Уилям Шекспир
Както ви харесва ^[0] (22)

ТРЕТА СЦЕНА

 

ТОЧИЛКО

        Утре е нашият ден, Одри! Утре се женим!

 

ОДРИ

        Аз го желая от все сърце и мисля, че не е лошо желание, когато една жена желае да стане жена на мъж като всички жени. Я, двама пажове на княза!

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Добра среща, благородни господине!

 

ТОЧИЛКО

        Среща, каквато рядко се среща! Седнете, седнете и изпейте ни нещичко!

 

ВТОРИ ПАЖ

        На вашите услуги! Поседнете и вий между нас!

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Да почнем направо, без много кашляния, плювания и извинения, че гласът ни е паднал — неизбежен пролог на всяко лошо изпълнение!

 

ВТОРИ ПАЖ

        Да почнем! И дружно, на един глас, като двама цигани на една кранта!

                ПЕСЕН

 

                „Вървели момък и мома,

                хопа-хей,

                сами, далече от дома.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет

                        сред цвят и птичи полет

                        и мирис нов,

                        през май, през месец май,

                        през този месец най-

                        чудесен за любов!

                Вървели те и изведнъж,

                хопа-хей,

                се скрили сред вълни от ръж.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет… и т.н.

                И пели те под бистър свод,

                хопа-хей,

                че сякаш миг е тоз живот.

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет… и т.н.

                Човече, време не губи,

                хопа-хей,

                додето младост е, люби!

 

                Припев:

 

                        Напролет, напролет,

                        сред цвят и птичи полет“… и т.н.

ТОЧИЛКО

        Наистина, млади господа, текстът не беше от най-смислените, но затова пък мелодията я изпяхте съвсем невярно.

 

ПЪРВИ ПАЖ

        Защо, господине — ние внимавахме в такта и спазвахме времето!

 

ТОЧИЛКО

        Спазвахте го, ама не можахте да го опазите. Защото, да слуша човек песен като вашата, е загубено време. Но да ви дава Господ глас!… Хайде, Одри!