Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Taming of the Shrew, 1590–1594 (Обществено достояние)
- Превод отанглийски
- Валери Петров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria(2009)
Издание:
Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 1
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от lin_dulce)
ТРЕТА СЦЕНА
В извънградския дом на Петручио.
Влизат Катерина и Грумио.
ГРУМИО
Не смея, не, за нищо на света!
КАТЕРИНА
Ах, колкото по страдам, боже мой,
по-яростен и гневен става той!
Защо ме взе? Да ме мори от глад ли?
Във къщи всеки просяк си измолва
коричка хляб; щом не от нас — от други.
Но аз не съм научена да моля
и нужда не съм имала да моля,
и ей ме — от безсъние и глад
едва крепя се, вие ми се свят,
а той държи ме будна и ме храни
със викове и грубости отбрани;
и най-ужасното е, че го върши
все ужким от любов, като че ли
ако подремна или глътна залък,
ще заболея или падна мъртва!
Върви, донес ми нещичко да хапна!
За ядене, каквото ще да бъде!
ГРУМИО
Едно говеждо бутче може би?
КАТЕРИНА
Чудесно, драги Грумио, донес го!
ГРУМИО
Не, то не е за жлъчни. По-добре
една пържола тлъстичка на скара.
КАТЕРИНА
Добре, любезни! Давай я насам!
ГРУМИО
Не, май и тя за жлъчката е вредна.
По-хубаво един бифтек с горчица.
КАТЕРИНА
Бифтек с горчица? Много го обичам!
ГРУМИО
Не, не, горчицата ще ви раздразни.
КАТЕРИНА
Тогава без горчица. Дай го тъй!
ГРУМИО
Е как? Бифтек не може без горчица!
КАТЕРИНА
Тогава със горчица! Както щеш!
Едното или другото, донес го!
ГРУМИО
Ще донеса горчица без бифтек.
КАТЕРИНА
Лъжец, измамник, махай се веднага!
Бие го.
Ще ми сервира имена на гозби!
Проклета да е цялата ви шайка,
задето подиграва се над мен!
Марш, вън оттука, казах! Вън, обесник!
Влизат Петручио, с блюдо, и Хортензио.
ПЕТРУЧИО
Добрутро, Кет! Изглеждаш малко тъжна.
ХОРТЕНЗИО
Е, как сме днес, мадам?
КАТЕРИНА
По-зле от вчера!
ПЕТРУЧИО
Главата горе! Усмихни се, мила!
За теб приготвих сам туй чудно блюдо
и ти го нося.
Поставя блюдото на ласата.
Сигурен съм, Кет,
че заслужава благодарността ти.
Как? Нито звук? Не ти харесва, значи?
Носи обратно! Жалко за труда!
КАТЕРИНА
Не моля ви се! Нека да остане!
ПЕТРУЧИО
Услугите изискват благодарност.
И тази също, като всички други.
КАТЕРИНА
Благодаря.
ХОРТЕНЗИО
Петручио, позор!
Госпожо, моля! Аз ще хапна с вас.
ПЕТРУЧИО (настрани)
Хапни и всичко омети докрая!…
Да ти е сладко, ангеле мой нежен!
И бързай, че след малко, злато мое,
ще тръгнем с теб към родния ти дом,
за да засвети той, когато влезеш,
от дипли, букли, брошки и браслети,
обувки, пуфки, джуфки и маншети,
подплати, вати, свили, ветрила
и тям подобни мили труфила…
Ти май привърши. Времето тече —
шивачът чака, за да облече
в съкровище от шушнещи коприни
най-кротката от всички Катерини!
Влиза Шивачът.
Шивачо, дай да видим твоя труд!
Влиза Шапкарят.
Най-първо роклята!… Шапкарю, влизай!
ШАПКАРЯТ
Това е шапката на госпожата.
ПЕТРУЧИО
Какво? Такава супена паничка?
Черпалка, подплатена с кадифе!
Пфу, пфу! Това е просто неприлично!
Кокосова черупка, дом на охлюв,
играчка, хлопка, бебешко качулче!
Я, махай, махай! Дай й по-голям а!
КАТЕРИНА
Не искам по-голяма! Искам тази!
Такива днеска носят всички дами!
ПЕТРУЧИО
И ти ще носиш, като станеш мила.
ХОРТЕНЗИО (настрани)
Което значи, утре по туй време!
КАТЕРИНА
Надявам се, че мога, господине,
и аз да взема думата за малко.
И ще я взема! Аз не съм дете!
Човеци по-добри от вас, и те
са ме изслушвали! Ако не щете,
ушите си със пръсти запушете.
Но по-добре злъчта си да излея,
отколкото да изгърмя от нея!
ПЕТРУЧИО
Да, права си! Не шапка, а мекица,
издул се кейк, мехур от кипнал крем!
Чудесно е, че двама не я щем!
КАТЕРИНА
Чудесно — нечудесно, не желая
да имам друга шапка! Само тая!
ПЕТРУЧИО
Да, срамота!… А сега да видим
и роклята. О, господи, помилуй!
Костюм от карнавален гардероб!
Това ръкав ли е? Това е топ!
И то добър калибър!… Рокля-торта!
И цяла в цепки, клъцки, дупки — сякаш
кадилница бръснарска[45]! Ей, шивачо,
на туй ти как му казваш, дявол взел те!
ХОРТЕНЗИО
Горката Кет! На роклята е ред!
ШИВАЧЪТ
Вий сам ми казахте да я ушия
по модния навред в Европа стил.
