Лей Грийнууд
Дейзи (15)

Глава четиринадесета

Тайлър привидно не реагира на новините.

— Яла ли си? — попита я.

Тя поклати отрицателно глава. Без да каже нищо повече, седна да се храни. Ядяха в мълчание, което не бе нарушено, докато не събраха съдовете от масата.

— Искам да махна превръзката от главата си — каза тя, след като свършиха.

— Не мисля, че…

— Не искам повече да изглеждам като изрод. Искам да измия косата си. Имам чувството, че главата ми гъмжи от мравки. — Тя млъкна за малко. — Вероятно ще трябва и да я подстрижа. — Чудеше се дали си спомня, че й е казал, че ще я измие вместо нея.

— Ще стопля вода — каза Тайлър и след минути вече беше покрил печката със съдове.

— Искам само да си измия косата — каза Дейзи.

— След това ще имаш нужда от баня.

Не беше искала да го моли, но страшно много искаше да се изкъпе. Помогна му да напълни кофите. Този път беше по-лесно, тъй като можеха да вземат вода от потока.

— Седни — каза Тайлър, когато се приготви за свалянето на превръзката.

Напоследък Дейзи сънуваше кошмари, свързани с външния й вид. Но в същото време се радваше, че няма огледало, в което да се види как изглежда. Тайлър махна превръзката.

— Все още е зачервено — каза той, — но мисля, че няма опасност, ако измием косата ти. Ще те подстрижа.

Дейзи не беше сигурна дали трябва. Досега никой не беше подстригвал косата й, ако не се смята подрязването на връхчетата, но може би беше добре да остави Тайлър да го направи, тъй като и без друго не можеше да види резултата.

— Не я режи повече отколкото трябва.

— Няма.

Дейзи почувства облекчение, когато първите кичури опърлена коса паднаха на пода. Имаше неспокойното усещане, че Тайлър реже твърде нагоре, но кичурите, които паднаха, бяха къси.

Когато един дълъг около фут кичур падна, тя скочи от стола:

— Ще приличам на момче! — извика, вперила поглед в косата на пода.

— Косата ти ще стига до раменете — успокои я Тайлър.

— Но това е много късо.

Тайлър я хвана за раменете и нежно я привлече обратно на стола.

— Ще израсте. А междувременно можеш да я носиш на кок.

— Неомъжените жени не носят кокове — каза Дейзи.

— Тогава можеш да носиш боне.

— То е за стари жени.

— Ами тогава ходи с дупка, прогорена в косата ти.

С тази прозаична забележка той продължи да реже големи кичури от косата й. Всеки кичур, който падаше на пода, сякаш отнасяше част от нея. Когато Тайлър приключи, тя се чувстваше като остригана овца.

— Ще я измия и след това ще подрежа връхчетата, които съм пропуснал — каза той.

Тя равнодушно чакаше, докато той донесе плитък съд на масата и сипа в него малко вода. Провери я. Явно доволен, донесе сапун и хавлия от рафтовете в ъгъла.

— Нека аз го направя — каза той. — Ти само дръж главата си неподвижна и очите си затворени.

Дейзи се опита да си представи как ще изглежда с къса коса. Всяка картина, която си представяше, я ужасяваше и тя си помисли каква прическа да си прави. Но нямаше смисъл. Дори момичетата по кръчмите не носеха косите си къси.

Усещането на топлата вода, която се излива върху главата й, беше странно, но още по-смущаващи бяха силните пръсти на Тайлър, които нежно втриваха сапуна в кожата. Бяха минали години, откакто майка й беше мила косата й за последен път. Беше забравила колко приятно може да бъде.

Но това беше повече от приятно. Имаше нещо интимно в това да позволи на Тайлър да измие косата й, беше безмълвно съгласие, че между тях има нещо по-особено. Когато грубите му ръце събираха и мачкаха косата й, тя чувстваше как по тялото й от главата до петите минават тръпки. Не осъзнаваше колко е била напрегната, докато Тайлър не започна да масажира врата й в основата на главата. Усещаше как нежният натиск на палеца и показалеца постепенно отпуска напрежението й. Беше чудесно. Осъзна, че той не просто миеше косата й. Той усещаше също така добре напрежението между тях, както и тя.

Внезапно си даде сметка, че той мие косата й вече твърде дълго. А тя се наслаждава и не иска да престане.

Тайлър изплакна косата й, като поливаше главата й с вода. Това развали магията. Той изхвърли съда, който се беше напълнил, и отново изплакна косата и.

— Как изглеждам? — поиска да знае тя.

— Няма да мога да ти кажа, докато не изсъхне. — Той я среса внимателно, за да не докосва белега. След това подряза няколко неравни крайчета. Дейзи чувстваше влажните кичури върху бузите си, докато Тайлър я решеше за втори път. Той се отдръпна леко назад, когато свърши.

— Така ми харесва — каза той. — Подчертава лицето ти. — Хвана един кичур между пръстите си. — Имаш и къдрици.

Просто се опитваше да я накара да се почувства по-добре. Никой мъж не можеше да смята жена с къса къдрава коса за привлекателна.

— Сега можеш да се изкъпеш — каза той.

Дейзи търпеливо изчака да изсипе всички кофи във ваната.

— Ще взема още вода. Аз също искам да се изкъпя.

Дейзи усети нещо да се свива в гърдите й. Чувстваше се облекчена, че Тайлър излиза от хижата.

Остро усети, че довечера ще бъде сама с Тайлър.

Кожата й беше много чувствителна към допира и натиска на пръстите й, които разкопчаваха роклята. Представи си, че са пръстите на Тайлър, и тялото й се сгорещи, разтърсено от неволни спазми, които препускаха необуздано.

Искаше Тайлър да я люби.

Тази мисъл беше още по-шокираща от осъзнаването на факта, че го обича. Но какво си представяше тя? Родителите й постоянно й бяха внушавали, че най-ценното за едно момиче е девствеността. А тя искаше да я отдаде на брадат мъж, който живее в планината и няма и най-малка възможност да се омъжи за него. Би се заклела, че куршумът е засегнал мозъка й.

Дейзи влезе във ваната и се потопи във водата, преди Тайлър да се върне. Чувстваше се страшно уязвима, сякаш завесата е прозрачна. Осъзна, че ръцете й прегръщат собствените й рамене. Почувства се глупаво, но не можеше да изтрие това усещане от ума си. Всеки път, щом се докоснеше, си представяше, че е Тайлър.

Кожата й беше свръхчувствителна. Дори плискането на водата беше причина по тялото й да пробягват тръпки. Зърната на гърдите й се втвърдиха и станаха много чувствителни. Усети някакво нервно вълнение да се надига някъде от корема й. Между краката си усети нещо, което никога преди не беше забелязвала. В продължение на няколко минути на Дейзи й се струваше, че ще изскочи от кожата си.

Дейзи решително отхвърли мисълта за Тайлър и се изправи, за да подсуши тялото си. Нарочно грубо се изтриваше, докато кожата й се зачерви. Правеше всичко възможно да унищожи усещанията, които заплашваха да я извадят извън контрол.

Бързо се облече и пристъпи иззад завесата. Тайлър четеше книга, която остави настрани.

— Искам да ми подрежеш косата — каза й той.

Молбата му я обърка:

— Не зная как.

— Не е трудно. Просто режи, докато стане дълга колкото тази на Зак.

Къдравата кафява коса на Тайлър стигаше до раменете му. Трябваше да отреже горе-долу толкова, колкото той отряза от нейната. Почувства вълна на задоволство, но бързо го отхвърли, засрамена от себе си. Тайлър беше отрязал косата й, защото се налагаше.

— Откога не си стригал косата си? — попита тя.

— От години.

— Защо искаш сега да го направя?

— Време й е вече.

Типичен за Тайлър отговор. Беше добре, че той не знае, че е влюбена в него. Това вероятно би го накарало изобщо да не говори.

Тайлър седна на същия стол, на който тя бе седяла, и й подаде ножиците. Дейзи не искаше да ги вземе, но Тайлър продължаваше да ги държи.

— Добре, но не обвинявай друг, освен себе си, ако нищо не се получи.

Не й липсваше опит. Беше стригала баща си, но неговата коса не приличаше на разкошната коса на Тайлър. Тя се колебаеше дали да започне.

