Лей Грийнууд
Фърн (4)

Глава четвърта

— Ще трябва да се движим бързо — каза му тя, като избягваше да го гледа в очите. Прямият му поглед я объркваше. — Следвайте ме.

Мадисън не помръдна.

— Мислех, че съм дошъл навреме. — Той погледна елегантния си златен часовник. — Остават ми още две минути.

— Днес имам много работа за вършене.

— А, да, онези нещастни бикове, чието бъдеще възнамерявате да помрачите.

В гърдите на Фърн се надигна смях, но тя го потисна. Да се смее по всяко време не й беше навик. Бе забелязала, че най-уважаваните хора винаги изглеждат сериозни или постоянно се мръщят за нещо. Бе положила огромни усилия, за да изгради вечно намръщеното си изражение, и нямаше да позволи на това адвокатче да го разруши.

— Кастрираните бичета увеличават теглото си — изръмжа тя. — А биковете създават неприятности. Дори и един бостънски адвокат би трябвало да знае това.

— Да, но аз никога не съм си поставял за цел да увелича теглото си.

— Да не би да предпочитате да създавате неприятности?

— Само тези две възможности ли ми предлагате?

Той спря коня си до нейния. Разстоянието между двамата беше само няколко сантиметра. Фърн бе сигурна, че той бе направил това нарочно, за да не й позволи да отбягва погледа му.

— Не ви предлагам никакви възможности.

— Много съм разочарован.

Беше уверена, че е имал предвид нещо друго, а не това, което изрече. Може би той флиртуваше, но Фърн не можеше да разбере. Мадисън не се държеше прямо като мъжете от Запада, но му липсваше и официалността, която смяташе, че е присъща за Бостън.

Вътрешно се сви, усещайки близостта му. Струваше й се, че дори и дъхът й потреперва, когато напуска дробовете й. Каза си, че не трябва да бъде глупава — той я подлъгваше. За него би било голямо удоволствие да я обърка.

Сега Мадисън й се усмихваше, но в погледа му имаше нещо непознато. Фърн не знаеше какво точно, но то я тревожеше. Чувстваше се застрашена. Вбесяваше я, че той се опитва да я сплаши.

— Винаги ли говорите само глупости? — попита тя.

— Ако бяхте мъж, нямаше да смятате, че кастрацията е глупост. Знаете ли какво правят с евнусите в Турция?

— Не познавам порядките на диваците — заяви Фърн — и не желая да чувам за тях. Ако искате да видите къщата на Конър, последвайте ме. Ако искате да си седите тук и да си говорите за някакви туземци от страни, за които никога не съм чувала, можете да се върнете обратно в града.

Тя заби пети в хълбоците на коня си и се понесе напред. Беше бърз, дребен кон, по-подходящ за работа, отколкото за дълги преходи в прерията, но на гърба му тя се чувстваше по-удобно отколкото върху някой голям звяр като Бустър.

Изненада се, когато Мадисън се изравни с нея почти мигновено.

— Май че не обичате твърде много чужденците.

Забележката му я накара да си спомни болезнено за повърхностното си образование. Бе успяла да научи възможно най-много, но бе сигурна, че той знаеше повече от нея по всички въпроси. Това я накара да се почувства още по-застрашена. И по-ядосана.

— Не се съмнявам, че знаете повече от мен за чужденците, особено пък за варварите, така че ще оставя вие да решите дали ги одобрявам, или не.

— Но как бих могъл да направя това, след като не знам нищо за вас? — отвърна той. — Единственото, което знам, е, че може би одобрявате кастрирането на мъже.

— Винаги ли говорите за такива ужасни неща? — запита тя, като се извъртя на седлото.

— Аз не бих насочил ножа си към тези нещастни бикове — отбеляза Мадисън. — Безцеремонността, с която заговорихте за това, бе толкова коравосърдечна. Мислех си, че дори и в Канзас жените притежават онази чувствителност на сърцето, онази нежност на духа, която…

— Нищо подобно не сте си помислили — прекъсна го Фърн и зави към него. — Вие просто търсехте начин да ме раздразните.

— Изглежда съм успял.

— Това поне е сигурно — отговори тя и отново насочи коня си към пътя. — Ако искате да ви заведа до къщата на Конър, млъкнете и яздете.

