Уилям Шекспир
Дванайсета нощ ^[0] (16)

ВТОРА СЦЕНА

 

МАРИЯ

        Сега сложи си това расо и тази брада! Нека те вземе за отец Топас. И бързо! Аз ще избягам за сър Тоби.

 

ШУТЪТ

        Добре, ще се скрия под тази одежда и ще се преструвам на свят човек. Де да бях първият преструвай в расо!… Не съм нито достатъчно едър за важен проповедник, нито достатъчно мършав за учен богослов, но нищо: да си просто порядъчен човек и добър стопанин не е по-малка чест, отколкото да си прославен пастир или голям книжовник. Ето и другите играчи излизат на арената.

 

СЪР ТОБИ

        Да ви благослови Бог, почтени отче!

 

ШУТЪТ (с преправен глас)

        Bonos dies^[47], сър Тоби! Защото както неукият отшелник от град Прага казва за краля Горбодук^[48] от едноименната пиеса: „Щом нещо е, значи е“; тъй и аз, грешният, щом съм почтен отец, то, значи съм почтен отец. Амин!

 

СЪР ТОБИ

        Поговорете с него, отче Топасе!

 

ШУТЪТ

        Хей! Кой е там? Мир вам в този затвор!

 

СЪР ТОБИ

        Добре се преструва, подлецът му с подлец!

 

МАЛВОЛИО (отвътре)

        Кой е? Кой говори?

 

ШУТЪТ

        Отец Топас, свещеникът, дошъл да навести Малволио, помрачения.

 

МАЛВОЛИО

        Почтени отче, свети отче, моля ви, идете при господарката ми!

 

ШУТЪТ

        Фу! Отходи, демоне похотливи! Не мъчи слабата му плът!… Не знаеш ли да говориш за друго освен за жени!

 

СЪР ТОБИ

        Браво, свети отче!

 

МАЛВОЛИО

        Отче Топасе, спрямо мене бе извършена най-жестока несправедливост! Не им вярвайте, че съм луд, отче Топасе! Те ме затвориха тук, в ужасен мрак!

 

ШУТЪТ

        Фу! Сатана лъжовен! И прилагам към теб това умерено прилагателно, защото съм тъй възпитан, че се държа учтиво и със самия дявол… Ти твърдиш какво, че наоколо ти е тъмно?

 

МАЛВОЛИО

        Като пъкъл, отче!

 

ШУТЪТ

        Как е възможно? Долните прозорци са светли като плочи за писане, а горните, които гледат към североюг, са прозрачни като абаносови талпи! И въпреки това ти се оплакваш, че не ти стигала светлината?

 

МАЛВОЛИО

        Но аз не съм луд, отче! Казвам ви: тук е ужасно тъмно!

 

ШУТЪТ

        Мамиш се, безумецо! Казвам ти, че тук няма друг мрак освен невежеството, сред което ти се луташ като племето египетско в мъглата^[49].

 

МАЛВОЛИО

        А аз казвам, че този дом е мрачен като невежеството, ако ще то да е мрачно като пъкъла! И казвам, че не е имало мъж, по-подло подигран от мене! Те ме направиха на шут, а аз съм толкоз луд, колкото сте вие! Проверете ме, отче, задайте ми въпроси!

 

ШУТЪТ

        Добре. Кажи ми какво е казал Питагор^[50] за дивите пернати?

 

МАЛВОЛИО

        Че душите на предните ни могат да се преселват в тях.

 

ШУТЪТ

        А ти на какво становище си по този въпрос?

 

МАЛВОЛИО

        Аз имам високо мнение за човешката душа и не мога да одобря такова твърдение.

 

ШУТЪТ

        Тогава остани си в мрак и заблуда! Ще те призная за здравомислещ само когато дотам се проникнеш от пернатото Питагорово учение за пернатите, че да се откажеш от лова на диви гъски поради страх, че можеш да улучиш баба си. Приятно прекарване!

 

МАЛВОЛИО

        Отче Топасе! Преподобни пасторе!

 

СЪР ТО БИ

        Безподобни майсторе!

