Лей Грийнууд
Фърн (23)

Глава двадесет и трета

Фърн не можеше да повярва как сърцето й започна да бие бързо, умората изчезна и чувстваше в себе си енергия за двама.

Достатъчно е да видиш лицето му и си готова да му се хвърлиш на врата, помисли си тя, недоволна от себе си. Какво искаш — да отидеш в Бостън и да му станеш любовница до сватбата му със Саманта? Тази мисъл сложи край на колебанията й. Можеше да приеме много неща, но не и да дели Мадисън с друга жена. Хвърли чаршафите, запъти се към вратата и я отвори със замах.

Мадисън влезе в двора, галопирайки. Конят беше потен от бързата езда. Сърцето й се сви. Той беше все още с дрехите, които носеше на партито. Изглеждаше великолепно. Въпреки коварната му постъпка, й стана мъчно, че трябва да го изпрати обратно в града.

— Не си прави труда да слизаш — извика му тя. — Не искам да слушам нищо от това, което имаш да ми казваш.

Той скочи от коня и го остави, без да го завърже за стълба. Нямаше време. Изтича към нея и я прегърна.

— Добре ли си? Какво се е случило? Къде заминаваш? Защо не дойде при мен?

Челото му бе прорязано от бръчка на безпокойство.

Не му позволявай да си играе с теб. Направи достатъчно много компромиси. Ако не спреш сега, няма да можеш никога.

— Не, добре съм — каза Фърн, като се стараеше да не издаде чувствата си. — Имам ужасно главоболие, сигурно утре ще имам и пришки на краката. Това не е всичко, но ще се оправя. Никога повече няма да допусна да се чувствам така.

— Болна ли си? Не трябваше да си тръгваш сама. Защо не каза на Роуз или на мисис Абът?

— Не съм свикнала други хора да се грижат за мен. — Тя освободи се от прегръдката му. — Трябваше още в началото да разбера, че това ще донесе само неприятности.

— Мислех, че харесваш Роуз.

Искаше й се да събере смелост да го удари. Защо я беше последвал? Един почтен мъж не би постъпил така. Едва ли очакваше от нея да се държи така, сякаш е единствената му грижа в света. Трябваше да се върне при Саманта и семейство Маккой. Това беше неговият свят — на богатите, красивите, изтънчените. Ако имаше поне капка милост, щеше да я остави сред животните й и да я забрави.

— Да не би някой да ти е казал нещо неприятно? Когато видях роклята ти цялата разкъсана, си помислих, че нещо ужасно се е случило.

Това беше прекалено. Не издържа повече и го удари в гърдите. Не толкова силно, колкото искаше, но все пак той примигна от болка.

— От колко време се преструваш така? — попита тя.

— Какво искаш да кажеш?

Тя грабна възглавницата и я хвърли към него.

— Преструваш се, че те интересувам. Преструваш се, че ме обичаш.

Хвърли и одеялото, не успя да го удари, но то се разгъна и се усука около ръцете му.

Той го пусна ядосано на земята.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За лъжите, които ми каза през последната седмица и в които имах неблагоразумието да повярвам.

Фърн хвърли една обувка към него, но не улучи, вторият опит обаче беше успешен. Това донякъде успокои яда й. Огледа се за друг предмет, подходящ за целта, но не видя, за съжаление. Все още не беше купила нова покъщнина след последното торнадо, защото живееше при мисис Абът. Разочарована, тя се приближи към дрехите си, струпани на купчина.

— Какво ти става? Преди по-малко от час говорехме за брак, а сега ме замеряш.

— Не споменавай пред мен думата брак, хитра лисицо! — Фърн хвърли елечето си от ярешка кожа. — Какви развлечения ще си измислиш още, за да не скучаеш в Канзас?

Мадисън се помъчи да я стигне, като се пазеше от дрехите, които летяха насреща му. Най-после успя да я хване за ръцете.

— Какво искаш да кажеш с това „лъжец“? Не съм говорил за брак с никоя друга жена преди теб.

Обхваната от гняв, Фърн пламна цялата. Отскубна се от ръцете му, взе една чаша и с всичка сила я запрати в стената.

— Говоря за Саманта Брус, мошенико! — извика тя, като обезумяла търсеше нещо друго, което да счупи в него. Видя шпорите си. С първата не улучи, но втората го удари. — Не мога да повярвам, че ме мислиш за толкова глупава или наивна, че да не разбирам за кого всъщност искаш да се ожениш?

