Артър Хейли
Вечерните новини (56)

15

Връщайки се в Лима, след като изпрати самолета на „Аеролибертад“, Рита остана крайно изненадана от две неща.

В помещението на Си Би Ей в сградата на ЕНТЕЛ Перу я чакаше съобщение, че Крофърд Слоун пристига рано сутринта в Лима, което значеше, че вече е тук. Като телефонира в хотел „Сесар“, където той щял да отседне, я уведомиха, че още го няма. Тя предаде да й телефонира.

Но повече я изненада факсът от Лес Чипингъм, изпратен предишната вечер до Хари Партридж. Операторът на ЕНТЕЛ очевидно не бе забелязал, че трябва да го постави в плик и да го предаде лично, та листът бе оставен заедно с другата поща. Като го прочете, Рита не повярва на очите си.

Хари е уволнен, освободен от работа в Си Би Ей! И на всичкото отгоре да се върнел в събота или най-късно в неделя! С чартърен полет, ако нямало редовна линия…

Колкото повече си мислеше за това, толкова по-нелепо й се струваше то, особено сега. Дали пристигането на Кроф в Лима няма нещо общо с тази работа? Почти бе сигурна и затова с нетърпение чакаше да го разбере от Слоун, а гневът й ставаше все по-силен.

* * *

Щом пристигна в хотела и прочете бележката от Рита, Слоун взе такси и отиде в ЕНТЕЛ. Бе работил веднъж в Лима и познаваше града.

— Къде е Хари? — бе първият му въпрос.

— В джунглата — отвърна малко заядливо. — Излага живота си на риск, за да спаси жена ти и сина ти. — И като му подаде рязко факса, на свой ред попита: — Какво, по дяволите, значи това?

Слоун взе съобщението и го прочете под настойчивия й поглед. Прочете го втори път и поклати глава.

— Това е някаква грешка. Не може да бъде друго.

— Да не би да искаш да кажеш, че не знаеш нищо? — Гласът на Рита звучеше доста остро.

— Разбира се, че не знам — поклати нервно глава Слоун. — Хари е мой приятел. Точно сега имам нужда от него, повече от когото и да е друг на света. Та нима това, което прави в джунглата, не го доказва? — Слоун просто не бе повярвал на писмото и не възнамеряваше да губи повече време с него.

Рита преглътна тежко. От очите й рукнаха сълзи; яд я беше на собственото й късогледство и несправедливост.

— О, господи, Кроф, страшно съжалявам. — И тогава за пръв път тя забеляза новите бръчки по лицето на водещия, страданието в очите му. Изглеждаше много по-зле, отколкото преди осем дни, когато го бе видяла за последен път.

След това тя разказа на Слоун как е започнала експедицията на Хари и другите в джунглата.

— Искам да разговарям с този пилот и да разбера как е минало кацането. Как му е името?

— Силери — отвърна Рита и погледна часовника си. — Едва ли се е върнал, но ще опитам по-късно да се свържа с него. Колкото до заповедта, Кроф, аз мисля, че е истина. Хората не правят такива грешки.

— Ще телефонирам на Лес в Ню Йорк — предложи Слоун.

— Но преди това ми кажи вчера имаше ли нещо особено при вас.

Слоун се замисли.

— Не си спомням… освен… чух, че Маргот Лойд-Мейсън повикала Лес, и то много спешно. Но не разбрах за какво.

Внезапна мисъл осени Рита.

— Дали не е било нещо във връзка с „Глобаник“? Виж това. — Тя отвори чантата си и извади оттам няколкото изписани листа, които Хари Партридж й бе дал същата сутрин.

Слоун започна да ги чете.

— Много интересно! Такава голяма сделка с дълговете на Перу… За милиарди долари! Откъде имаш това?

— Хари ми го даде. — И тя му разказа какво е узнала от Партридж по пътя за летището и как той е получил този документ от перуанския радиожурналист Серхио Уртадо, който смятал да пусне информацията през следващата седмица.

