Уилям Шекспир
Укротяване на опърничавата (10)

ВТОРА СЦЕНА

 

ТРАНИО

        Как искаш, драги, Личио, да вярвам,

        че Бианка може да обича друг

        освен Лученцио? От нея имам

        безбройни признаци за благосклонност!

 

ХОРТЕНЗИО

        Тогава стойте тука, господине,

        и чуйте го какво й преподава!

 

ЛУЧЕНЦИО

        От четенето имате ли полза?

 

БИАНКА

        О, да. Но как се казва тази книга?

 

ЛУЧЕНЦИО

        Тя казва се: „Изкуството да любим“.

 

БИАНКА

        А вий владеете ли го добре?

 

ЛУЧЕНЦИО

        Откакто вий владеете над мен!

 

ХОРТЕНЗИО

        Не си играят, а? Сега какво

        ще кажете, вий, който бяхте толкоз

        уверен в нея!

 

ТРАНИО

                        О, коварство женско!

        Не, Личио, не мога да повярвам!

 

ХОРТЕНЗИО

        Тогава да престанем със лъжата.

        Не се наричам Личио, синьоре,

        и вече не желая да играя

        във тез глупашки дрехи зарад тая

        госпожица, която предпочита

        пред благородника един лакей!

        Наричам се Хортензио!

 

ТРАНИО

                                Така ли?

        Синьор Хортензио, бях чул, че вие

        сте влюбен в Бианка. Но сега,

        понеже видяхме колко струва тази дама,

        предлагам ви да се откажем двама

        завинаги от нейната любов!

 

ХОРТЕНЗИО

        Ах, само как се галят и целуват!…

        Синьор Лученцио, да, да — кълна се,

        преставам да ухажвам таз особа,

        уви, от прекалено низка проба

        за моето внимание към нея!

 

ТРАНИО

        И аз ви се заклевам, че дори

        и да ме моли, няма да я взема…

        Пфу! Вижте я как само се натиска!

 

ХОРТЕНЗИО

        Дано друг никой да не я поиска!

        А колкото до мен, за да утрая

        на думата си, в близките три дни

        ще се оженя за една вдовица,

        заможна и която ме ухажва,

        откакто аз по тази дива птица

        съм заламтял. От днес ценя в жената

        душата повече от красотата.

        Оставям ви! И клетвата е клетва!

 

ТРАНИО

        Госпожице, дано ви осияе

        туй, дето всеки влюбен си желае!

        Аз пипнах ви на място, мила моя,

        и със Хортензио от днеска вече

        не се стремим към вашата любов!

 

БИАНКА

        Какво? Хортензио се е отказал?

        Шегуваш ли се, Транио?

 

ТРАНИО

                                Аз? Не!

 

ЛУЧЕНЦИО

        Тогава Личио е вън от строя!

 

ТРАНИО

        Намерил си е той една вдовичка,

        тя чака в златна клетка като птичка.

 

БИАНКА

        Горко му!

 

ТРАНИО

                        Той ще я опитоми!

 

БИАНКА

        А може би тя — него!

 

ТРАНИО

                                Тя? Ами!

        Готов съм да заложа таз глава!

        Той учи се във школа по това!

 

БИАНКА

        По укротяване ли?

 

ТРАНИО

                                Да, такава.

        Синьор Петручио му преподава

        как в миша дупка може да натика

        жена си, щом зачатка със езика!

 

БИОНДЕЛО

        О, господарю, капнах от седене,

        но най-подир по пътя се зададе

        един старик с благообразен изглед,

        отличен за целта!

 

ТРАНИО

                                Какъв на вид?

 

БИОНДЕЛО

        На вид търговец или пък учител,

        но всячески създаден за родител!

 

ЛУЧЕНЦИО

        И как ще действаш, Транио?

 

ТРАНИО

                                Така, че

        ако даде ми вяра, той самичък

        ще моли за Винченцио да мине

        и с неговото име да подпише

        гаранцията пред синьор Баптиста.

        Но влизайте си! По-добре без вас!

 

УЧИТЕЛЯТ

        Помози бог, синьор!

 

ТРАНИО

                                Вам също, старче.

        Далече ли отивате или

        сте стигнали до крайната си цел?

 

УЧИТЕЛЯТ

        За седмица до крайната, а после

        и по-далеч, до Рим, и най-далеч,

        до Триполис, ако е рекъл бог.

 

ТРАНИО

        А мога ли да зная откъде сте?

 

УЧИТЕЛЯТ

        От Мантуа.

 

ТРАНИО

                        От Мантуа? О, боже!

        И влизате тук, в Падуа, без страх?

 

УЧИТЕЛЯТ

        Как тъй „без страх“? Защо? Не ви разбирам!

 

ТРАНИО

        Над всеки мантуанец в този град

        виси готова смъртната присъда!

        Не сте ли чули, старче, новината:

        та ние сме на косъм от войната!

        Венеция е спряла флота ваш

        и аз не бих желал да ви тревожа,

        но работата е в това, че дожа

        (за лични сметки с княза ви) издал е

        таз страшна заповед! До вчера тука

        разгласяха я гръмко по стъгдите!

 

УЧИТЕЛЯТ

        О, господи, за мен това е гибел —

        аз мога само тук да осребря

        платежния си флорентински лист!

 

ТРАНИО

        Добре тогава. За да ви услужа,

        ще сторя тъй… Но първо ми кажете:

        били ли сте поне веднъж във Пиза?

 

УЧИТЕЛЯТ

        О, много пъти! Пиза — град известен с

        достойни граждани!

 

ТРАНИО

                                И между тях

        синьор Винченцио, ако сте чувал.

 

УЧИТЕЛЯТ

        Да, чувал съм! Търговец свръхбогат!

 

ТРАНИО

        И мой баща. А вие, честна дума,

        донякъде приличате на него.

 

БИОНДЕЛО (настрани)

        Прилича! Като ябълка на мида!

 

ТРАНИО

        И зарад тази прилика случайна

        ще ви спася. Вий имате късмет,

        че изведнъж ми спомнихте за татко!

        Ще вземете вий неговото име

        и ако ролята си издържите,

        ще може в моя дом да престоите,

        додето сделките ви бавят тук.

        Туй всичко, то се знае, ако щете!

 

УЧИТЕЛЯТ

        О, боже — „Ако ща“! Додето жив съм

        за първи благодетел ще ви имам!

 

ТРАНИО

        Да тръгваме тогаз!… Забравих: знайте,

        че тук очакват всеки ден баща ми,

        за да скрепи паричната спогодба

        по моята венчавка с дъщерята

        на тукашния гражданин Баптиста…

        Но туй за после! С мен сега елате,

        да ви намерим дрехи, „мили тате“!