Лей Грийнууд
Фърн (28)

Глава двадесет и осма

Безброй въпроси нахлуха в главата на Фърн, когато забеляза Сам Белтън. Какво правеше той тук? Беше ли му известно, че тя знае, че той се е опитал да я изнасили и е убил Трой? Знаеше ли, че Роуз е в къщата беззащитна с двете бебета? Знаеше ли, че братята Рандолф са в Топека и ще се върнат чак вечерта?

Положението беше тревожно, но Фърн осъзна, че не трябва да се издава — заради Роуз и заради себе си. Не знаеше какво замисля той, но само при мисълта, че може да причини зло на близначките, стомахът й се сви.

— Мистър Белтън, какво правите толкова далеч от града? — Тя заговори първа, като се надяваше, че гласът й не издава тревогата й. — Мислех, че вече сте заминали за Топека.

— Имах такива планове, но исках да поговоря с вас за продажбата на фермата.

— Нямам никакво намерение да продавам.

— Това е голяма ферма за една жена. Освен това чух, че ще се омъжвате и ще се местите в Бостън.

— И това не мога да кажа със сигурност.

Нямаше вид на убиец или изнасилвач. Приличаше на трезв, работлив търговец от средната класа. Никой не би повярвал, че се е опитал да я изнасили, а след убийството на Трой нямаше кой да подкрепи обвиненията й. Не биха повярвали също, че е убил Трой, защото нямаше никакви доказателства, но беше сигурна, че той го е направил. Инстинктът й го подсказваше.

— Може би още нямате категорично решение, но ще ви бъда благодарен, ако ми покажете нещо, което все пак смятате да продадете.

Ако той искаше да говорят за продажба, щеше да я последва до вкъщи, а Роуз беше там с бебетата. Трябваше да му отвлече вниманието с нещо, докато Джордж и Мадисън се сетят да потърсят Роуз при нея. А те щяха да тръгнат веднага, щом разберат, че има сериозна опасност, за да предприеме това пътуване.

— Каква земя имате предвид?

— Чифлици за фермери. Ранчеросите няма да платят за пасище. Те използват общинска земя и когато стане пренаселено, се преместват на запад. Но фермерите ще платят добре, дори за бедна почва. Какво ще кажете да видим земята на Конър?

Фърн не искаше да ходи там. Свързваше мястото с много неприятни спомени и беше доста далеч, но все пак беше нейна собственост и тя се реши да тръгнат натам, за да го отдалечи от къщата. Крадешком го поглеждаше дали не се държеше необичайно, беше ли нервен, напрегнат, някакъв знак, който да й подскаже какво знае, но той се държеше съвсем нормално, въпреки това тя не можеше да се отпусне. Беше облечен като Мадисън — в костюм, но кой знае какво имаше в джобовете си.

Докато яздеха, Белтън продължаваше разговора. Питаше я за почвата, за водата, за тревата, за видовете култури, които виреят най-добре, въобще задаваше й всички възможни въпроси, които можеше да зададе един търговец на земя. Всичко изглеждаше толкова естествено, че Фърн започна да се чуди дали си спомня, че се е опитал да я изнасили преди осем години.

— Къщата изглежда в доста добро състояние — каза той. — Сякаш семейството току-що се е изнесло.

— Покривът тече. Проверете сам.

Сам се усмихна нервно.

— Сигурно ще ме помислите за голям страхливец, но не обичам да стоя на тъмно. Човек не може да знае какво се спотайва в ъгъла.

— Няма нищо в тази развалина. — Тя се постара да не показва презрението си. — Влизала съм вътре много пъти, дори през нощта.

— Сигурно сте права, но имате ли нещо против да надникнете и да проверите?

Фърн изсумтя презрително: може да е бил опасност за нея преди осем години, но сега нямаше от какво да се опасява — той бе просто един страхливец. Тя се надигна от седлото с намерение да скочи, но някакъв инстинкт я възпря. А ако Белтън само се преструваше? Докато беше на коня, тя можеше да използва пистолета или да избяга.

— Няма нужда да гледам.

— Е, добре, аз ще проверя, но мисля, че е по-добре да съм въоръжен. — Белтън скочи от коня с камшика за езда в ръка.

— Малко предпазна мярка е по-добре от нищо.

Фърн остана нащрек.

— Не отивайте много далеч. Става късно, а до града има много път.

Фърн не можа да повярва, когато той нави крачолите на панталона си да не се изцапат. Защо някога се бе изплашила от него?

