Уилям Шекспир
Напразни усилия на любовта ^[0] (8)

ТРЕТА СЦЕНА

 

БИРОН

        Кралят преследва елена. А пък аз преследвам себе си. Той залага примки за дивеч. А пък аз съм се впримчил сам и не мога да се измъкна. Няма що: „Седни до мен, о, скръб!“ — както бил казал лудият; и както и аз казвам, защото от мен по-луд няма. Ей, добре го измислих! Бога ми, любовта е безумна като Аякса — и тя като него избива овце^[24], защото по-голяма овца от мен къде! Ей, и това се получи добре! Не, не ща да бъда влюбен! Да ме обесят, ако се влюбя! Да, но онова нейно сияйно око! Кълна се в слънцето, не бих я обичал, ако не беше то!… По-точно, ако не бяха двете! Само лъжа себе си! Затънал съм в лъжи до шия! Дявол взел го, влюбен съм и тази любов ме научи на стихотворство и меланхолия! И ето образец от едното и другото. Впрочем до нея е стигнал вече един от моите сонети. Написа го луд, занесе го шут, получи го дама. Милата тя и милите двама! Ей богу, не бих дал пет пари за нищо, ако можеха да хлътнат и другите! Ха, ето един пристига, и то с ръкопис! Господи, дано е почнал да въздиша и той!

 

КРАЛЯТ

        Ах, горко ми!

 

БИРОН

        Честен кръст, прострелян е! Продължавай, сладки Купидоне! Улучил си го точно вляво, между петото и шестото ребро. Сега ще узнаем някоя и друга тайна!

 

КРАЛЯТ (чете)

                „Денят не милва с топлинка такава

                нанизаните с капки дървеса,

                с каквато твоят поглед изсушава

                страните ми от нощната роса;

                луната не сияе тъй сребриста,

                когато в чиста глъб се отрази,

                ти както светиш в бистрите мъниста

                на мойте непресекващи сълзи;

                и всякоя сълзица е двуколка,

                в която ти минаваш с царствен смях.

                Да, вгледай се във тези капки болка

                и ще съзреш триумфа си във тях.

                Ала недей се влюбва в свойта слава,

                че знам: ще ме измъчваш ти тогава,

                за да се гледаш от зора до здрач

                във огледалото на моя плач!“

        Но как да й го пратя? Горска шума,

        предай й ти безумната ми дума!

        Я, кой пристига?

 

                        Гледай ти! Лонгвил!

 

БИРОН

        Луд номер две от същия кадрил!

 

ЛОНГВИЛ

        Клетвопрестъпник — аз? О, страшен срам!

 

БИРОН

        При туй си носи уликата сам!

 

КРАЛЯТ

        Дано и той гори в любовен жар!

 

БИРОН

        Пияният пей дава за другар!

 

ЛОНГВИЛ

        Аз пръв да стъпча строгия обет?

 

БИРОН

        Бъди спокоен — трети си поред!

        Триумвират сме ний, и то чудесен,

        и всеки триумвир виси обесен

        на тройното бесило, до което

        ни води простотата на сърцето.

 

ЛОНГВИЛ (чете)

                „О, прелестна вълшебнице Мария!…“

        Тоз стих не е добър. Ще го изтрия!

 

БИРОН

        Недей! Стихът е, и когато дращи,

        колан за Купидоновите гащи.

        Не го задрасквай!

 

ЛОНГВИЛ

                        Нека да остане!

 

                „О, дивен лик, риторико прекрасна,

                срещу която няма аргументи,

                към моя грях безгрешен ти ме тласна,

                сега бъди защитница за мен ти!

                Каквото и да ще светът да смята,

                клетвопрестъпник робът ти не стана,

                защото за жените от земята

                отнасяше се нашата забрана,

                а ти за мене си богиня, вяра,

                която претопява ме, могъща.

                Словата дъх са. А дъхът е пара,

                която сутрин слънцето поглъща.

                И кой не ще прекрачи свойта клетва,

                щом там зад нея раят му просветва?“

 

БИРОН

        Едно гъсоче жълто да се боготвори!

