Джуд Деверо
Спомен (33)

Глава тридесет и трета

— Много се бърка в работата на другите тоя старец — мърмореше Джон, докато мяташе каквото му попадне под ръка от масата. — Разпоредих да го изхвърлят от земите ми! Наредих да не му позволяват никога повече да стъпи тук. Ако посмее да се върне, ще го обеся.

Хю беше наясно, че точно сега е по-добре да се въздържи от коментари. Джон беше бесен, защото вчера любимият му Талис направо се разтопи при появата на прегърбения човек в селски дрехи. Тренираха хвърляне на копие. Изведнъж Талис скочи от коня и полетя към мъжа, размахал ръце като тригодишно хлапе.

Джон, чиято лелеяна мечта на този свят бе любовта на Талис, почти се задави от ревност. Веднага извика след него да се върне — възнамеряваше да го смъмри, но Талис дори не го чу, отдаден на радостта си, изразявайки я в нескончаеми целувки със стареца. Най-после новодошлият му обърна внимание, че го викат.

За още по-голямо огорчение на Джон Талис му представи селяка, сякаш бе най-високопоставен благородник. Посинял от яд, Джон нареди на момчето да продължи заниманието си.

— Но аз трябва да се погрижа да настаня баща си — възрази Талис. — Идва от дълъг път и е уморен и гладен.

— Аз съм твоя баща — сряза го Джон.

— А, да, сър. Не исках…

— Продължи тренировките — обади се Уил. — Аз ще изчакам.

— Не — отсече Талис решително. — Рицарят е длъжен да се погрижи за хората, които обича. Ако ме извините, сър — обърна се той към Джон, — ще отида да настаня ба… моя посетител.

И той прегърна покровителствено и любящо широките отпуснати рамене на стария човек.

Гледката така възпламени гнева на Джон, че Хю се притесни да не умре. Следобеда Талис не се яви и Джон тръгна да го издирва. Откри го усамотен със стареца в парка: глава до глава те разговаряха така, както Джон никога не бе виждал Талис досега.

— Аз съм му баща — инатливо и ядно повтаряше Джон на Хю. — Не е ли наясно? Не разбира ли, че трябва да споделя проблемите си с мен?

Хю белеше ябълка със сребърен нож. Джон Хадли бе последният човек, с когото някой би искал да сподели личен проблем. Подходът му беше като на касапин към говежди бут.

— Момчето чувства липсата на момичето — промълви накрая Хю.

— Какво момиче? — учуди се Джон. — Защо всички непрекъснато говорят за Талис и някакво момиче? Може би ти и съпругата ми виждате нещо невидимо за другите.

При споменаването на лейди Алида Хю си поряза палеца. Тази жена определено не му харесваше; намираше я студена и коравосърдечна. Може невинаги да е била такава, но сега беше. И не се съмняваше, че тя стои в дъното на всички неприятности. А и Хю долавяше, че Джон определено лъже. Ставаше нещо повече, отколкото показваше. Напоследък цялата къща бе пълна с тайни. Лейди Алида отпраши с пълна пара Бог знае накъде; завършеното нищожество Едит започна да се държи, сякаш знае нещо, което щеше да промени света.

Онова момиче — Кали — бе заставено да се грижи за Отровната градина и да търпи досадния пуяк Алейн Фробишър.

И нямаше съмнение, че всичко това влияе изключително зле на Талис. Хю помнеше как изглеждаше момчето преди няколко месеца — когато спаси живота на Джон. В онзи ден, докато наблюдаваше как Талис подхвърля и хваща момичето, Хю осъзна, че никога не е виждал нищо по-инстинктивно, истинско и единно като движенията на двамата; сякаш бяха един човек.

Тогава Талис бе възхитителен. Хю не бе срещал така гордо изправен млад човек. Когато Джон обяви, че Талис е негов син, на Хю му идеше да се бие, за да има той тази чест. Талис бе момче, което всеки мъж с радост би нарекъл свой син.

Само няколко месеца по-късно Талис отслабна, очите му загубиха блясъка си, хлътнаха от безсъние, цялата му енергия изчезна. Ядеше малко и според думите на Филип — почти не спеше.

Ако беше друг младеж, Хю щеше да си го обясни с любовна мъка, но при Талис бе нещо повече от любов.

Сутринта в пристъп на ревност Джон изпъди от дома си стария фермер, отгледал Талис. Джон не понасяше някой да получава обичта на Талис, не можеше да търпи някой да има нещо, отказвано на него. Талис винаги се държеше възпитано с Джон, но никога не се хвърли на врата му в изблик на чувства.

