Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (8)

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

 

СИЛВИЯ

        Поклоннико!…

 

ВАЛЕНТИН

        Госпожо!…

 

СКОК

        Защо се мръщи този?

 

ВАЛЕНТИН

        Навярно от любов!

 

СКОК

        Каква любов? Към вас?

 

ВАЛЕНТИН

        Към моята любима.

 

СКОК

        Друснете му един!

 

СИЛВИЯ

        Поклоннико, изглеждате печален!

 

ВАЛЕНТИН

        Щом казвате, навярно тъй изглеждам.

 

ТУРИО

        Изглеждате? Туй значи, че не сте!

 

ВАЛЕНТИН

        Възможно е.

 

ТУРИО

        И значи, сте двуличник?

 

ВАЛЕНТИН

        Навярно съм, но колкото и вий.

 

ТУРИО

        Какъв изглеждам, а не съм например?

 

ВАЛЕНТИН

        Например умен.

 

ТУРИО

        А по какво решихте, че не съм?

 

ВАЛЕНТИН

        По глупостта ви.

 

ТУРИО

        Къде намирате я вие?

 

ВАЛЕНТИН

        Под дрехите ви тя се крие.

 

ТУРИО

        Завиждате ми може би за плаща?

 

ВАЛЕНТИН

        Да, глупостта ви със разкош си плаща.

 

ТУРИО

        Какво?

 

СИЛВИЯ

        Защо сте гневен, синьор Турио? Вие съвсем сменихте цвета си!

 

ВАЛЕНТИН

        Оставете го, мадам — господинът е нещо като хамелеон.

 

ТУРИО

        Който би предпочел да се нахрани с кръвта ви, отколкото да диша един въздух с вас^[11]!

 

ВАЛЕНТИН

        Казахте ли нещо, синьоре?

 

ТУРИО

        Заради вас няма да го повтарям!

 

ВАЛЕНТИН

        Позната история — винаги свършвате, преди да сте почнал!

 

СИЛВИЯ

        Признавам, чудна словесна престрелка! И извънредно бърза!

 

ВАЛЕНТИН

        Бяхме добре запасени с муниции, мадам.

 

СИЛВИЯ

        А кой ви е снабдителят, поклоннико?

 

ВАЛЕНТИН

        Самата вие, мадам. Господин Турио заема огъня на своята духовитост от погледа ви и е тъй любезен да изразходва заема си във вашето общество.

 

ТУРИО

        Господине, ако плащате със своя дума на всяка моя, скоро ще ви накарам да фалирате!

 

ВАЛЕНТИН

        Не се съмнявам, уважаеми. Хазната ви сигурно пращи от думи, защото, както личи по ливреите на слугите ви, вие им плащате с редовни месечни обещания.

 

СИЛВИЯ

        Господа, моля ви! Баща ми пристига!

 

ДУКЪТ

        Отблизо ви обсаждат, виждам, дъще…

        Баща ви, Валентине, бил добре.

        Дали ще ви зарадват две-три вести

        от вашите другари?

 

ВАЛЕНТИН

                                Ваша милост,

        ще бъда свръхщастлив да са добри!

 

ДУКЪТ

        Вий имате съгражданин на име

        Антонио, нали?

 

ВАЛЕНТИН

                        Да, ваша милост.

        Това е мъж от знатна кръв, почитан

        сред гражданството.

 

ДУКЪТ

                                Няма ли той син?

 

ВАЛЕНТИН

        Да, има и такъв, че заслужава

        един родител с тъй отлична слава!

 

ДУКЪТ

        Вий знаете ли го?

 

ВАЛЕНТИН

                                Тъй, както зная

        сам себе си — със него от детинство

        приятели сме, но докато аз

        ленивец бях и без да мисля, пръснах

        годините, чиято сладка полза

        облича в съвършенство старостта ни,

        Протей — това е неговото име —

        меда им сбра до края и сега е

        на възраст млад, но възрастен по опит,

        зелен на вид, но откъм разум зрял,

        или накъсо — тъй като хвалбите

        не могат стигна неговата стойност —

        това е благородник съвършен,

        от ни едно достойнство не лишен!