Тя се впусна в галоп, но само след няколко мига Мадисън отново бе до нея.

— Не трябва да бягате от мен — каза той.

За момент й се стори, че долавя нотка на извинение в гласа му. Но това бе невъзможно. Хората като него никога и за нищо не се извиняваха.

— Не бягах, но вие ме ядосахте.

— Това няма да се повтори. Така ли изглежда прерията ви — запита той, като се огледа наоколо. — Аз си я представях плоска и суха като гърдите на стара мома.

— Вие наистина сте отвратителен — отвърна Фърн. — Има ли изобщо нещо, към което да проявявате уважение?

— Към истината.

Като чу отговора му, едва не падна от коня. Бе очаквала, че ще й спомене властта и парите, но той бе пренебрегнал и двете.

— Всички уважават истината — отвърна Фърн.

— Точно тук грешите. Повечето хора се страхуват от нея. Те разчитат на лъжите или поне на премълчаването на истината, за да се защитят. Истината би разбила живота на повечето от нас.

— Трябваше да очаквам подобно изказване от човек като вас — каза Фърн. — Вие не знаете какво е истинската честност.

— И какъв човек съм аз? — попита Мадисън, оглеждайки я с пронизващ поглед. — Защо смятате, че не знам какво е истинска честност?

Бе се приготвила да му отговори, но се спря навреме. Сега изглеждаше някак по-различен. Закачливото му изражение бе изчезнало, а заедно с него и усмивката. Дори и очите му бяха изгубили насмешливите си пламъчета. Той просто я гледаше.

Това сигурно бе един от неговите трикове, с които обезсилваше противниците си и ги караше да изричат или правят това, което той иска, без да се замислят. Е, на мене този номер няма да мине. Нищо няма да ме спре да му кажа какво мисля за него.

— Мисля, че сте един лигав адвокат, който е свикнал да издава такива присъди, каквито искат богатите му клиенти.

— И?

Тя преглътна.

— И не мисля, че много ви интересува как постигате това.

Ето че го каза. Той вече знаеше, че не може да я уплаши, но Фърн не се почувства по-добре.

— Вие поне невинаги се страхувате от истината — заяви Мадисън и изостана.

Какво бе имал предвид с тези думи? Тя никога не се беше страхувала от истината. Точно това бе и причината да започне да се държи като момче. Вече не си спомняше кога за пръв път бе осъзнала, че баща й не иска дъщеря. Вероятно винаги го бе знаела.

Фърн още помнеше как бе решила, че не желае да бъде момиче. Това се бе случило на тринадесетия рожден ден на Бети Луис. Всички момичета бяха облечени в рокли, а Бети бе най-красивата от тях. Някои от момичетата си шепнеха и сочеха Фърн. Те се разсмяха, когато Бети отвори подаръка на Фърн. Дори и Бети се изкиска. Фърн й бе подарила чифт кожени ръкавици за езда.

Бети не яздеше. Тя се страхуваше от конете.

С течение на годините пропастта между Фърн и другите момичета стана още по-дълбока и накрая спряха да я включват в игрите си. Бе се отчуждила от пола си. Трябваше да застане лице в лице с простата истина — тя не беше една от тях. Оттогава Фърн ежедневно се изправяше срещу истината.

— Пристигнахме — каза Фърн, когато спря коня си пред изоставена къща от чимове, построена на клона на планински хребет край един от притоците на река Смоуки Хил. — Трупът на Трой бе намерен вътре.

— И казвате, че убийството е станало през нощта? — запита Мадисън. Той слезе от коня си и остави юздите да се влачат по земята. Фърн се запита дали го бе направил нарочно, или изобщо не се бе замислил.

Тя реши, че каквото и да вършеше Мадисън Рандолф, то не бе глупаво. Той вероятно знаеше, но откъде?

— Според Дейв Бънч е било малко след полунощ. Било е доста тъмно, но не чак толкова, че да не може човек да вижда. В прерията винаги е светло, дори и когато е облачно.

Джеймз не каза нищо и влезе в къщата. Постройката бе изоставена, но беше в изключително добро състояние. Трите стени и покривът бяха направени от наредени върху плоскости чимове. Четвъртата стена бе издълбана в склона на хребета, за да задържа в помещението хладина през лятото и топлината през зимата.

