Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Two Gentlemen of Verona, 1598 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 11гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- —Добавяне
ВТОРА СЦЕНА
Верона. В градината пред дома на Джулия.
Влизат Джулия и Лучета.
ДЖУЛИЯ
И, значи, ти, Лучета, ме съветваш
да падна във властта на любовта?
ЛУЧЕТА
Съзнателното падане, госпожо,
ни пази от пропадане по-лошо.
ДЖУЛИЯ
А между тез, които ме ухажват,
на тебе кой най-много ти харесва?
ЛУЧЕТА
Избройте ми ги пак и ще ви казвам
оценките на простия си разум.
ДЖУЛИЯ
Да почнем с кавалера Флоримонд[4].
ЛУЧЕТА
Прекрасен рицар, строен, с топъл глас,
но не за мене, ако бях на вас!
ДЖУЛИЯ
Как гледаш на Меркацио тогава?
ЛУЧЕТА
Така: че е богат, ала не става!
ДЖУЛИЯ
А за Протей бих искала да знам.
ЛУЧЕТА
О, боже мой! Ах, как не ме е срам!…
ДЖУЛИЯ
Защо смути те неговото име?
ЛУЧЕТА
Защо ли? О, кой дявол съблазни ме
да дрънкам със такава свобода
за тези благородни господа?
ДЖУЛИЯ
Ала защо спря тъкмо на Протей?
ЛУЧЕТА
Защото превишава много всички,
които изброихте!
ДЖУЛИЯ
А с какво?
ЛУЧЕТА
Със туй, че мойто женско естество
му даде мигом своята награда.
Допада ми, защото ми допада!
ДЖУЛИЯ
И да си дам ръката на Протея?
ЛУЧЕТА
Ако държите мъничко на нея.
ДЖУЛИЯ
А тъкмо той най-слабо ме привлича!
ЛУЧЕТА
Но точно той най-силно ви обича!
ДЖУЛИЯ
Не, той мълчи, такива аз не ща!
ЛУЧЕТА
Покрита жар по топли във пещта!
ДЖУЛИЯ
Не, който люби, винаги говори.
ЛУЧЕТА
Но истинската обич не дърдори!
ДЖУЛИЯ
А аз отде да знам,
когато той е ням?
ЛУЧЕТА
Щом трудността е там,
вземете туй, мадам!
ДЖУЛИЯ
Какво е туй писмо?
ЛУЧЕТА
Ще каже то само!
ДЖУЛИЯ
Не, ти кажи! На тебе кой го даде?
ЛУЧЕТА
На Валентин лукавият лакей,
но писал го е май синьор Протей.
Скок срещна ме и взех писмото аз,
от ваше име и заради вас.
ДЖУЛИЯ
Тъй, значи! Виж я, сводницата млада!
С бележки тайни и със шушу-мушу
ще застрашаваш моята невинност!
Не те е срам! Занятие достойно,
а ти за него пък достойна двойно!
Върни това, на който го е писал,
или сама не ми се връщай вкъщи!
ЛУЧЕТА
За моята услуга ми се пада
не мъмрене, а инаква награда!
Изпуска писмото на земята.
ДЖУЛИЯ
Върви, не искам да те виждам тук!
ЛУЧЕТА
Добре! Додето ум ви дойде друг!
Излиза.
ДЖУЛИЯ
Да бях поне надникнала във него!
Но срам ме е обратно да я викна
и да я моля да извърши туй,
зарад което току-що гълчах я!
Глупачката! Защо не ме накара
да го отворя — знае се отдавна,
че женско „не“ не е дотам беда,
защото често означава „да“.
Какви ги прави любовта! Фу, фу!
Като дете бавачката си драска,
а подир боя моли я за ласка!
Как строго смъмрих милото момиче,
когато то тъй много ме зарадва;
как учех челото си да се мръщи,
когато бе сърцето ми в усмивки!
Сега ще трябва да й искам прошка
за глупостта си… Хей, Лучета!
Влиза отново Лучета.
ЛУЧЕТА
Моля?
Желаете ли нещо, господарко?
ДЖУЛИЯ
Не е ли време вече за обяд?
ЛУЧЕТА
Нима ви трябва и трапеза друга,
като ядете своята прислуга
по всяко време?
Вдига писмото от земята.