 

ДУКЪТ

        Ей богу, ако всичко туй е вярно,

        ще е способен да съветва крал

        и фаворит да бъде на кралица!

        Добре, добре! С високи препоръки

        той тук дошъл е и възнамерява

        да служи в двора ми известно време.

        Вестта, надявам се, ще ви зарадва.

 

ВАЛЕНТИН

        Ако ми липсва нещо, туй е той!

 

ДУКЪТ

        Тогаз го приемете по достойнство.

        На вас говоря, дъще, и на вас,

        любезни Турио. За Валентин

        молба такава, явно, е излишна.

        Веднага ще ви го изпратя тук.

 

ВАЛЕНТИН

        Това е оня рицар, който беше —

        разказах ви — готов със мен да дойде,

        ако една девойка не държеше

        очите му заключени във своите.

 

СИЛВИЯ

        Сега му ги е върнала навярно,

        заменяйки ги с друг залог любовен?

 

ВАЛЕНТИН

        Не, мисля, че тя още ги задържа.

 

СИЛВИЯ

        Тогава ще е сляп, а как слепец

        могъл би да намери път към вас?

 

ВАЛЕНТИН

        О, любовта е с хиляди очи!

 

ТУРИО

        Аз зная пък, че няма ни едно!

 

ВАЛЕНТИН

        Видели сте я сигурно сами,

        понеже тя пред грозното жуми!

 

СИЛВИЯ

        Пристигна гостенинът! Край на всичко!

 

ВАЛЕНТИН

        Добре дошъл, Протей! Госпожо, моля,

        на моя пръв приятел докажете,

        че той е и за вас добре дошъл!

 

СИЛВИЯ

        От доказателства той няма нужда,

        ако това е оня, за когото

        вий чакахте тъй жадно новини.

 

ВАЛЕНТИН

        Да, той е. Разрешете му да бъде

        слуга на ваша милост редом с мен!

 

СИЛВИЯ

        Не съм заслужила слуга тъй ценен.

 

ПРОТЕЙ

        Напротив, той, мадам, не е заслужил

        да служи при тъй ценна господарка!

 

ВАЛЕНТИН

        О, стига сте си служили със тази

        игра на кой кого не е заслужил —

        вземете го, госпожо, за слуга!

 

ПРОТЕЙ

        Ще бъда горд усърдно да ви служа!

 

СИЛВИЯ

        Усърдието винаги се плаща.

        О, рицарю, макар и недостойна,

        приемам ви за свой слуга от днес.

 

ВАЛЕНТИН

        Ще ми плати, ако го каже друг!

 

СИЛВИЯ

        Че ви приемам?

 

ВАЛЕНТИН

                        Че сте недостойна!

 

СЛУГАТА

        Госпожице, баща ви би желал

        да ви говори.

 

СИЛВИЯ

                        Съобщи, че идвам!

 

        Елате, синьор Турио! А вие,

        служителю мой нов, обогатете

        приятеля си с новости от къщи

        и после обадете ни се пак!

 

ПРОТЕЙ

        И двама сме на вашите услуги!

 

ВАЛЕНТИН

        Е, как остави нашите? Разказвай!

 

ПРОТЕЙ

        В отлично здраве. Всички те приветстват.

 

ВАЛЕНТИН

        А твойте как са?

 

ПРОТЕЙ

                        Здрави са и те.

 

ВАЛЕНТИН

        А дамата ти? Любовта върви ли?

 

ПРОТЕЙ

        Защо да ти досаждам — аз те зная:

        ти бягаш от истории любовни!

 

ВАЛЕНТИН

        О, не! О, не! Животът промени ме!

        Сега съм друг, приятелю — задето

        наричах любовта с обидни думи,

        властта й всемогъща ме осъди

        на пости тежки, вопли непрестанни,

        въздишки дневни и среднощни сълзи,

        като при туй, за да не си почивам,

        отпъдила съня от тез очи,

        да пазят мойта скръб ги назначи!

        Каква деспотка любовта била!

        Сега разбрах, че на земята няма

        по-зли тегла от нейните тегла,

        от радостта й радост по-голяма!

