Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Twelfth Night, or What You Will, 1601 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 22гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998
Художник: Петър Добрев
ISBN 954-9559-36-Х
История
- —Добавяне
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
Улица пред дома на Оливия.
Влизат Себастиан и Шутът.
ШУТЪТ
Значи искате да ме убедите, че не сте този, за когото съм пратен?
СЕБАСТИАН
Върви! Върви, ти казвам! Ти си смахнат.
Измитай се!
ШУТЪТ
Добре изиграно. Съгласен: ние с вас не сме се и виждали, моята господарка ме е пратила да поканя друг, вие не сте господин Цезарио, този нос не е моят нос и всичко, което е тъй, е съвсем инак.
СЕБАСТИАН
Лей другаде безумството си, драги!
Не ме познаваш!
ШУТЪТ
„Лей другаде!“ Задигнал е този израз от някой големец и сега го прилага към един шут. Да лея безумството си! Уплашва ми се окото, като гледам колко изтънчен е станал напоследък този свят от простаци. Слушай какво: я си поразкопчай малко маниерността и ми кажи какво да направя с господарката си. Да излея ли пред нея, че ще дойдеш?
СЕБАСТИАН
Повтарям ти, глупако, остави ме!
Вземи и бягай, докато не съм
решил да ти платя със друго нещо!
ШУТЪТ
Честна дума, имаш щедра ръка! И това е добро. Тези умници, които дават пари на глупците, си натрупват добра слава… след четиринайсет години редовни вноски.
Влиза сър Андрю.
СЪР АНДРЮ
Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!
Удря плесница на Себастиан.
СЕБАСТИАН
А таз пък е за теб! И също таз!
Бие го и измъква шпагата си.
Тук всички са, изглежда, полудели!
Влизат сър Тоби и Фабиан.
СЪР ТОБИ
Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!
ШУТЪТ
Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.
Излиза.
СЪР ТОБИ
Хайде, хайде! Не мърдай!
СЪР АНДРЮ
Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!
СЕБАСТИАН
Махни си ръката!
СЪР ТОБИ
Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!
СЕБАСТИАН
Пусни ме и измъквай свойта шпага!
Аз ще ти дам един урок веднага!
СЪР ТОБИ
А, така ли? Тогава ще източа една-две унции[45] от нахалната ти кръв!
Измъква шпагата си.
Влиза Оливия.
ОЛИВИЯ
Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!
СЪРТОБИ
Мадам!
ОЛИВИЯ
Това е немислимо! Грубиян,
създаден да живее в дива пустош
и в пещери на варвари, които
приличие не знаят. Да се махаш!
Цезарио, недей да му се сърдиш!
Вървете, казах!
Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.
Моля ти се, мили,
не с гняв, а с разум погледни на туй
просташко посегателство над твойто
спокойствие. Да влезем у дома!
Ще ти разкажа всички лудории,
извършени от този стар обесник,
и сам ще се разсмееш. Да вървим!
Щом зърнах двете шпаги да блестят,
усетих си сърцето в твойта гръд!
СЕБАСТИАН
Какво туй значи? И дали съм буден?
Ако сънувам, този сън е чуден!
О, Лета[46], потопи ме във забрава,
та още дълго той да не престава!
ОЛИВИЯ
Тогаз ела!
СЕБАСТИАН
Докрай ръка в ръка!
ОЛИВИЯ
Щом ти го казваш, нека е така!
Излизат.