ДЖУЛИЯ
Стой! Какво е то?
Какво там вдигна?
ЛУЧЕТА
Нищо!
ДЖУЛИЯ
А защо
наведе се тогава?
ЛУЧЕТА
Зарад тази
изпусната хартийка.
ДЖУЛИЯ
И на нея
ти казваш „нищо“?
ЛУЧЕТА
Нищо е за мен,
понеже не засяга моя милост.
ДЖУЛИЯ
Тогава нека там да си лежи!
ЛУЧЕТА
Да са лъжи? Не, то е чиста правда!
ДЖУЛИЯ
Поемка някаква от твой поклонник!
ЛУЧЕТА
Да. Бих желала да му я изпея,
но намерете съпровод към нея!
ДЖУЛИЯ
Не, по-добре изпей му я самичка
по музиката на „Любовен лек“[5]!
ЛУЧЕТА
„Любовен лек“ за нея не отива —
не лек, а много тежък е мотива!
ДЖУЛИЯ
Ако е тъй, ще иска втори глас.
ЛУЧЕТА
Разбира се! Започвайте тогаз!
ДЖУЛИЯ
Защо не ти?
ЛУЧЕТА
Височко е за мен.
ДЖУЛИЯ (взема писмото)
Я дай я тук!… Ах, любовчийка хитра!
ЛУЧЕТА
Не, моля ви се, запазете тона!…
Джулия й удря плесница.
О, тази нота беше много горе!
ДЖУЛИЯ
Така ли!
ЛУЧЕТА
Да, тя просто изпищя!
ДЖУЛИЯ
А таз? Дали е по-приятна тя?
Настъпва я.
ЛУЧЕТА
Не, тя пък беше прекалено ниска!
ДЖУЛИЯ
Разбирам! Значи, още ти се иска?
ЛУЧЕТА
Но аз го правя за синьор Протея!
ДЖУЛИЯ
Пък аз брътвежа му ще разпилея!
Скъсва писмото.
Не пипай там! И още тук се мае!
Парченцата на място остави!
ЛУЧЕТА (встрани)
На туй писмо гневи се, а мечтае
до утре второ да я разгневи!
Излиза.
ДЖУЛИЯ
Поне да бях наистина сърдита!
О, пръсти зли, разкъсали тез думи,
които ви облъхнаха с любов!
Оси, които смучете нектара,
а след това избивате пчелите,
които са го сбирали! Целувам
с молба за прошка всяко дребно късче!
Тук пише: „Мила Джулия“! Не „мила“,
ужасна Джулия, аз твойте букви
ще хвърля върху каменните плочи
и гордостта им ще потъпча с крак!
А туй какво е, скъсано в средата?
„Любовно нараненият Протей“!
О, скъпото ми наранено име,
леглото болнично на мойта пазва
ще те приеме, за да те лекува,
но най-напред устата те целува,
за да открие раната ти. Боже,
тук има пак „Протей“!… И тук „Протей“!…
Горкичкият!… О, ветре лек, недей
да вееш силно, да сбера отново
нещастните му буквички!… Не тези
на мойто име! Тях ужасен вихър
да ги издигне на възбог и пръсне
във кипналото пенесто море!
Но гледай, гледай — неговото име
до моето! „Злочестият Протей
до сладката му Джулия“! О, не!
Ще скъсам свойто!… Не, ще го оставя!
Сърце не дава да ги разделя —
ще сгъна листчето, да се прегърнат!
Целувайте се, карайте се двете,
правете, милички, каквото щете!
Влиза отново Лучета.
ЛУЧЕТА
Госпожице, обядът е готов.
Баща ви чака.
ДЖУЛИЯ
Да вървим тогава!
ЛУЧЕТА
А тези тъй ли ще останат тука,
да сплетничат?
ДЖУЛИЯ
Вдигни ги, ако искаш,
понеже са ти толкоз симпатични!
ЛУЧЕТА
Симпатия аз нямам, но си патя
заради вас…
Събира късчетата.
Тъй. Всички ги събрах.
ДЖУЛИЯ
Да, виждам, че грижовна си към тях!
ЛУЧЕТА
Вий виждате, мадам, но и Лучета
да знаете, че вижда с тез очета!
ДЖУЛИЯ
Добре, добре, ще тръгнеш ли най-сетне?
Излизат.