Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Twelfth Night, or What You Will, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 22гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria(2009)

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

История

  1. —Добавяне

ТРЕТА СЦЕНА

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби и сър Андрю.

 

СЪР ТОБИ

        Ела, ела, сър Андрю! Щом човек е още на крак след полунощ, може да се каже, че е на крак рано. А да си на крак рано, е добро за здравето. „Diluculo sulgere“[19], нали знаеш?

 

СЪР АНДРЮ

        Бога ми, не знам, но знам, че щом си лягаш късно, значи, си лягаш късно.

 

СЪР ТОБИ

        Невярно заключение, което ми е омразно като празна чаша! Щом човек си ляга след полунощ, значи си ляга рано. А да си лягаш рано, е също полезно за здравето. Или животът не е направен от четири елемента[20]?

 

СЪР АНДРЮ

        Така казват, но аз мисля, че е направен от ядене и пиене.

 

СЪР ТОБИ

        Ти си бил велик учен, сър Андрю! Тогава да ядем и пием! Ей, Мариано, кана вино, казах!

 

Влиза Шутът.

 

ШУТЪТ

        Здравейте, гълъбчета! През колко баира сте се подушили?

 

СЪР ТОБИ

        През колкото си ни подушил и ти. Ела да изревем нещо в хор!

 

СЪР АНДРЮ

        Вярно, този шут има чуден глас. Бих дал четиридесет шилинга да имам крак като неговия и такова сладкопойно гърло. Ти наистина беше отличен снощи, когато разправяше за страшния Пигрогромитус[21] и за това, как Блудкаците пресекли еквакватора. Чудесно беше! Аз ти пратих шест пенса[22] за твоята красавица. Получи ли ги?

 

ШУТЪТ

        Да, господине! И използвах вашата щедроватост за подполни цели с моята мила. Това е вярно, както е вярно, че на Малволио носът му е шик като дръжка на камшик, че моята мила е като камила и че мирмидонците[23] са били хилави, макар да са били бойци Ахилови!

 

СЪР АНДРЮ

        Отлично! Тази скороговорка беше даже по-добра от снощните. Сега една песен!

 

СЪР ТОБИ

        Хайде, ето ти шест пенса. Изпей нещо!

 

СЪР АНДРЮ

        И още толкоз от мен. Когато един рицар плаща…

 

ШУТЪТ

        Каква да бъде: любовна или поучителна?

 

СЪР ТОБИ

        Любовна, любовна!

 

СЪР АНДРЮ

        По дявола поученията!

 

ШУТЪТ (пее)

                „Де се бавиш, мое цвете?

                Чуй как твоят мил зове те

                с бликащ от сърцето зов:

                стига скита и се мая,

                всяко скитане накрая

                свършва в ласки и любов!“

 

СЪР АНДРЮ

        Чудесна! Това се казва песен!

 

СЪР ТОБИ

        Хубаво! Карай нататък!

 

ШУТЪТ (пее)

                „Че любов не се отлага,

                тя веднъж ако избяга,

                де ще иде, се не знай!

                Не отвръщай: време има.

                Днеска ме люби, любима.

                Младостта не е без край!“

 

СЪР АНДРЮ

        Меден глас, честна рицарска дума!

 

СЪР ТОБИ

        И каква увличаща ария.

 

СЪР АНДРЮ

        Да, ужасно заразителна!

 

СЪР ТОБИ

        Истинска малария! Но хайде сега, ще изпеем ли нещо така, че небето да се разтърси? Ще разгоним ли всички кукумявки от гората или напротив? Ще ревнем ли една така, че и тъкачът да си запуши ушите? Ще или не, питам!

 

СЪР АНДРЮ

        Ще! Щом е за пеене, аз съм ял от коза крак!

 

СЪР ТОБИ

        То си личи от гласа ти!

 

СЪР АНДРЮ

        Точно така! Хайде да изпеем за негодника!

 

ШУТЪТ

        Онази, „Спри, негоднико проклет!“? Може. Но помнете, че сам сте ме заставили да ви викам „негодник“, рицарю!

 

СЪР АНДРЮ

        Хе, колко пъти съм заставял хората да ми викат така! Хайде, шуте, ти почни: „Спри, негоднико проклет!“

 

ШУТЪТ

        Е, хем „почни“, хем „спри“!

 

СЪР АНДРЮ

        Добре го каза, браво! Хайде сега!

 

Пеят в канон.

Влиза Мария.

 

МАРИЯ

        Какъв е този котешки концерт! Да не ми викат Мария, ако господарката не е вече заповядала на домоуправителя Малволио да ви изхвърли навън.

