Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (14)

ПЪРВА СЦЕНА

 

БИОНДЕЛО

        Сега бързо и тихо, синьоре! Свещеникът е готов!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Летя, Биондело! Ти може да им потрябваш — влизай си!

 

БИОНДЕЛО

        Не, докато не ги видя да влизат в черква, никакво влизане вкъщи!

 

ГРЕМИО

        Къде се бави този щур учител!

 

ПЕТРУЧИО

        Това е входа. Тук живее син ви.

        А моят тъст е долу към пазара.

        Довиждане! Оставяме ви тук.

 

ВИНЧЕНЦИО

        Не може тъй раздяла без почерпка.

        В тоз дом, аз мисля, бих могъл да каня,

        а все ще има нещо да похапнем.

 

ГРЕМИО

        Заети са и трудно ще ви чуят.

 

УЧИТЕЛЯТ

        Кой блъска, сякаш иска да изкърти вратата?

 

ВИНЧЕНЦИО

        Вкъщи ли е синьор Лученцио, господине?

 

УЧИТЕЛЯТ

        Вкъщи е, но сега не може да разговаря с никого.

 

ВИНЧЕНЦИО

        А ако този никой му носи стотина-двеста дуката, колкото да го позарадва?

 

УЧИТЕЛЯТ

        Задръжте си дукатите! Лученцио няма да има нужда от тях, докато съм жив!

 

ПЕТРУЧИО

        Нали ви казах, синът ви е общ любимец в Падуа!… Слушайте, синьоре, да оставим тези усукани духовитости и моля ви, съобщете на синьор Лученцио, че баща му, току-що пристигнал от Пиза, го чака пред тази врата.

 

УЧИТЕЛЯТ

        Лъжеш! Баща му отдавна е пристигнал от Пиза и те гледа от този прозорец.

 

ВИНЧЕНЦИО

        Да не би да си ти случайно?

 

УЧИТЕЛЯТ

        Да, господине, ако може да се вярва на майка му!

 

ПЕТРУЧИО (към Винченцио)

        Какво значи това, старче? Няма по-грозно мошеничество от рисвояването на чуждо име!

 

УЧИТЕЛЯТ

        Дръжте негодника! Той се представя за мен! Иска да измами някого!

 

БИОНДЕЛО

        Оставих младоженците в черквата. Да им даде господ щастливо плаване!… Оле-ле! Старият ми господар! Сега я втасахме!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Ей, ти, обеснико, я ела насам!

 

БИОНДЕЛО

        Бих предпочел да си остана тук, господине!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Какво, проклетнико? Да не си ме забравил?

 

БИОНДЕЛО

        Забравил? Не, господине. Как мога да ви забравя, като не съм ви виждал никога в живота си!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Ах, ти, пладнешки разбойнико! Значи, не си виждал Винченцио, бащата на господаря си?

 

БИОНДЕЛО

        Кого? Моя стар почтен господар? Разбира се, че съм го виждал, господине! И сега го виждам горе на прозореца.

 

ВИНЧЕНЦИО

        А, значи, така било!

 

БИОНДЕЛО

        Помощ! Помощ! Един луд иска да ме пребие!

 

УЧИТЕЛЯТ

        На помощ, синко! На помощ, синьор Баптиста!

 

ПЕТРУЧИО

        Да изчакаме, Кет! Да видим как ще свърши тази разправия!

 

ТРАНИО

        Кой сте вие, господине, та си позволявате да биете моя прислужник?

 

ВИНЧЕНЦИО

        Кой съм аз ли, господине? А кой сте вие, господине? О, богове безсмъртни! И как се е докарал негодника! Копринена камизола, кадифени гащи, алена мантия и шапка до небето! О, разориха ме! Разориха ме! Докато аз треперя над гроша вкъщи, синът ми и слугата пръскат моите пари в университета!

 

ТРАНИО

        Какво? Какво е станало?

 

БАПТИСТА

        Какво има? Луд ли е?

 

ТРАНИО

        Господине, вие имате вид на трезв и благороден старец, но говорите като побъркан. Какво ви засяга дори да нося злато и бисер? Благодарение на моя баща мога да си го позволя.

 

ВИНЧЕНЦИО

        На твоя баща ли? Ах, кучи сине! Баща ти кърпи корабни платна в Бергамо!

