Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (7)

ВТОРА СЦЕНА

 

МАЛВОЛИО

        Не бяхте ли вие току-що при графиня Оливия?

 

ВИОЛА

        Току-що, господине — с умерен ход успях да дойда само дотук.

 

МАЛВОЛИО

        Графинята ви възвръща този пръстен, господине. Бихте ми спестили труда, ако си го бяхте взели обратно сам. Графинята ви моли да внушите на господаря си безнадеждната увереност, че тя не го желае. И още: тя каза да не сте дръзнали да идвате вече при нея освен за да й съобщите как князът е приел отблъсъка й. Вземете!

 

ВИОЛА

        Но тя го взе от моята ръка —

        обратно аз не ща да го приема!

 

МАЛВОЛИО

        Нищо подобно, господине! Вие нахално сте й го хвърлили и тя нареди той да ви бъде върнат по същия начин. Ако мислите, че си струва да се наведете за него — ей го пред очите ви; ако не — нека бъде на този, който го намери!

 

ВИОЛА

        Не съм й дала пръстен! Не разбирам

        какво туй значи! Ах, дано не я е

        омаял моят образ! Май е тъй!

        Тя гледаше ме с ей таквиз очи

        и просто й се сплиташе езикът!

        Изглежда, се е влюбила във мен

        и хитростта на пламналата страст

        ме кани с грубостта на тоз приятел.

        Не щяла пръстена на моя княз —

        но моят княз не й е пращал пръстен!

        За мен е той, разбирам. И ако

        това е тъй — а то е тъй — горката,

        за нея щеше да е по-добре

        да бе се влюбила в безплътен сън!

        О, външност, днес разбирам как със тебе

        Лукавия подмамва нас, глупачки,

        и как без труд двуличните красавци

        успяват своя лик да отпечатат

        във восъка на женските сърца!

        О, клети ний, създадени сме слаби,

        но що да правим, като сме такива?

        Не виждам изход! Моят господар

        е влюбен в нея; аз — природно чудо —

        увлечена съм в него; а пък тя

        — измамена — е пламнала по мене!

        И нямам как: доколкото съм мъж,

        на Княза случаят е безнадежден;

        доколкото — обратно — съм жена,

        графинята напразно ще въздиша.

        Ела и помогни ми, бъден ден —

        тоз възел твърде стегнат е за мен!