Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (9)

ПЪРВА СЦЕНА

 

ГРУМИО

        Пфу, чума да ги тръшне тези дърти кранти, тези щури господари и тези калпави пътища! Честна дума, не мога да си представя някой по-пребит, по-измърлян и по-изплезил език от мене! Пратиха ме напред да запаля камината, та да им е топло на техни милости, когато пристигнат. Добре, че съм от тези, за които казват: „Малко гърне бързо кипва“, че инак щяха да ми се сковат устните за зъбите, езикът за небцето и сърцето за ребрата, докато наклада огън, за да се размразя на него. В такъв студ на някой по-едър настинката не му мърда, а пък аз, докато духам огъня, сам ще се сгрея. Хей! Ехей, Къртис!

 

КЪРТИС

        Кой така трака със зъби?

 

ГРУМИО

        Една буца лед! Ако не вярваш, може да се изпързаляш от раменете до петите ми. Едно засилване от темето до врата ми ти стига. Огън, мили ми Къртис!

 

КЪРТИС

        Какво става с господаря и жена му? Идат ли, а, Грумио?

 

ГРУМИО

        Идат, Къртис, и затова огън, братко, огън!

 

КЪРТИС

        А вярно ли е, че тя била опърничава и че се горещяла за нищо?

 

ГРУМИО

        Горещеше се, но преди да я стегне този мраз. Ще знаеш, драги Къртис, зимата укротява всичко: мъж, жена, добиче. Щом успя да укроти господаря ни, жена му и нас двамата!

 

КЪРТИС

        Ти може да си добиче! Гледай го ти, педя човек!

 

ГРУМИО

        Кой, аз ли — педя? Я си виж рогата — цял лакът, и пак не са по-високи от този, дето ти ги е насадил! Ще кладеш ли огъня или ще трябва да се оплача на господарката? Да знаеш, че ръката й е здрава и понеже скоро ще й бъдеш под ръка, ще ти стане доста горещо, ако си я оставил на студено!

 

КЪРТИС

        Я кажи, кажи, Грумио: какво ново по света?

 

ГРУМИО

        Хладен свят, Къртис! Затова духай, ти казвам, че господарят и господарката са измръзнали!

 

КЪРТИС

        Ей го, пламна! Хайде сега, издрънкай новините си!

 

ГРУМИО (пее)

                „Чу ли новината, Джек!

                Хлябът сух бил станал мек!“ —

                За тази новина ли питаш?

 

КЪРТИС

        Казвай, казвай! Стига си се потърквал!

 

ГРУМИО

        Как да не се търкам, като огънят не ще да топли още! Къде е готвачът? Готова ли е вечерята? Почистено ли е навсякъде? Рогозките постлани ли са? Обрани ли са паяжините? Ратаите облякоха лиси ленените дрехи и белите чорапи? Слугите измъкнаха ли празничните ливреи? Покривките сложени ли са и добре ли са измити отвън и отвътре каните, стаканите и повлеканите от кухнята?

 

КЪРТИС

        Всичко е готово. И затова казвай новините си!

 

ГРУМИО

        Първо, конят ми е капнал и, второ, господарят и господарката съвсем му отпуснаха юздите.

 

КЪРТИС

        Как така?

 

ГРУМИО

        Ами като цопнаха в калта и ги пуснаха! И туй не е всичко. Стана голяма разправия!

 

КЪРТИС

        Е, хайде, разправи я!

 

ГРУМИО

        Дай си ухото!

 

КЪРТИС

        Ей, откога чакам!

 

ГРУМИО

        И аз!

 

КЪРТИС

        Тази твоя новина аз исках да я чуя, не да я почувствам!

 

ГРУМИО

        То е, защото ти я разказвам с чувство. Просто почуках на ухото ти, да ми отключиш слуха си. Сега започвам. Първо, спуснахме се по един кален склон, а господарят беше зад господарката…

 

КЪРТИС

        На един кон двамата?

 

ГРУМИО

        Има ли значение?

 

КЪРТИС

        За мене не, но за коня!

