Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Седем невести за седмина братя (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Daisy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 112гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona(2009)
Корекция
ultimat(2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey(2008)
Допълнителна корекция
asayva(2014)

Издание:

Издателство „Калпазанов“, Габрово, 1996

Редактор Мая Арсенова

Коректор Юлия Бързакова

Оформление на корицата: Полипрес ООД

ISBN 954-17-0131-0

История

  1. —Добавяне
  2. —Корекция от asayva

Глава двадесет и девета

Дейзи беше съсипана. Гай никога не я беше обичал. Искал е само ранчото й. Но най-много от всичко се отврати, като научи, че Регис Кокрейн е човекът, наел убийците на баща й.

— Радвам се, че си решил да оставиш хората да си мислят, че Франк Сторак е убил господин Кокрейн, когато не му помогнал да избяга — каза Дейзи. — Сърцето на Адора щеше да е разбито, ако тя научи какво се е опитвал да направи баща й. А горката госпожа Кокрейн никога вече нямаше да може да държи главата си изправена.

— Съжалявам само, че Гай ще се измъкне — каза Тайлър. — Сигурен съм, че е знаел за плановете на баща си.

— Не и за намерението му да убие татко — каза Дейзи. — Нямам добро мнение за Гай, но той никога не би направил нещо такова.

— Не ме интересува Гай или семейството му — каза Тайлър. — Искам само да се оженя за теб колкото е възможно по-скоро.

— Скоро, за да можем да се приберем в нашето ранчо през тази година? — обади се Хен.

— Казах му, че не можем да си заминем преди сватбата — обясни мрачното настроение на мъжа си Лаура.

— Трябваше да избирам между това и възможността да ви вземем в ранчото, докато се приготвите за сватбата.

— Зная, че си все още разстроена заради Кокрейнови… — започна Тайлър…

— Няма да отлагам омъжването си за теб заради това — каза Дейзи.

— Може би малка сватба само с най-близките — предложи Лаура.

— Днес? — полита Хен с надежда.

— Скоро — обеща Дейзи.

— Сега мисля, че е време да ги оставим сами — каза Лаура, като хвана съпруга си за ръката и го помъкна към вратата.

— Но те толкова бавно стигат до същината — възпротиви се той.

— Мисля, че вече са там.

— Най-добре да е така. Че както са я подкарали, можеш да родиш още едно дете, преди да се оженят.

— Не и като съм сама.

Хен тръгна след жена си, после се обърна. Бръкна в палтото си и извади един плик:

— Зак ти праща това.

— Това парите, които открадна, ли са? — попита Дейзи.

Хен утвърдително кимна:

— Спрял е в Санта Фе, преди да тръгне за Ню Орлиънс. Явно печалбите са били добри. — Погледът му се премести върху вратата на спалнята. — Ще очаквам от вас предложение за сватбени планове, когато изляза оттам. — Той изчезна зад вратата.

— Е? — каза Тайлър, като се обърна към Дейзи.

— Искам да се оженим веднага щом всичко бъде уредено. Искам вуйчо ми и братовчед ми да присъстват на сватбата.

Тайлър се настани до Дейзи. Очевидно имаше свои собствени планове за следващите минути.

Дейзи лекичко се отдръпна от него. Трябваше да вижда очите му:

— Имам една молба — каза тя, но като видя как Тайлър се стегна, побърза да продължи. — Ти се отказа от златните мини заради мен. Зная, че смяташе да използваш тези пари за построяването на хотелите, така че искам да вземеш парите, които дядо ми е оставил.

— Не — отговорът на Тайлър беше кратък и категоричен.

Не беше очаквала, че той ще се съгласи, но не разбираше изражението на очите му. То беше почти отбранително.

— Тогава предполагам, ще трябва да те следвам навсякъде из тези проклети планини, докато намериш злато. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквам да живея в колиба, но няма да е чак толкова зле, стига да няма снежни бури.

— Би ли го направила заради мен? — попита замаяно Тайлър.

— Била съм щастлива единствено когато съм била с теб — призна си Дейзи. — Ще те следвам, където и да отидеш.

— Ами свободата ти?

— Лаура ме уверява, че сега е по-свободна, отколкото преди.

— Значи се пазариш за по-добро положение?

— Пазаря се за единственото положение, което искам, ако все още искаш да се ожениш за мен.

— Трябва да ти призная нещо — каза след кратко мълчание Тайлър. — Вече намерих златото.

— Кога? Как?

— Оставих Уили Мозел на моя участък. Очевидно, още първата лопата, която е вкарал в земята, е ударила златоносния слой. Хен и Мадисън вече продадоха участъка за повече пари, отколкото ми трябват за хотелите.

— Значи изобщо нямаш нужда от моите пари.

— Имам нужда от съдружник — каза Тайлър. — Някой, с когото да деля отговорността.

— Какво искаш да кажеш?

— Всеки от нас влага половината пари. И двамата имаме равен глас при вземането на решения.

— А когато не сме съгласни?

— Ще се редуваме или ще играем на канадска борба, за да видим кой ще надделее.

Край
Читателите на „Дейзи“ са прочели и: