Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (5)

ПЕТА СЦЕНА

 

МАРИЯ

        Не, ако не ми кажеш къде си бил, няма да си отворя в твоя защита устата, колкото сламка да мине! Господарката ми ще те обеси, задето те нямаше толкова време!

 

ШУТЪТ

        И сега не ме е страх, а после пък никак!

 

МАРИЯ

        Защо?

 

ШУТЪТ

        Защото бесен от въж се не бои.

 

МАРИЯ

        Казва се „мокър от дъжд“, глупако!

 

ШУТЪТ

        Е, нека господ даде ум на умните, а ние, глупците, ще разчитаме на дарбите си.

 

МАРИЯ

        И с дарба ще те обесят за дългото ти отсъствие. Или ще те изпъдят. Което предпочиташ.

 

ШУТЪТ

        Труден избор. Ако ме обесят на добра примка, не могат да ме оженят за лоша жена. Но и изпъждането не е страшно през лятото.

 

МАРИЯ

        Значи нищо не те свързва с този дом?

 

ШУТЪТ

        Свързва ме, но всяка служба има свое начало и конец.

 

МАРИЯ

        Добре, само внимавай, защото този конец ако се скъса, може да ти се смъкнат гащите.

 

ШУТЪТ

        Добре ме нареди, честна дума! Карай в същия дух! Ако успееш да отучиш и сър Тоби от виното, ще те призная за най-хитрата Евина щерка в цяла Илирия!

 

МАРИЯ

        Дръж си езика, мошенико! За това ни дума! Господарката иде. Гледай да си измъдриш по-умна лъжа за извинение.

 

ШУТЪТ

        О, мъдрост, учи ме на шутовски лудории! Тези умници, които си мислят, че те притежават, така често се оказват палячовци, че палячовците като мен, които си знаят колко им липсваш, могат да минат за философи. Как казваше Квинапалус^[13]? „По-добре мъдър луд, отколкото луд мъдрец.“

 

        Да ви благослови бог, господарко!

 

ОЛИВИЯ

        Изгонете тази въплотена глупост!

 

ШУТЪТ

        Не чувате ли, господа? Изгонете господарката!

 

ОЛИВИЯ

        Млък! Ти си един празен шут. Не искам да те виждам! При това ставаш все по-разпуснат!

 

ШУТЪТ

        Два гряха, господарко, които доброто вино и добрият съвет лесно лекуват. Дайте на празния шут да си пийне и няма вече да е празен! Посъветвайте разпуснатия да се постегне и ако се поправи, няма да е вече разпуснат; а ако не се поправи, извикайте кърпача да го закърпи! Защото всяко изправяне е всъщност кърпеж: добродетелта, която е посъгрешила, има кръпка от порок; а порокът, който се е изправил — само лепка от добродетел. Ако този силогизъм ви върши работа — добре! Ако не — здраве! Рогата са нещастие, а красотата — цвете за мирисане… Господарката заповяда да изгоните въплотената глупост. Хайде, повтарям, изгонете господарката!

 

ОЛИВИЯ

        Ти знаеш, господинчо, че ги помолих да изгонят теб!

 

ШУТЪТ

        Недоразумение от най-висша степен! Господарко, „cucullus non facit monachum“, тоест качулката монах не прави и още по тоест — шутовската ми гугла не означава, че и мозъкът ми е пълен със звънчета. Разрешете да ви докажа, че глупостта е въплотена във вас!

 

ОЛИВИЯ

        И се надяваш да успееш?

 

ШУТЪТ

        Като нищо, мадам.

 

ОЛИВИЯ

        Добре, опитай!

 

ШУТЪТ

        Само че първо ще трябва да изтърпите един урок по вероучение на въпроси и отговори. Добродетелна сестро, готова ли сте да отговаряте?

 

ОЛИВИЯ

        Готова, по липса на по-добри развлечения.

 

ШУТЪТ

        Неповторима графиньо, защо сте в траур?

 

ОЛИВИЯ

        Неповторими глупако, защото жаля покойния си брат.

 

ШУТЪТ

        Сигурно душата му е в ада, мадам!

 

ОЛИВИЯ

        Сигурно е, че е в рая, глупако!

 

ШУТЪТ

        Но, мадам, щом душата му е в рая, защо тогава го жалите? Това е глупост и тя е въплотена във вас! Господа, изгонете господарката оттук!

 

ОЛИВИЯ

        Как ви се струва, Малволио, този шут започва сякаш да се поправя?

 

МАЛВОЛИО

        О, да, госпожо. И ще продължи така, докато го разтърси смъртният гърч. Старостта, която води към упадък разумните, събужда у лудите нови сили.

 

ШУТЪТ

        Господ да ви прати, господине, скоропостижна старост, която да подсили лудостта ви! Сър Тоби, който от лов разбира, би се заклел, че аз не съм лисица, но и не би заложил спукана пара, че вие не сте див петел.

