Уилям Шекспир
Много шум за нищо ^[0] (8)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ХЕРО

        Изтичай бързо вкъщи, Маргарита!

        Ще видиш братовчедка ми в салона

        да разговаря с Клавдио и принца.

        Кажи й на ушенцето, че ние

        със Урсула разхождаме се в парка

        и ти си уж подслушала как двете

        говорили сме нещо все за нея.

        Съвет й дай в беседката да влезе,

        но скришом, дето орловите нокти,

        разрасли се от слънцето, възпират

        светлика му, от който сила черпят,

        тъй както обласканите велможи

        надигат гордостта си срещу краля;

        там в мрака да се сгуши, за да чуе

        какво ще разговаряме. Стори го

        и остави ни с Урсула сами!

 

МАРГАРИТА

        Ще я накарам да доприпка бързо,

        бъдете сигурна!

 

ХЕРО

                        А с тебе, Урси,

        щом тя пристигне, тук напред-назад

        ще се разхождаме и ще говорим

        на тема „Бенедикт“. Пред мене ти

        ще го възнасяш чак до небесата;

        а аз на тебе ще разказвам с болка

        как чезне той от страст по Беатриче.

        От думи като тези са излети

        най-тънките стрели на Купидона,

        които поразяват безотказно

        човека през ушите…

 

                                Чакай, ей я,

        като калугеричка до земята

        прехвръква, любопитна да ни чуе!

 

УРСУЛА

        При въдичарството е най-приятно,

        когато виждаш рибката да срязва

        със златни перки сребърната струя,

        за да налапа лакомо стръвта.

        Сега надникна. Вече е в шубрака.

        Да почнем. И не бойте се за мене:

        запомних свойта роля в диалога.

 

ХЕРО

        Тогаз да идем по-натам, така че

        ухото й по-сигурно да клъвне

        примамката, която ще му хвърлим…

 

        Да, Урсула, но тя е тъй надменна!

        Духът й е и горд, и саможив

        като на скален ястреб!

 

УРСУЛА

                                Но дали

        е сигурно, че Бенедикт я люби?

 

ХЕРО

        Тъй казват годеникът ми и принцът.

 

УРСУЛА

        А казаха ли ви да съобщите

        на Беатриче за това, мадам?

 

ХЕРО

        О, да, но аз ги убедих, че трябва,

        ако обичат своя Бенедикт,

        да му помогнат да се овладее,

        така че братовчедка ми по нищо

        да не отгатне неговото чувство.

 

УРСУЛА

        Защо? Нима тоз млад и хубав мъж

        не заслужава рядката наслада,

        която бракът с нея би му дал?

 

ХЕРО

        О, боже! Той достоен е за всичко,

        с което би могла една жена

        да одари мъжа си! Но за жалост

        природата за пръв път е създала

        сърце като това на Беатриче:

        надменност и презрение искрят

        в очите й, към всичко насмешливи;

        умът й сам цени се тъй високо,

        че вижда му се нисък всеки друг.

        Не, тя не е способна да обича

        и чувствата изобщо не познава.

        Къде ще може в други да се влюби

        такава самовлюбена!

 

УРСУЛА

                                Уви,

        така е, и добре е да не знае

        за чувството на Бенедикт, защото

        тя би му се надсмяла.

 

ХЕРО

                                Сто на сто!

        Не помня да е срещнала младеж —

        бил той най-умен, хубав, благороден

        и образа му тя да не представи

        изопачено: ако той е светъл,

        ще каже: „Бих го взела за сестрица“;

        ако е мургав, значи: „Господ-бог,

        рисувайки, е капнал със мастило“;

        висок ако се случи, той ще бъде

        сравнен веднага с „копие, но тъпо“,

        или обратно, с „грозно медальонче“,

        ако е нисък. И така със всеки:

        разговорлив е? — прякорът го чака:

        „Неспирно скърцащ ветропоказател“;

        но той мълчи? — Тогава пък ще бъде

        „Невероятно неподвижен дънер.“

        Такава си е. Всякого очерня

        и никога на качеството няма

        заслужения данък да плати!

 

УРСУЛА

        Не е похвална тази придирчивост.

 

ХЕРО

        Разбира се. И също непохвален

        е нейният характер вироглав.

        Но как да й го кажеш? Ако дръзна

        да я упрекна, тя със подигравки

        ще ме засипе, задуши, удави,

        от кожата извади, тласне в гроба!

        Не, по-добре ще бъде Бенедикт

        като затрупан огън да изтлее,

        наместо да изсъхне от насмешки

        като нещастник, умъртвен чрез гъдел.

 

УРСУЛА

        И все таки, кажете й за него

        и чуйте я какво ще отговори!

 

ХЕРО

        Не, не, ще посъветвам Бенедикт

        да се пребори с лумналата страст

        и тъй като ще бъде за добро,

        пред него леко ще я поочерня:

        две малки клюки може би ще могат

        да умъртвят една голяма обич!

 

УРСУЛА

        О, не! Недейте върши таз неправда

        над братовчедка си! Едва ли тя,

        прочута със находчивост и разум,

        ще бъде тъй безумна да отхвърли

        една възможност като Бенедикт!

 

ХЕРО

        Да, той е първи рицар във страната,

        като изключим Клавдио.

 

УРСУЛА

                                Мадам,

        недейте ми се сърди, ако кажа,

        че кавалерът Бенедикт за мене

        по хубост, разум, смелост и обноски

        си няма равен в цялата страна.

 

ХЕРО

        Да, той се радва на чудесно име.

 

УРСУЛА

        Да, „радва се“, но тъжен е все пак…

        А вий кога ще бъдете съпруга?

 

ХЕРО

        От утре всеки ден натам. Да влезем.

        Ще ти покажа новите си рокли.

        Бих искала да ми дадеш съвет

        с коя да ида утре пред олтара.

 

УРСУЛА (тихо)

        Захапа, уверявам ви, захапа!

 

ХЕРО (тихо)

        Амур умее примки да залага,

        щом някой от стрелите му избяга.

 

БЕАТРИЧЕ (излиза напред)

        Ушите ми пламтят! О, тежък миг!

        Нима съм аз наистина такава?

        Моминска гордост и хаплив език,

        отказвам се от лошата ви слава!

        А ти ела, о, Бенедикте мой!

        Не съм аз вече присмехулка дръзка.

        Сърцето ми очаква в тих покой

        със твоето да влезе в свята връзка.

        Че си достоен, всеки ми твърди,

        а знам го и самичка от преди!