Ланс Хорнър
Рори Сатаната (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Първата среща с Африка. Очарования. Запознанството. Саакс и Сакс. Побратимяване. Половин година.

В течение на последвалата седмица раните на Рори зараснаха. Не разбра дали това се дължеше единствено на овчата лой, но белези не му останаха, за което беше благодарен. Тим не беше толкова щастлив. Отокът му спадна и вече беше в състояние да поддържа тежестта на тялото си на крака, но възпалението не заздравя и продължаваше да му причинява болки. Рори се върна при стария Стоут, а Тим неохотно се премести на предната палуба.

Една сутрин Рори се събуди и установи, че леглото му е неподвижно за пръв път от много седмици. Беше странно и почти забравено усещане. Не усещаше нито накланяне, нито търкаляне и като се изключи лекото полюшване, което незабележимо поклащаше кораба, Рори сякаш се намираше в замъка Сакс. Имаше обаче една разлика — проклетата горещина! Тя изпълваше каютата като нещо плътно и блажно, което се полепваше по него като влажна вълна. Нямаше изход от нея. Нито отдих. Дори и лекият бриз, проникващ от люка, беше топъл. Горещината го обгръщаше като някое парцаливо плашило и същевременно като изгарящ огън.

И за най-леките движения трябваше да изразходват огромни усилия, но в края на краищата успя да събере достатъчно воля, за да се претърколи от влажния дюшек и преметне дългите си крака през нара. Успял, той се изправи на крака. Ручеи пот потекоха по гърба му, а слабините го засърбяха. Сякаш и очните му ябълки бяха залепнали неподвижно. Като си намъкна ризата и панталоните, още влажни от вчерашната пот, той закуцука към палубата, за да я види отрупана с моряци, загледани напрегнато към гладката, мазна, тъмна вода.

Рори напусна средната палуба и слезе долу, където Тим се беше подпрял на перилата. Той му направи място и Рори се наведе. Видя по дължината на кораба множество издълбани канута, всяко от които маневрираше покрай кораба. Чернокожи мъже само с по един парцал на слабините, който от влагата по-скоро подчертаваше, отколкото скриваше това, което трябваше да прикрие, полагаха усилия да запазят равновесие на тесните кану. Тези, обясни му Тим, бяха прочутите мъже кру от Брега на Робите — свободни негри поради храбростта им във водата и поради това, че белите търговци се нуждаеха от тях. Някои се бяха изправили, вдигнали плодове със странна форма и цвят, каквито Рори никога не бе виждал. Видът на пресните плодове, независимо какви щяха да излязат, беше така изкушаващ, че той запита Тим как би могъл да се снабди. Лесна работа, уведоми го Тим. Трябваше само да привлече погледа на някое от викащите момчета, да вдигне едно медно пени и да го хвърли. Независимо дали щяха да го уловят или не, все щяха да го намерят. Рори последва съвета на Тим. Привлече вниманието на един черен като въглен момък, който му се ухили с огромните си бели зъби, след което му хвърли пенито. Беше се прицелил лошо и пенито падна близо до кануто, но за миг черните крайници и розовите табани изчезнаха във водата. След секунда момчето показа широката си усмивка, държейки пенито в пръстите си. Хвърли един тънък канап и щом Рори го улови, то привърза другия му край за кошница от плетени палмови листа, която Рори издърпа на кораба.

Странните фасулоподобни жълти плодове бяха непознати за Рори, но Тим бе ял такива преди. Банани, назова ги той. Трябвало да се обелят, преди да се ядат. Тим му показа като смъкна жълтата кора и подаде на Рори кремаво жълтата месеста вътрешност. Рори ги намери чудесни. След дългата диета на овесена каша, соленото месо и грубата храна, всичко прясно би имало приятен вкус. В бананите Рори откри странен аромат, какъвто не бе срещал преди. Кръглите жълти портокали, за които бе чувал, без да ги е вкусвал, бяха по-освежителни от бананите. Зелените лимони бяха кисели и сбръчкаха устата му, но след като изяде един, се почувствува съвсем освежен, двамата с Тим опразниха кошницата.