        „Любов“ туй име в моя ум витае

        и думите ми пълни то едничко!

        Повярвай ми: за мене любовта е

        сега храна, вода, сън, въздух, всичко!…

 

ПРОТЕЙ

        Личи си! Във очите заблестели

        съдбата ти чета: кажи, не е ли

        тя идолът, пред който се прекланяш?

 

ВАЛЕНТИН

        Тя! Тя! Нали небесно същество?

 

ПРОТЕЙ

        Не, земно е, но прелестно безкрай.

 

ВАЛЕНТИН

        Не, не, кажи „небесно“!

 

ПРОТЕЙ

                                За какво

        да я лаская?

 

ВАЛЕНТИН

                        Мене поласкай!

        Възхвалите към Силвия са днеска

        за мене като хапчета със мед!

 

ПРОТЕЙ

        С горчиви ти лекува мойта треска

        и ето че сега е твоят ред!

 

ВАЛЕНТИН

        Тогаз я наречи, каквато е:

        царица между всичките жени!

 

ПРОТЕЙ

        Ако не смятам Джулия — съгласен!

 

ВАЛЕНТИН

        Не, мили мой! Без тези уговорки

        или обиждаш дамата ми!

 

ПРОТЕЙ

                                Значи,

        пред своята да я предпочета?

 

ВАЛЕНТИН

        И твойта предпочетена ще бъде

        пред другите с честта да носи шлейфа

        на Силвия, за да не би земята,

        целунала го, тъй да стане горда,

        че да откаже вече да тъче

        на своите пролетни цветя килима

        и всички времена да облече

        във снеговете на безкрайна зима!

 

ПРОТЕЙ

        Тоз пищен стил пък откъде го взе?

 

ВАЛЕНТИН

        Вселената е в нейните нозе!

        Една е тя, сама на тоя свят!

 

ПРОТЕЙ

        И остави я да си е сама!

 

ВАЛЕНТИН

        Не, аз съм неин! О, невиждан блясък!

        Съкровище, далече по-богато

        от пет морета с перли вместо пясък,

        с вълни нектарни и скали от злато!…

        О, господи! Прости, Протее мой,

        че те оставям, но самичък виждаш

        как просто луд съм! Силвия сега е

        със този мой съперник малоумен,

        когото нейният баща харесва —

        защото е натъпкан със пари —

        и ревността отвътре ме гори!

 

ПРОТЕЙ

        Но тя нали обича теб?

 

ВАЛЕНТИН

                                О, да,

        дори сгодени сме и най-подробно

        сме уговорили часа венчален

        и как до нея ще се изкатеря,

        и бягството със въжената стълба,

        и всичко, всичко нужно, за да стигна

        до жажданото щастие… Ела,

        ела, Протей, със мене в мойта стая

        да ми помогнеш с дружески съвет!

 

ПРОТЕЙ

        Върви напред, аз няма да се бавя:

        нещата си от пристана ще взема

        и подир мъничко ще бъда тук.

 

ВАЛЕНТИН

        Нали ще бързаш?

 

ПРОТЕЙ

                        Да. Не се съмнявай!

 

        Ах, както жар пропъжда жар или

        клин клин избива, тъй тоз образ нов

        сърцето ми внезапно изцели

        от спомена за прежната любов!

        Кое — очите ми или речта й,

        ликът й или моята невярност —

        ме кара да умувам тъй безумно?

        Да, дивна е, но също тъй е дивна

        и Джулия, която аз обичам,

        …или обичах, тъй като страстта ми

        стопи се като восъчната кукла,

        която до свещта загубва даже

        и спомена от своите черти^[12].

        Усещам как във мен хладее вече

        приятелството ми към Валентин —

        обичам милата му твърде много,

        за да обичам него даже малко!

        А щом се влюбих в нея тъй горещо,

        преди да я познавам, кой знай колко

        ще я обикна, щом я опозная!

        Светликът на ума ми се размъти,

        при срещата със външното от нея —

        когато засияе и умът й,

        боя се, че съвсем ще ослепея!

        Дано страстта ми някак се смири —

        не ще ли — всички средства са добри!