Уилям Шекспир
Двамата веронци ^[0] (12)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ДУКЪТ

        Любезни Турио, ще ви помоля

        да ни оставите за миг сами.

 

        Какво ще споделите с мен, Протей?

 

ПРОТЕЙ

        Другарството ме кара да мълча

        за туй, което искам да ви кажа,

        но спомня ли си благосклонността ви —

        към мене, недостойния! — дългът

        подтиква ме да ви открия тайна,

        която инак срещу нищо друго

        не бих издал: О, знайте, ваша милост,

        че Валентин, другарят ми, таз нощ —

        на мене той самият го разправи —

        замисля да открадне дъщеря ви!

        Аз знам, че готвите я за съпруга

        на Турио — макар че тя го мрази —

        и щом представих си как тежко тази

        внезапна загуба ще ви срази,

        при възрастта ви, предпочетох — воден

        единствено от чувството за дълг —

        да проваля тез негови кроежи,

        наместо, скрил ги, вас да натоваря

        със планина от скръб, чието бреме

        във гроба би ви смъкнало без време.

 

ДУКЪТ

        Благодаря за верността, Протей,

        на мен разчитай, докато съм жив.

        Аз наблюдавах тяхната любов,

        когато те си мислеха, че дремя,

        и често бях готов да забраня

        на Валентин да среща дъщеря ми,

        но тъй като боях се да не сбъркам

        и без вина да обвиня младежа —

        припряността, ти знаеш, ми е чужда! —

        търпях все пак, докато се сдобия

        със доказателства необорими

        за туй, което ти сега разкри ми.

        А как тревожен бях, личи от туй, че

        понеже младата душа е слаба —

        заключвам дъщеря си всяка вечер

        във дворцовата кула, откъдето

        не може никой да я похити.

 

ПРОТЕЙ

        Те, ваша милост, са открили начин,

        да стигне той до нейния прозорец

        и с помощта на стълба от коноп

        във тъмнината да я смъкне долу.

        След малко той ще мине с тази стълба

        и вие лесно ще го заловите.

        Но моля ви, недейте ме издава —

        подбуди ме да ви предупредя

        любов към вас, а не вражда към него!

 

ДУКЪТ

        Кълна се, и през ум не ще му мине,

        че съм узнал кроежа му от теб!

 

ПРОТЕЙ

        Довиждане! Той иде, ваша милост!

 

ДУКЪТ

        Къде тъй бързо, драги Валентине?

 

ВАЛЕНТИН

        Ах, ваша милост, пратеник ме чака

        да отнесе писма до моите близки

        та бързам много да му ги предам.

 

ДУКЪТ

        Нима са толкоз важни?

 

ВАЛЕНТИН

                                Не. Аз само

        им съобщавам, че съм жив и здрав

        и че щастлив при двора ви живея.

 

ДУКЪТ

        Тогаз постойте тук. Отдавна искам

        да поговорим по един въпрос

        дискретен и за мене твърде важен.

        Безспорно вие знаете отдавна,

        че смятам да омъжа дъщеря си

        за кавалера Турио?

 

ВАЛЕНТИН

                                Да, зная

        и мисля, че това е кандидат

        заможен, тежък, щедър и богат,

        напълно подходящ за дъщеря ви.

        Но почнал ли е той да й се нрави?

 

ДУКЪТ

        За жалост, не. Язвителна, свадлива,

        враждебна, горда, опака и мрачна,

        тя своя дълг на дъщеря не чувства,

        ни помни мойто право на родител;

        и ще ви кажа: лошият й нрав

        накрая тъй ме охлади към нея,

        че аз, комуто мяркаха се вече

        последни дни от мило чедо сгрени,

        сега намислил съм жена да взема,

        а дъщеря си да омъжа, дето

        — щом мене и имота ми не тачи —

        едната хубост ще й бъде зестра!

 

ВАЛЕНТИН

        Но как могъл бих аз да ви помогна?

