Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Taming of the Shrew, 1590–1594 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от lin_dulce)
ВТОРА СЦЕНА
Падуа. Пред дома на Хортензио.
Влизат Петручио и Грумио.
ПЕТРУЧИО
За кратко, взел си сбогом от Верона,
пристигнах в Падуа, за да се видя
с приятели и най-напред със моя
Хортензио… Да, този е домът му.
Я, Грумио! Какво се бавиш? Удряй!
ГРУМИО
Кого да удрям? Аз не виждам никой
да провокира с нещо ваша милост!
ПЕТРУЧИО
Врата не виждаш ли? Повтарям, удряй!
ГРУМИО
Врата ви виждам, но аз кой съм, та
да смея да ви удрям по врата!
ПЕТРУЧИО
Чуй, ей, недей разбира ме „повратно“,
че ще ти стане всичко в миг понятно,
като ти хвърля тук един пердах!
ГРУМИО
Ядосан сте и искате — разбрах —
да ви ударя пръв, та след това
да си изпати моята глава!
ПЕТРУЧИО
И аз разбрах — ще казваш: „Не дочух.“
Но аз ще го оправя твоя слух!
Дърпа му ухото.
ГРУМИО
На помощ! Полудял е! Хора! Ай!
ПЕТРУЧИО
Щом казвам „удряй“, удряй, негодяй!
Влиза Хортензио.
ХОРТЕНЗИО
Какво има? Какво става тук? Моят стар приятел Грумио и моят добър приятел Петручио! Как сте всички във Верона? Ти как я караш?
ПЕТРУЧИО
Сам виждаш — със юмруци и тояги!…
Con tutto il core ben trovato[25], драги!
ХОРТЕНЗИО
Alla nostra casa ben venuto, molto onorato signor
Petruccio! Стани, Грумио, стани! Сега ще уредя спора ви!
ГРУМИО
Не, синьор Хортензио, не се търпи вече! Ако и това не е законна причина да престана да му служа, значи, законите са престанали да служат. На, сам съдете: той ме караше да го удрям по врата! Кажете, бива ли слуга да върши такова нещо с господаря си, когато той май годините ги е набрал толкоз, че ако играеше с тях на трийсет и едно, вече да е изгорял?
А първи да го бях ударил сам,
кой щеше да е битият, не знам!
ПЕТРУЧИО
Тъпак и безобразник! Представи си,
Хортензио, аз казах му да удря
по твоята врата, а той не иска!
ГРУМИО
Да удрям по вратата ли? О, боже!
Не викахте ли: „Удряй по врата ми!
Налагай ме с юмруци! Блъскай здраво!“?
А пък сега извъртате словата,
че не било по врат, а по… вратата!
ПЕТРУЧИО
Млъкни или пръждосвай се, ти казвам!
ХОРТЕНЗИО
Петручио, спокойствие! Тук има
безспорно някаква неразбория;
а Грумио е стар, добър слуга.
Я да оставим туй! Кажи ми, друже,
кой вятър тъй щастливо те довея
във Падуа от древната Верона?
ПЕТРУЧИО
Тоз, който пръсва младите далече
от бащин дом, където сбират само
оскъден опит. Казано накратко:
Антонио, баща ми, се помина
и аз се впуснах да пътувам с цел
да се оженя и забогатея;
домът ми е богат и джобът — пълен,
пътувам и се радвам на света!
ХОРТЕНЗИО
Че щом е тъй, Петручио, веднага
да те представя на една девойка,
която — предварително ти казвам —
е опърничава и страшно дива,
но зестрата й, вярвай, си я бива
и още как!… Но ти си ми приятел
и затова не ти я препоръчвам.
ПЕТРУЧИО
Хортензио, другари като нас
разбират се с две думи: ако знаеш
девойка, за Петручио добра
(а той би искал златото да пее
на сватбата му!), даже и да бъде
като жената на Флоренций[26] грозна,
като пророчица Сивила[27] — дърта,
като Ксантипа[28] на Сократа — злобна,
насам я давай! Нека да беснее
по-зле от буря във Адриатика,
не ще успее тя да предизвика
обрат във чувствата ми! Аз дошъл съм
да сключа брак щастлив във този град,
а брак щастлив, туй значи брак богат!
ГРУМИО
Той, синьоре, ви каза съвсем ясно намеренията си: бройте му повечко злато и можете да го ожените за една булка, колкото шушулка: или за най-дъртата вещица, дето няма един зъб в устата си, но пък има болести, колкото двайсет и пет стари кранти! За него, щом звъни пара, работата е добра!
ХОРТЕНЗИО
Тогаз, Петручио, да ти разкажа
това, което на шега подхвърлих:
аз мога да те свържа със девица
богата, хубава, със ум развит
и имаща тоз само недостатък —
но който е достатъчен с остатък —
че остра е устата й оттатък
търпимото и толкоз е проклета,
че и да бях дори съвсем пропаднал,
не бих я взел за цяла златна мина!
ПЕТРУЧИО
Мълчи! Така говориш ти, защото
не си узнал цената на златото!