— Намерили ли са фенер? — попита Мадисън, докато излизаше от къщата.

— Че защо ще му трябва фенер на някого?

— Вътре не бихте могли да различите и бял слон през нощта, ако нямате фенер. Дори и сега, когато слънцето е високо в небето, е трудно да се види какво има в ъглите.

Фърн никога не бе мислила за това, защото бе идвала тук само през деня. Тя се смъкна от коня и влезе в къщата. Не можа да различи нищо, докато очите й не свикнаха с тъмнината. Единственият прозорец бе покрит с толкова дебел пласт прах и паяжини, че не пропускаше никаква светлина.

— Какво е правил той тук?

— Не знам. Трой живееше в тази къща, когато работеше за нас, но след като напусна, се премести в града.

— Възможно ли е да е бил в града и да е дошъл тук, за да се скрие?

— Може би, но това означава, че Хен би трябвало да го е проследил и да е стрелял отново по него. Дейв каза, че е чул само един изстрел няколко минути, след като е видял Хен.

— Той твърди, че е разпознал коня на брат ми. Досега все още не съм чул някой да заяви, че е видял самия Хен.

— Опитайте се да качите друг човек върху този бесен кон. Ако някой го е яздил, е бил само брат ви.

Тя усети как Мадисън мислено си записа да провери това. Очакваше го неприятна изненада. Белият жребец на Хен имаше същата лоша слава, която се носеше и за ездача му. Не само че беше животно със зъл характер, но и петната с изострени краища по задните му крака и задницата му не можеха да бъдат сбъркани.

— Братовчед ви казвал ли е на някого, че ще идва тук?

— Никой не го е виждал през този ден.

— Кога го е намерил шерифът?

— Около час след като Дейв се завърнал в града.

— Някой проверил ли е дали тялото е било вкочанено?

— Не знам, но май че някой наистина спомена, че е било твърдо като камък. Сметнаха, че това се дължи на студа през онази нощ.

— Намерили ли са някакви следи по земята, които да показват, че нещо е било влачено по пода?

— Че защо някой ще търси подобни неща? Трой беше мъртъв и всички знаеха кой го е убил.

— Видял ли е някой как Хен стреля в него?

— Не, но…

— Следователно не е било възможно да знаете кой е убиецът, а шерифът си е свършил работата надве-натри. Сигурен съм, че вие самата бихте се справили по-добре от него.

— Тъй като това не трябваше да бъде комплимент, аз няма да го приема като такъв.

Той не й обърна внимание, а се задълбочи да разглежда земята, изкачи се на хребета и огледа прерията наоколо.

Фърн не знаеше какво точно смяташе да спечели Мадисън, като обижда всички в Абилийн, но той скоро щеше да разбере, че шериф Хикок може и да беше мързелив като котка, но не обичаше да критикуват действията му. Не че на мъжа до нея му пукаше за шерифа. Мадисън Рандолф бе най-самонадеяният човек, когото бе срещала в живота си.

Въпреки всичко тя се възхищаваше на упоритостта му. Фърн не знаеше дали той наистина вярва в невинността на брат си при всичките доказателства за вината му, но беше очевидно, че Мадисън бе решен да направи всичко по силите си, за да докаже, че Хен е невинен.

Фърн си помисли колко хубаво би било, ако някой изпитваше толкова силни чувства към нея, и моментално се укори, че се е усъмнила в обичта на баща си, но чувството не изчезна. Понякога се бе питала дали той изобщо изпитва нещо към нея, освен че я смята за добър работник, който му помага да се грижи за фермата. Бейкър никога не я питаше как е минал денят й, никога не й съчувстваше в труден момент, никога не й помагаше в работата, когато свършеше своята.

Странно бе, но според Фърн Мадисън би направил всичко това. Той бе толкова безмилостно делови, че човек би си помислил, че няма време за нищо друго, освен за работа. Но Джеймз бе оставил работата си, за да дойде в Канзас и да защити брат си. Би било хубаво, ако поне веднъж някой направеше същото и за нея.

Мадисън излезе от колибата.

— Ще се връщаме ли вече? — попита тя.

— Още не съм свършил, но вие можете да си тръгвате, ако трябва. Мога да се върна обратно сам.