 

ДУКЪТ

        Обичам една дама тук, в Милано,

        но толкоз скромна, че не се поддава

        на мойто красноречие старешко.

        Станете ми наставник, Валентине,

        защото съм отвикнал да ухажвам,

        пък и ухажването днес е друго:

        кажете ми: с какво да привлека

        към себе си блестящия й поглед?

 

ВАЛЕНТИН

        С подаръци. За женската душа

        в един брилянт се крие сила няма,

        каквато в най-доброто слово няма.

 

ДУКЪТ

        Но тя ми върна първия подарък!

 

ВАЛЕНТИН

        Тогава й пратете втор, по-ярък!

        След него — трети! И недейте спира!

        Подир смарагда пращайте сапфира!

        Жените най отблъскват туй, което

        най-мило им е всъщност на сърцето,

        и цел на техния отпор суров

        е да разпалват мъжката любов.

        Вий казвате, че пъди ви? Нима?

        За опит оставете я сама!

        Не, не, от отказа й се не бойте!

        При тях „Вървете си!“ е знак на „Стойте!“,

        а вий не стойте, ами ги ласкайте

        и гъделичкайте ги и им дайте —

        дори да са грозници нетърпими —

        да вярват, че са дивни херувими!

        Нима е мъж тоз, който не умее

        с език една жена да завладее?

 

ДУКЪТ

        Но тази, за която става дума,

        на млад човек от род е обещана

        и близките й толкова я пазят,

        че диря я напразно всеки ден?

 

ВАЛЕНТИН

        Ами дирете я тогава нощем!

 

ДУКЪТ

        Но нощем са вратите им под ключ,

        а ключовете им — на скрито място!

 

ВАЛЕНТИН

        Минете през прозореца тогава!

 

ДУКЪТ

        Е, да, но стаята й е високо

        с надвесен зид, така че всеки опит

        да стигна със катерене до нея

        е свързан със опасност за живота!

 

ВАЛЕНТИН

        Достатъчна ще бъде една стълба

        от здрав коноп със две железни куки,

        за да достигнете до свойта Херо,

        ако я любите като Леандър!

 

ДУКЪТ

        Заклевам ви в дворянската ви кръв:

        отде да се снабдя с такава стълба?

 

ВАЛЕНТИН

        А за кога ви трябва?

 

ДУКЪТ

                                Засега!

        За тази вечер! Любовта веднага

        като дете към сладкото посяга!

 

ВАЛЕНТИН

        Във шест часа я имате от мене!

 

ДУКЪТ

        Но аз на срещата ще ида сам —

        как мога да я отнеса дотам?

 

ВАЛЕНТИН

        О, тя за тази цел е подходяща —

        чудесно ще я скриете под плаща.

 

ДУКЪТ

        Тоз, вашият, например, би ли стигнал?

 

ВАЛЕНТИН

        Престигнал, даже!

 

ДУКЪТ

                        Я го разтворете,

        за да го видя колко е широк!

 

ВАЛЕНТИН

        Но те са все еднакви, ваша милост!

 

ДУКЪТ

        А как се носи тоз модел, не зная…

        Я, дайте да опитам!… О-хо-хо!

        Писмо?… „За Силвия“… А туй какво е?

        Я виж, та туй е стълбата за мен!

        Ще позволите да го разпечатам!

 

                „Писмата ми нощуват с тебе, мила,

                а входът ти пред мене се затваря —

                о, зла съдба, слугите одарила

                с несбъднатия блян на господаря!

                Отвън, измръзнал той във мрака плаче,

                додето те се топлят на гръдта ти:

                и теб кълне той, мила, затова че

                в леглото си ги пускаш толкоз пъти

                и сам кълне се, че ги праща там,

                където би желал да бъде сам!“

        А туй какво е?

                „Таз вечер, Силвия, бъди готова!“

        Така, така! И стълбата е тука!

        Тъй значи: като оня Фаетон^[16] —

        но без да си на слънце син — решил си

        да скочиш в колесницата небесна

        и да опърлиш всичко по земята?