Баща й кой е, щом ми кажеш ти,
ще я поискам, даже да трещи
по-зле от гръмотевица наесен!
ХОРТЕНЗИО
Баща й казва се Баптиста Минола,
човек възпитан и със чест позната;
а тя е Катерина и е минала
край възпитанието на бащата,
Това е най-зловредният език
на цяла Падуа!
ПЕТРУЧИО
Не я познавам,
макар че знам баща й. Те със моя
навремето се знаеха добре.
Хортензио, не ще ме хване сън,
додето не я видя! Извинявай,
но чувствам — трябва да те изоставя,
освен ако ме придружиш до тях!
ГРУМИО
Моля ви, уважаеми, не го спирайте, щом го е прихванало! Честна дума, ако тя го познаваше, както аз го познавам, щеше да й бъде ясно, че крясъците при него не минават. И двайсет пъти да му каже „негодник“, „простак“ и така нататък, окото му няма да мигне. Само да го закачи, той така ще откачи, че тя ще пририта от риториката му, той ще я сравни със земята от сравнения! Щом го види, вашата Катерина ще се изкатери като котка на дърво! Казвам ви, не го знаете!
ХОРТЕНЗИО
Петручио, почакай, идвам с теб!
Баптиста пази в своя дом под ключ
и моето съкровище безценно —
по-малката си дъщеричка Бианка.
Той крие я от мене и от всеки
поклонник неин и съперник мой.
Понеже мисли, че за Катерина
не ще намери мъж (и тук е прав
във връзка със проклетия й нрав),
решил е той изобщо да не пуска до
Бианка никого, додето първо
проклетата си Кет не задоми!
ГРУМИО
Да наречеш мома „проклета Кет“
е все едно да й дариш букет!
ХОРТЕНЗИО
Тук ти, Петручио, ще ми услужиш —
във скромна роба и със изглед строг,
ще ме представиш ти за педагог
по музика пред стария Баптиста:
ще мога тъй под форма на уроци
до Бианка да добия траен достъп,
така че със обсаждане упорно
да завоювам нейното сърце.
ГРУМИО
Ей, и това ако не е живо мошеничество! Гледай ги ти младите как се разбират, като е да метнат дъртите!
Влиза Гремио заедно Лученцио, преоблечен като учител и с книги под мишница.
Господарю, я вижте! Кои са тези двама?
ХОРТЕНЗИО
По-тихо, Грумио! Това е моят
съперник в любовта!… Елате тук!
ГРУМИО
Чудесен момък! Само за любов!
Отдръпват се встрани.
ГРЕМИО
Прочетох списъка. Добре съставен.
Но нека ги подвържат по-изящно.
Да няма други — само за любов,
та туй, което с нея ще четете,
да бъде винаги на тази тема.
Разбирате ме, вярвам. Ще прибавя
и своята към бащината щедрост.
Да бъдат парфюмирани, защото
онази, на която те ще служат,
самата е ухание! С какво
ще почнете?
ЛУЧЕНЦИО
С каквото и да почна,
ще й говоря все във ваша полза,
патроне мой, и по-красноречиво,
отколкото сам бихте й говорил,
освен ако и вий сте също учен!
ГРЕМИО
О, таз наука колко е велика!
ГРУМИО
О, тоз глухар как плаче за ритника!
ПЕТРУЧИО
Мълчи, глупако!
ХОРТЕНЗИО
Грумио, мълчи!
Здравейте, синьор Гремио!
ГРЕМИО
Здравейте,
синьор Хортензио! Познайте де,
къде отивам? У синьор Баптиста.
Бях обещал учител да подиря
за хубавата Бианка и попаднах,
за щастие, на този момък, който
по подготовка и добри обноски
е много подходящ. Добре начетен
с поезия и други книги — всички
съвсем научни, вярвайте ми!
ХОРТЕНЗИО
Вярвам.
И мен един познат ми обеща
да ми посочи музикант, от който
уроци би могла да взима Бианка,
така че в дълг и аз не ще остана
пред мойта мила.
ГРЕМИО
Тя е моя мила.
Ще го докажа със дела пред всички!
ГРУМИО
И ако не с дела, поне с парички!
ХОРТЕНЗИО
Синьор, не му е времето да спорим
кой повече обичал. Имам вест,
еднакво радостна за вас и мене:
случайно срещнах този господин
и той ми заяви, че ако ние
предложим му условия изгодни,
готов е да ухажва Катерина
и да я вземе за жена, във случай
че му допадне зестрата!
ГРУМИО
Чудесно!
Но казахте ли му за нея всичко?
ПЕТРУЧИО
Да, бях предупреден, че е свадлива,
устата, злобна, опака и дива,
но щом е само туй, не е опасно.
ГРЕМИО
Така ли мислите? А откъде сте?
ПЕТРУЧИО
Веронец съм. Антонио, баща ми,
умря, но всичко негово е живо
и бъдеще открива ми щастливо!
ГРЕМИО
Щастливо бъдеще със Катерина?