 

БАПТИСТА

        Имате грешка, синьор! Нещо бъркате! Простете, но как се казва, според вас, господинът?

 

ВИНЧЕНЦИО

        Как се казва ли? Аз ли няма да знам как се казва, като съм го отгледал в кухнята си от тригодишен и още тогава се казваше Транио!

 

УЧИТЕЛЯТ

        Махай се, изкуфяло магаре! Той се казва Лученцио и е мой единствен син и наследник на всички имоти, които аз, Винченцио от Пиза, притежавам.

 

ВИНЧЕНЦИО

        Лученцио? Боже, той е убил господаря си! Дръжте го! Не го пускайте! Обвинявам те в името на дожа! О, моят син! Моят син! Кажи, убиецо, къде е син ми Лученцио!

 

ТРАНИО

        Викнете стражата!

 

        Капитане, откарай този смахнат дъртак в затвора!… Татко Баптиста, погрижете се, моля ви, да бъде извикан пред съда!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Мен в съда? Мен в затвора?

 

ГРЕМИО

        Стой, капитане! Няма да го водиш никъде!

 

БАПТИСТА

        Не се месете, синьор Гремио! Капитане, води го!

 

ГРЕМИО

        Синьор Баптиста, внимавайте да не ви забъркат в мръсна история! Бих се заклел, че този е истинският Винченцио!

 

УЧИТЕЛЯТ

        Закълни се де!

 

ГРЕМИО

        Не мога!

 

ТРАНИО

        Може би и аз не съм Лученцио, а?

 

ГРЕМИО

        Не, вас ви знам, че сте.

 

БАПТИСТА

        Махай го този дъртак, казах! В затвора!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Ах, как онеправдават чужденците!

        О, ти, обесник, урод, негодяй!

 

БИОНДЕЛО

        Загубени сме! Ей го! Отказвайте се от него, отричайте се от него или работата ни е спукана!

 

ЛУЧЕНЦИО (коленичи)

        Простете, мили татко!

 

ВИНЧЕНЦИО

                                Синко! Жив!

 

БИАНКА (коленичи)

        Простете, скъпи татко!

 

БАПТИСТА

                                За какво?

        Лученцио къде е?

 

ЛУЧЕНЦИО

                                Ей го тук.

        Лученцио, син истински на този

        най-истински Винченцио пред вас.

        Аз тайно с дъщеря ви се венчах,

        докато явно във очите прах ви

        хвърляха престореници разни.

 

ГРЕМИО

        Ах, шайка от хъшлаци безобразни!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Къде е Транио? О, дързък шут!

        Да прави господаря си на луд!

 

БАПТИСТА

        Но тоз е Камбио и никой друг!

 

БИАНКА

        Лученцио е той и мой съпруг!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Такива превращения извършва

        мощта на любовта. Заради Бианка

        на Транио, прислужника ми, ранга

        аз взех със радост, той прие със радост

        като Лученцио да ме замести

        и тъй накрая влязох аз щастливо

        във пристана на висшето блаженство.

        Той вършеше каквото аз му казвах —

        простете му заради мене, татко!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Ще му отрежа аз носа на него!

        Разбойник! Ще ме праща във затвора!

 

БАПТИСТА (към Лученцио)

        Но вий сте се венчали с дъщеря ми,

        преди съгласие да съм ви дал!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Спокойно! Ще останете доволен!

        Аз влизам — имам едного да бия!

 

БАПТИСТА

        Пък аз — една лъжа да доразкрия!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Не бой се, Бианка, ще му минат тия!

 

ГРЕМИО

        Пък аз, понеже в брака не успях,

        ще вляза също, да похапна с тях.

 

КАТЕРИНА

        Да влезем ли и ний да видим края?

 

ПЕТРУЧИО

        Добре, но по-напред една целувка!

 

КАТЕРИНА

        Как, тука, на открито, сред града?

 

ПЕТРУЧИО

        Защо, нима от мене те е срам?

 

КАТЕРИНА

        О, не! Но ме е срам да ви целуна.

 

ПЕТРУЧИО

        Тогаз обратно!… Грумио, конете!

 

КАТЕРИНА

        Една! Съгласна! Само останете!

 

ПЕТРУЧИО

        Една — една! И тя е сладко нещо,

        когато бъде върната горещо!