— Би могло да има някаква връзка между това и уволняването на Хари — замислено каза Слоун. — Хайде да се обадим веднага на Лес.

По съвет на Рита помолиха Виктор Веласко да им предостави личния си телефон в ЕНТЕЛ, за да са сигурни, че няма да ги подслушват. Седнал на бюрото на главния редактор, Крофърд Слоун набра прекия номер на Лес Чипингъм в Си Би Ей. Никой не отговаряше. В това нямаше нищо чудно, тъй като бе събота сутрин. Тогава Слоун извади джобното си тефтерче с частни телефони и потърси номера на Чипингъм в жилището му в Манхатън. Но и там, изглежда, нямаше никой.

— Като че ли е решил да се скрие — каза Слоун и се замисли. — Ще опитам да се свържа с Маргот Лойд-Мейсън. — И вдигна отново слушалката.

Телефонистката в „Стоунхендж“ го уведоми, че „мисис Лойд-Мейсън не е в кабинета си днес“. Слоун се представи и помоли за домашния й номер. Момичето обясни, че й е забранено да го дава. Тогава Слоун реши да приложи друга тактика.

— Как е името ви, госпожице?

— Норийн.

— А познахте ли кой говори с вас?

— О, да, сър. Всяка вечер гледам новините. Напоследък много се безпокоя за…

— Благодаря ви, Норийн. Сега ви се обаждам от Лима, в Перу, и трябва спешно да разговарям с мисис Лойд-Мейсън. Ако ми дадете номера й, обещавам, че няма да узнае откъде го имам, а следващия път като дойда в „Стоунхендж“, лично ще се отбия при вас да ви благодаря.

— О, наистина ли, мистър Слоун! Толкова ще се радваме.

— Винаги спазвам обещанията си.

И той записа продиктувания му в слушалката телефонен номер.

Слоун почака няколко секунди, докато чуе гласа на Маргот.

— Обажда се Крофърд Слоун. От Лима.

— Разбрах, мистър Слоун. И съм любопитна защо ме търсите, особено вкъщи. Но най-напред приемете моите съболезнования за смъртта на баща ви.

— Благодаря. — И без да се колебае, продължи: — Мисис Лойд-Мейсън, когато вчера сте решили да уволните Хари Партридж, помислихте ли колко много е направил той в общите усилия да бъдат намерени и освободени моята жена, синът ми и баща ми?

Отговорът дойде като взрив:

— Кой ви каза, че решението е мое?

Той се изкушаваше да й отвърне: „Вие, току-що!“ Но се въздържа.

— Нали знаете как са свързани нещата в телевизионния бизнес, та нищо не може да остане в тайна. Точно затова ви се обаждам.

— Не желая да говоря сега по този въпрос — сопна се Маргот.

— Много съжалявам — каза бързо Слоун, за да й попречи да затвори телефона, — но може би ще искате да поговорим за връзката между уволняването на Хари и онази голяма сделка с дълговете на Перу, която прави „Глобаник“? Чудя се само кого ли са обидили честните и обективни информации на Хари от Перу.

В другият край на линията настъпи продължителна тишина, в която се чуваше само бързото дишане на Маргот. После тя попита с доста по-сдържан глас:

— Кой ви съобщи всичко това?

Значи все пак имаше връзка!

— Ами Хари Партридж сам е научил за тази сделка, защото е първокласен репортер, както сама знаете, а в същия този момент е отишъл да рискува живота си за честта на Си Би Ей. Във всеки случай Хари е решил да не използва информацията, която е получил. Доколкото ми е известно, казал е, че това е най-малкото, което може да направи за „Глобаник“, щом получава заплатата си оттам.

— Значи това няма да се разгласява? — попита Маргот отново след дълго мълчание.