 

ГРУМИО

        Тогава разказвай си сам! Ако не ме беше прекъснал, щеше да чуеш как конят се спъна и как тя се намери под него; после щеше да чуеш каква огромна беше локвата и как господарката се оплеска в нея до ушите; и как господарят я заряза сред калта и почна да бие мене, задето конят се беше препънал; как тя прегази локвата, за да ме отърве; как той крещя и руга; как тя почна заради мене да го моли, както никога; как аз се съдрах от рев; как конете хукнаха да бягат; как нейният си скъса юздата; как моят си загуби подопашника. Всичко това щеше да узнаеш. И още много други паметни събития. Но сега, защото ме прекъсна, те ще потънат в забрава, а ти ще легнеш в гроба невежа!

 

КЪРТИС

        Излиза, че той е станал по-проклет и от нея!

 

ГРУМИО

        Така е. Ти и другите мързеливци от този дом ще го усетите, когато пристигне. Но какво съм седнал да ти говоря! Викни Натанаел, Джоузеф, Никлас, Филип, Уолтър, Сладура и всички други! Да си срешат косите, да си изчеткат сините ливреи, да си сложат жартиери, отговарящи по цвят. При поклона да прегъват левия крак и да помнят, че всеки, преди да докосне косъм от опашката на господарския кон, трябва да си целуне ръката^[43]. Готови ли са всички?

 

КЪРТИС

        Готови!

 

ГРУМИО

        Извикай ги!

 

КЪРТИС

        Ей! Всички тук! Чувате ли? Идвайте да посрещнете триумфално господаря и господарката!

 

ГРУМИО

        Не може триумфално!

 

КЪРТИС

        Защо?

 

ГРУМИО

        Защото са само двама. Ще ги посрещнат двуумфално!

 

КЪРТИС

        Искам да кажа, че трябва да отдадат на новата господарка дължимата чест.

 

ГРУМИО

        Не вярвам да им е заемала от своята чест, та да й я дължат сега!

 

 

НАТАНАЕЛ

        Здравей, Грумио!

 

ФИЛИП

        Охо, Грумио!

 

ДЖОУЗЕФ

        Как сме, Грумио!

 

НИКОЛАС

        Ти ли си бе, Грумио?

 

 

НАТАНАЕЛ

        Какво ново, старче?

 

ГРУМИО

        Здравей! — това на тебе!… Охо! — това на тебе!… Как сме? — това на тебе!… Ти ли си бе? — това на тебе!… И сега да смятаме поздравленията за приключени. Казвайте, красавци, готово ли е всичко? В ред ли е всяко нещо?

 

НАТАНАЕЛ

        Готово и в ред! Близо ли е господарят?

 

ГРУМИО

        Съвсем близо. Трябва вече да е слязъл от коня. Затова да не сте… Тихо, дявол да ви вземе! Чувам го вече!

 

ПЕТРУЧИО

        Къде се губят тези негодяи,

        та никой стремето ми не държи

        и не откарва коня ми в яхъра?

        Къде са Грегори, Натанаел?

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

        Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре! Тук сме!

 

ПЕТРУЧИО

        „Тук, тук, синьоре! Тук, синьоре!“ Тук сте!

        Простаци, некадърници, дръвници!

        Ни почит, ни старание, ни дълг!

        Къде се дяна тоз кютук, когото

        изпратих тук да ви предупреди?

 

ГРУМИО

        Тук, тук, синьор! Кютук като преди!

 

ПЕТРУЧИО

        На теб, говедо, свиньо, кучи сине,

        не ти ли казах да ме срещнеш в двора

        със тази сбирщина от мързеливци?

 

ГРУМИО

        Натанаел е още без ливрея,

        обувките на Габриел са ужас,

        за шапката на Питър няма сажди^[44],

        а шпагата на Уолтър е в ръжда.

        Търпими са Ролф, Грегори, Адам —

        останалите са позор и срам.

        Но всички тук сме, сбрани да ви срещнем.