        Езичник той е станал и в ада ще гори!

        Какво страстта не прави с ума ни, боже мой!

 

ЛОНГВИЛ

        Но как да й го пратя?… Я! Някой иде! Стой!

 

БИРОН

        Охо! И тоз! Като деца на жмичка!

        Добре, да чуем тази трета птичка!

        Безумните им тайни, като бог,

        аз слушам от престола си висок.

        Сега Дюмен и той като довтаса,

        на шиша сме и четирте бекаса!

 

ДЮМЕН

        О, дивна Кет!

 

БИРОН

        О, див петел!

 

ДЮМЕН

        О, красота безплътна и небесна!

 

БИРОН

        О, според мен порядъчно телесна!

 

ДЮМЕН

        О, руси къдри, от янтар изляни!

 

БИРОН

        О, явно, срещат се янтарни врани!

 

ДЮМЕН

        О, стан на кедър!

 

БИРОН

                        Вярно, доста едър,

        но в рамената малко изкривен!

 

ДЮМЕН

        О, светъл тен като априлски ден!

 

БИРОН

        Когато е добре заоблачен!

 

ДЮМЕН

        Дано се сбъдне блянът ми!

 

ЛОНГВИЛ

                                И моя!

 

КРАЛЯТ

        И моя също!

 

БИРОН

                        Сякаш са във строя,

        та всеки казва своя блян подред.

        Да бъде тъй, но моят най-напред!

 

ДЮМЕН

        О, аз я бих забравил още днеска,

        но тя кипи в кръвта ми като треска!

 

БИРОН

        Тогава да ти резнем една вена

        и твойта Кет ще изтече в легена!

 

ДЮМЕН

        Да прочета все пак, какво съм писал!

 

БИРОН

        Каквото и да е, ще е без мисъл!

 

ДЮМЕН (чете)

                „В месец май — а то се знай,

                щом си влюбен, все е май —

                зърнах аз ветреца млад

                да целува розов цвят.

                Тъжно стана ми тогаз

                и така му казах аз:

                — Ах, блазе ти, ветре лек,

                че си лъх, а не човек!

                Млад и аз съм, но съм клет —

                строг монашески обет

                пречи ми като бодил

                цвят да си откъсна мил!

                Тъй му казах, но след туй

                на цветеца рекох: — Чуй,

                бог създал ме е с душа!

                Няма как! Ще съгреша!

                Твърде хубава си ти —

                Юпитер ще ми прости,

                че да беше те видял,

                сам Юнона би презрял

                и би станал смъртен той

                за единствен поглед твой!“

        Ще пратя туй и с него още нещо,

        да изясни как любя я горещо.

        Да можеха Бирон, Лонгвил и Кралят

        и те от този плам да се разпалят!

        Достатъчно е всички да сгрешим,

        и моят грях ще стане по-простим.

 

ЛОНГВИЛ (излиза напред)

        Дюмен, от мъка станал си свиреп,

        щом искаш, други да се мъчат с теб.

        Да бях на твое място заловен,

        бих бил и под косата си червен!

 

КРАЛЯТ (излиза напред)

        Тогава червенейте! Вий корите

        греха, във чийто пламък сам горите!

        Или сте вие към Мария лед

        и не във нейна чест е тоз сонет,

        и друг, не вий, кръстосваше ръце,

        да укроти бумтящото сърце?

        Аз двама ви следях зад този храст

        и руменях, когато свойта страст,

        свободно изявявахте пред мене:

        тоз господа зове, а оня стене;

        тоз рони сълзи, оня в стих говори:

        „Ах, златни къдри!“, „Ах, кристални взори!“

        Един заради рая клетва каля,

        семейството на Зевса друг разваля!

        Какво ще каже нашият Бирон,

        когато види устав и закон,

        погазени от същите, които

        ги бранеха уж толкоз упорито!

        Каква наслада за подигравана,

        как той ще тържествува, как ще скача,

        какви стрели отровни ще ви мята!

