Артър Хейли
Вечерните новини (58)

17

Мигел наруши тишината с три изстрела във въздуха. Това бе най-бързият начин да вдигне тревога. Само преди минута бе открил телата на Сокоро и Висенте и бе разбрал, че пленниците ги няма.

Освирепял от гняв, взе да буйства още в колибата. Грабна стола на пазача и го тресна в стената. Искаше му се да надупчи с куршуми и да нареже на парчета виновните за бягството на заложниците. За жалост обаче двама от тях бяха вече мъртви. А Мигел болезнено осъзнаваше, че част от вината е и негова. Откакто бяха пристигнали в Нуева Есперанса, той се отпускаше от време на време, а е трябвало да бъде нащрек. Нощем оставяше другите да охраняват, вместо сам да следи за всичко. Причината бе слабостта му към Сокоро.

Беше я пожелал още в имението Хакензак — непосредствено преди отвличането и веднага след него. По-късно усети, че тя го предизвиква, както предизвикваше и другите. Една нощ внезапно бе вдигнала голям шум с Карлос, вбесявайки от ревност Рафаел, когото бе отблъснала. Но тогава Мигел мислеше за други неща и задълженията му го принуждаваха да потиска влечението си към Сокоро.

Но в Нуева Есперанса бе съвсем друго.

Тук, в джунглата, която той иначе ненавиждаше, Сокоро, отстъпила пред неговата настойчивост, му разкри непознат дотогава сексуален рай. Правеха любов всяка нощ, понякога и денем, а тя се оказа най-опитната жена, която бе имал. Докато накрая го превърна в свой покорен слуга, очакващ като наркоман следващата им среща. Никога не му мина сериозно през ум възможността някой да направи опит да спаси пленниците.

Сега си плащаше и за похотта, и за небрежността.

Мислеше си с горчивина: скъпо ще му струва всичко, което се случи. А разберат ли от „Сендеро Луминосо“, ще поискат и живота му, особено ако пленниците не бъдат заловени отново. Ето защо най-напред трябваше да се опита да ги настигне. На всяка цена.

Събудени от изстрелите му, Густаво и другите наизлязоха от околните къщи и тичешком се втурнаха към колибата край реката. Посрещаха ги ругатните на Мигел, които се сипеха от разпенената му уста.

— Проклети негодници! Едно куче щеше да е по-добър пазач. Докато спите като пънове, пияници, са дошли и отвлекли пленниците, а вас ви няма никакви! Съучастници им станахте. Бързо да откриете откъде са дошли и как са избягали! Не може да няма следи.

Густаво се върна след няколко минути и обяви:

— Избягали са по реката. Някои от лодките ги няма, други са потопени.

Обезумял, Мигел се затича към кея. Хаосът, който намери там — прерязани въжета, липсващи лодки и мотори, други пълни с вода, — го влуди окончателно. Но успя да си даде сметка, че ако не се овладее и не поеме нещата в ръцете си, няма да може да спаси нищо от целия този провал. С огромно усилие на волята започна да мисли по-трезво.

— Искам две от най-добрите лодки, които са останали, с по два мотора на всяка. Не след десет минути, а веднага! Извикай всички! Действайте бързо. Бързо, бързо, бързо! После елате тук с оръжията и патроните, готови за тръгване — нареждаше той на Густаво.

Като прецени възможностите, той реши, че който и да е планирал освобождаването на затворниците, непременно е пристигнал в областта със самолет — най-бързия и удобен транспорт. Следователно ще си и замине по същия начин, което едва ли бе станало. Затова реши да изпрати две лодки с въоръжени хора — едната към по-близката писта за кацане, а другата — в посока към Сион. Избра да придружи групата за Сион.

Междувременно на кея кипеше усилена работа. Две от полупотопените лодки бяха изтеглени на брега и изпразнени от водата. На помощ на групата от „Сендеро“ се бяха притекли и други жители на селото. Знаеха, че ако водачите на „Сендеро Луминосо“ се разгневят на Нуева Есперанса, организацията ще заличи цялото население без никаква милост. Беше се случвало в миналото.

Няколко минути преди четири часа две лодки с по два мотора, работещи на пълна газ, потеглиха по течението на северозапад. Лодката на Мигел бе по-бърза. Рулят бе в ръцете на Густаво. Мигел усещаше как гневът му се надига отново. Все още нямаше представа кой е освободил пленниците, но заловеше ли ги, върнеше ли ги обратно — живи, както възнамеряваше, — щеше да ги подложи на бавни и чудовищни изтезания.