Уилям Шекспир
Напразни усилия на любовта ^[0] (7)

ВТОРА СЦЕНА

 

НАТАНАЕЛ

        Наистина, забава богоугодна и осветена от чиста съвест!

 

ОЛОФЕРН

        А еленът беше, както е вам известно, от sanguis^[13], сиреч чистокръвен. Преди миг зрял като румена ябълка, която виси рубиноподобно на ухото на coelo тоест на небето, той изведнъж падна гнилокиселицо подобно върху лицето на terra, сиреч пръстта, почвата, земята.

 

НАТАНАЕЛ

        Наистина, уважаеми Олоферне, вие разнообразявате епитетите си с изкуство, на което всеки учен би завидял; но аз ви уверявам, че това не беше съвсем зрял елен, а още младок.

 

ОЛОФЕРН

        Haud credo^[14], отче Натанаеле! Аз се славя за един от най-добрите познавачи на дивеч между местните латинисти и елинисти.

 

ПЪН

        Може да сте еленист, ама това не беше хаукредо, ами сръндаче.

 

ОЛОФЕРН

        О, варварско възнамерение in via^[15] да се ostentare — сиреч изкаже — неграмотното, необразовано и неизкълчено… lapsus linguae — неизтънчено убеждение, че haud credo е вид елен.

 

ПЪН

        Ами елен! Сръндаче си беше!

 

ОЛОФЕРН

        О, дважди варена глупост така да се каже, bis cocta! Какви безумства само изрича таз уста!

 

НАТАНАЕЛ

        Защото мед не смуче от книжните листа!

        Той, уважаеми, така да се каже, ни е ял хартия, ни е пил мастило и интелектът му е, така да се каже, празен. Той е едно животно, надарено само с най-груби сетивности.

        И тез глави безплодни, бог праща ги сред нас,

        та горди да сме ние, че раждаме през час;

        тъй както аз не мога да кажа празна мисъл,

        тъй този пън напразно би книгите мирисал.

        Но omne bene^[16] — всеки си има място свое:

        месо когато няма, и рибата месо е!

 

ПЪН

        Вие сте начетени хора. Ха познайте тогава:

        Кое си все остава на четири недели,

        макар че до потопа на месец го видели?

 

ОЛОФЕРН

        Пределно ясно, драги Пън, това е нашата Селена.

 

ПЪН

        В нашата вселена е, ама кое точно?

 

НАТАНАЕЛ

        Не „вселена“, а „Селена“. Това е едно от имената на Диана, Феба, Диктина, Месечината, Луната.

 

ОЛОФЕРН

        Тя четири недели е имала при Авела,

        но петата неделя до днес не е направила.

        Тоест тя открай време има месечен цикъл. Е, добре ли е? Познахме ли?

 

ПЪН

        Познахте, ама не е добре, защото тогава никаква работа не може да се върши с тая Диана. Освен това туй, дето принцесата го уби, си беше сръндаче!

 

ОЛОФЕРН

        Отче, Натанаеле, бихте ли склонил да дарите своя слух на една импровизирана епитафия за убития елен? Повтарям, елен, а не, както този невежа твърди, сръндак!

 

НАТАНАЕЛ

        Perge, уважаеми Олоферне! Започвайте! Но, ако може, без плътски намеци.

 

ОЛОФЕРН

        Само няколко игрословици, за изящество:

                „Една принцеса непозната,

                прицелила се крадешката,

                безстрастно просна на тревата

                елен красив с глава клоната.

                Защо елен? Той озадачи

                придворните й придружвачи —

                те ясно чувстваха това, че

                «елен», таз дума нещо значи:

                Тогаз по ловната наука,

                разсякоха й двата звука

                така че от «ЕЛ-ЕН»-а тука

                получи се «Любов Наслука.»“

 

НАТАНАЕЛ

        О, колко даровито!

 

ПЪН

        Ама толкоз вито, че нищо не му се разбира!

 

ОЛОФЕРН

        О, в моята дарба няма нищо, нищо необикновено. Това е просто една вродена оригиналност на духа, която ме прави да гъмжа от образи, форми, видения, понятия, представи, чувства, емоции и контраемоции. Всичко това се зачева в мехчето на мозъка ми и издува менингеалните му ципи, за да се роди на бял свят, при първото узряване на случая. Такава дарба, разбира се, е ценна само когато е наистина ярко изразена, но аз съм щастлив, че я имам все пак.

 

НАТАНАЕЛ

        Уважаеми, славя бога, че ви е създал! И моите енориаши също трябва да са благодарни на твореца, защото синовете им се развиват добре под вашите учителски грижи, а дъщерите им напредват бързо благодарение на вас. Вие сте примерен член на нашата община!

 

ОЛОФЕРН

        Mehercule^[17]! Ако синовете им са умни, знанията ми ще бъдат на тяхна услуга; стига дъщерите им да са способни, ще ги науча на много неща! Но мъдрият говори малко. Vir sapit qui pauca loquitur… Една душа в женско обличие ни приветствува.