        Не бих му дал за нищо на земята

        в такъв позор и срам да ме натика!

 

БИРОН (слиза от дървото)

        Притворство, чакай! Слизам със камшика!

        Простете ми, владетелю мой драг,

        но слушах ви и не разбирам как

        упреквате тез хлътнали души,

        когато сам сте хлътнал до уши!

        Не, тез очи триумфи не оглеждат!

        Сълзи-двуколки те не произвеждат!

        Обети ваша чест не нарушава!

        Сонети ваша чест не съчинява!…

        Един на друг вий сочите си сламки,

        а аз у трима ви гредите знам ги!

        И на какви неща слушател бях:

        стенания, въздишки, ох и ах!

        Да гледаш как е влюбен твоят крал,

        това е все едно да си видял

        самия Соломон да тропа жига,

        да припка Нестор^[25] с дребни дечурлига,

        Тимон^[26] да се кикоти сред глупаци

        и Херкулес да шиба фърфалаци!

        Дюмен, боли ви нещо, но къде?

        Лонгвил, какво? Гръдта ли ви боде?

        Кралю, не щете ли един балсам?

        За трима ви отлично средство знам!

 

КРАЛЯТ

        Премного сте язвителен. Дотам

        за смях не сме!

 

БИРОН

                        Кой, вие? Не, аз сам

        изпаднах в положение пресмешно,

        задето ви повярвах, че е грешно

        човек обета си да наруши,

        и на мъже с несигурни души

        с такава сигурност се доверих!

        Кога Бирон е драскал нежен стих,

        търчал по фусти и блестял с костюми,

        въздишал и шептял възхвални думи

        за нечии коси, кръст, поглед, лик,

        стан, гръд, нозе…

 

КРАЛЯТ

                        Поспрете се за миг!

        Какво ви гони?

 

БИРОН

                        Вашата беда.

        На добър час, безволни господа!

 

ЖАКНЕТА

        Сполайте, ваша милост!

 

КРАЛЯТ

                                Какво ви носи, хора?

 

КРАТУН

        Измяна, ваша милост?

 

КРАЛЯТ

                                Измяна тука, в двора?

        Какво ще прави в него?

 

КРАТУН

                                Не прави, но нали…

 

КРАЛЯТ

        Какво тогаз разваля?

 

КРАТУН

                                Какво да развали?…

 

КРАЛЯТ

        Е, щом не прави нищо и нищо не разваля,

        вървете си със нея и не бавете краля!

 

ЖАКНЕТА

        Едно писмо ви носим. Измяната е в него.

        Отецът каза: нека и кралят прочете го!

 

КРАЛЯТ

        Бирон, четете, моля!… А ти, девойче младо, отде го взе?

 

ЖАКНЕТА

        От него!

 

КРАЛЯТ

                А ти?

 

КРАТУН

                        От дон Гърмадо!

 

КРАЛЯТ

        Е, хубаво. Да чуем!… Бирон, какво ви става?

 

БИРОН

        Не си губете време с безсмислица такава!

 

ЛОНГВИЛ

        Я дайте, дайте тука! Тоз изблик ме съмнява.

 

ДЮМЕН (събира късчетата)

        Бироновият почерк! И неговото име!

 

БИРОН

        Ах ти, дръвник нещастен! Ах, как опозори ме!…

        Виновен съм, виновен! Признавам и се кая!

 

КРАЛЯТ

        Защо?

 

БИРОН

                Защото в плен съм на същата омая,

        която вас увлече! И ето ме сред вас!

        Той, той и вие също, и редом с вас и аз

        сме шайка от най-низки джебчии в любовта

        и всеки е достоен за примка на врата!…

        Но по-добре ще бъде слушатели да няма…

 

ДЮМЕН

        И значи сме четирма?

 

БИРОН

                        В една и съща яма!…

        Но не пред тях!

 

КРАЛЯТ

        Вий, хайде! Недейте се потрива!

 

КРАТУН

        Джебчиите остават, а честните — не бива!