Зад крякащия хаотичен водовъртеж във водата под него Рори съгледа ниска, правилна редица зелени дървета, израстващи очевидно от водата на кокилоподобни корени. Между тях тесни отвори сред зеленината откриваха канали от по-тъмна вода и на известно разстояние зад върховете на дърветата той можа да види една бяла кула, над която се вееше знамето на МакКейрн и Огилсви. Докато продължаваше да оглежда невероятния и нереален пейзаж, от свежата зеленина на брега се измъкна лодка. Беше корабна лодка, обслужвана от половин дузина чернокожи, които движеха веслата механично, но съвършено под думкането на барабан. На кърмата друг чернокож направляваше румпела, докато под червено-белия навес двама пасажери се разполагаха в средата на лодката. Рори наблюдаваше тази почти царствена процесия, когато дочу да го викат откъм средната палуба и се обърна. Видя, че капитан Спаркс му маха с ръка.

— Мистър Махаунд — гласът на Спаркс звучеше някак раздразнено, — бихме предпочели да бъдете тук, на задната палуба. Едва ли е необходимо да си продирам гласа, за да привлека вниманието ви, докато вие зяпате заедно с простите моряци.

— На вашите услуги, сър. — Рори се надяваше, че ще приключи пътуването, без да влиза в пререкание с капитана, който изглежда редуваше настроенията си да бъде непоносим и след това да се опровергае с някаква неочаквана любезност.

— Този син на подрискана маймуна! — Спаркс се извърна рязко и посочи към лодката, която приближаваше. — Нарекъл се Дон Педро да Суза и се титулува „господар“ на замъка Ринктъм. Той е най-гадният, най-мазният, най-плъзгавият и най-лукавият копелдак, дишал някога въздух, и аз не бих му се доверил повече, отколкото на някой шмекер от Тайбърн. Но ние сме зависими от това копеле. Той отговаря тук за събирането на роби за компанията и ако ни провърви, ще можем да напълним трюмовете, без да става нужда да ходим до Бадагри или Калабар и да плащаме по-високи цени. Той е тук, за да ни събира роби, и тъй като ние поддържаме това място, купуваме ги по-евтино. Но ми се струва, че този ментърджия ни премята. От него вземаме главно яруба, сусу и тук-таме по някой ибо или дахомей. Днес пари носят хауса, мандинго и суданците. Струва ми се, че проклетия Суза ги взема и ги продава на по-високи цени на други фактории или кораби, след това взема парите и купува обикновена стока, като прибира печалбата в джоба си. От време на време ни залъгва с неколцина роби от по-първо качество, колкото да ни задоволи. Те, казва той, идвали от някакво арабско княжество, което два пъти годишно води робски кервани до брега.

— Да, сър, — съгласи се Рори, въпреки че не разбираше защо трябва да прекъсне разговора си със своя приятел.

— Вие, мистър Махаунд, не знаете нищо за тази проклетата работа с негрите. — Спаркс продължи да наблюдава приближаването на лодката, докато говореше на Рори. — Но аз зная. Суза и аз не се разбираме и последния път, когато бях тук, едва не му обръснах брадата с късата си сабя. Впрочем той води някого със себе си в лодката. Странно кой ли ще е.

— Не зная — отговори Рори.

— Възнамерявам да ви изпратя на брега със Суза и докато вие сте там, ще отседнете в Ринктъм Кясъл. Ще отидете не като Рори Махаунд — най — безценният домакин, който някой кораб е имал някога, а като барон ъф Сакс, племенник на мистър МакКейрн. Искам да поразузнаете и да видите какво има Суза в бараките си. Използувайте ума си, ако имате такъв. Може би не бихте различили един джалоф от един пигмей, но поне ще можете да разпознаете силните и здрави мъжкари, стига да срещнете такива. За такива сме дошли и искаме да вземем триста парчета, ако успеем. Ако намеря, ще взема и петдесетина женски. Те не носят пари, колкото мъжете, но в Барбадос ги използуват за домашни прислужници. Пък и белите по островите развиват вкус към негърска плът като партньор в леглото.