— Ще почакам. — Трябваше да знае какво прави той.

Фърн не разбираше защо Джеймз й въздействаше толкова силно. Би й било по-лесно, ако той се държеше така, че тя наистина да го презира или дори да го мрази.

Но най-смущаващото бе, че в действителност тя искаше той да я забележи не по начина, по който я забелязваха другите мъже. Фърн не искаше да му показва колко добре може да хвърля ласо, да язди, или да върши цяла дузина неща, които се бе трудила да усвои в продължение на години. Ако не това, тогава какво? Тя се улови, че дърпа ризата си, недоволна от размера й. Дори панталоните й не й харесваха. Трябва да си купи още няколко чифта, защото тези бяха стари и износени.

Той вероятно изобщо не я смяташе за жена.

Фърн стана неспокойна. Беше се изморила да стои и да не върши нищо. Не беше свикнала с това. Не беше свикнала да я пренебрегват и да се чувства непълноценна. Не беше свикнала да се интересува какво мисли някой друг за нея и какъв е външният й вид.

— Трябва да тръгвам — каза тя. — Губите си времето.

Той се обърна към нея.

— Вие по принцип ли не харесвате истината, или не я харесвате само защото не се вписва в представите ви?

— Какво искате да кажете с това? — запита Фърн, жегната от обвинението му.

— Вие просто искате брат ми да бъде обесен. Не се интересувате какво е станало през онази нощ. Защо Трой е бил тук или дали съществува някакво друго обяснение за това, което е било намерено.

— Напротив — възрази тя, макар да знаеше, че е безполезно. — Но какво ви дава основание да твърдите, че брат ви не е убиецът? Не можете да сте сигурен, че той никога не е убивал човек.

— Хен не би се бил с братовчед ви, ако е искал да го застреля.

— Но той е заплашил, че ще го убие.

— Знам, но всички ще ви кажат, че единствените хора, които брат ми е застрелял, или са се опитвали да крадат добитъка ни, или са искали да наранят някой член на семейството.

Фърн отвори уста, за да му възрази, но осъзна, че наистина бе чувала само за такива случаи.

— Нямате доказателства — заяви тя.

Увереността на Мадисън не намаля.

— Знам, че Хен не е убил братовчед ви. Затова се запитах кой би имал интерес от смъртта на Трой и би могъл да подреди всичко така, че да натопи брат ми? Би било лесно да го направи. Джордж ми каза, че всички в града знаят, че Дейв Пънч минава покрай тази къща всяка вечер. Някой е искал той да чуе изстрела и да види кон, който прилича на коня на Хен.

— Измисляте си — каза Фърн, но в себе си усети ужасно напрежение. Вбесяваше я, че Хен би могъл да се спаси от наказанието за хладнокръвно извършеното убийство.

— Никой не би успял да види нещо в тази колиба, камо ли да убие човек с един изстрел в сърцето. Можете да изпразните два револвера вътре, без да улучите целта си. Освен това тялото е било вкочанено. Дейв Бънч твърди, че веднага, щом е намерил тялото на Трой, е отишъл при шерифа. Това означава, че са се върнали тук след около час. Ако Трой е бил убит от изстрела, който Дейв е чул, тялото би било още топло. Следователно Трой е бил убит по-рано, вероятно на друго място, след което е бил донесен в тази колиба. Изстрелът, който Бънч е чул, е бил даден във въздуха.

— Това е смешно — каза Фърн. — Вие извъртате всичко, както ви е угодно.

— Не, аз просто се съобразявам с фактите. Вие и всички останали сте предположили, че брат ми е убил братовчед ви и веднага сте го натикали в затвора. Ако някой си бе направил труда да огледа преди половината град да се е изредил да тъпче наоколо, оставяйки цяла дузина отпечатъци от стъпки и копита, обзалагам се, че сте щели да намерите ясни отпечатъци от подковите на коня, който е яздил убиецът.

— Никой няма да повярва и на една думичка от това — заяви Фърн, уверена, че мъжете, които познаваше щяха да повярват на Дейв Бънч, а не на Мадисън Рандолф. — Всички ще кажат, че ги лъжете.

Но той продължи да упорства.