 

ШУТЪТ (тихо)

        Ние сме такива: за всичко ни бива!

 

МАРИЯ

        Само че можеше да минеш и без преобличането. Все едно, не те вижда!

 

СЪР ТОБИ

        Сега му заговори с естествен глас и после ще ми разправиш какво ти е казал. Май е вече време да приключваме с шегата и да го пуснем без повече усложнения, защото връзките ми с племенницата са тъй обтегнати напоследък, че ме е страх да не се скъсат. Ще те чакам в стаята си.

 

ШУТЪТ (пее с естествен глас)

                „Що си днеска весел Робин…“

 

МАЛВОЛИО

        Шуте!

 

ШУТЪТ (пее)

                „…като паметник надгробен?…“

 

МАЛВОЛИО

        Ей, шуте!

 

ШУТЪТ (пее)

                „…С друг жена си днес видях…“

 

МАЛВОЛИО

        Шуте! Чувай!

 

ШУТЪТ (пее)

                „…а тя казва: — Аз не бях!…“

        Кой ме вика?

 

МАЛВОЛИО

        Добри ми смешнико, ако искаш да си спечелиш моята признателност, намери ми отнейде свещ, перо, мастило и хартия. Да не съм честен човек, ако не ти бъда благодарен цял живот!

 

ШУТЪТ

        О, господин Малволио!

 

МАЛВОЛИО

        Какво, любезни ми шуте?

 

ШУТЪТ

        О, господине, как стана, та загубихте петте си умствени способности^[51]?

 

МАЛВОЛИО

        Кой ги е загубил? Ти си луд! Вярвай ми, никой не е бил тъй безпричинно обвинен като мене! Мозъкът ми е не по-малко здрав от твоя!

 

ШУТЪТ

        Ето, виждате ли? Сам казвате, че съм луд, а после се хвалите, че мозъкът ви бил в ред като моя! Значи наистина сте умопомрачен.

 

МАЛВОЛИО

        Не, те ме хванаха, затвориха ме на тъмно, изпращат ми разни свещеници — и то какви? Невероятни магарета! Изобщо правят всичко, за да ме подлудят!

 

ШУТЪТ

        Внимавайте! Свещеникът е още тук!…

 

        Чедо мое Малволио, да укрепи небето разума ти! Спри това празно дърдорене и се постарай да заспиш!

 

МАЛВОЛИО

        Но, отче Топасе!…

 

ШУТЪТ (с гласа на свещеника)

        Не разговаряй с обладания, приятелю!

 

        Кой? Аз? За нищо на света, отче!

 

        Добре, и моли се за душата му, чедо мое!

 

        Ще се моля, отче, непременно!

 

МАЛВОЛИО

        Шуте, шуте! Ей, шуте!

 

ШУТЪТ

        Не, господин Малволио! Моля ви се, недейте! Току-що ми се скараха, задето съм разговарял с вас!

 

МАЛВОЛИО

        Добри ми шуте, намери ми само свещ и хартия! Казвам ти, аз съм толкова с ума си, колкото всеки друг в Илирия!

 

ШУТЪТ

        Де да беше така, господине!

 

МАЛВОЛИО

        Но, честно дума, така е! Моля те за капка мастило и лоена угарка. А след това ще отнесеш, нали, бележката до господарката ми? От това ще спечелиш повече, отколкото от всички писма, които си разнесъл досега.

 

ШУТЪТ

        Добре, ще ви помогна. Но кажете, наистина ли не сте луд или само се преструвате на здравомислещ?

 

МАЛВОЛИО

        Наистина не съм! Повярвай ми, като ти казвам!

 

ШУТЪТ

        Е как да ви повярвам, че не сте луд, като за да ви вярвам, трябва първо да бъда сигурен, че сте в ред. Все пак ще ви донеса свещ, хартия и мастило.

 

МАЛВОЛИО

        Пък аз ще ти платя богато! Само бързай!

 

ШУТЪТ (пее)

                „Летя, господине,

                миг няма да мине,

                и пак ще съм тука веднага!

                Щом пада парата,

                пред мен сатаната

                със нокти подрязани бяга!“^[52]