— Побързай. Водата скоро ще стане съвсем гореща.

Тя хвана малко коса, изпъна я и я отряза. Зае се да я скъсява, докато не стигна до якичката. След това с усърдно внимание започна да изравнява останалата коса по този кичур.

Дейзи се развълнува, като видя ушите на Тайлър да се показват изпод гъстата му коса. Странно, но си беше мислила, че е по-възрастен. Откри, че като се скъси косата му, изглежда много по-млад.

С учудване откри, че има дълъг слаб врат, който беше учудващо елегантен за мъж с неговия ръст. Раменете му бяха здрави — точно както си ги беше представяла. И беше толкова едър.

— Ще трябва да се наведеш, за да мога да стигам догоре — каза му тя.

Тайлър наклони глава. Тя се чудеше как й се доверява. Не знаеше дали резултатът от подстригването нямаше да е смехотворен. Може би просто му беше все едно. Искаше й се и тя да е така незаинтересована, но с жените не беше така. Те твърде много държаха на външния си вид.

За стотен път се чудеше как ли би изглеждал без брада. Някои жени харесваха брадати мъже, но не и тя. Никога нямаше да го хареса така, дори и ако брадата му беше ниско подстригана. Беше кафява, а за да изглежда прилично, една брада трябваше да е черна.

Стори й се странно, че формата на главата му й харесваше. Всъщност колкото повече косата му се скъсяваше, толкова повече й харесваше той. Установи, че почти трепери от силното желание, което пронизваше тялото й и караше мускулите й неконтролируемо да треперят, а краката й да се огъват така, сякаш всеки миг ще падне.

— По-добре да спра, преди да съм отрязала твърде много — каза тя и отстъпи назад. Пое си дълбоко дъх и се насили да се усмихне. Нямаше намерение да позволи на Тайлър да отгатне какво си мисли.

Тайлър прокара пръсти през косата си:

— Струва ми се добре — каза той. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да използвам твоя кът?

— Разбира се, че не — отговори му, като се опитваше гласът й да звучи нормално. — Хижата си е твоя.

Дейзи стоеше наблизо, напрегната и свита, докато Тайлър довлече ваната до вратата и изхвърли мръсната вода. После я напълни с чиста вода, взе си дрехи и чисти хавлии и изчезна зад преградата.

Дейзи рухна в един стол, но мъчението й още не беше свършило. Въображението й продължаваше да достига нови върхове в обрисуването на това, което става зад одеялата. Тайлър беше толкова висок, че главата и раменете му се виждаха над горната част на одеялата, докато се събличаше. Раменете му бяха гладки точно както си беше представяла. Бяха мускулести и силни.

Тя потръпна, когато чу тихото шумолене на дрехите му, които падаха на земята, плискането на водата, докато стъпваше във ваната и се отпускаше в нея. Не можеше да си представи как се побира в нея. Беше правена като по мярка за Дейзи. За него щеше да бъде невъзможно да побере дългите си крайници.

Опита се да си представи как би се разположил. Представяше си как краката му стърчат от ваната: дълги, мускулести крака, които го бяха носили бързо в моментите, когато й се притичаше на помощ. По-голямата част от тялото му сигурно също беше над водата. Спомни си силните ръце, които я бяха вдигнали и носили с такава лекота, можеше да усети твърдостта на мускулите му дори през дебелата риза и палтото, с които беше облечен.

Ако само можеше да го докосне сега, да почувства мускулите му, да усети с пръстите си колко е силен.

Отвори дланта си и я затвори. Не знаеше защо се занимава толкова с тялото на Тайлър. Никой мъж досега не я беше карал да се чувства така, дори и Гай Кокрейн, а той беше по-красив от Тайлър.

Чу как водата се разплиска и Тайлър се изправи и започна да се бърше. Беше измил косата си. Докато динамично я триеше, тя се завиваше на букли като косите на древните гърци от книгите на баща й. Така изглеждаше съвсем различен. Изглеждаше млад и мъжествен. Помисли си за красивите му кафяви очи и за широкото чело. Срамота беше да крие такова лице зад брада.