— Да не би по този край още да има бизони?

— Няма. Не съм виждала от години.

— Вече имате няколко — каза Белтън, като посочи с ръка — цяло стадо.

Фърн погледна в тази посока и видя три бизона, които се спускаха тромаво по един склон.

— Сигурно са се отклонили от стадото в Западен Канзас.

— Те…

Не можа да продължи. Докато тя гледаше бизоните, Белтън яростно ръгна понито й в корема с дръжката на камшика. То изцвили от болка и започна да се гърчи като змия. Фърн не беше подготвена и изхвръкна от седлото. Изведнъж осъзна подлите му замисли. Падна на коленете си и се претърколи в тревата, но преди да успее да се изправи, Белтън се хвърли върху нея. Никога не беше се била — само беше гледала каубоите. Мислеше, че е заякнала, тъй като много често беше вършила мъжка работа. Но когато се вкопчиха един в друг, разбра, че той е силен като вол. Освен това през последните седмици беше бездействала и мускулите й бяха отслабнали. Знаеше, че той е по-силен и ще вземе надмощие. Все пак успя да се извърне на една страна и се опита да се отскубне, но не успя. Белтън я хвана за крака и тя загуби равновесие. Изви се на една страна, но Белтън се стовари на гърба й и двамата паднаха на земята. Тогава Фърн се вбеси. Този човек вече унищожи осем години от живота й, сега искаше да я убие, но нямаше да му позволи да го направи. Използвайки цялата си сила, тя събра ръцете и краката си, след това се оттласна рязко, преобърна се и притисна Белтън към земята. Хрипове излизаха от устата му, когато тя изкара въздуха от дробовете му с тежината на тялото си, но той все още я държеше здраво. Тя заби лакти в стомаха му. Преди той да успее да се съвземе, пак го сръга. Той я пусна и тя скочи на крака.

— Само страхливец напада жена! — удари го с юмрук в лицето и той се стовари на земята. — Сега изчезвай от имота ми!

Тя отиде до коня и хвана юздите, но вероятно раздразнен от удара на Белтън, той не й даде да го възседне, а подскачаше в кръг около нея. Тогава Фърн видя с крайчеца на окото си, че Белтън се изправя. Обърна се навреме, за да види, че хвърля камък, но не успя да се отмести.

 

 

Те изплуваха от нощта като четиримата конници от Апокалипсиса, искри хвърчаха изпод копитата на конете, лицата им бяха застинали в мрачна решителност, очите им бяха пълни с ярост. Не носеха сабята и щита на Завоевателя, но знаеха, че убийството е единственото възможно отмъщение.

Десет години бяха минали от времето, когато Мадисън яздеше заедно с братята си. Времето и съдбата ги бяха разделили, но тази нощ разногласията бяха забравени. Тяхната цел беше една — да защитят жената, която бяха приели за съпруга на най-големия, като своя собствена.

— Мислиш ли, че може да ги държи в къщата? — попита Хен, докато приближаваха.

— Фърн никога няма да му позволи да влезе вътре — обади се Мадисън.

Джордж скочи от коня и изтича напред. С такава сила удари вратата, че изкърти една панта. Мадисън го следваше.

— За бога, Джордж, не знаеш ли как се влиза в стая? — извика Роуз. Чу се детски плач. Веднага беше последван от втори. — Сега събуди дъщерите си.

— Д-дъщери? — заекна Джордж. Прекоси бързо стаята и се втренчи в новите членове на семейството си, неспособен да говори.

Като не видя Фърн, Мадисън обиколи другите стаи.

— По дяволите, ти се обзалагаше, че ще бъде момиче. — Хен влезе през задния прозорец. — Но не сме очаквали две. Какво ще правим с толкова жени?

— По-добре е да свиквате — отвърна Роуз. — Не се знае дали и Фърн няма да се сдобие с две момичета след година?

— Къде е Фърн?

— Отиде да изпрати човек да извика лекар. Трябваше да се върне досега. — Сянка на безпокойство помрачи усмивката й. — Тя знае кой е убил Трой.

— Сам Белтън, нали? — попита Мадисън.

— Как разбра? — възкликна Роуз. — Няма значение, после ще ми кажеш. Дойдох да я предупредя, че Сам Белтън иска да я види за продажбата на имота, но родилните болки започнаха по пътя и тук родих бебетата. После тя отиде да изпрати за лекар. Опасявам се, че е срещнала Белтън по пътя.