— Ти луда ли си? Не искам да се оженя за Саманта, а за теб.

— Но на нея какво й каза? — Една чиния полетя към него, но не го улучи.

— За какво говориш? Прекарах цялата вечер да те гледам как танцуваш всеки танц с различен мъж.

— Говоря за това, когато се целувахте със Саманта в задния салон, ти, крастава въшка. — Още една чаша полетя.

— Не съм целувал никого.

— Не ме лъжи, Мадисън Рандолф. Видях те със собствените си очи. Ти я целуна. Каза й, че я обичаш, а тя отвърна, че ще направи всичко за теб.

— О, това ли! — възкликна той с такова облекчение, сякаш случилото се беше нещо съвсем естествено. — Това не означава нищо.

— Може да е нищо за теб, безскрупулен развратник, но за мен означава много. — Взе един стол и го вдигна с намерението да го удари с него. Това беше грешка от нейна страна. Мадисън предугади действията й. Хвана стола, преди да успее да го хвърли, и го дръпна от ръцете й. Тя посегна към друг, но той я изпревари, хвана я и я притисна в ъгъла.

— Преди да изпочупиш всичко в къщата, ще ми кажеш за какво става въпрос.

Притисна се силно към нея, като държеше ръцете й отстрани до тялото. Тя нямаше време да сложи корсета си, преди да излезе от къщата на мисис Абът и сега имаше чувството, че е гола. Това я плашеше и възбуждаше едновременно. Гърдите й се търкаха в колосаната му риза: приятна тръпка неочаквано премина по тялото й. Почти беше забравила за кавгата. Почти, но не напълно.

— Какво има за обясняване? Сигурно знаеш какво значи да целунеш жена.

— Зависи от повода.

Фърн се мъчеше да се освободи, но прегръдката му беше желязна. Опита се да го удари, но ръцете й бяха стиснати като в менгеме. Вече не се притесняваше от присъствието му. Единственото й желание беше да го нарани, както той беше наранил нея.

— Не знам какво мисли мис Брус по въпроса и не ме интересува какво правят в Бостън, но тук, в Канзас, не приемаме за нормално мъж, който се кълне в любов на една жена, само няколко минути след това да се целува с предишната си приятелка. Без съмнение, това ни настройва един срещу друг, но такива са фактите.

— Изглежда това те притеснява? Наистина ли мислиш, че обичам Саманта.

— Видях те да я целуваш. Чух те да й казваш, че я обичаш. Защо да не повярвам?

— Защото ти казах, че обичам теб. Предложих ти да се омъжиш за мен.

— И аз ти повярвах с цялата си глупост.

— Ние със Саманта сме приятели. Познаваме се от деца.

— Но това не означава, че трябва да я целуваш. Пайк и Рийд също са ми приятели, но аз не се държа така с тях. Ще ме сметнат за луда.

— Искаш ли да знаеш какво правихме в тази стая?

— Вече знам.

— Само си мислиш, че знаеш.

— Може би не си я целунал.

— Напротив.

— Сигурно не си й казал, че я обичаш.

— Не си спомням!

— Тогава не вярвам да си спомниш, че ми каза, че ме обичаш.

— Мисля, че си спомням всяка дума, която съм ти казал.

Опита се да я умилостиви, да я накара да разбере, че означава много за него. Тя искаше да му повярва, но не можеше. Не можеше да се освободи от прегръдката му, но не смееше да го погледне в очите, в които се четеше искреност. Не знаеше как би могъл да лъже толкова убедително. Сигурно адвокатската практика го е превърнала в изкусен лъжец.

— Говорихме със Саманта за теб.

— И ти си толкова влюбен в мен, че целуваш друга. И го правиш с първата видяна жена, която по една случайност е красивата мис Брус.

— Казах й, че съм ти предложил брак, но съм притеснен как ще възприемеш живота в Бостън.

— Вероятно си мислиш, че ще нося панталон и елече от агнешка кожа на твоите забавни партита. Това би те смутило, нали? Мога да си представя какво ще кажат приятелите ти: „Не разбирам какво е харесал Мадисън в тази жена. Нейното място е в някоя кръчма, а не в салон за гости“.

— Казах й, че ще ти бъде много скучно без приятели.

— Не очакваш такава дивачка като мен да има приятели, особено пък в Бостън. Може би ще ми доведеш някой бизон или прерийно куче да ми прави компания. Само да не е гърмяща змия, защото прекалено много ще ми напомня за теб.

