибила! Сега се носи на хрилете на поезията, дай му да се плакне в сълзи като оня Петрарка^[3]. Лаура пред неговата дама е била перачка и нищо повече, само дето любовникът й е бил по-силен по римите; Дидона^[4] пред нея е дърта Дона; Клеопатра^[5] — патрава циганка; Елена^[6] и Херо^[7] — две уличници, хвани едната — удари другата; а Тизба^[8] — вярно, синеока, но не върши работа!… Бонжур, синьор Ромео! Френски поздрав заради френските ви гащи. Добре ни метна снощи!

 

РОМЕО

Добро утро на двама ви! Защо да съм ви метнал?

 

МЕРКУЦИО

И аз не знам защо, но ни метна и двамата или по-право — сам се метна през оградата.

 

РОМЕО

Прощавай, Меркуцио, но имах работа тогава и не можех да държа на формите.

 

МЕРКУЦИО

И от много работене сега не можеш да се държиш на пищялките си!

 

РОМЕО

Искаш да кажеш: от много реверанси?

 

МЕРКУЦИО

Позна. Разбира се, от тях!

 

РОМЕО

Колко възпитано предположение!

 

МЕРКУЦИО

О, аз съм цветът на възпитанието!

 

РОМЕО

Цвят, но не за мирисане!

 

МЕРКУЦИО

Не, разбира се — за украса!

 

РОМЕО

Тогава бих си украсил обувките с теб!

 

МЕРКУЦИО

Тези твои обущарски подмятания скоро ще си изхабят тънките подметки и ти ще усетиш подметеното с ходилото си!

 

РОМЕО

Както ти го усещаш сигурно, защото, откак те помня, си бос във всяко отношение. И при това ходилото ти е плоско като твоите закачки!

 

МЕРКУЦИО

Бенволио, ела да ме откачиш от неговите! Петте ми умствени способности^[9] не са способни да се надбягват с такъв остроумец!

 

РОМЕО

Че шибни ги, пришпори ги! Иначе ще стигна пръв!

 

МЕРКУЦИО

Ще стигнеш пръв… да не казвам къде! Ако ще се надкрякваме като гъските, предавам се. В твоята глава има голямо количество гъша духовитост, а аз не ща да имам нищо общо с тези пернати!

 

РОМЕО

А като подушиш гъска на чужда трапеза, веднага тичаш да си гризнеш!

 

МЕРКУЦИО

Аз ще ти изгриза ухото за тази шега!

 

РОМЕО

Гъските пасат, а не гризат, и после, както виждаш, аз не съм пасъл трева, та да ти се оставя да ме гризеш!

 

МЕРКУЦИО

Прекалено са ти сочни подправките, знаеш ли?

 

РОМЕО

Какъвто гъсока — такъв и сока!

 

МЕРКУЦИО

Ум, който разтяга се във всяка посока! Като ярешка кожа — от два пръста до цял лакът!

 

РОМЕО

Разтегнат ум за разпуснат език!

 

МЕРКУЦИО

Че какво? Не е ли по-добре разпуснат език, отколкото подсмърчащ нос и мокри очи? Така те искам! Сега се вчовечи! Сега си пак старият Ромео! Огън и пламък, какъвто си беше! И слава Богу, защото влюбеният прилича на луд шут, който тича насам-натам с изплезен език и търси дупка, за да си скрие хлопката в нея!

 

БЕНВОЛИО

Стига толкова! Прекъсвай!

 

МЕРКУЦИО

Е, как ще прекъсвам? Тъкмо бях навлязъл в най-сладкото и изведнъж — стига!

 

БЕНВОЛИО

Защото ти, като го отпуснеш в тази област, край няма!

 

МЕРКУЦИО

Много се лъжеш. Там е лошото, че има. Де да нямаше! Аз, и без да ме прекъсваш, бях навлязъл достатъчно дълбоко в нея и се готвех да приключвам.

 

РОМЕО

Какво се вижда?

Платно на хоризонта!

 

МЕРКУЦИО

Две, две! Фуста и гащи!

 

ДОЙКАТА

Пиетро!

 

ПИЕТРО

Ето ме!

 

ДОЙКАТА

Ветрилото ми, Пиетро!

 

МЕРКУЦИО

Дай й го да се скрие зад него, Пиетро! По-добре ветрилото, отколкото мутрилото!

 

ДОЙКАТА

Добро утро, господа!

 

МЕРКУЦИО

Вече е обяд, прекрасна мадам!

 

ДОЙКАТА

Как обяд?

 

МЕРКУЦИО

Ами да — мръсният пръст на часовника е точно върху резката на пладнето.

 

ДОЙКАТА

Пфу, не ви е срам! Какъв човек сте вие!

 

РОМЕО

Един човек, благородна госпожо, за когото Бог е казал: „Ще го създам, да се посрамя сам!“

 

ДОЙКАТА

Честна дума, добре го рекохте — „да се посрами сам“!… Господа, дали някой от вас може да ми каже къде да намеря младия Ромео?

 

РОМЕО

Аз мога. Но боя се, че младият Ромео ще бъде по-стар, когато го намерите, отколкото е бил, когато сте го търсили. Аз съм най-младият от всички с това име. На ваше разположение по липса на по-лош!

 

ДОЙКАТА

Как само добре го рекохте!

 

РОМЕО

Значи тъй, а — лошото било добро! Как точно схваща! Голям ум, ей!