 

ПЕТРУЧИО

        Вън, паплач! Хайде! Слагайте веднага!

 

        „Къде сте, прежни дни, къде, къде?“

        Къде са, дявол? Мен ми се яде!

        Седни тук, Кет! Седни, добре дошла!…

        Храната! Бързо! Слагайте!

 

                                        Най-сетне!

        Развесели се Кет!… Хей вий тъпаци

        теглете ми ботушите! Ха дърпай!

 

                „Вървял по пътя си монах,

                във сиво расо, цял във прах…“

                Глупак, изкълчи ми крака!… Бе ти!…

 

        И гледай другия да ми изкълчиш!…

        Една усмивка, Кет!… Вода! И бързо!…

 

        Троил къде е? Лая му не чувам!

        Да дойде братовчед ми Фердинанд!…

 

        Ти целуни го, Кет, за запознанство!…

        Пантофите ми! Де е таз вода!…

        Измий се, Кет! Добре дошла отново!

 

        Глупак! Заля я цяла! Зяпльо неден!

 

КАТЕРИНА

        Той без да иска. Моля ви, недейте!

 

ПЕТРУЧИО

        Пън! Чук! Дърво! Животно клепоухо!…

        Да седнем, Кет! Аз зная, че си гладна.

        Ще кажеш ли молитвата или

        да почна аз?… Това какво е тука?

        Май овнешко?

 

СЛУГА

                                Да.

 

ПЕТРУЧИО

        Кой го внесе?

 

ПИТЪР

                                Аз.

 

ПЕТРУЧИО

        Съвсем е изгоряло! И това!

        Къде е некадърникът готвач?

        Как смеете, обесници, изобщо

        да ми поднасяте да ям подметка!

        Обирайте чинии, гозби, всичко!

 

        Безмозъчни говеда! Мръсна сган!

        И ще мърморят! Аз ще ви науча!

 

КАТЕРИНА

        Съпруже, моля ви, не се гневете!

        Месото можеше да се яде.

 

ПЕТРУЧИО

        Повтарям ти, че беше прегоряло,

        а пък на мене са ми забранени

        такива ястия, понеже силно

        раздразват жлъчката и раждат гняв;

        така че по-добре за нас ще бъде

        да минем днес без ядене, понеже

        и двамата сме май от жлъчен тип.

        Ще хапнем вместо днеска утре сутрин.

        Ела да видиш брачната ни стая!

 

 

НАТАНАЕЛ

        Ама й взе акъла на жената!

 

ПИТЪР

        Със нейни камъни, та по главата!

 

ГРУМИО

        Сега къде са?

 

КЪРТИС

                        В спалнята. Седят.

        Чете й проповед за туй, че трябва

        да се въздържа; при което сам

        тъй невъздържано крещи, ругае,

        че бедната се чуди и се мае

        какво да каже и къде да гледа,

        като че ли е стресната насън.

        Но беж да бягаме! Пристига пак!

 

 

ПЕТРУЧИО

        Добре потръгна моята система

        и вярвам, че в двубоя връх ще взема.

        Оставил съм соколчето си гладно

        от мен то няма мръвка да получи,

        докле не се пречупи и научи

        да се завръща, щом като му свирна.

        Освен това аз знам и втори начин

        да я сломя: с безсъние, тъй както

        със непокорните соколи правят;

        днес още не е яла — ще гладува!

        от снощи не е спала — ще будува!

        Тъй както с гозбите, ще изнамеря

        в леглото недостатък, ще запратя

        насам възглавници, натам завивки,

        натук дюшеци, навъзбог покривки,

        като представям тази суматоха

        за израз на внимание към нея.

        И цяла нощ не ще й дам да мигне,

        защото клюмне ли, ще реввам тъй,

        че тя веднага ще се ококорва.

        По този начин аз ще й извадя

        душичката. Е, не съвсем с памук,

        но ако някой знае начин друг

        за укротяването на една

        такава опърничава жена,

        то нека дойде и го каже смело —

        ще стори за мнозина свято дело!