 

БИРОН

        О, влюбени, природата ни сбира —

        да се прегърнем със другарски жар!

        Тъй както приливът не се възпира,

        младежка кръв не слуша устав стар.

        Как можехме да спрем онази сила,

        която нас самите е родила!

 

КРАЛЯТ

        А, значи любовта не ви отмина

        и тез хартийки тук са неин знак?

 

БИРОН

        А кой, случайно зърнал Розалина,

        подобно на индийския дивак-

        слънцепоклонник, няма да се просне,

        от изгрева й розов заслепен,

        за да целуне стръкчетата росни,

        огрени от сияйния й ден?

        Кой без опасността да ослепее,

        ще впери поглед в нейното лице?…

 

КРАЛЯТ

        Та вий сте луд! Къде е тя — къде е

        любимата на моето сърце!

        В сравнение със свойта господарка,

        звезда е тя пред светлата луна!

 

БИРОН

        О, ако беше тя не толкоз ярка,

        денят ви би потънал в тъмнина,

        че както с най-доброто панаирът

        окото ни привлича и зове,

        така страните й девичи сбират

        цвета на всички нежни цветове!

        Да бях оратор!… Пфу, нищожни речи

        на продавач от шумния пазар!

        Най-пищната риторика пелтечи

        пред чудото на редкия й чар,

        а с дума недостатъчно голяма

        ний в недостатък хубостта виним

        и нека таз уста остане няма,

        щом няма речник за лика любим!

        О, този лик! Столетник да го зърне,

        от гръб ще хвърли в миг петдесетте,

        че хубостта умее да превърне

        и посоха във конче на дете!

        О, Розалина! Ангел несравняем!

        Светило във блестящ апотеоз!…

 

КРАЛЯТ

        Какво светило! Та нали я знаем,

        че има кожа като абат

 

БИРОН

        Да беше тъй прекрасен абаноса,

        жена от него би била мечта!

        Най-хубавата, щом е русокоса,

        не притежава капка красота!

        По дявола, далеч от мене всяка,

        неосветена с тъмен тен и взор!

 

КРАЛЯТ

        Софизми! Тъмното е герб на мрака,

        на пъкъла, на черния затвор!

 

БИРОН

        Затуй и дяволът лик светъл взима,

        когато ни заплита във лъжи!

        И в тъмен цвят е моята любима,

        защото за глупаците тъжи,

        които пред белилата лукави

        остават със отворени уста;

        но тя от мургавото ще направи

        върховен образец на хубостта

        и скоро всички светлокоси кукли,

        които днеска тъй цени светът,

        ще чернят бузи и ще вапцат букли,

        до нея само да се доближат!

 

ДЮМЕН

        За въглищаря дойде време значи!

 

ЛОНГВИЛ

        И всеки етиопец ще е бог!

 

КРАЛЯТ

        А ний ще станем коминочистачи!

 

ДЮМЕН

        И ще се казва: „Светло като в рог!“

 

БИРОН

        Белилките на дамите си вие

        пазете: не излизайте при дъжд!

 

КРАЛЯТ

        А вашата, дори и да се мие,

        цветът й пак ще си остане същ!

 

БИРОН

        О, аз отишъл бих за нея в ада!

 

КРАЛЯТ

        Уж беше ангел, а сега пък — „ад“!

 

ДЮМЕН

        Бе ангел, но от тъмничките пада!

 

ЛОНГВИЛ

        Почти като ботуша ми на цвят!

 

БИРОН

        Слепци! Бих искал, дето тя минава,

        да е застлано с вашите очи!

 

ДЮМЕН

        И току-виж, настилката тогава

        под фустата й нещо различи!

 

КРАЛЯТ

        Защо да спорим? Влюбихме се значи.

 

БИРОН

        Един клетвопрестъпнишки квартет!

 

КРАЛЯТ

        Тогава защитете ни така, че

        да се окажем с клетвата във ред!

 

ДЮМЕН

        Да, да, Бирон, изнамери ни нещо!