        Блести звезда над теб — и ти посягаш?

        Марш, марш, нахалнико! Марш, дръзки робе!

        Върви, раздавай своите усмивки

        на равните си! И ако те пускам,

        на моето търпение дължиш го,

        а не че си заслужил! И да знаеш,

        че тази милост надминава всички,

        с които досега съм те обсипал!

        Но ако в моите земи останеш

        за миг след времето необходимо,

        за да си вдигнеш вещите оттук,

        гневът ми ще надхвърли всяка обич,

        която имал съм към дъщеря си

        или към теб!… Недей се оправдава!

        Върви, ако животът ти е мил!

 

ВАЛЕНТИН

        Защо не смърт пред тази жива мъка?

        Какво е смърт? Нали да си изгонен

        от себе си? А Силвия съм аз!

        Изгнание от нея, това значи

        изгнание от себе си! Или,

        със други думи казано, пак смърт!

        Без Силвия за мене няма слънце!

        Без Силвия за мене няма радост!

        Нима с представи само да живея

        и с образа й само да се храня?

        Не, нощем ако тя не е до мене,

        и славеите няма да са сладки!

        Не, денем ако тя не е със мене,

        и небесата няма да са светли!

        Тя моя същина е. Аз изчезвам,

        престане ли въздействието нейно

        да ме подхранва, стопля, озарява!

        Ах, все една е моята присъда:

        остана ли — отивам към смъртта си,

        замина ли — живота си напускам!

 

ПРОТЕЙ

        Търси, търси, трябва да го намерим!

 

ЛАНС

        Ау, ау! Ау го!

 

ПРОТЕЙ

        Кой „го“?

 

ЛАНС

        Този „го“, когото гоним! Един Валентин с оскубана козина!

 

ПРОТЕЙ

        Валентине, ти ли си?

 

ВАЛЕНТИН

        Не.

 

ПРОТЕЙ

        Е, кой си? Духът му?

 

ВАЛЕНТИН

        И дух не съм.

 

ПРОТЕЙ

        Какво си тогава?

 

ВАЛЕНТИН

        Просто никой! Аз съм едно нищо!

 

ЛАНС

        Нищото не може да говори. Да му стоваря ли нещо?

 

ПРОТЕЙ

        На кого?

 

ЛАНС

        На този никой!

 

ПРОТЕЙ

        Да не си посмял, простако!

 

ЛАНС

        Че нали няма да ударя никого? Господарю, нека…

 

ПРОТЕЙ

        Назад ти казах!… Валентине, чувай!

 

ВАЛЕНТИН

        За сладки вести моят слух е глух —

        тъй страшно е затъпкан той с горчиви!

 

ПРОТЕЙ

        Тогава мойта ще мълчи, защото

        е пълна със отрова за ухото!

 

ВАЛЕНТИН

        О, боже, Силвия?… Нима е мъртва?

 

ПРОТЕЙ

        Не, Валентине!

 

ВАЛЕНТИН

        Не Валентин е тоз пред теб, а труп,

        ако не диша Силвия!… Или

        от клетвата си тя се е отрекла?

 

ПРОТЕЙ

        Не, Валентине!

 

ВАЛЕНТИН

        Не Валентин е той, а призрак блед,

        ако не помни Силвия за него!…

        Кажи тогаз какви са твоите вести?

 

ЛАНС

        Синьоре, съобщиха му, че от днес вие сте в изгнание!

 

ПРОТЕЙ

        В изгнание! Да, туй е мойта вест:

        ти вече обявен си за изгнаник

        от този двор, от Силвия, от мен!

 

ВАЛЕНТИН

        Приятелю, от тази черна вест

        преял съм аз — не ме тъпчи със нея!

        А Силвия узнала ли е вече?

