Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (2)

ПЪРВА СЦЕНА

 

КНЯЗЪТ

        Щом с музика се храни любовта,

        свирете, натъпчете ме без мяра,

        додето от преяждане със звуци

        гладът й заболее и умре!…

        Как беше? Повторете тук мотива!

        Заглъхна той в слуха ми като полъх,

        откраднал от лехата с теменужки

        дъха им и донесъл го до мен…

        Достатъчно! Не ми е сладък вече!

        Любов, ти тъй си жадна, че макар

        като море огромна, като него

        поглъщаш всичко в себе си; и всичко —

        най-трайното и скъпото дори —

        потъне ли във тебе, мигновено

        загубва откъм стойност и цена.

        О, тъй си ти с фантазии богата,

        че висша си фантазия самата!

 

ТУРИО

        Ще ходим ли на лов, мой княже?

 

КНЯЗЪТ

                                        Лов?

        А на какво?

 

ТУРИО

                        На едър дивеч, княже.

 

КНЯЗЪТ

        Какъв по-едър, Турио, от мен?

        Когато взорът ми за първи път

        видя Оливия, като че ли

        тя въздуха пречисти от зараза,

        и както Актеон^[1], съзрял Диана,

        в елен се аз превърнах и до днеска

        от своите желания съм гонен,

        тъй както той — от кучетата свои!

 

        Най-сетне! И какво ти каза тя?

 

ВАЛЕНТИН

        Простете, но графинята изобщо

        не ме прие, мой княже, и изпрати

        прислужницата да ми съобщи,

        че небосводът щял да я съгледа

        в откритото лице едва когато

        преминело под него седмо лято,

        защото дотогаз под черно було

        тя щяла да се крие и да ръси

        с горчиви сълзи стаите в дома си

        веднъж на ден, редовно; всичко туй,

        за да опази по-задълго свежа

        скръбта си по покойния си брат.

 

КНЯЗЪТ

        О, щом е с тъй чувствително сърце,

        че сестрин дълг изплаща толкоз дълго,

        кой знае как дълбоко ще обича,

        стрелата златна на Амур^[2], когато

        изтреби в нея всички други чувства

        и върху трите трона на духа й —

        сърце, чер дроб и мозък^[3] — възцари се

        единствен властник, за да я въздигне

        до истинско човешко съвършенство!

        Но да отидем, Турио, в гората —

        най-сладък е любовният ни блян

        сред цветен дъх, под навес от бръшлян!

 

ВТОРА СЦЕНА

 

ВИОЛА

        Приятели, коя е таз страна?

 

КАПИТАНЪТ

        Илирия^[4], госпожице.

 

ВИОЛА

                                Ах, боже!

        Защо ми е Илирия, когато

        в Елизия^[5] е скъпият ми брат!

 

        Или случайно може да е жив?

        Как мислите? Кажете ми, моряци!

 

КАПИТАНЪТ

        На случай се дължи, че вий сте жива!

 

ВИОЛА

        О, бедният ми брат! Но може би

        подобен случай е спасил и него?

 

КАПИТАНЪТ

        Възможно е, мадам. За да ви дам

        надежда, ще ви кажа, че видях го,

        когато корабът ни се разпука

        и вий, и тези неколцина тука

        се хванахте за лодката ни, как

        той — тласнат от надвисналата гибел —

        съобразително със хватка бърза

        завърза се за плаващ къс от мачта

        и както Арион^[6] върху делфина

        по бурните талази се понесе,

        додето го загубих.

 

ВИОЛА

                                Ето злато

        за златните ти думи! Моят случай

        ми дава вяра, че и той спасен е,

        а твойта реч я доукрепва в мене.

        Илирия. Познаваш ли тоз край?

 

КАПИТАНЪТ

        И още как, госпожице! Роден съм

        и раснал в таз страна на час оттука.

 

ВИОЛА

        А кой я управлява?

 

КАПИТАНЪТ

                        Славен княз

        по титла и по кръв.

 

ВИОЛА

                        А как се казва?

 

КАПИТАНЪТ

        Орсино.

 

ВИОЛА

        Княз Орсино? От баща си

        съм чувала туй име. Той тогава

        не беше женен.

 

КАПИТАНЪТ

                        И сега не е.

        Или е женен може би отскоро,

        защото преди месец аз напуснах

        страната, а мълвеше се тогава

        (вий знаете как дребният народ

        одумва големците си), че князът

        бил влюбен във красивата и умна

        Оливия.

 

ВИОЛА

                Коя е тя?

 

КАПИТАНЪТ

                                Девойка

        със рядък нрав и дъщеря на граф.

        Преди дванайсет месеца бащата

        издъхна, завещавайки на брат й

        да я закриля; но и братът също

        умря наскоро и от скръб по него

        девойката, тъй казваха, била

        решила да страни за дълго време

        от хората.

 

ВИОЛА

                Да можех да й служа,

        далеч от хорските очи, додето

        съзрее сладък случай да разкрия

        коя съм всъщност!

 

КАПИТАНЪТ

                        Май ще бъде трудно

        графинята решително отблъсква

        когото и да е, дори и княза!

 

ВИОЛА

        Добри обноски имаш, капитане,

        и аз — макар да помня колко често

        природата във прелестна обвивка

        укрива гнилост — искам да повярвам,

        че на вида ти честен отговаря

        и честна мисъл. Моля те (и щедро

        ще ти платя, изпълниш ли молбата),

        не ме издавай и ми помогни

        да се преоблека по начин, който

        подхожда на кроежа ми. Аз мисля

        да искам служба в княжеския двор.

        Като евнух-певец^[7] ще ме представиш —

        аз знам да пея и добре умея

        със музика сърцата да отключвам

        в различни ключове; така че, вярвай,

        не ще отиде твоят труд напразно.

        За другото ще видим по-натам.

        Най-важното е ти да бъдеш ням!

 

КАПИТАНЪТ

        Евнух и ням? Ще бъде цял харем!…

        Добре! Бъдете сигурна съвсем:

        каквото зная, тука ще остане!

 

ВИОЛА

        Благодаря! Води ме, капитане!