— Някой вече е търсил начин да убие Трой, когато те с Хен са се сбили. Това е било златна възможност. С кого другиго не се разбираше Трой? Кой не беше съгласен с него или не му вярваше?

Баща й.

Той и братовчед й винаги спореха, понякога пред целия град. И което бе най-лошото, Бейкър бе уволнил Трой около месец преди стадото на Рандолф да пристигне в града. Трой беше започнал работа при Сам Белтън и продаваше земя на заселниците, но се бе погрижил целият град да узнае, че има сметки за уреждане с чичо си. Ако хората се вслушаха в думите на Мадисън, подозрението щеше да падне върху баща й. А той нямаше свидетели, които да посочат къде е бил през онази нощ и част от следващия ден.

— Вие се опитвате да хвърлите прах в очите на хората — каза Фърн. — Да ги объркате, за да не знаят на какво да вярват.

— Кого прикривате? — запита Джеймз.

Тя се опита да си придаде уверен вид, но безуспешно. Баща й бе всичко, което имаше на света. Фърн знаеше, че той не е убил Трой, но ако Мадисън започнеше да разправя теориите си на гражданите, те щяха да си спомнят, че Бейкър не се интересуваше твърде много дали ще намерят убиеца на племенника му. Трябваше да спре Мадисън и да предупреди баща си.

— Не се опитвам да прикривам никого — настоя Фърн. — И със сигурност не се страхувам от думите ви.

— Познавам по очите ви — отвърна той. — Толкова сте изплашена, че чак треперите.

— Не се страхувам. Никога не съм се плашила от нищо.

— Тогава защо ви е страх да признаете, че сте жена?

Фърн се втренчи в него с удивление. Не успя дори да се помръдне, когато Мадисън се приближи и спря само на няколко сантиметра от нея.

— Имате тяло, за което мъжете копнеят. Измъчвате ни, като се разхождате наоколо, обута в панталони, но дрехите ви ни карат да се държим на разстояние.

Фърн отстъпи назад. Мадисън направи крачка напред.

— Наистина ли сте толкова невежа, че не осъзнавате как подлудявате мъжете, или се обличате така, защото искате да видите как изплезваме езици?

Фърн отвори уста, но от нея не излезе звук.

— Не знам каква жена сте, но сте твърде смешно подобие на мъж.

Нападката му беше толкова внезапна, думите му — толкова неочаквани, че тя не бе подготвена за последствията. Изгражданата през годините броня, зад която се криеше от света, бе пробита и тъмният воал, който бе държала спуснат върху една болезнена тайна, заключена от всички и дори от самата нея, бе разкъсан.

— Знаете ли, че сте по-опасна в панталони, отколкото в рокля? — Той я дебнеше, а тя отстъпваше. — Можете да ходите на места, забранени за другите жени, да причинявате опустошения, за които другите жени не могат и да мечтаят.

— Аз не… аз никога…

Той бе толкова близо, че Фърн чувстваше топлия му дъх върху кожата си. Тя застана твърдо на място, решена да не побегне. Не искаше да признае, че този мъж я плашеше, а той бе толкова близо, че почти я докосваше. Близостта му я правеше безсилна.

— Обзалагам се, че никой мъж не ви е прегръщал и целувал.

— Не искам никой да ме целува — възрази Фърн. — Не бих позволила…

— Другите жени са доста по-напреднали от вас в опита с мъжете. Те знаят какво значи мъжката прегръдка.

Тя усети как ръцете му се обвиват около нея. Опита се да отхвърли този стягащ я обръч, но нямаше сили.

— Те знаят какво значи да почувстват натиска на мъжкото тяло върху своето и удоволствието от мъжкото докосване до кожата им…

Обръчът се стегна и я притисна. Шокът от този интимен допир извика с такава сила дълбоко погребани, черни, плашещи спомени, че погледът й се замъгли и тя вече не виждаше лицето на Мадисън.

— Те знаят какво е да бъдат целувани.

Устните му се впиха в нейните в нежна и продължителна целувка. Една малка част от нея усети нежността му и охотния отзив на тялото й, но ужасът в съзнанието й ги задуши.

Събирайки цялата си сила, Фърн успя да се изтръгне от прегръдката на Мадисън. С приглушено ридание се метна на коня си и препусна в галоп със замъглени от сълзи очи.