Земята се залюля под краката на Мадисън. Омразата и презрението, които таеше в сърцето си към насилника на Фърн, изкристализираха в силно желание да го убие.

— Отивам да я търся.

— Идваме с теб.

— Без теб, Джордж! Остани при Роуз. Някой трябва да остане — добави Мадисън, като прочете колебание в очите му. — Освен това сме трима срещу един.

— Ела да видиш дъщерите си, Джордж — каза Роуз. — Чакаме те цял следобед.

Джордж се приближи до леглото.

— Това е Аурелия. — Тя посочи бебето в дясната си ръка. — Роди се първа, кръстена е на майка ти. А другата е Джулиет — на сестра ти.

Когато Мадисън излезе с братята си, той им разказа опита на Сам Белтън да изнасили Фърн.

— Но това не обяснява защо е убил Спраул и се опита да го препише на мен — каза Хен.

— Трой сигурно го е изнудвал — обясни Мадисън.

— Е, и?

— Белтън е решил да се отърве от него, но така че никой да не го заподозре. За него е било добре дошло, че вие с Трой сте се сбили.

— И аз стоях три седмици в този отвратителен затвор! Тръгвайте! Имам дълг за изплащане!

— Тя тръгна от тук преди повече от час — обясни им Рийд.

— Пайк тръгна малко след това. Докторът трябва да е дошъл досега.

— Накъде тръгна? — попита Мадисън.

— Обратно към къщата. Каза, че не може да остави мисис Рандолф дълго сама.

— Нещо се е случило! — каза Мадисън. — Трябва да се разделим.

— Мога да тръгна в посока към града — предложи Джеф. — Поне няма да се загубя.

— Аз тръгвам на юг — обади се Хен.

— Аз тръгвам към земята на Конър — каза Мадисън. — Знам, че звучи налудничаво, но имам странното чувство, че е тръгнала натам. Ако не я намерите — среща в къщата след два часа, за да помислим какво да правим.

Но Мадисън знаеше, че не трябва да се стига дотам: ако нещо не беше наред, всяка минута беше решаваща.

Макар че беше зашеметена, Фърн чувстваше ужасна болка в главата. Опита да се помръдне, за да разбере откъде идва болката, но не можа. Отвори очи и видя, че беше завързана за леглото. Сам Белтън стоеше до прозореца. Беше избърсал част от стъклото, за да може да види, ако някой приближи. Фърн изохка от болка и той се обърна.

— Не беше в безсъзнание дълго време.

— Защо ме нападна? Какво ще правиш с мен?

— Ти знаеш кой съм.

— Сам Белтън. — Фърн отчаяно се опитваше да събере мислите си. — Видях те на забавата у Маккой.

— Това не беше първата ни среща.

— Видях те да слизаш от влака вечерта, когато пристигна Мадисън Рандолф.

— Имали сме и друга среща преди осем години. Спомням си как ме погледна на забавата.

Беше безполезно да се прави, че не знае за това. Сега вече нямаше да я остави жива!

— Аз не си спомням.

— Може би, но си си спомнила след това. Разбрах го днес по очите ти.

— Защо уби Трой? Изнудваше ли те?

— Това копеле! — избухна Белтън. — Баща ми почина преди много, много години и ми остави доста земя. Трябваше да остана в Чикаго и да продам всичко, но мислех, че ще бъда в безопасност в Топека. Никога не съм мислил да идвам в Абилийн. Преди няколко месеца срещнах Трой. Беше пиян, но ме позна. По това време аз вече си бях създал положение и репутация на солиден гражданин. Той не искаше да ме разобличи, а да ме превърне в непресъхващ извор на пари, докато е жив. Общата ни работа беше прикритие, за да може да ме изнудва. Не е свършил нищо в живота си.

— И ти го уби! Защо го приписа на Хен?

— По този начин щях да настроя града срещу тексасците, а това щеше да унищожи пазара на добитък. Без тексаската треска моята земя щеше да увеличи цената си двойно и тройно.

— И аз така си мислех — каза Фърн.

— Ти си толкова умна, колкото и красива. Разбирам защо Мадисън Рандолф иска да те направи своя любовница.

— По дяволите! — възкликна Фърн. — Той ще се ожени за мен.

— Може би, но трябваше да те заведе в Бостън преди тази забава.

— Какво ще правиш?

— Ще довърша това, което започнах преди осем години.