До един! А мястото е тъкмо за нашата репентиция. Тази полянка ще ни бъде вместо сцена, този глог ще ни е за гардероб. И ние ще представляваме точно както после пред княза.

КРОСНОТО

Слушай, Клине!

КЛИНА

Слушам, Кросно!

КРОСНОТО

Има в тази комедия за Пирам и Тизба едни такива неща, дето няма да се харесат. Преди всичко Пирам се наръгва с меч. Това дамите не могат го изтрая. Прав ли съм?

НОСЛЬО

Прав си, дявол да те вземе! Много ще ги тиранизира!

КОМАРА

Като си помисля, май ще трябва да махнем самонаръгването!

КРОСНОТО

Никакво махане! Знам как ще оправим работата! Трябва само да се напише един пролог и в него да се казва, че мечовете ни не са опасни и че Пирам умира на ужким. И за да повярват съвсем, да им се каже, че аз, Пирам, не съм Пирам, а Ник Кросното, тъкача. Това ще ги успокои абсолютно!

КЛИНА

Ясно, ще поръчаме такъв пролог. Ще бъде в стихове от по осем и по шест срички.

КРОСНОТО

Нека са си от по осем и осем. За две срички не сме!

НОСЛЬО

Ами лъвът? Ако се стреснат дамите от него?

КОМАРА

Ей, вярно! Мене ме е страх, пък не знам те!

КРОСНОТО

Слушайте, майстори! Това трябва внимателно да се обмисли. Да вкараме един лъв между дамите, това е ужасно страхотно нещо, защото няма на света по-ужасно страхотилище от лъв, и то жив! Това трябва да се има на пред вид.

НОСЛЬО

Тогава още един Пролог^[28] да ги апострофира, че лъвът не е лъв.

КРОСНОТО

Не, по-добре лъвът сам да им съобщи името си. Да си извади малко лицето изпод гривата и да им каже така например: „Госпожи…“ или „Прекрасни госпожи, моля ви…“, или „…бих желал да ви…“, или „…разрешете ми да ви помоля да не се стряскате и да не треперите. Отговарям за живота ви със своя собствен. Аз не съм същински лъв — честна дума ви казвам! Ако съм лъв, човек да не съм — но аз съм човек като всички, само дето съм скрит.“ Така да им каже или нещо друго, но да се получи същият дефект. А най-добре ще е направо да им се изкаже, какво че той е Талашко, дето им рендосва масите.

КЛИНА

Решено, така ще направим. Но има още две затруднения. Първото е как да направим луната да свети вътре, дето ще представляваме. Защото Пирам и Тизба — това го пише — се срещат на лунна светлина.

НОСЛЬО

А каква ще е луната вечерта на представлението?

КРОСНОТО

Календар! Дайте календар! Я вижте в алманаха! Как е луната? Ще има ли луна?

КЛИНА

Ще има!

КРОСНОТО

Тогава е лесно. Ще отворим един от капаците на прозореца и ще имаме чудесна луна вътре.

КЛИНА

А може и някой да излезе на сцената с наръч тръни и фенер^[29] и да осветли зрителите, че представлява лунно осветление. Но има и още едно препинание — не можем без стена. В пиесата се разправя, че Пирам и Тизба са си говорили през една зирка на стената.

НОСЛЬО

Ами да, как се вкарва стена в стая! Какво ще кажеш ти, Кросно?

КРОСНОТО

Много просто! Един от нас ще представлява стена. Ще го намажем с глина или ще го варосаме, за да е ефикасно, че е стена. И ще си разпери пръстите ей така, че Пирам и Тизба да си шепнат през зирката.

КЛИНА

Щом може така, всичко е наред. Хайде тогава, синове майчини, на работа! Вие сядайте и си повтаряйте ролите! Пираме, ти почваш. Като си изприказваш думите, ще влезеш в шубрака. Всеки да почва, щом чуе края на другия!

Влиза — зад тях — Пък.

ПЪК

Какви са тез кълчищни самоуци,

които вдигат смешната си врява

край ложето на мойта господарка?