Опитайте, дано ви провърви!
Но вярно ли е туй, че сте готов
наистина да тръгнете на лов
за тази дива котка?
ПЕТРУЧИО
То се знае!
ГРУМИО
И като нищо ще я омотае!
ПЕТРУЧИО
Нали дошъл съм тука с тази цел!
Нима си мислите, че малко глъчка
ще сплаши моя слух? Не съм ли чувал
как лъвовете в тъмното реват?
Не съм ли чувал бурята в морето
като глиган разпенен да бушува?
Не съм ли чувал грохот оръдеен
и тътнене на облачни гърла?
Не съм ли чувал пред голяма битка
звън, цвилене, тръби и барабани,
а после трясък, хрясък, вик и тропот,
че да се стресна от езиче женско,
което дваж по-слабо е по звук
от кестена, когато прави „пук“
на селското огнище! Фу! Плашете
децата с него!
ГРУМИО
Пука ни на нас!
ГРЕМИО
Синьор Хортензио, аз имам чувство,
че тоз приятел е дошъл навреме
за своето и нашето добро.
ХОРТЕНЗИО
Но ний ще трябва да поемем всички
разноски по ухажването.
ГРЕМИО
Плащам!
Дано се изхитри да я спечели!
ГРУМИО (настрани)
Кой, моят господар ли? Той рече ли!…
Влизат Транио, богато облечен, и Биондело.
ТРАНИО
Здравейте, благородни господа!
Ще ми посочите ли де живее
синьор Баптиста Минола?
БИОНДЕЛО
Кой? Оня
със двете дъщерички?
ТРАНИО
Точно той.
ГРЕМИО
А вий, синьор, за тях ли сте тъдява?
ТРАНИО
За тях, за него — вас какво ви става?
ПЕТРУЧИО
Но да не сте за опаката, че!…
ТРАНИО
Не съм по тях!… Да тръгваме, момче!
ЛУЧЕНЦИО (настрани)
Добро начало, Транио!
ХОРТЕНЗИО
Поспрете!
Тогаз сте за по-малката от двете?
ТРАНИО
И тъй да е, с какво ви туй засяга?
ГРЕМИО
Със нищо, щом се махнете веднага!
ТРАНИО
Таз улица свободна е поне!
ГРЕМИО
Но дъщерята на Баптиста — не!
ТРАНИО
Защо пък не, бих искал да узная?
ГРЕМИО
Добре тогаз! Причината е тая,
че тя избраница е на синьор…
ХОРТЕНЗИО
…Хортензио!
ГРЕМИО
…И Гремио!…
ТРАНИО
…Във спор
един със друг. По-кротко, господа!
Разсъдъкът ви нека заговори!
Баптиста Минола добре познава
баща ми като гражданин заможен,
така че и да беше Бианка двойно
по-хубава и искана от полк
поклонници, аз пак бих имал право
да съм сред тях. За дивната Елена[29]
били са хиляди, защо за Бианка
да няма един повече? И даже
сам Парис между тях да се окаже,
Лученцио ще бъде тоз един!
ГРЕМИО
Ще ни наддума този господин!
ЛУЧЕНЦИО
Не бойте се, ще се задъха скоро!
ПЕТРУЧИО
Хортензио, напразно губим време!
ХОРТЕНЗИО
Един въпрос: а виждал ли сте
вие изобщо дъщерята на Баптиста?
ТРАНИО
Не съм, но чувал съм, че има две:
голямата — и злобна, и свадлива,
а малката — и скромна, и свенлива.
ПЕТРУЧИО
Голямата е моя! Там не бутай!
ГРЕМИО
Тя негова е. И живеем с вяра,
че тоз Херакъл[30] ще надвие звяра!
ПЕТРУЧИО
Въпроса, господине, е в това, че
по-малката от двете дъщери —
която ви се нрави — е под ключ:
родителя и не допуска никой
да я ухажва и не се обвързва
със никого, голямата додето
не бъде задомена; чак тогава
ще пусне пилето на свобода!
ТРАНИО
Това е друг въпрос! Тогава — да!
Тогава вий сте просто благодетел
за всички тук, включително и мен!
С голямата успеете ли вие,
така че път за нас да се открие
към малката, то знайте: тоз, комуто
се падне тя, не ще е тъй безчувствен
с неблагодарност да ви заплати!
ХОРТЕНЗИО
Изящни думи за правдива мисъл!
Но тъй като със тях сте се записал
жених за Бианка, ще се отплатите
на господина като нас, понеже
и тримата еднакво сме му длъжни.
ТРАНИО
Не съм от стиснатите, господа,
и каня ви на пир във чест на Бианка!
От адвокатите да вземем пример:
в съдилището страшно да се бием —
в кръчмилището сладко да си пием!
ГРУМИО и БИОНДЕЛО
Чудесно предложение! Съгласни!
ХОРТЕНЗИО
Добре! Ще бъде пиршество нечуто!
Петручио, вий мой сте ben venuto[31]!
Излизат.