Артър Хейли
Вечерните новини (27)

15

Отидоха в апартамента на Рита на 77-а улица, запад, съвсем наблизо с такси. Чипингъм живееше по-далеч от центъра, на Осемдесет и някоя улица. Докато траеше разводът му със Стася, се бе преместил в този малък, евтин за Ню Йорк апартамент, който никак не му допадаше. Тъгуваше по удобния просторен апартамент на Сътън Плейс, който бе обитавал през десетгодишното си съжителство със Стася. Но вече нямаше достъп дотам, което бе заслуга на нейните адвокати.

Но сега двамата с Рита искаха да се усамотят колкото може по-близо. Нетърпеливите им ръце не стояха мирно още в таксито. Но по едно време той й каза:

— Ако продължаваш, ще изригна като Везувий и после вулканът може да заспи за цели месеци.

— Хайде де! Ти ли? — разсмя се тя, но все пак го послуша.

По пътя Лес накара шофьора да спре на един вестникарски павилион и купи сутрешните неделни издания на „Ню Йорк Таймс“, „Дейли Нюз“ и „Вашингтон Пост“.

— Сега поне знам, че предпочиташ пресата пред мен — отбеляза Рита. — Дано само не смяташ да ги изчетеш всичките преди…

— О, не! След това — увери я той. — Много по-късно.

Още докато говореше, Чипингъм се запита дали изобщо ще порасне някога по отношение на жените. Сигурен беше, че това няма да стане, докато не намалее интересът му към тях. Знаеше, че много мъже биха му завидели за това, още повече, че в навечерието на петдесетия си рожден ден се чувстваше не по-зле, отколкото на два пъти по-малко години. Но от друга страна, неизтощимото му либидо взимаше и своята висока дан. Колкото и да желаеше Рита в този момент, а и винаги, колкото и голямо удоволствие да изживяваха двамата, той много добре знаеше, че след час-два щеше да се запита: „Заслужаваше ли си?“ Често си задаваше въпроса дали сексуалните му похождения компенсираха загубата на съпругата, на която искрено държеше, а и всичките рискове за кариерата му, напомнени му така безцеремонно от Маргот Лойд-Мейсън на неотдавнашната им среща в „Стоунхендж“.

И защо го правеше? Защото никога не можеше да устои на изкушението от нова плътска наслада, а ритъмът на работа в телевизията бе благодатен в това отношение. Неустоим бе и трепетът на гонитбата, която никога не го изморяваше, а след това — проникването в друго човешко същество и физическото удовлетворение от споделеното отдаване и получаване.

Рита разсъждаваше по-простичко върху любовните си връзки. Не се бе омъжила, тъй като не бе срещнала мъжа, с когото да пожелае да се свърже завинаги. Сегашната й връзка с Лес също нямаше бъдеще. Достатъчно отдавна го познаваше и го наблюдаваше, за да си дава сметка, че той не е способен на вярност. Лес сменяше жените така, както другите мъже сменят бельото си. Привличаше я тялото му — висок, добре сложен, надарен с мъжественост, поради което сексуалното преживяване с него бе еуфорично, радостно, божествено. Предвкусваше го и сега, докато Лес плащаше на таксито, спряло пред нейното жилище.

* * *

Едва бе успяла да заключи входната врата, и той вече я целуваше. Без да губи време, тя се отправи към спалнята и Лес я последва, събличайки по пътя сакото си, хвърляйки вратовръзката, разкопчавайки ризата.

Спалнята бе точно в стила на Рита — спретната, но непретенциозна и уютна, в пастелни тонове и с много възглавници за удобство. Тя сгъна набързо покривката на леглото и я метна на близкото кресло. Нетърпеливо захвърляше дрехите си на всички посоки, сякаш инстинктивно се освобождаваше от всякакви задръжки. След всяка свалена част от облеклото си се усмихваше на Лес, а той я наблюдаваше с възхищение, докато смъкваше слипа си, запращайки го при нейните гащета и сутиен.

