Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- As You like It, 1600 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998
Художник: Петър Добрев
ISBN 954-9559-36-Х
История
- —Добавяне
ПЕТА СЦЕНА
В друга част на гората.
Влизат Силвий и Фебе.
СИЛВИЙ
Поне не ме презирай, сладка Фебе!
Отблъсквай обичта ми, щом го искаш,
но не тъй ядно, Фебе! И палачът,
в чиято гръд сърцето е втвърдено
от страшния му занаят, и той
поисква от осъдения прошка,
преди да вдигне брадвата; нима
ти по-жестока си от този, който
си вади хляба от кръвта на други?
Влизат Розалинда, Целия и — зад тях — Корин.
ФЕБЕ
Палач за теб не искам аз да бъда.
Отбягвам те, за да не те ранявам.
В очите ми убийство се таило
по твойте думи. Много, много мило
и справедливо! Да твърдиш, че тези
най-нежни органи на сетивата,
затварящи пред всякоя прашинка
вратите си плашливи, са злодеи,
убийци, главорези! Е, добре —
сега на теб гневът им ще се спре
и ако могат, нека те убият!
Е, хайде! Престори се, че припадаш!
Но ти не мърдаш! Как не те е срам!
От днес нататък да не съм те чула
да лъжеш, че убивала съм с поглед!
Но може би ранен си? Имаш белег?
Нали кървим, щом боднем се с карфица
или порежем се с тръстиков лист —
защо от тези погледи, с които
обстрелвам те, не виждам драскотина?
Не, явно е, очите нямат сила
да нараняват!
СИЛВИЙ
Скъпа моя Фебе,
ако със тебе някога се случи
— и може би туй „някога“ е близо —
да те омае нечий сладък образ,
тогава ще узнаеш ти самичка
какви незрими рани ни нанасят
любовните стрели!
ФЕБЕ
Но дотогава
не ми досаждай! Ако туй се сбъдне,
ще имаш право да ми се надсмиваш.
Бъди без жал към мене, както аз
без жал към теб ще бъда дотогаз!
РОЗАЛИНДА (излиза напред)
А бихте ли ми казали защо?
Коя сте вий и от какво тесто,
та чувам аз езика ви, наместо
тук мъки да лекува, да ликува,
че ги е причинил? Или понеже
самата не блестите с красота
— а тя във вас наистина е толкоз,
че и със свещ не можеш я намери! —
затуй ли, казвам, нужно е към него
да бъдете безжалостна и горда?
Какво ме гледате? Не е ли тъй?
Природата такива като вас
калъпи ги със хиляди. Я виж я!
Опитва се да оплете и мен!
Не, драга, откажете се! С такива
коси катранени, мастилни вежди,
очи от въглен[34], тебеширни бузи
не ще успеете да ме плените!
И ти, овчарю луд, защо я гониш
като мъглив южняк със рев и сълзи?
Ти като мъж си сто пъти по-хубав,
отколкото е тя като жена!
Зарад глупаци като теб светът
е пълен със дечица уродливи!
Наместо огледалото й ти
разглезил си я — в теб се тя оглежда
по-хубава, отколкото е всъщност!…
Но чуйте истината, мила моя:
коленичете и благодарете
на небесата, че такъв младеж
ви е обикнал! Дайте си ухото
приятелски да ви пошепна нещо:
продавайте, дорде е още време!
Мен слушайте, не всеки ще ви вземе!
Не стига че сте грозна като врачка,
ами отгоре и подигравачка!…
Овчарю, хайде, взимай я и беж!
ФЕБЕ
Ругайте ме цял век, о, мил младеж —
аз предпочитам вашите угрози
пред скучното умилкване на този!
РОЗАЛИНДА (към Фебе)
Той е влюбен във вашата грозота.
Към Силвий.
А тя е на път да се влюби в моята грубост. Щом е тъй, когато тя почне да ти се мръщи, аз ще я насоля с обиди… Защо ме гледате тъй?
ФЕБЕ
Не знам, но вярвайте, не ви се сърдя!
РОЗАЛИНДА
А, само не се влюбвайте във мен!
Лъжлив съм аз като пиянска клетва.
Пък и не ми харесвате. Във случай
че искате да знаете, живея
хей там, в оназ маслинова горичка.
Сестрице, хайде с мен! А ти, овчарко,
бъди по-скромна и добра с тогова —
на този свят, повярвай, втори няма
с така дълбока зрителна измама!
Но да вървим към стадото!
Излиза, следвана от Целия и Корин.
ФЕБЕ
Овчарю мъртъв, чак сега открих
как верен бил безсмъртният ти стих:
„Кога е имало любов гореща,
която да не е от първа среща?“[35]
СИЛВИЙ
О, сладка Фебе!…
ФЕБЕ
А?… Да… Казвай, Силвий!
СИЛВИЙ
Смили се, Фебе!
ФЕБЕ
Тъжно ми е, Силвий,
че толкова жестоко се измъчваш.
СИЛВИЙ
О, щом ти носи мъка мойта мъка,
любов ти дай ми и от двете мъки
ще изцериш и себе си, и мен!
ФЕБЕ
Приятелска любов не ти ли стига?
СИЛВИЙ
Не, искам те!
ФЕБЕ
Е, туй е вече алчност!
Послушай, Силвий, мразех те доскоро,
а и сега, помни, не те обичам;
но сладко ти говориш за любов
и аз търпя присъствието твое,
което досега ми бе досадно;
ала не чакай ти награда друга
освен това, че може би услуга
ще ти поискам някога.
СИЛВИЙ
О, Фебе,
тъй чиста е и свята любовта ми
и тъй лишен съм аз от милостта ти,
че ще приема за обилна жътва
да сбирам баберките подир оня,
комуто гроздовете ще се паднат.
Тук-там откъсвай някоя усмивка
и аз от тях ще преживея някак!
ФЕБЕ
Познаваш ли младежа, със когото
говорих преди малко?
СИЛВИЙ
Не добре,
но срещал съм го. Пасбището тука
той купил е от стария стопанин.
ФЕБЕ
Недей мисли, че щом те питам, значи
съм влюбена във него! Той е само
един нахалник млад. Макар и с доста
красив език. Но кой ти слуша думи!
При все че са приятни те, когато
приятен ти е, който ги говори.
Красив е. Но и други знам такива.
И горд. Но тази гордост му отива.
Ще стане мъж от него. Най-доброто
във него е лицето му: каквото
да изречеше злият му език,
заглаждаше го погледът му в миг.
Не е висок. Но млад е — ще расте.
В краката май… Не, стройни бяха те!
А устните му бяха тъй червени,
по-тъмни малко нещо от страните,
с таз лека разлика, която има
между карминената наша роза
и пурпурната роза от Дамаск!
Повярвай, Силвий, някои жени,
видели го отблизо като мен,
веднага биха пламнали по него;
а той на мене ми е безразличен,
тъй просто, ни омразен, ни обичен,
макар че имам повече причини
за първото. Защото ме обиди!
Била съм чернокоса, черноока!
Какво му дава право да ме хока!
А аз, глупачка, му мълчах! Но нищо!
Не ще оставя да му се размине!
Ще дойде ден, ще си говорим пак!
Кога обаче? Аз ще му напиша
едно презрително писмо, а ти
ще му го отнесеш, нали, мой Силвий?
СИЛВИЙ
Да, моя Фебе!
ФЕБЕ
Ще го драсна в миг!
Ще бъде остро, в два-три реда къси —
аз имам го написано в ума си…
и във сърцето… Тръгвай с мене, Силвий!
Излизат.