Христо Смирненски
В полите на Витоша (Реквизирано заглавие)

На Тодор М-ки

1. Нощ в Княжево

Утихнали са прашните сокаци,

замлъкна вече всяка врява,

изчезнаха софийските юнаци,

дошли на шум и пир тъдява.

 

Къщурките се гушат плахо в мрака

като войници във блиндажа,

мечтающи за пълна топла бака,

за дом, креват и друго даже.

 

Зефир полъхва леко по баира,

със разни напоен парфюми,

по борчета и храсти той се спира

и моли им се с благи думи:

 

„Кажете ми какво видяхте днеска,

кому вий дадохте закрила

и кой любовната си треска

е церил тук със свойта мила!“

 

А те шумят, шумят — от смях премират.

Разправят нему разни сцени.

Звездите сякаш слушат и разбират,

та все споглеждат се засмени.

2. Красно село

— Насреща ще имате хубава гледка,

ще гледате Витоша тук постоянно,

оттатък пък имате млада съседка,

ще слушате всяка нощ вие пиано.

— Наляво живее чиновник пък дребен,

но с ягоди има обширна градина.

Кажи го, речи го, във тоз кът вълшебен

малини и ягоди всеки си има!

— Хазайке, прекрасни са тези градини,

добре било тука… разправят ми всички,

но имало още по-сладки малини —

устата на дивните ви ученички!