Какво? Пиеса? Може да погледам,

а може даже да се включа в нея!

КЛИНА

Пираме, имаш думата! Да се готви Тизба!

КРОСНОТО

„О, моя Тизба, цвете арогантно,

аз любя те…“

КЛИНА

„Ароматно, ароматно!“

КРОСНОТО

„…цвете ароматно,

аз любя те в захлас и във екстаз!

Но чувам глас. Стой тук! След миг обратно

аз тук отново пак ще съм тоз час!“

Излиза.

ПЪК

Такъв Пирам за пръв път чувам аз!

Излиза.

ПИСКУНА

Да почвам ли?

КЛИНА

А какво чакаш? Разбери, той е видял навън някакъв шум и отива да чуе кой е. След малко пак ще се върне.

ПИСКУНА

„Пираме мой, не виждам те, уви!

По пурпур между лилиите пръв!

О, верни мой! Изящен, волеви,

прекрасен като кон от чиста кръв,

да, зная де е Ниновия дроб^[30] —

при него ще те чакам…“

КЛИНА

Не „дроб“, а „гроб“, човече божи! И после, ти искаш да си издрънкаш всички реплики наведнъж. Това за гроба е чак след думите на Пирам.

Вика.

А ти, Пираме, като каже Пискуна „от чиста кръв“, трябва да го засечеш веднага!

ПИСКУНА

Аха!

„О, верни мой! Изящен, волеви,

прекрасен като кон от чиста кръв!“

Влиза отново Пък, следван от Кросното с магарешка глава.

КРОСНОТО

„О, бих бил твой, ако бил бих такъв!“

КЛИНА

Леле! Магия! Нечиста сила! Молете се, майстори! Помощ!

Клина, Талашко, Пискуна, Носльо и Комара излизат.

ПЪК

Из трънища, шумаци и шубраци,

през пънища, гъстаци, храсталаци,

сега се повъртете в моя кръг,

додето разберете кой е Пък!

Оттук ще лавна и ще грухна там,

оттам ще цвилна, тук ще бухна плам —

коне, огньове, кучета, свини

ще пъкат с Пък от хиляди страни!

Излиза.

КРОСНОТО

Защо избягаха от мен? Аха, знам ги аз — наговорили са се да ме уплашат.

Влиза отново Носльо.

НОСЛЬО

Какво ти е станало, Кросно? Какво виждам на раменете ти?

КРОСНОТО

Магарешката си глава, това виждаш!

Носльо излиза.

Влиза отново Клина.

КЛИНА

Кросно, да те пази бог! Някой те е метаформозирал!

Излиза.

КРОСНОТО

Не могат ме излъга! Искат да ме изплашат, само че магаретата вече измряха. Няма да мръдна оттук, каквото и да правят! Ще се разхождам само, ето така, и ще си пея, та да разберат, че хич даже не ме е страх!

Пее.

„Добро утро, черен кос,

черен кос, оранжев нос!

Пей за нас, бъди ни гост

със приятеля си дрозд!“

ТИТАНИЯ (събужда се)

Чий глас от свръхнебесно потекло

събужда ме от цветното легло?

КРОСНОТО (пее)

„Щиглецо, от своя лес

влез във нашия кафез!

Кукувичке, още днес

пъстро яйчице ни снес!“

Само че да не ми е изпила ума, та да я пусна! Един мъжки кукувиц веднъж се опита да снесе в моето гнездо, но аз…

ТИТАНИЯ

Пей още, о, създание чаровно!

Гласът ти мелодичен ме омайва

подобно хармоничния ти образ.

А двете, във единство рядко слети,

ме карат да призная още тук,

че любя само теб и никой друг!

КРОСНОТО

Мила госпожо, това, дето го говорите, не е твърде разумно. Вярно е, че разумът и любовта по наши дни са често скарани, и жалко, че не се намират добри съседи да ги помиряват. И все пак вашата любов няма основателни причини, доколкото ми се чини… Добре се получи, а!