 

ЛОНГВИЛ

        Лукавия да надлукави то!

 

ДЮМЕН

        Със прецеденти, завъртени вещо

        по адвокатски…

 

БИРОН

                        Не един, а сто!

        Бойци на любовта, след мен напред!

        Спомнете си какъв обет сме дали:

        да постим, да се учим, да не любим.

        Какво предателство към младостта!

        Стомасите ни здрави са и постът

        заплашва ги с киселини и язви;

        а като учим денонощно — аз ви

        запитвам — всеки главната си книга

        нима не изоставя? Кой не знае,

        че скучното зубрачество втвърдява

        артериите гъвкави, тъй както

        чрезмерно уморителният път

        сковава мишците на пешеходеца?

        Бодейки си над книгите очите,

        отслабваме ний зрението свое,

        създадено за същата наука,

        която е на клетвата ни цел.

        Нима в оловна размисъл вий двама,

        а с тях и вие също, господарю,

        открили бихте стиховете жарки,

        които ви подсказаха очите

        на трите ви наставнички по страст?

        Ученията сухи се вкостяват

        във мозъка и с туй, което дават,

        не си изплащат вложения труд;

        едничка любовта, посята в нас

        от женските очи, не се натрупва

        като баласт във нашата глава,

        а плъпнала по всички сетива,

        светкавично им дава нова сила,

        неподозирана до този миг:

        на влюбения погледът от нея

        тъй остър става, че дори орелът

        пред него е нещастен късоглед;

        слухът на влюбения хваща звуци,

        недоловими за ухото плахо

        на шарещите в чужди дом крадци;

        усещат пръстите му всеки допир

        като рогца на охлюв; и небце

        той има с толкова изтънчен вкус,

        че Бакхус би могъл да му завиди!

        А ябълки от нови Хеспериди^[27]

        безстрашен като Херкулес, нима

        и той не дръзва нощем да краде?

        От Сфинкса^[28] любовта къде-къде

        по-умна е и по е сладкозвучна

        от лирата на Феб; а щом продума,

        то боговете гласове преплитат,

        за да приспят небето в сладък унес!

        И кой поет нахвърля първа рима,

        преди в мастилницата си да има

        разтворена любов? И как стихът му,

        пропит от нея, варварина смайва

        и у потисника посажда милост!

        От женските очи се уча аз,

        защото в тях е истинският пламък

        на Прометея! Целият ни свят

        така събран е в тези, пълни с тайни,

        библиотеки живи и омайни,

        че бе безумство да страним от тях

        и продължим ли, ставаме за смях!

        За страстните ни пориви към мъдрост,

        за мъдростта във порива ни страстен,

        зарад мъжете и зарад жените,

        създадени, откакто свят светува,

        едни от други и едни за други,

        предлагам клетвата да нарушим

        и верни на природата да бъдем,

        защото, щом обета удържим,

        душите си на гибел ще осъдим:

        на обич се държи законът божи —

        това го знае всеки богослов,

        а питам ви тогава: мигар може

        да се откъсва обич от любов?

 

КРАЛЯТ

        Свети Амур да бъде с нас! Напред!

 

БИРОН

        Развейте знамената! И внимавай,

        да бъде слънцето срещу врага!

 

ЛОНГВИЛ

        Без гръмки думи! Да си кажем ясно:

        какво ще правим с тез французки дами —

        ще ги ухажваме ли?

 

КРАЛЯТ

                        То се знае!

        И аз предлагам в техните палатки

        да уредим забава още днес!

 

БИРОН

        Тогаз към тях! И без да губим време,

        любимата си всеки да поеме

        и поведе учтиво под ръка;

        а след обяд ще сторим ний така,

        че да постелем с танци, сценки, маски

        пътечката към нежности и ласки.

 

КРАЛЯТ

        Какво тогава чакаме? На път!

        Минутите не искат да търпят!

 

БИРОН

        Allons! Allons^[29]! Но ако житна жетва

        не получава, който сее трици,

        току-поглеж, престъпилите клетва,

        получили съмнителни светици!