Артър Хейли
Вечерните новини (34)

6

Случи се така, че денят, в който Хари Партридж разговаря със собственика редактор на „Есцена“, Перу бе в центъра на една свръхсекретна среща между най-висшите ръководители на корпорацията, собственица на телевизионната компания Си Би Ей, „Глобаник Индъстрийс Инкорпорейтед“. На такова съвещание те се събираха два пъти годишно и тридневният им „семинар за координиране на политиката“ се ръководеше от председателя и главен директор на Обединението, Тиъдор Елиът. Деветте дружества, чиито контролни пакети държеше „Глобаник“, но които също притежаваха по няколко големи фирми, бяха представени на семинара само от своите главни директори. На такива срещи се разменяше поверителна информация и се разкриваха тайни планове, някои от които можеха да създадат или да ликвидират конкуренти, инвеститори и пазари по цял свят. Но по правило не съществуваше дневен ред в писмена форма за подобни форуми. Мерките за сигурност бяха много строги и всеки ден преди откриване на заседанието залата беше проверявана със специални електронни уредби. Отвън задължително чакаше цял екип от помощници и съветници на всяка от компаниите, готови да дадат информация или данни, необходими на шефовете им. Мястото на тези срещи почти винаги бе едно и също. И този път — в клуба „Фордли Кей“ близо до Насау в Бахама.

Това бе един от най-луксозните частни клубове с пристанище за яхти, игрища за голф, тенис-кортове и плажове с бял пясък, до които понякога получаваха достъп особено важни гости, готови да платят високата цена. Членството в клуба бе изключително трудна работа и от кандидатите в дълги списъци се изискваше голямо търпение, понякога напразно. Тиъдор Елиът отскоро бе член, за което бе чакал цели две години.

Първото заседание тази сутрин бе в малка уютна библиотека с дълбоки кресла, тапицирани в бежова кожа, и килими от стена до стена. В меко осветени витрини между лавиците с книги се виждаха сребърни спортни трофеи. От портрета си над рядко използваната камина основателят на клуба доброжелателно гледаше малкото отбрано общество.

Елиът бе облечен, както му бе редът, в бели панталони и със светлосиня спортна риза с емблемата на клуба — разделен на четири щит с палмово дърво, кръстосани тенис-ракети, стикове за голф и яхта на фона на морски вълни. Тио Елиът бе надарен с класическа мъжка красота — висок, строен, широкоплещест, с широка челюст и гъста коса, още не съвсем побеляла. Само тя напомняше, че след две години генералният директор щеше да стигне пенсионна възраст и мястото му щеше със сигурност да бъде заето от някой от присъстващите. А като се има предвид, че повечето от шефовете на компании бяха твърде възрастни за това, вероятните кандидати бяха само трима. Една от тях бе Маргот Лойд-Мейсън.

Тя имаше ясното съзнание за това, докато четеше изложението си за състоянието на телевизионната компания Си Би Ей.

Тоалетът й бе внимателно подбран — да не я прави твърде женствена и същевременно да не я лишава от предимствата на пола й. Спряла се бе на бежови ленени панталони и памучен пуловер в меките нюанси на праскова. Те подчертаваха правилното й телосложение, оценено от нескритите погледи на някои от мъжете.

Позовавайки се на точни данни, Маргот изложи, че откакто „Глобаник Индъстрийс“ е купила предишната година радио-телевизионната компания Си Би Ей заедно с филиалите й, там е въведен строг финансов контрол, бюджетът е вързан, а излишният персонал — уволнен. В резултат на което печалбата за третото тримесечие е нараснала с двайсет и два процента в сравнение с прдишната година.

Малко след това Маргот спомена за неотдавнашното отвличане на тримата членове от семейството на Крофърд Слоун. Генералният директор на дърводобивната компания „Интърнешънъл Форест Продъктс“, суров безцеремонен орегонец на име Де Уит, я прекъсна:

— Много неприятна работа и всички се надяваме виновниците да бъдат заловени. Но при все това вашата телевизионна компания извлича само полза от случая.

— Ще ви кажа точно каква — отговори Маргот. — Рейтингът на централния ни вечерен информационен бюлетин се покачи от 9,2 на 12,1 само през последните пет дни, което значи, че имаме нови шест милиона зрители и безусловно излизаме на първо място. Това повлия и на други наши програми, особено излъчваните веднага след новините. Всичките ни спонсори са във възторг и през следващия сезон ще излъчваме още повече реклами.