— А, не съм казвал такова нещо. — При други обстоятелства, помисли си Слоун, би злорадствал, но сега се чувстваше нещастен и потиснат. — Един радио-журналист в Лима, който разкрил цялата история, разполага с копие от споразумението за сделката и възнамерява да го излъчи следващата седмица. Няма как да не се разчуе и извън Перу.

Маргот пак мълчеше. Чудейки се вече дали не е затворила телефона, Слоун попита:

— Там ли сте?

— Да.

— Не съжалявате ли случайно за онова, което сте направили с Хари Партридж?

— Не. — Отговорът звучеше безплътен, сякаш мисълта на Маргот бе много далеч. — Не — повтори тя. — Мислех си за съвсем други неща.

— Мисис Лойд-Мейсън — започна Крофърд Слоун с онзи режещо леден тон, който използваше понякога при особено противни новини в емисията, — казвал ли ви е някой напоследък, че сте студенокръвна кучка?

И затвори слушалката.

* * *

Освалдо Силери, собственик на „Аеролибертад“, бе чувал името на Крофърд Слоун и се отнесе към него с подобаващо уважение.

— Когато уговаряхме чартърния полет с вашите приятели, мистър Слоун, аз им казах, че не желая да зная целта на експедицията им. Но щом и вие сте тук, вече я отгатвам и желая успех и на тях, и на вас.

— Благодаря ви. — Слоун и Рита седяха в скромния кабинет на Силери близо до аерогарата на Лима. — Като оставихте групата в джунглата тази сутрин, как ви се видяха нещата?

Силери вдигна рамене.

— Ами джунглата си е винаги зелена, непристъпна и безкрайна. Наоколо не се забелязваха други хора освен вашите приятели.

— Чудех се дали… при положение, че баща ми… — опита се да обясни Слоун.

— …дали няма да има място за вас и мис Ейбръмс, като отивам да ги прибера ли? — довърши вместо него Силери.

— Да.

— Нямам нищо против. Тъй като един от очакваните пътници е момче, а няма да има никакъв багаж, теглото не е проблем. Само че бъдете тук преди изгрев утре… и на следващия ден, ако се наложи.

— Непременно ще бъдем — отвърна този път Рита и поясни на Слоун: — Хари не залагаше много на успех още през първия ден. Затова полетът утре е само за всеки случай. Но на втория ден смяташе вероятността за по-голяма.

* * *

Рита мислеше да направи още нещо. Без да казва на Кроф, тя написа един текст до Лес Чипингъм, който щеше да предаде по факса, та председателят да го намери, като пристигне в понеделник сутринта на работа. И нарочно не написа номера на факса в личния кабинет на председателя, а на онзи при „подковата“. Така щяха да го прочетат всички, както бе станало със съобщението за уволняването на Хари Партридж. За всеки случай в адреса добави и: „Копие до всички редакции“.

Посланието гласеше:

„Презряно, егоистично и страхливо копеле!

Да уволниш Хари Партридж по този подъл начин — без причина, без предупреждение и без каквото и да е обяснение — само за да не скършиш хатъра на оная кучка, твоята покровителка, жената айсберг Лойд-Мейсън, е предателство към всичко честно и почтено в Си Би Ей.

Но Хари ще излезе от тази тиня чист като младенец! А ти вониш на канален плъх, какъвто си.

Недоумявам как съм могла да лягам с теб толкова пъти. Но никога повече! И последният мъж на света да останеш, пак няма да те пусна да припариш до мен.

И не си въобразявай, че ще работя повече за теб!

С дълбока тъга по онова, което беше някога и което никога вече няма да бъдеш, оставам твоя бивша приятелка, бивша почитателка, бивша любовница, бивша редакторка

Рита Ейбръмс“

След като горното бъде получено и асимилирано, помисли си Рита, Хари няма да е единственият, който ще си търси нова работа. Но не се притесняваше. Почувства голямо облекчение, гледайки как факсът напуска ЕНТЕЛ, за да бъде след няколко минути вече в Ню Йорк.