Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (15)

ВТОРА СЦЕНА

 

ЛУЧЕНЦИО

        Най-сетне несъгласните ни звуци

        се помириха, битката утихна

        и иде миг с усмивка да погледнем

        към минали беди и страхове.

        Баща ми, Бианка, покани учтиво,

        тъй както аз учтиво каня твоя!

        Петручио, мой братко, сестро Кет,

        Хортензио, и вий, вдовичке, моля!

        Тез лакомства, вина и плодове

        ще подсладят утайката от жлъч —

        седнете да побъбрим и похапнем!

 

ПЕТРУЧИО

        Седи и яж, седи и яж… Е, стига!

 

БАПТИСТА

        Обича Падуа да се раздава!

 

ПЕТРУЧИО

        Да, тя на мен добър подарък даде!

 

ХОРТЕНЗИО

        Дано окаже се добър и моят!

 

ПЕТРУЧИО

        Хортензио от нея май се плаши!

 

ВДОВИЦАТА

        Кой? Мене той да сплаши? Как пък не!

 

ПЕТРУЧИО

        Слуха ви е, изглежда, малко твърд —

        от вас е той уплашен чак до смърт!

 

ВДОВИЦАТА

        За кривогледия са всички криви!

 

КАТЕРИНА

        Което значи?

 

ВДОВИЦАТА

                        Значи, че на мъж ви

        му дадох туй, което си поиска!

 

ПЕТРУЧИО

        Сама признава, че била ми дала!

        Хортензио, как гледаш на това?

 

ХОРТЕНЗИО

        А, вие искате и да ви гледам!

 

ПЕТРУЧИО

        Отлично! Целунете го, вдовичке!

 

КАТЕРИНА

        „За кривогледия са всички криви“ —

        какво туй значи?

 

ВДОВИЦАТА

                        Значи, че мъжът ви,

        от вас изхождайки, за мене брътви.

        Това е смисъла.

 

КАТЕРИНА

                        Съвсем безсмислен!

 

ВДОВИЦАТА

        Като за вас!

 

КАТЕРИНА

                        Защото с вас говоря!

 

ПЕТРУЧИО

        Дръж, Кет!

 

ХОРТЕНЗИО

                Дръж, мила!

 

ПЕТРУЧИО

                                Ловя се на бас,

        че мойта Кет ще я свали завчас!

 

ХОРТЕНЗИО

        Не, туй със нея ще го свърша аз!

 

ПЕТРУЧИО

        Да пием за успеха ти тогаз!

 

БАПТИСТА

        Харесват ли ви тези остроумци?

 

ГРЕМИО

        Добре се чукат!

 

БИАНКА

                        Чукайте и вие,

        че инак някой духовит човек,

        току решил, че рога ви е мек!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Я, тази срамежливка се събуди!

 

БИАНКА

        За мъничко. И ще заспи отново.

 

ПЕТРУЧИО

        А, не! Не се ловете на играта

        като не искате да ви ощипят!

        Ще изтърпите няколко стрели!

 

БИАНКА

        Не съм аз лов за вас. И като птичка

        ще хвръкна до съседната горичка.

        Преследвайте ме, опнали лъка!

        И вий елате, моля!

 

ПЕТРУЧИО

                                Изхвърча!

        „Синьоре“ Транио, в туй пъстро пиле

        и вие май се целихте напразно.

        За здравето на лошите стрелци!

 

ТРАНИО

        О, не! Синьор Лученцио ме пусна

        да гоня дивеча му, без надежда,

        че сам ще гризна мъничко от него!

 

ПЕТРУЧИО

        Добро сравнение, но с кучи дъх.

 

ТРАНИО

        Възможно, но за вашето сърне,

        говори се, че казвало: „Сър, не!“

 

БАПТИСТА

        Охо, Петручио, не беше лошо!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Благодаря ти, Транио. Уби го!

 

ХОРТЕНЗИО

        Признай си, че стрелата те засегна!

 

ПЕТРУЧИО

        Одраска ме, но тъй като отскочи,

        на бас ловя се десет към едно,

        че двама сте нанизани от нея.

 

БАПТИСТА

        Не, зетко мой, шегата настрана,

        уверен съм, че твоята жена

        безспорно е най-опака от трите.

 

ПЕТРУЧИО

        Не съм съгласен и се обзалагам:

        да викне всеки своята съпруга

        и нека тоз, чиято половинка

        е най-покорна и яви се първа,

        да обере на другите парите!

 

ХОРТЕНЗИО

        Добре! На колко?

 

ЛУЧЕНЦИО

                                Двадесет дуката!

 

ПЕТРУЧИО

        Това залог е за сокол, за куче!

        Аз слагам за жена си петократно!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Тогава сто!

 

ХОРТЕНЗИО

                        Добре!

 

ПЕТРУЧИО

                                На бас! Решено!

 

ХОРТЕНЗИО

        Кой почва?

 

ЛУЧЕНЦИО

                        Нека аз! Биондело, бягай

        кажи на госпожата си да дойде!

 

БИОНДЕЛО

        Разбрано!

 

БАПТИСТА

        Синко, петдесет дуката

        от твоите поемам аз!

 

ЛУЧЕНЦИО

                                А, не,

        печалбата си искам цяла!

 

                                Е?

 

БИОНДЕЛО

        Тя каза, господарю, че била

        заета и не можела да дойде.

 

ПЕТРУЧИО

        Какво? „Не можела“? Нима

        това е отговор?

 

ГРЕМИО

                        О, да! И мил все пак.

        Ще видим после вашия капак!

 

ПЕТРУЧИО

        Ще видим!

 

ХОРТЕНЗИО

                        Ей, Биондело, замоли

        жена ми тук да се яви за малко!