Хю язди цели три часа, за да открие стареца, поел към дома с тежко натоварена с жито каруца. И колко време употреби, докато го убеди, че мисли доброто на момчето.

Уил Уоткинс най-после сподели, че Талис не е щастлив, че не може да бъде щастлив, отделен от Кали. Само че Талис не казва защо не може да бъде с нея. Момчето споменало нещо свързано с „клетви пред Бога“. Уил наведе глава и промърмори:

— Повече свързано с клетви пред нея, ако питаш мен.

Уил не уточни коя „нея“, но Хю разбра.

По пътя обратно към имението Хадли се чудеше защо лейди Алида се бърка в любовта между двамата. Какво я засяга, ако две сладки деца като Талис и Кали бяха заедно? Да не би да е толкова нещастна в своя лишен от любов живот, та не може да понесе мисълта други да са щастливи?

А сега побеснелият Джон изливаше с ядни крясъци ревността си, че Талис обича повече човека, който го е отгледал, от Джон, когото познава само от няколко седмици.

— Сигурен съм — подхвана Хю равнодушно, — че момчето е влюбено. Защо не му разрешиш да се ожени за момичето.

Хю се преструваше, че не наблюдава лицето на Джон, но всъщност зорко го изучаваше. Той таеше собствени подозрения за раждането на Кали и Талис.

— Аз… ъ… Не мога… Искам да кажа — прекалено млад е да се жени. А и момичето не е подходящо за него.

Или, помисли си Хю, се страхуваш да не се появи истинският баща и да се наложи да му платиш, за да задържиш момчето. Нищо чудно, че Талис се хвърля де целува онзи старец, а не Джон, който не може да установи кое обича повече — парите или момчето.

Но Хю знаеше, че двамата с Джон ненавиждат едно: умни интригантки. Нямаше представа какво крои или цели лейди Алида, ала бе убеден, че върши нередни неща.

— Според мен някой е обяснил на Талис, че е нечестно дори да разговаря с момиче като Кали. Той смята, че ще го лишиш от живота тук само ако я заговори.

— Как може да му хрумне подобна глупост? Не ме интересува, ако момичето забременее от него. За мен има значение той да е… Да е…

— Щастлив? — попита Хю, колкото и добре да знаеше, че Джон мрази сантименталностите и никога не го е било грижа кой е щастлив и кой — не. Но животът в голямата му къща като че ли бе по-хубав, когато Талис беше щастлив.

— Щом иска, ще наредя момичето да седи близо до него и да го наблюдава по цял ден — заяви Джон.

Най-важното е синът му да е до него и да не се налага да дава пари.

— Според мен едно разгневено, нацупено момиче, което му натяква постоянно, не е разрешение.

— Тя не би посмяла! — скочи Джон. — Ще я накажа!

Което, разбира се, ще оправи всичко според теб, помисли си Хю саркастично.

— Някой много умно е внушил на момчето, че не бива дори да се доближава до момичето. Но според мен, сър, ти си много по-умен.

— Да, така е — тутакси потвърди Джон и погледна Хю очаквателно. Бяха твърде отдавна заедно, за да има желание да си играят на криеница.

— Кажи на Талис, че красотата на Кали предизвиква смут сред младите мъже и искаш да я защитиш като именно той я пази. Да я държи близо до себе си и да внимава никой друг да не я докосне.

Джон единствено успя да премигне насреща.

— Красота? Та това момиче е бледо като корема на риба. Не бих я различил от дъще… от половината момичета наоколо.

Хю си наложи да не се усмихне, тъй като току-що бе получил отговор на много от въпросите си. Точно както бе подозирал, Талис не бе син на Джон Хадли.

— Талис не вижда, че момичето не е красиво. За него тя е възхитителна.

— Ще прозвуча като глупак, ако му го кажа — дърпаше се Джон. — Ще ми се изсмее.

— Няма! — очите на Хю светнаха. — Ще ти дам най-добрия си кон, ако го стори.

Говореше за дорестия кон, с който се сдоби преди две години и на който Джон бе хвърлил око.

— Готов съм да се обзаложим.

— А ако аз изляза прав, какво ще получа? — попита Хю с игриви пламъчета в очите. Но щом видя, че Джон свъси вежди, добави: — Разбира се — привилегията да ти служа.

И си тръгна, като си помисли — ето защо Джон Хадли никога няма да има предаността или обичта на някого.