 

ЖАКНЕТА

        Добро утро, духовни отче!

 

ОЛОФЕРН

        „Дух-овни“, тоест quasi^[18] „дух овнешки“. И кого визирате с това прозвище?

 

КРАТУН

        Него, господин учителю. Защото ние сме овчиците от паството, а той — овенът, който ни блее кое добре е и кое зле е.

 

ОЛОФЕРН

        „Блее — зле е“! Блестящо хрумване за една буца пръст, чудесна искра за един кремък и рядък бисер за една свиня! Мило, прелестно!

 

ЖАКНЕТА

        Ще те моля, отче, да ми прочетеш това писмо! Оня Дон Мармаладо ми го праща по Кратун. Прочети ми го, моля ти се!

 

ОЛОФЕРН

        „Fauste, precor gelida quando pecus omne sub umbra ruminat!“^[19] и тъй нататък. О, добри стари мантуанецо! За теб бих казал тъй, както пътешественикът казва за Венеция:

        „Vinegia, Vinegia,

        chi non ti vede, ei non ti pregia!“^[20]

        Да, стари ми мантуанецо, не те цени само който не те разбира! До-ре-сол-ла-ми-фа! Извинете, отче, но какво е съдържанието или както казва Хораций в своята… Ха, какво виждам! Стихове?

 

НАТАНАЕЛ

        И то отлично съчинени, уважаеми!

 

ОЛОФЕРН

        Прочетете ми една строфа, един куплет, един стих! Lege, domine!

 

НАТАНАЕЛ (чете)

        „Кълнейки се във тебе, потъпквам друг обет,

        но знай, на чара женски докрай сме верни ние —

        духът ми, който беше по-твърд от дъб напред,

        по-гъвкав от бръшляна, сега пред теб се вие!

        Ученият захвърля дебелия си том

        пред чаровете твои, познанието сбрали,

        и мъдър се усеща и сладкодумен, щом

        умът му те постига, езикът му те хвали!

        Невежата единствен те гледа без захлас

        и аз съм горд, задето пред тебе коленича,

        че гневният ти поглед и властният ти глас,

        когато се усмихваш, са лъч и песен птича.

        Прости, любов, задето пред твоя чист олтар

        възпях с тъй земни думи неземния ти чар!“

 

ОЛОФЕРН

        Вие пропускате силабичните прескоци и с това нарушавате ритмиката. Разрешете да наградя с един поглед тази канцонета!… Да, тя спазва размера, но откъм изящество, лекота и златна поетическа грациозност caret, сиреч чувства недостиг. Овидий Назон, ето кой е майстор на тези неща! Не затова ли името му е Назон, тоест „със нос“, с обоняние за благоухаещите цветчета на фантазията, за освежителните изблици на остроумието? Всеки знае да imitari — кучето подражава на стопанина си, маймуната — на пазача, а дресираният кон — на своя господар… Значи, тъй, девствена damoselia, това писмо е отправено към вас?

 

ЖАКНЕТА

        Да, господин учителю.

 

ОЛОФЕРН

        Ще спра за миг вниманието си върху адреса. „До белоснежната ръчица на прекрасната госпожица Розалина“. Нека сега се запознаем и с подписа, за да идентифицираме лицето, което е отправител на настоящото послание. „Покорен раб на ваша милост, Бирон“. Отче Натанаеле, този Бирон е един от съотшелниците на краля ни, а ето го, че е съчинил до една от придворните дами на принцесата това стихотворение, което случайно или по воля на фатума се е отклонило от своето назначение!… Припкай, душичке моя, и предай тази epistula^[21] в собственоличните ръце на краля! Може би е важно. Не губи време за учтивости, освобождавам те от тях. Adieu!

 

ЖАКНЕТА

        Хайде, Кратуне! Сполай ти, господин учителю!

 

КРАТУН

        Ето ме, моме!

 

НАТАНАЕЛ

        Господин учителю, вие постъпихте богобоязливо, като добър верующ и както казва един отец…

 

ОЛОФЕРН

        Оставете отците! Подозирам нещо. Но да се върнем към стиховете, отче! Харесаха ли ви те?

 

НАТАНАЕЛ

        Според мен стилът им е чудесен.

 

ОЛОФЕРН

        Днес съм на обяд у бащата на един от моите ученици. Ако ни дарите със своя съглас да благословите трапезата, аз — облягайки се на влиянието, което упражнявам върху родителите на гореспоменатия отрок — ви обещавам, че ще бъдете там ben venuto^[22]. И тогава ще имам възможност да ви докажа какво тези стихчета са крайно неграмотни и лишени както от истинска поезия, тъй и от настояща фантазия. Не ще ми откажете, вярвам, своето общество.

 

НАТАНАЕЛ

        Разбира се, не! Тъй като казано е в писанието „Обществото краси живота“.

 

ОЛОФЕРН

        А което е казано в писанието, е безпогрешно. Приятелю, каня и вас. Няма да ми откажете. Pauca verba^[23]! Господата нека се дивят на дивото, а ние ще опитаме питомното!