— Този рейтинг означава ли, че повечето ви зрители не сменят каналите? — попита някой.

— Телевизионните компании знаят от опит, че щом публиката гледа новините на определен канал, обикновено остава със същата компания и през следващия час и половина, а понякога и по-дълго. През това време се присъединяват и други зрители — обясни Маргот.

— Като стана дума за рекламите, Маргот, какви са новините по онзи проблем със записващите видеоапаратури? — Гласът принадлежеше на Лиън Айрънуд, атлетичния калифорниец с хубав загар, който ръководеше компанията „Уест Уърлд Авиейшън“, производител на много търсени изтребители. Той бе вторият претендент за приемник на Елиът. — Колко домакинства разполагат вече с тях?

— Около петдесет процента — осведоми го Маргот — и ти си напълно прав за проблема. Повечето от онези, които записват телевизионните програми, превъртат след това рекламите, без да ги гледат, намалявайки по този начин техния ефект.

— Един от тях съм и аз — призна Айрънуд.

— Не забравяйте и копчето за спиране на звука — добави друг. — Аз например винаги го натискам, когато започва реклама.

— Всичко това намалява печалбата ни от рекламите — продължи Маргот — и ние търсим допълнителни източници на приходи, поради което Си Би Ей и други компании започнаха тихомълком да купуват кабелни телевизии. А тъй като капиталите са в телевизионните мрежи, един ден кабелната телевизия ще се окаже изцяло собственост на големите компании. Едновременно с това изследваме възможностите за корпориране с телефонните компании.

— Как ще се корпорирате? — попита Айрънуд.

— Ще ти обясня. Най-напред трябва да имаме предвид, че конвенционалната телевизия е на доизживяване. След десет-петнайсет години старомодна телевизионна антена ще може да се види вероятно само над института „Смитсониън“. А дотогава телевизионните станции ще се захвърлили традиционните си предаватели като неикономични.

— Следователно кабелната и сателитната телевизия ще завладеят света.

— Отчасти, но не напълно — усмихна се Маргот. Тя плуваше вече в свои води и се надяваше, че демонстрира далновидност.

— Следващото нещо, което трябва да имаме предвид — продължи тя, — е, че самостоятелните кабелни групи също нямат голямо бъдеще. За да оцелеят, те, както впрочем и ние, трябва да се обединят с телефонната мрежа, стигаща до всеки дом. Технологията за комбинация на телефонен с телевизионен канал, използваща оптически кабел, вече съществува. Което значи, че телевизионните компании като нашата трябва само да разработят специализирани кабелни програми. Потенциалните приходи са огромни.

— Правителството не налага ли някакви ограничения върху телефонните компании, навлизащи в телевизионния бизнес? — осведоми се Айрънуд.

— Конгресът ще ги отмени. Усилено действаме за това. Вече има проектозакон.

Непринуденият приятелски разговор продължаваше. Но въпросът за отвличането на тримата Слоун повече не бе повдигнат. По-късно същата заран дойде ред и на К. Фосис („Фоси“) Ксенос, председател на „Глобаник Файнъншъл Сървисис“ да вземе думата пред своите колеги. Той бе третият вероятен кандидат за председателското кресло на корпорацията и най-опасният съперник на Маргот.

Днешното му съобщение се отнасяше за сложен, много деликатен и доста секретен проект, все още в начална фаза, но обещаващ многомилиардна печалба за „Глобаник“. Той се включваше до изкупуването на част от перуанския външен дълг и създаването на гигантски фонд за капиталовложения в недвижими имоти в Перу, където „Глобаник“ действуваше ръка за ръка с правителството на тази страна.

Фоси подробно описа етапите на действие и условията в това начинание:

1) В момента Перу имаше повече от шестнайсет милиарда долара външен дълг, по който бе обявил неплатежоспособност, и световните финансови институти отказваха да му дават нови заеми. Но предвид на отчаяната си икономическа криза Перу се мъчеше да си възстанови благонадеждността, за да получи правото на нови кредити.

2) „Глобаник Файнаншъл Сървисис“ тихомълком бе купил четири и половина милиарда от дълга на Перу, плащайки средно по пет цента на долар. Първоначалните кредитори, главно американски банки, бяха доволни и на такава ниска цена, тъй като отдавна бяха загубили надежда, че ще си получат парите. Така „Глобаник“ бе станал гарант на дълга на Перу, превръщайки го в ценни книжа, чиято стойност се определя с преговори.