 

ПРОТЕЙ

        Узна! И във нозете на баща си

        с молба простря се и проля море

        от тези течни бисери, които

        светът нарича сълзи, и зачупи

        ръцете си тъй снежнобели, сякаш

        от много скръб останали безкръвни,

        но ни ръце прострени, ни слова,

        ни стонове, раздиращи сърцето,

        смекчиха с нещо яростта на Дука.

        „Ако го хванат тука, ще умре!“ —

        така й каза той и двойно гневен,

        че тя се бе застъпила за тебе,

        в затвор я прати и при туй заплаши,

        че до живот ще я държи под ключ!

 

ВАЛЕНТИН

        О, замълчи! Или познаваш дума,

        която може смърт да ми дари?

        Ако е тъй, в ухото ми вдъхни я,

        да екне като сетна литургия

        за мене и за черната ми скръб!

 

ПРОТЕЙ

        Недей да плачеш, че си нямал изход,

        а изход подири, за да не плачеш!

        Със времето бедите се оправят.

        Във любовта надеждата е както

        тояжка в път — опирай се на нея

        и я размахвай срещу черни мисли!

        Ти може да си някъде далече,

        а твоите писма да бъдат тук —

        до мен ги пращай, аз ще се погрижа

        на Силвия да стигнат до гръдта.

        Но да не губим време! Тръгвай с мен

        зад градските стени ще те изпратя,

        така че пътьом ще обмислим всичко!

        Щом не за теб, за своята любима

        ужасната опасност осъзнай!

        Побързай, казвам ти! Върви след мен!

 

ВАЛЕНТИН

        Ти, Ланс, веднага бягай, намери

        слугата ми! Кажи му, че го чакам

        при северните порти!

 

ПРОТЕЙ

                                Да, и бързай!…

        Без бавене, че срокът ти ще мине!

 

ВАЛЕНТИН

        О, Силвия! О, бедни Валентине!

 

ЛАНС

        Че съм глупак, глупак съм и все пак съм с достатъчно ум, за да разбера, че господарят ми май пада малко нещо негодник. Но какво ми влиза това на мен в работата!… Защото никой на земята не знае, но аз съм влюбен! Само че това е тайна, която цял впряг коне не може да измъкне от мене! И на никого няма да кажа коя е^[17]! Женска е, но коя, на себе си дори не казвам! Най-много да кажа, че е момичето на млекаря. Макар че момиче тя май няма да е, щом разни баби са й гостували вече. Но все пак е момиче на млекаря, защото е на заплата при него. Тя умее да върши сума ти работи! Ето каталога на нейните способности. Първо: „Умее да налива и тегли.“ Значи, повече от кон! Конят може да тегли, но кой кон налива? Значи тя е по-добра и от най-добрата кранта. После: "Умее да дои." Добро качество за момиче с чисти ръце.

 

СКОК

        Как сме, синьор Ланс? Какво ново към твоя господар?

 

ЛАНС

        Той де да ми беше от господ дар, ами май от дявола ми е подарък!

 

СКОК

        Аха, старият ти порок: да бъркаш думите! Какви новини четеше там?

 

ЛАНС

        Най-черните!

 

СКОК

        Защо? Какво има?

 

ЛАНС

        Има това, че са написани с мастило.

 

СКОК

        Дай да ги прочета!

 

ЛАНС

        Ти ли, дръвнико? Ти не знаеш да четеш!

 

СКОК

        Лъжеш, знам!

 

ЛАНС

        Добре, да видим колко си учен! Кажи ми ти кой те е правил?

 

СКОК

        На дядо ми син му.

 

ЛАНС

        Неграмотен тъпак! Трябваше да кажеш: „на баба ми синът й“. Защото не се знае кой му е баща. Видя ли, че си неграмотен?

 

СКОК

        Аз — неграмотен? Я дай да видиш какво може Скок!

 

ЛАНС (дава му листа, от който е чел)

        Само гледай — като си Скок — да не прескачаш буквите. И свети Николай^[18] да ти е на помощ!