— Тя каза, че ще й бъде приятно да те запознае с приятелите си, и се надява, че няма да скучаеш, докато аз съм зает.

Гневът на Фърн се уталожи.

— Защо трябва да го прави? Тя е влюбена в теб.

— Не ставай глупава. Саманта ми е като сестра. Още си спомням първият път, когато посетих Фреди. Тя беше шест-седем годишна.

— Няма значение на колко години е била тогава. Тя е влюбена в теб сега.

— Но аз по никакъв начин не съм допринесъл за това.

Гневът й отлетя като балон.

— Не е било задължително. На жените малко им трябва, за да се влюбят. Аз се влюбих в теб още когато си мислех, че си най-отвратителният надут мошеник на земята.

— Тогава все още ме обичаш.

Той се притисна толкова силно към нея, че тя се съмняваше дали ще може да си поеме дъх.

— Казах, че съм се влюбила, но това не значи, че все още съм.

— Толкова си упорита, че нищо не може да те накара да промениш мнението си.

По дяволите, не трябваше да му позволява да фамилиарничи с нея.

— Без съмнение, ти си най-напереният противен…

Мадисън затвори устата й с целувка.

— Мисля, че се влюбих в теб в деня, когато ти яхна коня си и препусна към полето. И оттогава не съм променял решението си.

Фърн почувства, че се предава.

— Тогава защо целуна Саманта? Защо й каза, че я обичаш?

— Аз наистина я обичам. Обичам цялото й семейство. Те имаха смелостта да приютят едно момче от Юга по време на войната. Платиха обучението ми, приеха ме като член на семейството. Винаги ще ги обичам, но това не означава, че искам да се оженя за нея. Тя ми е като сестра.

— Но тя не те обича като брат.

— Откъде знаеш? Тя ли ти каза?

— Не. Роуз е разбрала това още първата вечер.

Той я погледна смаян.

— Нищо не знам. Защо не ми е казала?

— Никога не би ти казала, особено след като знае, че обичаш друга.

Видя в очите му съжаление. Не би искал да наранява Саманта, но неволно го бе сторил. Фърн не можеше да се съмнява в искреността на думите му и това я накара да се засрами от себе си. Трябвало е да разбере много по-рано, че не лъже. Не го интересуваше какво мислят хората за него. Ако не подценяваше себе си и любовта му, би могла да го разбере. Никога не беше я лъгал, тя беше лъгала себе си през цялото време. Съмненията й изчезнаха като песъчинка в морето. Обичаше го безкрайно, завинаги и трябваше да му вярва, да повярва и на собствените си чувства.

— Съжалявам, ако съм наранил Саманта, не съм го искал, но аз те обичам и искам да се омъжиш за мен.

— Сигурен ли си? — попита тя по-меко.

— Никога в живота си не съм бил по-сигурен. Подлуди ме до такава степен, че дори отидох за съвет при Уилиям Хенри.

— Какво? — Радостна нотка трепна в гласа й.

— Отидох да търся Роуз да я попитам как да спечеля благоразположението ти, но не я намерих.

Фърн изтрезня моментално от замайването.

— Все още не съм сигурна, но мисля, че ще се науча да те дарявам с любов. Има още нещо, не знам дали искам да имам деца.

— Заради това, което се е случило с майка ти ли?

Тя само кимна с глава.

Мадисън я притисна още по-силно към себе си.

— Ще те заведа при най-добрите лекари в Ню Йорк, можем да отидем дори в Европа, ако искаш, но няма да предприемаме нищо, ако нямаш желание. Имам очарователен малък племенник и петима братя, така че няма опасност фамилията ми да остане без потомство.

— Сигурен ли си, че няма да ти е мъчно, ако нямаш собствени деца?

— Не знам, но мисля, че ти ще ми липсваш повече. — Той я целуна по носа. — Искам да се грижа за теб.

— Остава другият проблем.

Настъпи мълчание.

— Какво, според теб, трябва да направим, за да го разрешим?

— Не мислиш, че би могъл да се ожениш без… без…

— Искам да бъдеш моя жена, Фърн, без значение каква си.

Въпреки уверенията му, идеята за платоническа любов едва ли щеше да му допадне. Той щеше да опита, може би щеше да успее, но това нямаше да трае дълго и бракът им щеше да се разруши, което нямаше да понесе. Сега цялото й тяло трепереше от продължителния допир до неговото. Искаше да го прегърне и да го целуне, но се чувстваше раздвоена между две сили — разумът й казваше, че подобна близост ще й причини болка, тялото й очакваше, че Мадисън ще й даде нещо ново и вълнуващо.