Повтори си, че тя не може да служи за награда. Сега, когато нямаше коса, щеше да бъде щастлива, ако не я вземат за присмех. Мислеше за мрачното си бъдеще, когато Тайлър дръпна завесата и пристъпи в стаята гол до кръста.

Дейзи притаи дъх.

Дори с брада, той беше най-поразителният мъж, който някога бе виждала. Видът на Тайлър, гол до кръста, я остави не само без дъх, но и без думи. Тънката талия и плоският корем преминаваха в най-мощните гръден кош и рамене, които Дейзи някога беше виждала. Бяха дори по-внушителни, отколкото си бе представяла. Носеше черни панталони, които прилягаха на краката му като ръкавица. След развлечените дрехи, които беше носил преди, тези бяха като откровение. Тайлър имаше дълги, добре оформени крака, силни бедра и добре оформени задни части.

Дори и в най-дивите си мечти не си беше представяла толкова съвършено тяло.

— Имаш ли нещо против да се избръсна? — попита той.

— Не — успя да промърмори Дейзи.

Тайлър извади едно огледало от малко шкафче.

— Каза, че нямаш огледало — каза Дейзи.

— Не исках да се виждаш, докато не се пооправиш.

— Мога ли да се видя сега?

— След като приключа. Така косата ти ще има време да поизсъхне.

Дейзи опита да му се ядоса, но това беше невъзможно, докато не отлепи очи от голото му тяло. Кожата му беше съвършено гладка, като се изключат фините косъмчета в средата на гърдите му. Широките му рамене изглеждаха твърде големи за тънкия кръст. Гледаше го като омагьосана, докато той приготвяше принадлежностите си за бръснене. Здравите мускули на гърдите му се свиваха и трептяха. Мускулите на ръцете му изпъкваха под кожата.

Той седна на масата до нея. Тя буквално трябваше да седне на ръцете си, за да попречи на желанието да протегне ръка и да го докосне. А можеше — беше толкова близо до нея.

Дишаше бавно и с голямо усилие. Като събра цялата си воля, Дейзи се съсредоточи върху движенията му, докато той се бръснеше.

Толкова пъти бе гледала как баща й се бръсне, че беше престанала да обръща внимание, но сега не можеше да откъсне очи от Тайлър, който сапунисваше все още мократа си брада. Не след дълго изглеждаше така, сякаш е потопил лицето си в купа с разбита сметана. Дейзи се усмихна на тази мисъл и малко от напрежението, което сякаш искаше да строши костите й, се изпари.

Изведнъж я осени мисълта, че ако Тайлър искаше просто да оформи брадата си, нямаше да я сапунисва цялата. Щеше да я избръсне съвсем!

Наблюдаваше смаяно първото минаване на бръснача. Едно малко петънце кожа от горната част на бузата му се показа, но на масата падна голяма купчина косми. Постепенно, едната буза на Тайлър се показа напълно. За своя голяма изненада, Дейзи осъзна, че то много прилича на лицето на Зак.

Възможно ли беше Тайлър да е красив колкото Зак? Тя искаше да види устата му. Трябваше да разбере как изглеждат устата и брадичката му.

Но Тайлър обърна глава и започна да бръсне другата половина от лицето си. Устата и брадичката му останаха скрити под мрачната растителност на брадата му, потънала в пяна за бръснене. Каква нелепа гледка.

Дейзи чакаше с нарастващо нетърпение. Изглежда, на Тайлър му трябваше повече време да обръсне другата половина на лицето си. Когато най-после вдигна острието на бръснача си към горната устна, тя почти престана да диша.

След няколко мига най-привлекателната уста, която някога бе виждала, изникна изпод бръснача. А след още няколко мига се появи и очарователна брадичка. Той беше великолепен. Не беше толкова красив като Зак, но беше страхотен. Здравият разум й казваше, че си мисли така, защото сравнява с брадата, с която е свикнала да го гледа. Не трябва да си мисли, че той е нещо особено, но здравият разум напоследък беше нещо, в което не се вслушваше често. Беше прекарала целия си живот в абсолютно подчинение на здравия разум. И след като стигне в Албакерк, отново ще трябва да продължи да бъде разумна. А засега изпитваше непреодолимо желание да забрави всичко разумно и да остави чувствата й да вилнеят.