— Да, сър — приветствува Рори възможността да слезе на брега. Радваше се, че ще бъде освободен от трудната задача да проверява товара заедно със стария Стоут. Под палубата беше по-горещо, отколкото в самия ад.

Спаркс го изгледа одобрително.

— Предстои ни важна мисия и по-добре се преоблечете. Елате в каютата да видим кои от дрехите ми ще ви станат. Има време, докато Суза пристигне. Малко по-едър сте от мен, но дрехите ми ще ви станат и ще приличате на нещо. Нужен ви е и слуга. Кого искате да вземете със себе си?

— Бих предпочел Тим.

— Ще накарам Стоут да отвори моряшкия сандък и да го премени в нови дрехи. Как е кракът му? Може ли да стъпва на него?

— Все още го боли и раната не се е затворила, но може да издържи.

— Трябваше да бъде обгорен. Вече няма значение. Слезте да се облечете прилично. Куарма ще ви помогне, ала не се увличате да я нападнете пак. Няма време. Освен това Суза ще ви достави някоя черна женска за нощта, стига да изтраете миризмата й. Това е част от африканското гостоприемство. Все едно, че ви обслужват за вечеря. Хайде.

В каютата Спаркс зарови дрехите от гардероба си. Рори набързо избра палто от гранатово кадифе с бричове от златисто бял сатен, бели чорапи и обуща с черни токи. Повикал Куарма, Спаркс я накара да потърси риза с волани, черна яка и колосана тривърха шапка, поръбена с бял марабут.

От един гравиран сандък измъкна няколко костюма от фин лен, скроени като флотски униформи, и ги хвърли с купчина ризи и бельо.

— Кадифето е неподходящо за този горещ климат, но днес ще направя добро впечатление на Суза. Облечете белите дрехи, след като слезете на брега, но утре искам да направите добро впечатление. Аз ще сляза на брега нощес или утре. Вижте дали можете да ми доставите сведения дотогава. На кея на Ринктъм ще има корабна лодка за вас по всяко време, в случай, че пожелаете да я използувате. Ако Суза има някаква стока, ще се забавим няколко дни с разтоварване и товарене. Научавам, че има таен склад нагоре по реката, където държи отбраната си стока. Ако успеете да ме предупредите, че има резерви, ще имам превъзходство над него. Обличайте се сега. Сигурно е наближил, чувам да спускат стълбата. Куарма ще ви помогне да се облечете. Бързо!

Куарма повече пречеше, отколкото помагаше на обличането му. Той трябваше да се бори да се вмъкне в дрехите си, докато тя коленичеше пред него, обвила ръце около кръста му. Намъкна ризата и палтото си без трудности, защото необуздаността й го изкушаваше да отстъпи. Необходимо му беше усилие на волята, за да я изтласка, да си намъкне панталоните, но изведнъж миризмата на тялото й го погнуси. Частица от ума му се зачуди дали да я повали, щом се чувствува жаден за черна плът. Тя го изгледа с укор и очите й рязко се преместиха към тялото му, докато той привършваше с обличането и закопчаваше яката си. После, тъкмо когато се канеше да излезе, тя пак се хвърли напред и разкопча трескаво копчетата, които току-що бе закопчала.

— Никой не ни гледа. Бързо! Искам да те имам. Само за минутка в състоянието, в което си.

Той се изви, блъсна я, освободи се и тръгна към вратата, правейки безуспешни опити да се закопчае. Отвори вратата, изтръгна впитите й пръсти, блъсна я обратно в стаята и преди да успее да възстанови равновесието си, заключи вратата с ключа, който Спаркс беше оставил отвън. Трябваше му само миг, за да си възвърне дъха и оправи дрехите си така, че срещата му с нея да не бие на очи. Когато се изкачи на палубата, видя, че Суза тъкмо пристига. Боцманът стоеше на перилата, готов да го изтегли на борда.