 

СКОК (чете)

        „Умее да дои.“

 

ЛАНС

        Да, това го умее.

 

СКОК

        „Умее да вари пиво.“

 

ЛАНС

        А „Който вари пиво, живее щастливо.“

 

СКОК

        „Умее да шие.“

 

ЛАНС

        Инак ще й зашия два и ще проумее!

 

СКОК

        „Умее да плете.“

 

ЛАНС

        Ами щом ме е оплела мене!

 

СКОК

        „Умее да пере и простира.“

 

ЛАНС

        Ако не, ще опере пешкира!

 

СКОК

        „Умее да меси.“

 

ЛАНС

        Само да не се меси в работите ми!

 

СКОК

        „И освен това притежава още много дарби без име.“

 

ЛАНС

        Значи — незаконни: не си знаят бащите и затова си нямат имена.

 

СКОК

        Следват недостатъците й…

 

ЛАНС

        …по петите на качествата!

 

СКОК

        „Има лош дъх и на гладно не е за целуване.“

 

ЛАНС

        Това с едно хапване се оправя. Карай нататък!

 

СКОК

        „Лакома е.“

 

ЛАНС

        По-добре! Ще може често да се целува, значи.

 

СКОК

        „Говори, когато спи.“

 

ЛАНС

        Нали не спи, когато говори!

 

СКОК

        „Мълчалива е.“

 

ЛАНС

        Най-рядката добродетел при жените! Кой глупак я е сложил между недостатъците? Извади я оттам и я тури най-отгоре на качествата!

 

СКОК

        „Прекалено е страстна.“

 

ЛАНС

        Това на жените си им е наследство от Ева. Не можеш го премахна.

 

СКОК

        „Беззъба е.“

 

ЛАНС

        Аз обичам коричките.

 

СКОК

        „Хаплива е.“

 

ЛАНС

        Нали е без зъби — няма страшно!

 

СКОК

        „Обича напитките.“

 

ЛАНС

        Щом са добри, да ги обича! Ако не ще, аз ги обичам. Казано е: обичай доброто!

 

СКОК

        „Много е разпусната.“

 

ЛАНС

        В думите няма да е, защото пишеше, че си стискала устата; в парите няма да е, защото аз ще стискам кесията; а в оная работа, ако е разпусната, там никой не може да й попречи. Карай нататък!

 

СКОК

        „Има повече косми на главата, отколкото ум в нея; повече недостатъци, отколкото косми; и повече парици, отколкото недостатъци.“

 

ЛАНС

        Стой, стой! Докато я прочете тази точка, два-три пъти си измених решението! Я повтори!

 

СКОК

        „Повече косми, отколкото ум.“

 

ЛАНС

        Ами да! Захлупката на солницата стои над солта и затова трябва да е по-голяма. Така е с косата и ума. По-голямото похлупва по-малкото.

 

СКОК

        „Повече недостатъци, отколкото косми.“

 

ЛАНС

        Тук загазихме! Това да го нямаше!

 

СКОК

        „И повече парици, отколкото недостатъци.“

 

ЛАНС

        Е, това оправя работите! Решено! Вземам я! И ако сватбата стане, тъй като всичко е възможно, тогава да знаеш…

 

СКОК

        Какво да зная?

 

ЛАНС

        Да знаеш, че господарят ти те чака при северните порти.

 

СКОК

        Мене?

 

ЛАНС

        Тебе я! Какво си представяш, че си! Дано е чакал и по-добри от тебе!

 

СКОК

        Значи да вървя там?

 

ЛАНС

        Не да вървиш, а да припкаш, защото толкоз дълго се мота тук, че ако само вървиш, ще го изпуснеш.

 

СКОК

        А защо не ми каза по-рано! Да ти се не видят и качествата, и недостатъците!

 

ЛАНС

        Сега, задето се бави да чете писмото ми, пердахът не му мърда! Невъзпитан нахалник, който си мушка носа в чужди тайни! Отивам да погледам как ще го оправят!