ПЕТРУЧИО
Е, да, но ти си я опропастил!
„По модния“… Към майстора си скачай
и му кажи и той да ме прескача
във списъка на своите клиенти!
Не я желая! Махай я оттук!
КАТЕРИНА
Но тя е фина, стилна и изящна!
Не ви разбирам — искате, изглежда,
жена ви да прилича на плашило?
ПЕТРУЧИО
Да, точно тъй. И аз това му казвам!…
Ти няма да я правиш на плашило!
ШИВАЧЪТ
Но госпожата казва го на вас!
ПЕТРУЧИО
Чудовищно нахалство! Ах, ти, копче,
ти, метър, сантиметър, милиметър,
щурец, муха, бълха, нищожна гнида!
Да слушам от едно чиле обида
във къщи си! Търкаляй се навън,
пътувай, маскара със макара,
остатъче, отрязък недомерен,
пътувай, че с аршина по гърба
ще ти отмеря тъй, та да ме помниш!
Повтарям, роклята е похабена!
ШИВАЧЪТ
Грешите, ваша милост. Тя е точно
според поръчката, която даде
слугата Грумио на моя майстор!
ГРУМИО
А, ще прощаваш, майстора го няма!
Аз дадох плат и никакви поръчки!
ШИВАЧЪТ
А как ни казахте да я ушием?
ГРУМИО
Как инак? Със игла и със конец!
ШИВАЧЪТ
Но искахте я с нарези, нали?
ГРУМИО
Чуй, вземал ли си мерки и на други?
ШИВАЧЪТ
Безбройно много пъти!
ГРУМИО
Хубаво. Но не се опитвай сега да вземеш мярката и на мене. Ти си шил много неща. Но хич недей се опитва да пришиеш сега вината си на други! Повтарям, поръчах на майстора ти да нареже плата и скрои рокля на госпожата, а не да нареже роклята и скрои номер на мен, ergo[46], ти лъжеш!
ШИВАЧЪТ
Ето копието от бележката. То ще каже!
ПЕТРУЧИО
Чети!
ГРУМИО
То ще каже една опашата лъжа, ако каже, че съм казал това, дето не съм го казал!
ШИВАЧЪТ
Първо: „свободно отпусната рокля“.
ГРУМИО
Господарю, ако съм казал „свободна и разпусната“, зашийте ме в подгъва и ме бийте с кълбо от гнил конец, докато пукна! Казах „рокля“ и толкоз!
ПЕТРУЧИО
Продължавай!
ШИВАЧЪТ
„С кръгла пелеринка“.
ГРУМИО
Пелеринката признавам.
ШИВАЧЪТ
„Ръкави — буфнати“.
ГРУМИО
Признавам два ръкава.
ШИВАЧЪТ
„…изящно изрязани“.
ПЕТРУЧИО
Ха, тука вече ти си я забъркал!
ГРУМИО
Погрешно тълкуване , синьор! „Изрязани“ значи „скроени“! Исках да кажа да ги скрои изящно и толкоз!… И ще го докажа върху тебе, нищо че си се бронирал с този напръстник!
ШИВАЧЪТ
Няма грешка! Ако бяхме другаде, щях да те накарам да го признаеш!
ГРУМИО
Готов съм! Въоръжи се с това копие… от бележката, дай на мене само метъра и не ми прощавай!
ХОРТЕНЗИО
Пази се, Грумио, ще те наниже!
ПЕТРУЧИО
Таз рокля, все едно, не е за мен…
ГРУМИО
Че то се знае, тя е за жена ви!
ПЕТРУЧИО
…Така че вдигай я и твоят майстор
да я използва, както му се иска!
ГРУМИО
Да си посмял да я повдигнеш само,
за да я ползва, както иска той!
ПЕТРУЧИО
Какъв е намека в тез твои думи?
ГРУМИО
Не намек, ами натвърд, господарю:
да вдига роклята на госпожата,
за да я ползва други майстор! Пфу!
ПЕТРУЧИО (настрани)
Хортензио, бъди добър, кажи му,
че ще платиш, и изведи го вън!
ХОРТЕНЗИО
Шивачо, аз ще заплатя за всичко.
Не се сърди за остричките думи!
Върви! На майстора ти много здраве!
Шивачът излиза.
ПЕТРУЧИО
Какво пък, Кет! Ще идеш при баща си
и в тези скромни, ала честни дрехи.
Не дрехите — кесиите са важни;
и в дрипи благородството личи,
тъй както слънцето блести през облак.
Нима ценим ний свраката красива
над сивата невзрачна чучулига
или змията пъстра е за нас
по-мила от безцветната змиорка?
Не, драга Кет! И същото е с тебе.
Но ако чувстваш срам от таз премяна,
хвърли вината върху мен! Засмей се!
И весело да тръгнем за към вас!
Викни слугите! Нека ни очакват
с конете при оградата на парка.
Я, как сме с времето? Да, точно седем.
За обед преспокойно ще сме там.
КАТЕРИНА
Часът е, господарю, вече два —
и за вечеря там ще сме едва.
ПЕТРУЧИО
Дорде не стане седем твойто време,
ботуша си не ще поставя в стреме!
Я, виж я ти! Каквото да говоря,
извърша или готвя се да сторя,
все прави ми напук!… Отменям всичко!
Оставаме и няма да се мръднем,
додето не настъпи оня час,
за който, колко е, ще казвам аз!
ХОРТЕНЗИО
Тоз вече и на слънцето командва!
Излизат.