Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (4)

ТРЕТА СЦЕНА

 

АНТОНИО

        Кажи, Пантино, за какво със брат ми

        беседвахте тъй дълго в манастира?

 

ПАНТИНО

        За вашия Протей.

 

АНТОНИО

                        Какво той каза?

 

ПАНТИНО

        Той чуди се, че вие го търпите

        да пропилява младостта си вкъщи,

        когато други не тъй знатни хора

        изпращат синовете си в чужбина;

        кой — щастие военно да печели,

        кой — острови да дири из морята,

        кой — висшите науки да постига;

        той мисли, че Протей би преуспял

        във всяко от тез поприща различни

        и каза ми да настоя пред вас

        във къщи вече да не го държите,

        та старостта му да не се разкайва,

        че младостта му свят не е видяла.

 

АНТОНИО

        Ти няма за какво да настояваш: таз

        мисъл ме измъчва вече месец.

        Така си е, той времето си губи

        и няма ум и дарби да развие,

        не бъде ли напътстван и изпитван

        във школата богата на света:

        в труд само сбира опитност човек

        и в бързия летеж на своя век!

        Ала кажи: къде да го изпратя?

 

ПАНТИНО

        Навярно чули сте, че неотдавна

        приятеля му Валентин постъпи

        на служба при миланския владетел?

 

АНТОНИО

        Да, чух.

 

ПАНТИНО

                        Пратете и сина си там!

        При двора той в турнири ще участва,

        ще чува думи на изящни хора,

        ще усвои цял ред изкуства, нужни

        за неговата младост и дворянство.

 

АНТОНИО

        Добър съвет! И колко ми харесва

        ще ти докаже начинът, по който

        ще го последвам: син ми ще замине

        при първата възможност за Милано!

 

ПАНТИНО

        Узнах, че Дон Алфонсо утре рано

        натам повеждал цял отряд велможи

        със намерението да предложи

        услугите си рицарски на Дука.

 

АНТОНИО

        Протей ще тръгне с тях! Удобна слука!

        Но ето го! Сега ще му го кажа!

 

ПРОТЕЙ

        О, сладък час! О, сладки редове!

        О, почерк — изразител на сърцето!

        О, клетва мила — залог на честта!

        О, само нашите бащи да искат

        да подпечатат чистите ни чувства!

        О, дивна Джулия!

 

АНТОНИО

                        Добрутро, синко!

        Какво е туй писмо?

 

ПРОТЕЙ

                        Това ли, татко?

        Два реда с поздрави от Валентин.

        Един приятел общ ми ги донесе.

 

АНТОНИО

        Я дай го тук, да видя новините!

 

ПРОТЕЙ

        Но в него, татко, няма новини.

        Разказва само, че живял приятно,

        че бил обсипан с милости от Дука,

        и кани ме при него да съм идел

        и споделил щастливата му участ

 

АНТОНИО

        А как отнасяш се към таз покана?

 

ПРОТЕЙ

        Като поставям бащината воля

        над волята на първия приятел.

 

АНТОНИО

        Във твоя случай тези две съвпадат.

        А ти познаваш нрава на баща си —

        щом нещо иска, иска го и край!

        Реших известно време да прекараш

        със Валентин във свитата на Дука.

        Каквото той от къщи получава,

        това ще получаваш ти от мен.

        Бъди готов да отпътуваш утре

        И не извъртай! Твърдо съм решил!

 

ПРОТЕЙ

        В тъй кратък срок едва ли ще успея —

        поне с ден-два поотложете, татко!

 

АНТОНИО

        Ако остане нещо, ще го пратим

        отделно подир теб, но утре тръгваш.

        А ти, Пантино, помогни, по-бърже!

        да стегнем този господин за път!

 

ПРОТЕЙ

        Решил от огъня да се избавя,

        в морето скочих и сега се давя.

        Че Джулия ми пише, скрих нарочно,

        боейки се за нашата любов,

        а ето че по този повод точно

        аз сам изтеглих жребия суров.

        О, как напомня утрото любовно

        несигурната слава на Април —

        едва проблесне слънцето гальовно

        и вече облак чер го е закрил!

 

ПАНТИНО

        Синьор Протей, баща ви вече вика,

        а вие го познавате поне!

 

ПРОТЕЙ

        Да, ида!… Подчинява се езика,

        но, ах, сърцето вика: „Не и не!“