Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (8)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

РОЗАЛИНДА

        О, Зевсе, как духът ми уморен е!

 

ТОЧИЛКО

        Кой ти гледа духа — мен краката ми са капнали!

 

РОЗАЛИНДА

        И аз отдавна бих се разплакала по женски, посрамвайки мъжките си дрехи, но нали трябва да утешавам слабия пол! Плащът е длъжен да показва безстрашие пред фустата. Затова смелост, мила Алиена!

 

ЦЕЛИЯ

        Простете, че трябва да понасяте хленча ми, но не мога да вървя повече!

 

ТОЧИЛКО

        За мене лично все пак е по-лесно да понеса хленча ви, отколкото да понеса самата вас. Честен кръст, това би било един тежък кръст, който кръстът ми не би издържал!

 

РОЗАЛИНДА

        Ето ни най-сетне в Арденската гора!

 

ТОЧИЛКО

        И ето ме и мене в нея дваж по-глупав, отколкото си бях вкъщи! В двореца поне беше удобно. Но който скита, не пита.

 

РОЗАЛИНДА

        Да, точно тъй, Точилко! Гледай, идат

        младеж и старец. Нещо си говорят.

 

КОРИН

        Не я моли! Ще я отблъснеш, Силвий.

 

СИЛВИЙ

        Но ти не знаеш колко я обичам!

 

КОРИН

        Представям си — обичал съм и аз.

 

СИЛВИЙ

        Не, стар си ти, Корине, и едва ли

        си го представяш, въпреки че, вярвам,

        и ти на младост си поил със сълзи

        възглавницата нощем. Е, добре,

        ако си някога обичал, както

        сега обичам аз — макар че друг

        не може да обича като мене! —

        кажи ми: колко глупости си сторил

        по волята на своята любов?

 

КОРИН

        Тъй много, че дори не си ги спомням!

 

СИЛВИЙ

        Тогава истински не си обичал!

        Щом днес не помниш всяка лудория,

        в която любовта те е въвлякла,

        не си обичал, не!

        Щом на околните не си омръзвал

        със речи за любимата девойка,

        не си обичал, не!

        Щом от приятели не си побягвал

        внезапно, както аз сега направих,

        не си обичал, не!

        И аз напразно се съветвам с тебе!

        О, Фебе, Фебе, Фебе!

 

РОЗАЛИНДА

        Нещастнико, във твойта рана бърках,

        а своята самичка развредих!

 

ТОЧИЛКО

        И аз — своята. Спомням си, че веднъж, когато бях влюбен, си строших ножа о един камък, защото го бях заварил през нощта твърде близо до дома на моята Жана. Спомням си още как целувах бухалката й за пране и вимето на кравата, която милата й грапава ръчичка беше доила. А веднъж дори ухажвах вместо любимата си една грахова шушулка; помня как откъснах от нея две зърна и после й ги върнах, казвайки през сълзи: „Дръж, нека бъдат твои, дар от мен!“ Ах, ние, влюбчивите, правим невероятни лудости! Но природата не може без любов, а любовта си е луда по природа!

 

РОЗАЛИНДА

        Сам не забелязваш правотата на думите си!

 

ТОЧИЛКО

        Обикновено я забелязвам, но късно, когато вече съм се спънал в нея и съм си счупил свирките!

 

РОЗАЛИНДА

        Страстта на тоз овчар

        е сродна с моя жар!

 

ТОЧИЛКО

        И с моя, но не чак толкоз.

 

ЦЕЛИЯ

        Запитайте старика би ли искал

        да ни нахрани, ако му платим!

        До смърт съм изгладняла!

 

ТОЧИЛКО

                                Ей, глупако!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък! Той не ти е брат!

 

КОРИН

                                Кои сте вие?

 

ТОЧИЛКО

        От теб по-знатни.

 

КОРИН

                        Иначе тежко ви!

 

РОЗАЛИНДА

        Млък, казах, шуте! Добър вечер, старче!

 

КОРИН

        Сполай ви, господине!… И вам също!

 

РОЗАЛИНДА

        Овчарю стар, с учтивост или злато

        подкрепа ако можем да си купим

        в тоз пусти край, приют и хляб ни дай,

        защото таз девойка от умора

        ще падне вече!

 

КОРИН

                        Драги господине,

        повярвайте, че много я жалея

        и че желая — повече за нея,

        отколкото за себе си — да бъда

        във състояние да й помогна.

        Но аз на чужда стока съм овчар

        и друг я стриже. Моят господар

        е стиснат и не се старае много

        да си издейства прием на небето

        с гостоприемство земно. При това

        го няма тука. Целият имот

        — колиба, стадо, паша — се продава;

        а нашата храна не е за вас…

        Все пак елате! Ний сме люде прости,

        но нивга не отказваме на гости.

 

РОЗАЛИНДА

        А кой е купувачът?

 

КОРИН

                        Този момък,

        с когото ме видяхте да говоря.

        Но него му е другаде главата.

 

РОЗАЛИНДА

        Тогава, ако туй не е нередно,

        купи колиба, пасбище и стадо

        за наша сметка!

 

ЦЕЛИЯ

                        И от нас ще имаш

        надбавка към заплатата. Туй място

        допада ми. Аз бих живяла тук.

 

КОРИН

        Нередно няма. Всичко е за продан.

        Елате с мен и ако ви допаднат

        земята, добивът, животът тук,

        покупката за вас ще свърша лесно

        и вам ще служа предано и честно!