— Доволна ли си? — попита Тайлър.

— Заради мен ли я избръсна?

— Ти каза, че крия нещо. — Той прокара ръка по гладкото си лице. — Сега вече не се крия.

— Не е трябвало да се криеш. Изглеждаш добре.

— Как можеш да кажеш това, след като си виждала Зак?

— Ти също си красив. Всъщност, мисля, че харесвам повече твоето лице.

— Защо?

— Имаш лице с характер.

Усмивката на Тайлър беше кисела:

— Когато мъж казва за жена, че има лице с характер, има предвид, че е грозна като дявола.

— Когато жена казва същото, има предвид, че се възхищава на мъжа с това лице.

Разбираше, че му се иска да й вярва. Разбираше също така, че не може.

— Седни — каза й той. — Трябва да среша косата ти, преди да се погледнеш. — Тъй като нямаше четка, той използва гребен. Когато свърши, й подаде огледалото.

Тя се боеше. Досега успяваше да живее със страховете си, защото не бяха потвърдени. Но ако погледнеше в огледалото, нямаше повече да може да си казва, че Зак преувеличава. Дейзи взе огледалото и затвори очи. Задържа го на белега.

— Едва можеш да го забележиш — каза Тайлър. — Косата ти вече почти го покрива.

Дейзи отвори очи и усети как част от напрежението се уталожва. Белегът наистина беше почти скрит от косата й. След като оздравее напълно, вероятно вече няма да се вижда. Тя ще знае, че е там, но вероятно никой няма да го види. Нейната коса беше по-тъмнокафява от тази на Тайлър. Неговата беше почти кестенява, а нейната — почти с цвят на махагон.

Контрастът със светлата й кожа беше прелестен.

Тя постепенно свали огледалото. Луничките не бяха изчезнали, но не изглеждаха чак толкова много и не бяха тъмни. Баща й винаги беше казвал, че луничките на сестра му са изчезнали. Дейзи се надяваше, че и с нейните ще стане така.

Но по отношение на косата си не можеше да храни никакви надежди.

Държеше огледалото така, че да може да добие пълна представа за главата и раменете си. Трябваха й няколко секунди, за да почувства пълната сила на сполетялото я бедствие. Косата й едва докосваше раменете. Беше бухнала около главата й в безредие от букли, подобни на плевели.

Беше съсипана! Спокойно можеше да отиде да работи като танцувачка в някой салон. Не й се струваше важно, че така изглежда по-млада и невинна или че лицето й изглежда по-овално. Пренебрегваше факта, че очите й изглеждат по-малко изпъкнали, а вратът й — гладък като слонова кост. Тя видя единствено надеждите си за сносен брак да лежат на пода заедно с косата й.

Огледалото се плъзна от отпуснатите й ръце и се разби на земята. Единственото нещо, което проникна до съзнанието й през този кошмар, беше, че Тайлър я прегръщаше плътно до себе си.

— Никой няма да иска да се омъжи за мен сега — каза тя.

— Много мъже ще искат да се оженят за теб.

— Видях се как изглеждам.

— Ако исках да се оженя, щях да взема теб.

— Просто си любезен — каза тя, като не вдигна глава от гърдите му. — Знаеш, че съм грозновата. А сега изглеждам по-зле от всякога.

Тайлър издърпа ръцете й, които го бяха обгърнали, и я поотдалечи от себе си. Вдигна брадичката й, когато тя отказа да погледне нагоре:

— Ще намериш някой, който да те обича — каза й.

— Не и сега. — Тя се изви и отмахна настрани малко от омразната коса, която беше паднала на лицето й. Никога не бе падала така, преди той да я отреже.

— Дейзи, мъжете не си избират жени заради косите им.

— Не знаеш как мислят мъжете.

— Кажи ми.

— Що се отнася до мъжете, те разделят жените на два типа. Първи са добре поддържаните гълъбици — жените, които са толкова красиви, че всички ги боготворят заради външния им вид без значение дали са добри, или лоши, жените, които са божествени, и всички останали. Аз съм от тези, останалите.

— Това е нелепо.

— Нямам пари, не съм красива, нямам и семейство. Сега загубих и косата си. Не струвам и пукната пара.