3) Чрез трима от министрите си правителството на Перу бе уведомено, че има рядката възможност да заличи четири и половина милиарда от дълга си, като купи така трансформирания заем от „Глобаник“ за десет цента на долар, поемайки всички счетоводни разноски в Перу със своята слаба валута, инти. Това бе хитро измислената въдица на Фоси, благодарение на която малкият и ценен перуански резерв от чуждестранна твърда валута щеше да остане ненакърнен.

4) Но срещу приемането на перуанската валута „Глобаник“ бе поставил три важни условия. Не искаше пари в брой, а правото на собственост върху два приказни курорта, в момента собственост на перуанското правителство. „Глобаник Файнаншъл“ възнамеряваше да ги разработи и да използва гигантския им потенциал. Единият курорт бе на морския бряг, а другият — в Андите, близо до най-популярните туристически атракции на страната, Мачу Пикчу и Куско.

5) Освен земята правителството на Перу трябваше да даде гаранции, че „Глобаник“ ще има пълна свобода да направи курортите такива, каквито намери за добре. Наред с това „Глобаник“ щеше да внесе в Перу голямо количество твърда валута за строителните работи, които щяха да създадат и много нови работни места за местното население.

6) И третото, последно условие, което щеше да остане в тайна между перуанското правителство и „Глобаник“, бе цената на двата курортни обекта да е с двайсет и пет процента по-ниска от реалната им стойност.

В края на доклада си Фоси съобщи, че след продължителни и сложни преговори споразумението между перуанското правителство и „Глобаник Файнаншъл“ е било постигнато само няколко дни преди това, като всички условия на „Глобаник“ са били приети. Думите му бяха изпратени с бурни ръкопляскания от малобройната, но много влиятелна публика.

Цял сияещ, Тио Елиът попита:

— Има ли някакви въпроси?

— Относно тримата министри, които спомена — започна Уорън Грейдън, президент на „Емпайър Кемикъл Корпорейшън“, — има ли някакви гаранции, че те ще сдържат обещанието си да пазят тайна?

— Отговорът е „да“ — каза Елиът. — Взели сме необходимите мерки за това. Но не смятам за нужно да излагам подробностите, дори и тук. — По загадъчната му усмивка можеше да се предположи, че са играли и подкупи.

И действително след подписването на споразумението между Перу и „Глобаник“ тримата министри — на финансите, на туризма и на общественото строителство — щяха да получат сметки, открити на техните имена в швейцарска банка, всяка с милион и половина долара. Освен това те щяха да могат да използват, когато поискат, луксозни апартаменти в Лондон, Париж и Женева, без да плащат нищо за тях. Транснационални компании като „Глобаник Индъстрийс“ често сключваха подобни сделки със свои „политически приятели“.

След него взе думата Маргот:

— Какво ще кажеш за стабилността на обстановката в Перу, Фоси? Напоследък тамошните революционери са се активизирали, и то не само в традиционните си зони из Андите, но и в Лима, а и на други места. Уместно ли е да се правят курорти при тези условия? Ще има ли желаещи да прекарат отпуската си там?

Маргот си даваше сметка, че тръгва по опънато въже. Но, от една страна, не можеше да допусне съперникът й Фоси Ксенос да се изплъзне безнаказано само с едно експозе, а от друга — в случай, че нещо от плановете за курортите се осуетеше, — тя искаше всички да запомнят, че първа е изразила съмнения още в началото. Но тъй като, ако станеше председател на „Глобаник Индъстрийс“, щеше да й е нужно приятелството на Фоси и внушителният му принос към приходите на корпорацията, тя се постара да придаде на въпроса си съвсем делови и умерен тон.

Дори и да беше усетил маневрата, Фоси не го показа и отговори оптимистично:

— Всичките ми информации сочат, че революционната активност е краткотрайна и в дългосрочен план Перу ще укрепи демокрацията и законността, така необходими за процъфтяването на туризма. В подкрепа на това ще напомня за традиционно демократичните принципи, залегнали в основите на системата в тази страна.

Маргот не възрази, но й направи впечатление, че с последните си думи Фоси прояви слабост, от която тя някой ден можеше да се възползва. Психолозите наричаха това „бягство от действителността“ и Маргот бе убедена, че от този синдром страдат всички, които предвиждаха скорошен край на въоръжената подривна дейност в Перу.