 

ДОЙКАТА

Ако вие сте Ромео, господине, бих искала да ви осведомя за нещо.

 

БЕНВОЛИО

Ще го отмъкне на някоя вечеря!

 

МЕРКУЦИО

Иска да го осведоми, сводницата му сводомска. Гоморът да я хване^[10]! Дръж, дръж! Бау, бау, бау!

 

РОМЕО

Какъв дивеч си дигнал?

 

МЕРКУЦИО

Не знам какъв, но не е младо зайче. По-скоро ще е дърта дива коза, от тези, дето дори през пости могат да се ядат.

„Една дърта коза

от онези там, за

залъгване в дните на пости,

но които не са

ми съвсем по вкуса,

каквито са жили и кости!“

Ромео, ще се върнеш ли в къщи? Ние сме на обяд у вас.

РОМЕО

Ще ви настигна.

 

МЕРКУЦИО

Прощавайте, антична мадам!

„Мадам, мадам, мадам,

привет любезен вам!“

 

ДОЙКАТА

Моля ви се, кой е този безсрамник, който си позволява такива невъзпитаности?

 

РОМЕО

Един господин, уважаема дойко, който много обича да слуша своя говор и може за една минута да каже повече, отколкото да чуе за цял месец.

 

ДОЙКАТА

Нека посмее да говори по мой адрес! Ще му дам да разбере на него и на двайсет такива като него даже и да са по-разтропани! И ако аз не мога, ще се намери кой да му запуши устата! Негодник! Той тия да ги говори на своите фльорци и на пройдохите от неговата си пасмина… А ти бе, стоиш тук като пън и търпиш всеки нехранимайко да си прави удоволствие с мен!

 

ПИЕТРО

Досега не съм видял нито един да си прави удоволствие с вас! Ако бях видял, щях веднага да измъкна шпагата си, честна дума! Аз съм не по-малко бърз в тази работа от всеки друг, стига да имам повод за свада и закон зад гърба.

 

ДОЙКАТА

Бог вижда, така съм нервена, че всичко по мен трепери! Негодник с негодник!… Моля ви се, господине, две думи! Както ви казах, младата ми господарка ме помоли да ви подиря. Туй, дето тя ми го заръча, аз ще ви го кажа, но първо да ви предупредя, че ако сте с възнамерение да й завъртите главата и, дето се вика, да я пратите в рая на глупачките, това, значи, ще бъде една много вулгарна постъпка от ваша страна. Защото госпожицата ни е младичка и затова, ако вие я мамите, това ще бъде, значи, много, лошо нещо спрямо една госпожица и некавалерийско от вас!

 

РОМЕО

Ти отнеси поздравите ми на своята госпожица и моя господарка. Кълна ти се, че…

 

ДОЙКАТА

О, как се радвам! Непременно ще й го предам точно както го казахте! Божичко, как ще подскочи от радост!

 

РОМЕО

Но какво ще й предадеш, като не си ме чула още?

 

ДОЙКАТА

Ще й предам, че съм чула как вие се заклехте, и това е много благородническо според моето мнение.

 

РОМЕО

Добре. Кажи й да намери начин

на изповед да иде след обяд.

В килията на брат Лоренцо бързо

ще бъде опростена и венчана.

Това е за труда ти.

 

ДОЙКАТА

                        Не, недейте!

Не, ни стотинка!

 

РОМЕО

                        Дръж, като ти дават!

 

ДОЙКАТА

Днес след обяд? Ще дойде непременно!

 

РОМЕО

Постой! Зад манастирската стена

слугата ми след час ще те намери

и стълба от въже ще ти даде.

Със нейна помощ аз — щастлив моряк —

ще се кача таз нощ догоре чак

по мачтата на висшето блаженство!

Бъди ни предана и аз ще зная

да те възнаградя. И отнеси

привета ми на свойта господарка!

 

ДОЙКАТА

Да ви поживи Господ, господине!…

Но чакайте!

 

РОМЕО

                Какво?

 

ДОЙКАТА

                        Тоз ваш слуга…

Нали се казва: „Тайна между двама

е тайна, щом единия го няма.“

 

РОМЕО

Слугата ми е гроб, бъди спокойна!

 

ДОЙКАТА

Добре тогава. Ама ще знаете, господине, моята господарка е най-сладкото девойче на света! Когато беше едно такова бъбриво дребосъче… Около нея се върти един благородник, господин Парис му е името; та той си точи зъбите за нея, ама тя, милинката, като го погледне, сякаш вижда жаба, честен кръст, пъпчива жаба! Аз понякога, нарочно, за да я ядосам, й викам, че този Парис е точно за нея, ама — гръм да ме порази, ако лъжа! — тя става бяла като най-бялото платно от цялата световна вселена!… Розмарин и Ромео нали се пишат със същата буква?

 

РОМЕО

Да, дойко. И двете с „р“. Само че „розмарин“ се пише с малко „р“, а „Ромео“ е с голямо отпред.

 

ДОЙКАТА

Ах вие, смешник! „С голямо отпред?“ Не, не беше с „р“. „Р-р-р!“ — това е кучешка буква. С друго почваше, знам. А тя измисли едни такива пуетични думички за вас и розмарина, че драго да ви стане да ги чуете!…

 

РОМЕО

Поздрави я от мене!

 

ДОЙКАТА

Непременно!

Пиетро!

 

ПИЕТРО

Ето ме!

 

ДОЙКАТА

Пред мен и тръгвай!