— Мисля, че трябва да разберем.

Той я погледна учудено:

— Кога?

Фърн с усилие произнесе:

— Сега.

— Сигурна ли си?

— Да. Няма да се омъжа за теб, без да съм уверена, че мога да ти дам това, което искаш и от което имаш нужда.

Той понечи да каже нещо, но тя сложи ръка на устните му.

— Предпочитам да се ожениш за Саманта и да имаш нормален брак, а не да се ожениш за мен с мисълта, че ще спиш в другия край на леглото.

— Няма да ти позволя…

— Изборът е мой: ако не мога да се любя с теб, няма да се омъжа за теб. Това е окончателното ми решение.

— Знаеш, че те обичам и не бих могъл да живея с мисълта, че съм ти причинил болка.

— Аз те моля! Страхувам се, но и те желая. Малко съм неспокойна, но чувствам и нещо друго: сякаш нещо красиво и вълнуващо се приближава и цялото ми тяло тръпне в очакване. Това е нещо, което несъзнателно съм желала толкова силно, че откакто се познаваме, се стремя с всички сили към него. Усещам го все по-осезаемо при всяко твое докосване, при всяка твоя целувка. Искам да те галя и ти да ме галиш…

Мадисън нежно отмести падналия на челото й кичур коса. Нищо не беше останало след дългата езда от елегантната прическа, която Роуз й беше направила.

— Изпитвам непреодолимо желание да се любя с теб, но още повече искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Не искам да те наранявам по никакъв начин или да застрашавам нашето бъдеще. Ще ми кажеш да спра веднага, щом почувстваш страх или неудобство или просто не искаш да продължа. Разбра ли?

Фърн кимна с глава.

— Говоря сериозно.

— Знам, но сега замълчи и ме целуни.

Безпокойството и страхът не изчезнаха, но Фърн си наложи да не мисли за това и да се отдаде изцяло на ласките на Мадисън. Обичаше го и искаше да бъде негова жена. Щеше да превъзмогне страха си от физическия контакт с него. Трябваше да го направи. Бъдещето й зависеше от това. Странно, но допирът на тялото му до нейното не й беше неприятен. Ръцете му се плъзгаха по гърба й, а устните му галеха нейните. Никой досега не беше я прегръщал така. Дори когато беше малко момиче, баща й не й разрешаваше да сяда в скута му, не я приспиваше вечер, не я успокояваше, когато се беше ударила или изплашила. Цял живот живееше, затворена в себе си, като си мислеше, че не й е необходимо нищо повече.

Но това се бе оказало лъжа.

Тя желаеше Мадисън силно, но си мислеше, че никога няма да го притежава, затова се беше самозаблуждавала през цялото време. Сега любовта му й даваше увереност, че може да има повече удоволствия, отколкото някоя жена заслужава. Как искаше да преодолее опасенията си! Устните му — сочни, твърди и галещи, я върнаха към действителността. Той прекара език по нейните и ги притисна към своите в пламенна целувка, после още по-нежно ги разтвори и мушна езика си в устата й. Пръстите му пробягаха по гърба й, масажирайки стегнатите мускули. Тя не можеше повече да се противопоставя на привличането, породило се между тях, и издигна преграда в съзнанието си срещу напиращия ужас, изпълзял от тъмната си дупка, за да развали удоволствието й и да провали бъдещето й. Усещаше как по цялото й тяло се разлива топлина от целувките му.

— Целуни ме — прошепна той.

— Това правя.

— Не, аз те целувам. Има разлика.

Устните му се отпуснаха и тя се почувства изоставена. Инстинктивно взе лицето му в ръцете си и го приближи към своето. Устните му бяха топли и влажни, но като че ли безчувствени. Погали ги със своите, притисна ги по-силно, но той не помръдна. Целуна го: отначало плахо, после по-смело, но пак никаква реакция. Продължи да го целува, жадно впила устни в неговите. Той едва се сдържаше да остане безучастен, но беше твърдо решен да остави на нея инициативата. Тя пое предизвикателството, обхваната от растяща възбуда. Нерешително прокара език по долната му устна. Той потръпна от удоволствие и това й даде смелост да продължи. Нетърпеливо мушна езика си в устата му и го прегърна още по-силно, което сложи край на привидната му апатия.