 

ОЛИВИЯ

        Как ще отговорите на туй, Малволио?

 

МАЛВОЛИО

        Изразявайки учудването си от факта, че ваша милост може да намира забава в един разговор с подобен безсолен нахалник. Завчера бях неволен свидетел на това как един обикновен площаден смешник, който нямаше ум за пет пари, го сравни със земята. Вижте го сега, той е сбръчкан като празен мехур. Когато не се смеете на шегите му и не го поощрявате, млъква като риба. Ако искате моето мнение, сериозните хора, които посрещат със смях всяка глупост на тези глумци, сами стават техни палячовци.

 

ОЛИВИЯ

        О, Малволио! Вие страдате от болезнено самолюбие и не можете да преварите и най-безобидната шега. Когато човек е снизходителен, великодушен и чужд на всяка мнителност, той приема като сачмици за врабци тези закачки, които на вас се виждат топовни ядра. Шутът не засяга никого, макар и да си прави шега с всичко, както разумният не се шегува с нищо дори когато осъжда много неща.

 

ШУТЪТ

        Господарко, дано Меркурий^[15] те надари със способност да послъгваш, защото говориш добро за шутовете!

 

МАРИЯ

        Един млад господин чака на входа, господарко, и настоява да го приемете.

 

ОЛИВИЯ

        От княз Орсино навярно?

 

МАРИЯ

        Не зная, мадам, но е красив и с добра свита.

 

ОЛИВИЯ

        А кой от моите хора го занимава?

 

МАРИЯ

        Вуйчо ви, графиньо, сър Тоби!

 

ОЛИВИЯ

        О, боже! Изведи го оттам! Той говори само глупости и ще ме изложи съвсем!

 

        Идете вие, Малволио! Ако пак е изпратен от княза, аз съм болна или излязла — изобщо отпратете го!

 

        Сега разбра ли, приятелю, че шегите ти са се изтъркали и никого не разсмиват?

 

ШУТЪТ

        Но ти ни защити така, господарко, сякаш първородният ти син, който още не се е родил, се готви за нашата професия. Дано му натъпче бог главата с ум и разум, защото знам вече един от вашия род — ето го, пристига! — който има много дантелени мозъчни ципи.

 

ОЛИВИЯ

        Знаех си, пак е пийнал!… Кой е на входа, вуйчо?

 

СЪР ТОБИ

        Някакъв човек.

 

ОЛИВИЯ

        То се знае. Но какъв човек?

 

СЪР ТОБИ

        Един чов… хлъц!… Да му се не видят и маринованите херинги!… Какво се смееш, глупчо! Ама пък как ми се спи!

 

ШУТЪТ

        Ай, ай, сър Тоби!

 

ОЛИВИЯ

        Вуйчо, вуйчо! Как можахте да се напиете до такава летаргия!

 

СЪР ТОБИ

        Литургия? Каква литургия? Далеч от мен тези работи!… Има там някакъв човек на входа…

 

ОЛИВИЯ

        Разбрахме. И кой е той?

 

СЪР ТОБИ

        Който и да е! Ако ще да е и дяволът, пет пари не давам! Все ми е едно!

 

ОЛИВИЯ

        Кажи сега, шуте, на какво прилича пияният?

 

ШУТЪТ

        На удавник, на глупак и на луд: от първата глътка в повече — глупее, от втората — лудее, а от третата — се удавя!

 

ОЛИВИЯ

        Извикай тогава пристава да освидетелства вуйчо ми — той е вече в трета степен — на дъното. Пази го да не направи нещо.

 

ШУТЪТ

        Не, той е още във втората — само лудее. Отивам, господарко. Шут да пази луд — докъде стигна светът!

 

МАЛВОЛИО

        Господарко, въпросният млад човек се кълне, че каквото и да ставало, щял да говори с вас. Заявих му, че сте болна, но той ми каза, че това му било известно и тъкмо затуй трябвало да ви говори. Съобщих му, че спите, но се оказа, че той и това знаел и във връзка с него бил дошъл да ви говори. Какво друго да му кажа, господарко? Той е укрепен срещу всеки отказ!

 

ОЛИВИЯ

        Кажете му просто, че няма да говори с мене.

 

МАЛВОЛИО

        И това му казах. Но той каза, че щял да стърчи пред входа ви като стълб пред съдийски дом^[16], че ако искаме, сме могли да го използваме като подпора за пейка, но че бил решил да ви говори.

 

ОЛИВИЯ

        Какъв род човек е?

 

МАЛВОЛИО

        От мъжки род, господарко.

 

ОЛИВИЯ

        Но как изглежда отвън?

 

МАЛВОЛИО

        Отвън изглежда нахален, а кой знай какъв ще стане, ако го пуснем вътре.