 

СЪР ТОБИ

        Твоята господарка е една ярка, нейният Малволио е краставица в олио, а ние значи сме трима къркачи!

 

Пее.

 

        „Ние сме трима веселяци“… Какво си представяш? Аз съм й роднина и понеже сме от същата кръв, не може да ме изпъди като такъв. Аз си живея тук и това е!

 

Пее.

 

                „Живял човек във Вавилон,

                тралала и тралалон!…“

 

ШУТЪТ

        Шут да не съм, ако рицарят не е по-добър шут от мен!

 

СЪР АНДРЮ

        Да, такива сме ние, като изпаднем в настроение. Той е малко по-изтънчен, но аз пък съм по-естествен!

 

СЪР ТОБИ (пее)

        „О, дванайсти декември, о, радостен ден!“

 

МАРИЯ

        Шт! Тихо, за Бога!

 

Влиза Малволио.

 

МАЛВОЛИО

        Господа, вие луди ли сте или какво? Нима не притежавате нито разсъдък, нито възпитание, та крещите посред нощ като пияни кърпачи! Домът на моята господарка не е кръчма, за да ревете в него своите грубиянски песни, без дори да предприемете опит за омекотяване на гласовете си. Нямате ли чувство за такт, не знаете ли да спазвате рамките на приличието?

 

СЪР ТОБИ

        Ние чувство за такт имаме и си го спазваме. И изобщо марш през рамката на вратата!

 

МАЛВОЛИО

        Сър Тоби, трябва да поговоря с вас без заобикалки. Моята господарка ме помоли да ви кажа, че макар да ви е дала подслон като на роднина, тя не е склонна да търпи повече безпорядъка ви. Ако можете да се отчуждите от безобразията си, нейният дом ще бъде на ваше разположение; в противен случай тя, речете ли да се разделите с нея, охотно ще ви пожелае добър път.

 

СЪР ТОБИ (пее)

                „Прощавай, мила, смърт за мене тропа!“…

 

МАРИЯ

        Не умирайте, сър Тоби!

 

ШУТЪТ (пее)

                „Наистина той вече хвърля топа!“

 

МАЛВОЛИО

        Значи, така?

 

СЪР ТОБИ (пее)

                „Но още жив съм аз!“…

 

ШУТЪТ (пее)

                „Ще чакаме тогаз!“

 

МАЛВОЛИО

        Голямо възпитание, няма какво да се каже!

 

СЪР ТОБИ (пее)

                „Върви си, бледа смърт!“

 

ШУТЪТ (пее)

                „Какъв характер твърд!“

 

СЪР ТОБИ (пее)

                „Върви си, смърт! Аз искам да живея!“

 

ШУТЪТ (пее)

                „А ние се надявахме на нея!“

 

СЪР ТОБИ

        Пееш фалшиво и се надяваш напразно!… А ти, господинчо мой, забравяш, че си един домоуправител и нищо повече! Мислиш ли, че понеже твоя милост е такъв светец, та вече няма да има на този свят вино и баници?

 

ШУТЪТ

        Кълна се в света Ана и пивото ще има още да ни щипе небцето!

 

СЪР ТОБИ

        Точно! Хайде, господине, къш в кухнята да си лъскаш с хляб златния гердан[24]! Кана вино, Мария!

 

МАЛВОЛИО

        Госпожице Мери, ако не ценехте тъй ниско благосклонността на моята господарка, вие не бихте оказвали съдействие на такава безнравственост. Но бъдете спокойна, тя ще узнае за всичко!

 

Излиза.

 

МАРИЯ

        Я си яж ушите!

 

СЪР АНДРЮ

        Ще бъде живо удоволствие — като чаша студена вода, когато си гладен — да го извикам на дуел, а после да не се явя и да го направя за смях!

 

СЪР ТОБИ

        Извикай го, рицарю! Аз ще ти напиша предизвикателството или ще му го предам устно от твое име.

 

МАРИЯ

        Мили сър Тоби, бъдете по-кротък поне тази нощ! След посещението на новия княжески пратеник графинята е много неспокойна. Колкото до месьо Малволио, оставете го на мене. Ако не го завъртя около кутрето си и не го направя за смях пред всички, значи съм толкоз глупава, че не мога на две магарета слама да разделя. Сигурна съм, че ще успея.

 

СЪР ТОБИ

        Кажи, кажи и на нас, как? И що за човек е той?

 

МАРИЯ

        Малко пада от пуританите[25].