 

ПЕТРУЧИО

        А, „замоли“! Така и баба знае

        да я извика!

 

ХОРТЕНЗИО

                        Твоята, боя се,

        и с молене не ще се появи!

 

        Защо си сам?

 

БИОНДЕЛО

                        Защото госпожата

        ми каза, че си правите шега и затова

        тя нямало да дойде.

 

ПЕТРУЧИО

        Как? „Нямало“? Това е дваж по-зле!

        О, нетърпим, непоносим позор!

        Я, Грумио, кажи на госпожата,

        че заповядвам й да дойде тук!

 

ХОРТЕНЗИО

        Знам как ще отговори.

 

ПЕТРУЧИО

                                Как?

 

ХОРТЕНЗИО

                                        „Не искам!“

 

ПЕТРУЧИО

        И толкова по-зле за мен тогава!

 

БАПТИСТА

        О, господи, помилуй! Катерина!

 

КАТЕРИНА

        Съпруже, викали сте ме?

 

ПЕТРУЧИО

                                А где са

        жената на Хортензио и Бианка?

 

КАТЕРИНА

        Приказват си пред огъня в салона.

 

ПЕТРУЧИО

        Извикай ги при техните мъже!

        Ако не щат, докарай ги с въже!

        Върви, върви и тук ги довлечи.

 

ЛУЧЕНЦИО

        Не ме ли мамят двете ми очи?

 

ХОРТЕНЗИО

        Какво ли таз промяна предвещава?

 

ПЕТРУЧИО

        Какво ли? Мъжка власт, управа здрава,

        любов и справедливост, мир и радост,

        изобщо само хубави неща!

 

БАПТИСТА

        Щастлив бъди, Петручио любезни!

        Печалбата е твоя. Но към нея

        аз двайсет хиляди ще ти прибавя —

        за друга дъщеря отделна зестра,

        понеже тази тук не е онази!

 

ПЕТРУЧИО

        Не, искам тоз облог да го спечеля

        с по-сигурни свидетелства, че тя

        е станала безропотна и кротка!

 

        Погледайте я как спокойно води

        и кара тези ваши две женички,

        които ни се водят, ни се карат!…

        Но тази шапка, Кет, не ти приляга!

        Каква дрънкулка! Хвърляй я веднага!

 

ВДОВИЦАТА

        Съпруже, вий не ще ме доведете

        до този жалък смехотворен вид!

 

БИАНКА

        О, боже, колко глупаво покорство!

ЛУЧЕНИЦИО

        Бих искал да е глупаво и твойто —

        умът му днес ми струва сто дуката!

 

БИАНКА

        Щом глупаво заложил сте на него!

 

ПЕТРУЧИО

        Я, Кет, кажи на тези две съпруги

        какво дългът им към мъжа налага!

 

ВДОВИЦАТА

        Шегувате се! Ний не щем уроци!

 

ПЕТРУЧИО

        Започваш ли? И с нея най-напред!

 

ВДОВИЦАТА

        Да е посмяла!

 

ПЕТРУЧИО

                        Кет ли? Почвай, Кет!

 

КАТЕРИНА

        Я стига гъна лъковете вежди

        и стига мята погледи-стрели

        към своя крал, управител, владетел!

        Гневът петни те, както скрежът — листа,

        грози те, както вихърът — цвета!

        Жената гневна е размътен извор,

        лишен от хубост, кален, грозен, гаден,

        към който никой, па макар и жаден,

        не се навежда да отпие глътка.

        Мъжът е твой глава, живот, закрилник,

        вседържец неоспорван. Той те храни

        със труд опасен по море и суша,

        не мигва в бурни нощи, в ледни дни,

        докато ти почиваш си на топло,

        спокойно защитена; и очаква

        от тебе хубост, кротост и любов —

        отплата дребна за огромен дълг.

        Каквото поданик дължи на трона,

        това дължи жената на мъжа си,

        и щом отхвърля, сопната, свадлива,

        съпружеската воля справедлива,

        не е ли нейното измяна, бунт,

        предателство към любещия крал?

        Срамувам се, че някои глупачки

        опитват се война да обявяват,

        наместо да склонят глава за мир!

        Защо им са надмощие и власт

        наместо дълг, покорство, нежна страст?

        Снагата на жената крехък съд е.

        Защо е тъй? Не е ли, за да бъде

        и вътре съдържанието цяло

        в съгласие със нежното й тяло?

        О, вие, заядливи ниски твари!

        И аз до вчера само бях такава

        високомерна, горда, вироглава,

        и да отвръщам беше в моя нрав

        на дума с дума и на гняв със гняв,

        ала видях: мощта ни е измама,

        а копията — стръкчета от слама,

        и се стремим напразно ний натам,

        където е отказан пътят нам.

        И затова съветвам ви и двете:

        безплодните си гордости смирете

        и всяка да простре в тържествен знак

        ръката си под мъжовия крак!

        Самата аз съм на това готова,

        щом иска той свидетелство такова!

 

ПЕТРУЧИО

        Чудесно! Дай да те целуна, Кет!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Блазя ви! Ще ви слуша занапред!

 

ВИНЧЕНЦИО

        Добрата дъщеря е чиста радост!

 

ЛУЧЕНЦИО

        А лошата жена е чиста гадост!

 

ПЕТРУЧИО

        Сега в леглото, мила! Съпрузи тук сме трима,

        но между тях щастливец един-единствен има!

 

        Макар че тъй покорна изглеждаше ни Бианка,

        боя се, че за месец ще станете на сянка.

        Приятна нощ на всички!

 

ХОРТЕНЗИО

        Жени! Уж зла, а чудно как лесно се смири!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Уви, май по е трудно, когато са добри!