 

ОЛИВИЯ

        Да, но на каква възраст е?

 

МАЛВОЛИО

        Недостатъчно възрастен за мъж, господарко, и недостатъчно млад за момче: неузряла шушулка или зелена ябълка. Нещо, тъй да се каже, като морето между прилив и отлив. С прилична външност е и притежава хаплив език, макар че има още мляко по устните, ако бих могъл да се изразя така.

 

ОЛИВИЯ

        Поканете го да влезе. И повикайте камериерката ми!

 

МАЛВОЛИО

        Госпожице, господарката ви вика!

 

ОЛИВИЯ

        Подай воала ми. Лицето скрий ми!

        Ще трябва — няма как — да се изслуша

        поредното послание на княза.

 

ВИОЛА

        Простете, коя тук е уважаемата господарка на този дом?

 

ОЛИВИЯ

        Обръщайте се към мене! Аз ще ви отговарям зарад нея. Какво желаете?

 

ВИОЛА

        О, лъчезарна, изящна и несравнима хубавице… Красавици, моля ви, кажете ми: нали говоря именно с господарката на този дом; защото не съм се срещал досега с нея, а не бих желал да хабя на вятъра красноречието на своето приветствие, което не само е изящно съчинено, но и ми струваше много усилия, докато го науча наизуст. Моля ви да не се шегувате с мене, защото съм извънредно чувствителен дори и към най-леката неучтивост.

 

ОЛИВИЯ

        Откъде идете, господине?

 

ВИОЛА

        Трябва да се придържам към текста, който съм заучил, а този въпрос не е предвиден в ролята ми. Благородна красавице, потвърдете, че вие именно сте господарката на дома, за да пристъпя към речта си.

 

ОЛИВИЯ

        Да не би да сте актьор?

 

ВИОЛА

        Не, проницателна красавице! Макар да се кълна в острия зъб на завистта, че играя нещо, което не съм. Питам, вие ли сте господарката на дома?

 

ОЛИВИЯ

        Аз съм, ако не ограбвам друга.

 

ВИОЛА

        Ако сте вие, то ограбвате себе си, защото туй, което ви е дадено, за да го отдадете, не ви е дадено, за да си го пазите… Но това е вън от задачата ми. Вие сте, значи, господарката и аз мога да мина към възхвалата на вашата хубост, подир което ще навляза в сърцевината на мисията си.

 

ОЛИВИЯ

        Навлизайте направо! Освобождавам ви от възхвалата.

 

ВИОЛА

        Но аз си дадох толкоз труд да я зауча и после тя е много поетична.

 

ОЛИВИЯ

        Толкоз по-голяма е вероятността да е лъжлива. Запазете я за себе си! Чух, че на входа сте се държали нахално и ви приех повече от любопитство да ви видя, отколкото от желание да ви слушам. Ако сте луд, вървете си; ако сте с ума си, бъдете кратък! Днес нямам настроение за празни приказки!

 

МАРИЯ

        Ще вдигнете ли платната, господине? Курс — към вратата!

 

ВИОЛА

        Не, мили юнга, мисля, че за известно време ще легна на дрейф тук. Моля ви, прекрасна графиньо, укротете тази своя разгневена гигантка^[17]!

 

ОЛИВИЯ

        Казвайте, какво искате?

 

ВИОЛА

        Аз нося послание…

 

ОЛИВИЯ

        И то трябва да е ужасно, щом предговорът му е така страшен. Казвайте, да го чуем!

 

ВИОЛА

        То е предназначено само за вашите уши. Не заплашвам с война, нито искам данък. Нося маслинова клонка и думите ми дишат мир и разум.

 

ОЛИВИЯ

        Но сте започнали с грубости. Кой сте и какво желаете?

 

ВИОЛА

        На грубост се научих от приема, който ми бе оказан. А кой съм и какво желая, е тайна, по-строга от тази на девствеността. За вас ще бъде тя свещено откровение, но би я осквернил слухът на друг.

 

ОЛИВИЯ

        Оставете ни сами! Да чуем това откровение.

 

        Е, господине, започвайте проповедта си!

 

ВИОЛА

        Милосърдна дево…

 

ОЛИВИЯ

        Смирено учение, което би могло да се излага надълго. Къде се пази свещеният му текст?

 

ВИОЛА

        В гръдта на Орсино.

 

ОЛИВИЯ

        В гръдта му? А в коя страница на гръдта му?

 

ВИОЛА

        Щом трябва да спазваме стила, в страница първа на сърцето му.

 

ОЛИВИЯ

        О, чела съм я! Чиста ерес! Нещо друго да искате да кажете?

 

ВИОЛА

        Само едно, госпожо: позволете ми да видя за миг лицето ви!

 

ОЛИВИЯ

        Може би имате някаква, тъй да се каже, лична поръчка до моето лице? Вие се отклонихте от текста си. Но нищо, все пак ще вдигнем завеската и ще ви покажем портрета, който ви интересува. Ето, господине, тъй изглеждаме сега. Как ви се вижда изпълнението?

 

ВИОЛА

        Прекрасно, ако е работа само на божията четка.

 

ОЛИВИЯ

        Бъдете спокоен, боите са естествени — трайни и издържат на дъжд и вятър.

 

ВИОЛА

        О, прелестно лице, върху което

        природата е смесила тъй нежно

        червеното и бялото! Графиньо,

        ще бъдете нечувано жестока,

        ако запазите такова чудо

        за гроба и оставите света

        без копие от него!

 

ОЛИВИЯ

        Бъдете спокоен, господине, не съм тъй коравосърдечна. Ще направя точен опис на всичките си прелести. Те ще бъдат означени с числа и всяка моя частица ще бъде упомената в завещанието ми. Например, първо: устни — две, доста червени; второ: очи — две, сиви, с ресници към тях; трето: шия — една; брадичка — една; и така нататък. Вие навярно сте пратен да ме оцените?

 

ВИОЛА

        Разбирам, вий сте твърде горделива,

        но дявол да сте, пак сте тъй красива!

        Тоз, който ме изпраща, ви обича

        тъй силно, че дори да бяхте първа

        сред първите красавици, все пак

        би трябвало да го възнаградите!

 

ОЛИВИЯ

        А как по-точно ме обича той?

 

ВИОЛА

        С поройни сълзи, огнени въздишки

        и стонове, раздиращи небето!

 

ОЛИВИЯ

        Но той е известен, че аз не мога

        да го обичам. Чувала съм, бил

        високодобродетелен и зная,

        че е богат и млад, и благороден,

        в делата смел, а в мислите свободен,

        с прекрасно име, учен и с изящно

        телосложение. Но аз не мога

        да го обичам. И отдавна той

        би трябвало да разбере това.

 

ВИОЛА

        Ако ви любех с неговия плам,

        със неговата страст и мъка, знам,

        че също бих отхвърлил този отказ.

        За мене той би бил неприемлив

        и непонятен!

 

ОЛИВИЯ

                        Е, добре. И после?

 

ВИОЛА

        И после сплел бих върбова колиба

        пред вашата врата и непрестанно

        със страстен глас ви бих зовал оттам,

        бих писал песни за злочеста обич

        и с тях среднощ не бих ви дал да спите

        бих викал името ви към скалите

        отекващи, така че този вечен

        бъбривец — въздухът, да ви повтаря:

        „Оливия!“… Не, мир не бих ви дал

        за миг между земята и небето

        дордето над сърцето мое клето

        не се смилите!

 

ОЛИВИЯ

                        Бихте може би

        добили нещо. От какъв сте род?

 

ВИОЛА

        От по-висок, отколкото подсказва

        чинът ми. Благородник съм по кръв.

 

ОЛИВИЯ

        Вървете, благороднико, при княза

        и съобщете му, че аз не мога

        да го обичам. Нека спре със своите

        посланици, освен ако вий сам

        наминете, за да ми съобщите

        как той приел е отказа ми. Сбогом.

        Вземете за услугата!

 

ВИОЛА

                                Графиньо,

        задръжте си кесията. Не аз,

        а моят господар отплата дири.

        Дано Амур даде сърце от кремък

        на тоз, в когото влюбите се, тъй че

        и вие утре, както князът днеска,

        да блъскате в заключена врата!

        Прощавайте, жестока красота!

 

ОЛИВИЯ

        „От по-висок, отколкото подсказва

        чинът ми. Благородник съм по кръв.“

        О, вярвам ти! По всичко си такъв!

        Език, лице, постъпки, стойка, ум

        ти дават петократен герб! Но стой!

        Сърце, по-бавно! О, да би бил той

        на мястото на своя господар!

        Тъй бързо хващала таз болест! Чувствам

        как образът на младия посланик

        прониква с тихи стъпки крадешком

        на взора ми в разтворения дом!

        Боя се, но не мога да се спра!

        Малволио!

 

МАЛВОЛИО

                        На вашите услуги

        съм, господарко!

 

ОЛИВИЯ

                        Бързо настигнете

        нахалстващия пратеник на княза!

        Вземете този пръстен! Той насила

        ми го остави. Вий му го върнете!

        Да храня господаря му не бива

        с надежди празни. Аз не съм за него.

        Ако младежът дойде утре тука,

        ще разбере причините. И бързо!

 

МАЛВОЛИО

        След миг ще го настигна, господарко

 

ОЛИВИЯ

        Замаях се! Дано, мой хладен разум,

        не те измами външната съблазън!

        Съдба, човек е слаб, за да решава.

        Каквото кажеш ти, това да става!