 

СЪР АНДРЮ

        О, ако бях сигурен в това, щях да го пребия като куче!

 

СЪР ТОБИ

        Само защото е пуритан? А имаш ли формални причини за това?

 

СЪР АНДРЮ

        Формални нямам, но имам инакви.

 

МАРИЯ

        Всъщност той не е и никакъв пуритан, и изобщо не е нищо определено! Той е само един мръсен мазник и нагаждан, един надут пуяк, който зубри оттук-оттам важни думи и ги ръси като свои наляво и надясно. Такъв един самодоволен и самомнителен, и самовлюбен, който се мисли за толкоз натъпкан със съвършенства, че всички, щом го видят, трябва да се захласват по него! И аз ще използвам тъкмо тази негова слабост за своето отмъщение.

 

СЪР ТОБИ

        И какво мислиш да правиш?

 

МАРИЯ

        Ще посея по пътя му едно-две мъгляви любовни писъмца и тъй ще опиша в тях цвета на брадата му, израза на очите му, челото му, цялото му телосложение, походката му, че той ще се види като на портрет. Почеркът ми тъй си прилича с почерка на вашата племенница, графинята, че често, когато намерим нещо написано отдавна, не можем да решим чия ръка го е писала, моята или нейната.

 

СЪР ТОБИ

        Предчувствам гаврата!

 

СЪР АНДРЮ

        И аз я подушвам с носа си!

 

СЪР ТОБИ

        Той ще помисли, че писмата са от моята племенница и че тя се е влюбила в него!

 

МАРИЯ

        Да, точно на това конче залагам.

 

СЪР АНДРЮ

        И вашето конче ще направи от него магаре!

 

МАРИЯ

        Магаре, и то какво!

 

СЪР АНДРЮ

        Чудно ще бъде!

 

МАРИЯ

        Чудо и половина, уверявам ви! Моето лекарство ще го раздруса ей така! Вие, двамата, и шутът с вас, ще се скриете близо до мястото, дето той ще намери писмото. Наблюдавайте го само как ще го тълкува! А сега в леглата и сънувайте утрешното веселие. Лека нощ.

 

Излиза.

 

СЪР ТОБИ

        Лека нощ, Пентезилейо[26], исполинска царице на амазонките!

 

СЪР АНДРЮ

        Весело момиче. Харесва ми, ей богу!

 

СЪР ТОБИ

        Пилещарче чиста порода. И ме обожава. Но кой ти гледа!

 

СЪР АНДРЮ

        И мене веднъж една ме обожаваше!

 

СЪР ТОБИ

        Да вървим да спим, рицарю! Ще трябва да пратиш за още пари.

 

СЪР АНДРЮ

        Но ако не успея да получа племенницата ви, ще закъсам съвсем.

 

СЪР ТОБИ

        Ти прати за пари, пък за това не се безпокой! Ако не успееш, наречи ме рязан шопар!

 

СЪР АНДРЮ

        И ще ви нарека, да не мислите! Ще го направя, каквото ще да казвате!

 

СЪР ТОБИ

        Добре, добре! Ела да сгреем сега малко винце — вече е късно за лягане. Горе главата, рицарю, върви след мене, рицарю!

 

Излизат.

Бележки

[19] „Diluculo sur gere“ (лат.) — пълният текст на максимата е „Diluculo surgere saluberrimum est“ — „Ставането призори е извънредно здравословно“.

[20] „…от четири елемента…“ — според древните философи всичко съществуващо било образувано от четирите стихии (елементи): земя, вода, въздух и огън.

[21] „…Пигрогромитус…“ и т.н. — измислени имена, навярно иронизиращи фалшивата ученост.

[22] „…пенса…“ — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга.

[23] Мирмидонци — гръцко племе, произхождащо от остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил.

[24] „…златния гердан…“ — домоуправителите на знатните къщи носели на шията си златна верижка — знак на положението им в дома.

[25] Пуритани (от латинското puritas — чистота) — калвинистко течение в Англия от XVI и XVII век, което в началото се развива в рамките на английската църква, а по-късно започва да се отделя организационно от нея. Пуританите проповядвали аскетизъм, деловитост, пестеливост и изобщо изразявали идеологията на буржоазията и на обуржоазилата се аристокрация в борба с феодално-абсолютисткия режим. Пуританите са били заклети врагове на театъра като зрелище, развращаващо нравите.

[26] Пентезилея (митол.) — царица на амазонките, взела участие в Троянската война на страната на троянците. Името й е използвано тук шеговито във връзка с войнствеността — и може би с дребния ръст — на Мария.