ТИТАНИЯ

О, колкото омаен си на вид,

дваж мъдър си и трижди духовит!

КРОСНОТО

И това не е чак толкоз вярно, но ако можех да измъдря един начин, за да духна от този пущинак, нямаше да е зле!

ТИТАНИЯ

Напразни мъки! Вън от таз гора,

любими, ти не можеш се добра,

защото да те имам аз копнея,

а аз не съм обикновена фея,

а господарка на страна, която

е вредом в цвят и всякога във лято.

Недей тъгува! Ако дойдеш с мен,

от елфи ти ще бъдеш ограден,

те перли ще ти дирят във морето

и песни ще ти свирят те, додето

не те приспят под сенчести листа;

а аз ще ти издухам тежестта,

така че да се носиш, дето щеш,

на сънищата с лекия летеж!

Да се явят веднага тука: Грахчо,

Прашинко, Паяжинко и Синапчо —

най-дребничките между всички други!

Влизат Грахчо, Прашинко, Паяжинко и Синапчо.

ГРАХЧО

Тук!

ПРАШИНКО

Тук!

ПАЯЖИНКО

Тук!

СИНАПЧО

Тук!

ВСИЧКИ

На вашите услуги!

ТИТАНИЯ

С любимия ми дръжте се учтиво,

подскачайте по пътя му игриво,

черпете го със праскови, смокини,

червено грозде и къпини сини,

и вижте от меда да облекчите

издутите торбички на пчелите

и ако някоя току-така

не си го дава, тлъстите крачка

й откъснете и ги запалете

със светещия червей, който лете

пълзи по листите; и нека с тез

безбройни факли тъмният ни лес

да светне в миг, красавецът ми щом

запъти се към горския си дом,

за да заспи, докато с ветрила

от пъстри пеперудени крила

отвявате вий лунните лъчи

от едрите му сънени очи!

Приветствувайте смъртния подред!

ГРАХЧО

Привет!

ПРАШИНКО

Привет!

ПАЯЖИНКО

Привет!

СИНАПЧО

Привет!

ВСИЧКИ

Привет!

КРОСНОТО

Съкровено съм ви признателен! Мога ли да узная как се назовава ваша милост?

ПАЯЖИНКО

Паяжинко.

КРОСНОТО

Много ще съм радостен да се запозная по-отблизо с вас. Ако си порежа пръста, ще побягна непременно до услугите ти. А вашето име, любезни господине?

ГРАХЧО

Грахчо.

КРОСНОТО

О, в такъв случай, моля ви да поздравите, с извинение, вашата майка, стринка Шушулка, и вашия баща, майстор Мустачко. Ще бъдем приятели с вас, надявам се. А как те казват тебе, драги господине?

СИНАПЧО

Синапчо.

КРОСНОТО

Че тъй кажете, бе, господин Синапчо! Аз добре познавам вашето дълготърпение. Страшният великан Бифтек, както си пада по горчицата, е погълнал досега сума ти членове на вашето семейство. Честна дума, неведнъж съм се просълзявал заради роднините ви. Пък и сега… Бих искал да се сближа с вас, господин Син… апчху!

ТИТАНИЯ

Към моята беседка го водете!

Луната рони сълзи във нощта.

А щом тя плаче, плаче всяко цвете

по нечия отнета чистота.

Вървете със завързани уста!

Излизат.

Бележки

[28] „…Пролог…“ — така се наричал по Шекспирово време и актьорът, който е произнасял пролога на пиесите. ↑

[29] „…с наръч тръни и фенер…“ — средновековното поверие виждало в лунните петна очертанията на човек — грешник, наказан да живее на месечината; той носел фенер и наръч тръни. ↑

[30] «…Ниновия дроб…» — става дума за гроба на Ник, легендарния асирийски цар, който дал името си на древния град Ниневия. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Уилям Шекспир Сън в лятна нощ [0] (6)

Метаданни

Данни

Събрани съчинения — Том 1

Информация

История

Сваляне / Връзки

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Уилям Шекспир
Сън в лятна нощ ^[0] (6)