Метаданни
Данни
- Серия
- Седем невести за седмина братя (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Daisy, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Анелия Маринова, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 112гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Начална корекция
- Xesiona(2009)
- Корекция
- ultimat(2009)
- Сканиране
- ?
- Сканиране
- Lindsey(2008)
- Допълнителна корекция
- asayva(2014)
Издание:
Издателство „Калпазанов“, Габрово, 1996
Редактор Мая Арсенова
Коректор Юлия Бързакова
Оформление на корицата: Полипрес ООД
ISBN 954-17-0131-0
История
- —Добавяне
- —Корекция от asayva
Глава двадесет и девета
Дейзи беше съсипана. Гай никога не я беше обичал. Искал е само ранчото й. Но най-много от всичко се отврати, като научи, че Регис Кокрейн е човекът, наел убийците на баща й.
— Радвам се, че си решил да оставиш хората да си мислят, че Франк Сторак е убил господин Кокрейн, когато не му помогнал да избяга — каза Дейзи. — Сърцето на Адора щеше да е разбито, ако тя научи какво се е опитвал да направи баща й. А горката госпожа Кокрейн никога вече нямаше да може да държи главата си изправена.
— Съжалявам само, че Гай ще се измъкне — каза Тайлър. — Сигурен съм, че е знаел за плановете на баща си.
— Не и за намерението му да убие татко — каза Дейзи. — Нямам добро мнение за Гай, но той никога не би направил нещо такова.
— Не ме интересува Гай или семейството му — каза Тайлър. — Искам само да се оженя за теб колкото е възможно по-скоро.
— Скоро, за да можем да се приберем в нашето ранчо през тази година? — обади се Хен.
— Казах му, че не можем да си заминем преди сватбата — обясни мрачното настроение на мъжа си Лаура.
— Трябваше да избирам между това и възможността да ви вземем в ранчото, докато се приготвите за сватбата.
— Зная, че си все още разстроена заради Кокрейнови… — започна Тайлър…
— Няма да отлагам омъжването си за теб заради това — каза Дейзи.
— Може би малка сватба само с най-близките — предложи Лаура.
— Днес? — полита Хен с надежда.
— Скоро — обеща Дейзи.
— Сега мисля, че е време да ги оставим сами — каза Лаура, като хвана съпруга си за ръката и го помъкна към вратата.
— Но те толкова бавно стигат до същината — възпротиви се той.
— Мисля, че вече са там.
— Най-добре да е така. Че както са я подкарали, можеш да родиш още едно дете, преди да се оженят.
— Не и като съм сама.
Хен тръгна след жена си, после се обърна. Бръкна в палтото си и извади един плик:
— Зак ти праща това.
— Това парите, които открадна, ли са? — попита Дейзи.
Хен утвърдително кимна:
— Спрял е в Санта Фе, преди да тръгне за Ню Орлиънс. Явно печалбите са били добри. — Погледът му се премести върху вратата на спалнята. — Ще очаквам от вас предложение за сватбени планове, когато изляза оттам. — Той изчезна зад вратата.
— Е? — каза Тайлър, като се обърна към Дейзи.
— Искам да се оженим веднага щом всичко бъде уредено. Искам вуйчо ми и братовчед ми да присъстват на сватбата.
Тайлър се настани до Дейзи. Очевидно имаше свои собствени планове за следващите минути.
Дейзи лекичко се отдръпна от него. Трябваше да вижда очите му:
— Имам една молба — каза тя, но като видя как Тайлър се стегна, побърза да продължи. — Ти се отказа от златните мини заради мен. Зная, че смяташе да използваш тези пари за построяването на хотелите, така че искам да вземеш парите, които дядо ми е оставил.
— Не — отговорът на Тайлър беше кратък и категоричен.
Не беше очаквала, че той ще се съгласи, но не разбираше изражението на очите му. То беше почти отбранително.
— Тогава предполагам, ще трябва да те следвам навсякъде из тези проклети планини, докато намериш злато. Не мога да кажа, че с нетърпение очаквам да живея в колиба, но няма да е чак толкова зле, стига да няма снежни бури.
— Би ли го направила заради мен? — попита замаяно Тайлър.
— Била съм щастлива единствено когато съм била с теб — призна си Дейзи. — Ще те следвам, където и да отидеш.
— Ами свободата ти?
— Лаура ме уверява, че сега е по-свободна, отколкото преди.
— Значи се пазариш за по-добро положение?
— Пазаря се за единственото положение, което искам, ако все още искаш да се ожениш за мен.
— Трябва да ти призная нещо — каза след кратко мълчание Тайлър. — Вече намерих златото.
— Кога? Как?
— Оставих Уили Мозел на моя участък. Очевидно, още първата лопата, която е вкарал в земята, е ударила златоносния слой. Хен и Мадисън вече продадоха участъка за повече пари, отколкото ми трябват за хотелите.
— Значи изобщо нямаш нужда от моите пари.
— Имам нужда от съдружник — каза Тайлър. — Някой, с когото да деля отговорността.
— Какво искаш да кажеш?
— Всеки от нас влага половината пари. И двамата имаме равен глас при вземането на решения.
— А когато не сме съгласни?
— Ще се редуваме или ще играем на канадска борба, за да видим кой ще надделее.