— Това е глупаво. Ти…

— Вероятно ще се омъжа за първия, който ме поиска. Той ще очаква да му готвя, да го пера, да поддържам къщата му, да го оставя да ми направи толкова деца, колкото пожелае. Няма да слуша какво казвам аз, няма да му пука какво искам и няма да се отнася с мен човешки. Ще ме бие, когато е ядосан, и ще ме изнасилва, когато е пиян.

— Не, няма.

— Ти не знаеш нищо. Баща ми беше такъв. С изключение на това, че не проявяваше насилие, освен ако волята му не е изпълнена, но дори и тогава не ни удряше. Само че никога не му хрумна, че ние може да искаме нещо друго или че можем да намерим някой отговор, който той не може. Не разбираш — каза му тя, като се опитваше да се контролира. — Цялото ти съществуване не зависи от каприза на някой мъж. Можеш да си правиш каквото си поискаш.

— Дори и за мъжете има ограничения.

— Не толкова, колкото за жените. Аз не бих могла да живея тук горе като теб. Хората ще си мислят, че сигурно не съм почтена жена.

— Аз мисля, че си.

— Това си е типично за теб — каза раздразнено тя. — Не можеш да се изправиш срещу действителността. Хората не приемат подобни неща на доверие.

— Готов съм да се бия с всеки, който те обиди.

Той наистина беше мил. Жалко беше, че е такъв глупак.

— Ето, пак забравяш за действителността. Ти ще си последният човек, който може да докаже невинността ми.

— Аз съм единственият, който наистина знае.

Дейзи осъзна, че се е долепила до голите гърди на Тайлър. Опита се да се измъкне, но той не я пускаше. Не можеше да каже дали нейната коса или косъмчетата по гърдите му, но нещо гъделичкаше носа й. Премести главата си, но това само я накара да осъзнае, че бузата й докосва гладката му, топла кожа.

Изведнъж настроението й се промени и тя откри, че е много лесно да забрави трагедията си. Даже в ума й не остана място за друго, освен за мъжа, който я държеше в обятията си. Искаше да избяга и да се скрие, да се престори, че той никога не я е виждал, когато е била най-грозна. Но тя седеше плътно прилепена до него, защото, въпреки че я беше видял в най-лошия момент, не я беше отхвърлил.

Любовта, която изпитваше към него, преливаше в сърцето й и тя още по-силно се притисна до него. Той беше най-милият мъж, който познаваше. Никой друг не би се грижил за нея, не би се съобразявал с желанията й, не би понасял оплакванията и критиките, не би продължавал да й повтаря, че е красива.

Невъзможно беше да не го обича. Невъзможно беше и да не иска да я целува, да я прегръща, да я утешава.

— Трябва да се научиш да вярваш повече в добротата и справедливостта на човешката природа — каза й Тайлър. — Повечето хора биха искали да вярват в най-доброто, стига да им дадеш възможност.

Дейзи не мислеше така, но Тайлър мислеше и точно затова тя щеше да му бъде вечно признателна. Притискаше се в него и бе проникната от неговия оптимизъм. Докато я прегръщаше, тя наистина беше жената, която той си мислеше, че е.

Дейзи се притисна още по-силно. Скоро щеше да дойде време да се отдели от него, но не сега, все още не.

Може би, ако останеше тук достатъчно дълго, можеше да се научи да вярва в себе си така, както той вярваше.

Тайлър вдигна главата й и нежно я целуна по устните. Това определено й помагаше. Гай я беше целунал веднъж по бузата, но тази целувка я беше накарала да се почувства, сякаш му е сестра.

В отношението на Тайлър към нея нямаше нищо братско. Той ясно показваше, че я желае.

Дейзи изобщо нямаше опит в любовта, но можеше да каже кога един мъж е възбуден. Доказателството за желанието на Тайлър притискаше корема й. Все пак той не просто я желаеше физически. Казваше, че я намира за хубава. Казваше, че я намира за възхитителна, жена, способна да направи точно това, което реши. Казваше, че е жена, на чието присъствие се радва и се вълнува от това, че е при него.

Съпротивата на Дейзи рухна. Гърдите й, опрени в гърдите му, бяха станали чувствителни. Дори най-лекото движение предизвикваше омаломощаващи пристъпи на желание, които бяха обхванали цялото й тяло. И последният опит за съпротива заглъхна и като се притисна в него с трескавостта на новооткритата страст, тя потъна в обятията му.

Без да я предупреди, Тайлър я вдигна и я понесе към леглото. Положи я внимателно и се отпусна до нея. Придърпа я още веднъж към себе си и целуна челото и очите й. Ръцете му танцуваха по раменете и гърба й и караха тялото й да лудее във вихър от замайващи усещания.

Тайлър още веднъж пое устните й в дълбока целувка. Търсещият му език си проби път в устата й. Имаше толкова много нови неща, които тя не можеше да осъзнае изведнъж. Но не искаше да се отдръпне. Не искаше да пропусне нито миг от това чудесно изживяване. Езикът й отвърна на неговия змиеподобен танц, който направо разтопи Дейзи от желание.

Ръката на Тайлър обви едната й гръд. От изненада Дейзи дишаше на пресекулки, но Тайлър не отдръпна устните си. Знаеше, че трябва да му каже да спре. Знаеше, че вече са стигнали прекалено далеч, но през роклята той чертаеше с пръст кръгове около зърното й. Усещането беше такова, че нямаше воля да се противопостави. Това беше повече от достатъчно, за да отприщи море от желание, скрито дълбоко в нея. Искаше още и още.

Предаде се на изкушението.

Дейзи отпусна глава, за да може Тайлър да целува шията й. Усещането за устните му върху кожата й предизвикваше тръпки от възбуда. Не се противопостави, когато той разкопча роклята й и пъхна ръка вътре. Не можеше да протестира, когато разкопча ризата й и обхвана голата й гръд с ръка.

Чувстваше се безпомощна.

Тайлър я положи по гръб на леглото, като галеше връхчетата на гърдите й с горещи устни. Досега никой не беше докосвал тялото й. Тя нямаше и представа, че едно леко докосване може да разбие всяка съпротива, всяка предпазливост, всички задръжки. Нито беше предполагала, че ще изпита такова удоволствие от докосванията му. Напрежението беше толкова силно, че тя си помисли, че ще припадне. Не обръщаше внимание на това, че разкопчава роклята й и я смъква заедно с ризата от раменете й. Цялото й внимание беше насочено към другата му ръка, която се движеше надолу по гърба й, по бедрото, стисна дупето й и я придърпа плътно.

Тялото му беше толкова горещо и изпълнено с желание, че тя се почувства като разтопен метал, който всеки миг ще избухне в пламъци.

Тайлър се наведе и пое едната й гръд в устата си. Нищо не можеше да се сравни с това. Всеки нерв от тялото й гореше с болезнена чувствителност. Тялото й се изви и се притисна плътно в неговото. Когато ръката му обгърна другата й гръд и започна да си играе със зърното й, тя си помисли, че съвсем ще престане да се контролира.

Но дори когато почувства, че е на границата и скоро ще потъне в безпаметен океан от удоволствие, Дейзи знаеше, че трябва да спре. Опита се да се овладее, но продължаваше все повече да потъва в страстно увлечение. Колкото и да се опитваше, не можеше да събере воля да се отдръпне.

И така до момента, в който почувства ръката на Тайлър да се движи към вътрешната страна на бедрата й. Той възнамеряваше да разтвори всяка част от тялото й, за да задоволи глада си. Дейзи отчаяно се опита да овладее разпръснатите си мисли, осъзнавайки, че му е позволила да стигне твърде далеч. Трябваше да го спре. Ако не успееше, нямаше никога да си го прости. Но ако разбереше, той никога нямаше да й проговори.

— Трябва да спрем — прошепна тя с треперещ глас. Опита се да издърпа роклята си нагоре.

— Подлудяваш ме — промърмори Тайлър в рамото й, като се опитваше да дръпне роклята й още по-надолу.

— Моля те, трябва да престанем.

— Не виждам причина — каза той. — Ти ме желаеш така, както и аз теб.

Дейзи хвана и двете му ръце със своите:

— Има причина. Сгодена съм.