Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (19)

ВТОРА СЦЕНА

 

ТУРИО

        А как откликва тя на моите чувства?

 

ПРОТЕЙ

        Откликва по-добре, макар да прави

        известни критики по ваш адрес.

 

ТУРИО

        Краката ми намира сигур дълги?

 

ПРОТЕЙ

        По-скоро слаби.

 

ТУРИО

                        Аз ще си обуя

        нагънати ботуши за езда!

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        И тя веднага ще ви каже „да“!

 

ТУРИО

        А как намира образа ми?

 

ПРОТЕЙ

                                Хубав.

 

ТУРИО

        Не, тук послъгва — аз съм малко мургав!

 

ПРОТЕЙ

        Но „мургав мъж е бисер за жената“.

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        Подобен бисер би било добре

        да си останеше във дън море!

 

ТУРИО

        Харесват ли й моите беседи?

 

ПРОТЕЙ

        Военните — не много.

 

ТУРИО

                                С други думи,

        любовните намира по-добри?

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        Не знам какво намира, но умира

        за миг да я оставите на мира!

 

ТУРИО

        А за куража ми какво говори?

 

ПРОТЕЙ

        Че е безспорен.

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

                        И къде ще спори,

        като подобен пъзльо няма втори!

 

ТУРИО

        А за рода ми?

 

ПРОТЕЙ

                        Счита го прочут.

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

        Родът прочут, а пък плодът му — шут!

 

ТУРИО

        А за имотите ми?

 

ПРОТЕЙ

                        Съжалява.

 

ТУРИО

        Защо?

 

ДЖУЛИЯ (настрани)

                Защото таз глава със плява

        ще дойде време да ги управлява!

 

ПРОТЕЙ

        Защото май ще трябва да се чака,

        додето станат ваши… Иде Дукът!

 

ДУКЪТ

        Къде сте, господа! Да сте видели

        тук нейде моя рицар Егламур?

 

ТУРИО

        Аз не!

 

ПРОТЕЙ

                И аз!

 

ДУКЪТ

                        А Силвия?

 

ПРОТЕЙ

                                И нея!

 

ДУКЪТ

        Тогава е избягала при оня

        негодник Валентин! И Егламур

        я придружава! Постникът Лоренцо

        в гората ги съзрял, като се молел —

        за него той уверен е, а казва,

        че е познал под маската и нея.

        Освен това тя трябваше да иде

        на изповед, а пък отец Патрикий

        не я е виждал. Бягството е, значи,

        установено. Да не губим време!

        Конете си седлайте бързо: среща

        при хълма, дето се отбива пътя

        към Мантуа! Побързайте! След мен!

 

ТУРИО

        Такова щастие й се предлага,

        а тя — глупачката — от него бяга!

        Ха, не за нея аз ще яхна коня,

        а нему за да дам урок суров!

 

ПРОТЕЙ

        А мен съвсем не ме е яд на оня,

        но нея да преследвам съм готов!

 

ДЖУЛИЯ

        Пък аз не тях, а теб на кон ще гоня,

        за да си върна твоята любов!