Брюнетка по рождение, Рита боядисваше косата си още щом започна тридесетте, когато се бяха появили първите сиви ивички. Но след като смени работата си и престана да се явява на екрана, тя остави природата да каже своето и сега косата й представляваше очарователна смесица от тъмнокафяво и сребристо. Зрелостта се бе отразила и на фигурата й, добавяйки още около пет килограма към стройното й тяло, някога не повече от шейсет.

— Като Венера се чувствам по-добре, отколкото като бях Афродита — бе казала тя на Лес, когато за пръв път я видя гола.

— Харесвам те именно като Венера — отвърна й той.

Венера или Афродита, висока около метър и шейсет и пет, Рита бе съблазнителна със заоблените си бедра и високи стегнати гърди.

Свеждайки поглед, тя се убеди, че Лес е готов. Но той се приближи бавно към нея, наведе се и я целуна най-напред по челото, после по очите и тогава по устата. След това нежно пое гърдите й в шепи и всмука едно по едно твърдите им зърна. Сладостна тръпка премина през нея.

Дишайки дълбоко, Рита изпитваше все по-силно вълнение, когато ръцете й стигнаха до слабините на Лес и пръстите й го докоснаха нежно и бавно, едва-едва, но опитно. Усети как цялото му тяло замира, чу го рязко да си поема дъх и после тихичко да въздъхва от удоволствие.

Чипингъм внимателно я свали на леглото, като не преставаше да обхожда с език сладката влага на тялото й. А когато и двамата не можеха повече да чакат, я облада. Рита нададе вик и малко по-късно тържествуващо се озова на върха.

Остави се известно време да я носят вълните на блаженството, после във вечно будното й съзнание изплува един въпрос. Всеки път се любеха така красиво, така съвършено и умело, че се чудеше дали винаги е било така с жените на Лес. Предполагаше, че да. Той умееше да доведе до върховен екстаз тялото в прегръдките си. Силната възбуда на Рита несъмнено му подейства стимулиращо. И едва след нейната възторжена кулминация, до която тя — какво щастие! — стигаше без никакво напрежение или преструвки, той също се разтвори в нея.

После дълго лежаха, слели в едно топлите си изпотени тела, дишайки дълбоко, равномерно.

— Лесли Чипингъм — обади се първа Рита, — казвал ли ти е някога някой, че си най-великият любовник?

Той се разсмя, целуна я.

— Да любиш е все едно да твориш поезия. А за поезията е нужно вдъхновение. Сега ти си моето вдъхновение.

— Виждам, че умееш да си служиш добре и с думите — отбеляза тя. — Да не би случайно да си в журналистическия бранш?

И след като поспаха малко, пак се любиха. Накрая, естествено, посегнаха и към купчината неделни вестници до леглото. Той разгърна „Таймс“, а Рита се залови с „Вашингтон Пост“. И двамата търсеха да прочетат най-новото около случая Стоун и чак след това хвърлиха по един поглед на главните международни събития: от няколко дни интересът им към тях бе необичайно слаб. Никой не прочете, а едва ли и забеляза самотната колонка със съобщението, публикувано само в „Пост“, и то в ъгълчето на една от вътрешните страници: „ДИПЛОМАТ УБИВА СЕБЕ СИ И ЛЮБОВНИЦАТА СИ В ИЗБЛИК НА РЕВНОСТ.

Дипломатът от ООН Хосе Антонио Салавери и приятелката му Хелга Еферен са намерени застреляни в събота в апартамента на Салавери на Четирийсет и осма улица. Според полицията двойното убийство е извършено от дипломата, вероятно в изблик на ревност.

Салавери бе член на Перуанската делегация на ООН, а Еферен, американска гражданка, емигрантка от Ливан, е работела в банката «Американ Амазонас» на площад Даг Хамършелд.“