Все още леко накуцващ, Тим се появи с нови, изгладени бели панталони, синьо палто и кожена шапка, чиято опашка бе твърде насмолена. Застанал на края на стълбите, които водеха към задната палуба, Спаркс бе напълно екипиран с дрехи, сабя, излъскани ордени и звезди по гърдите, за които Рори не се съмняваше, че никога не са му били връчвани официално. Независимо от това той изглеждаше симпатично. До него Рори, треперещ да не спука шевовете на панталоните на Спаркс, се чувствуваше също особено горд със своята елегантност.

Най-напред на въжената стълба се появи една жълта ръка, после самият човек бавно се показа, за да му помогнат да се прехвърли на борда. Суза беше дребен мъж. Ако беше само няколко инча по-нисък, щеше да мине за джудже, но в това нямаше нищо гротескно, защото бе добре оформен и с деликатна конструкция. Кожата му беше бледокафява и Рори поради невежеството си отдаде този факт на португалската му кръв. Едва по-късно щеше да научи, че мъжът е мулат, чийто скитащ баща го бе посял на една жена от племето сусу. Трябва да беше към петдесетте, защото косата му беше бяла, а лицето издълбано от бръчки.

Суза бе придружаван от едър млад негър, който според Рори бе най-внушителният мъжки екземпляр, виждан някога. Контрастът между миниатюрния Суза и този черен Херкулес стана още по-очебиен, когато двамата застанаха един до друг на палубата. Суза би могъл да се промуши под вдигнатата ръка на негъра и да остане място за още една глава. Португалецът бе изрядно облечен по европейски и ако бяха чисти, дрехите му биха съперничели на облеклото на Спаркс и Рори. Но чистото великолепие в одеждите на негъра направо го засрами. Той бе облечен в небесносиня дреха от фина вълна с широки бухнали ръкави. Дрехата нарочно бе незакопчана, за да разкрие отдолу друга от тежка бяла коприна, бродирана в синьо и обилно украсена с бисери. Главата му беше увита в яркозелен тюрбан, от който стърчаха бели щраусови пера, стегнати в един огромен рубин. Въпреки цялата тази женска претрупаност от него се излъчваше непреодолима мъжественост.

Когато ги наближи, вървейки на няколко крачки зад Спаркс, Рори забеляза, че човекът не е толкова черен, колкото му се беше сторило от пръв поглед. Беше по-скоро мургав и кафяв — изпечен лъвски топаз със светлини и тъмни сенки, който го гледаше под фино очертани вежди с извивка като крило на птица. Носът беше къс, широк и леко сплескан, но разширените ноздри бяха чувствени. Устните му бяха широки, далеч по-дебели от тези на белите хора, влажни и с гроздов цвят, а брадичката беше солидна, с дълбока трапчинка и толкова гладка, като че ли никога не се бе бръснал. Една вена пулсираше по широката му гладка шия и даже под огромната мантия се криеше намек за огромния гръден кош, разположен върху гладки бедра. Рори, за когото мъжкото великолепие и красота никога не бяха представлявали интерес, бе потресен от дивата красота на младия негър, който независимо от дребните стъпки, които правеше покрай Суза, се движеше с грацията на леопард. Внезапно Рори почувствува, че се изправя лице срещу лице с Африка — същинската Африка.

Суза пристъпи, ръкува се със Спаркс и преди още да се в отскубнал от прегръдките на капитана, представи негъра:

— Негово Прекрасно Височество Баба-ил Кадир бен Идрис, шанго на Саакс, син и наследник на великия властелин, султанът на Саакс.

Спаркс пристъпи с широка усмивка.

— Шанго на Саакс! Ние сме почетени, ваше величество. Моля ви, простете моята неосведоменост за вашето присъствие. Ако знаех, бих изстрелял салют от двадесет и един топовни гърмежа. — Той даде знак на първия помощник да слезе на главната палуба и му нареди заедно с втория и третия помощник да набави необходимото за гърмежите. После приветствува шанго с нисък поклон и размаха шапката си с перото.

— Саакс! — възкликна гласно той с поглед към шанго. — И Сакс! — изви се леко към Рори, който стоеше зад него, като му замаха оживено да се приближи. — Позволете ми, ваше високоблагородие, да ви представя един от най-знаменити те мъже на моята страна, барон ъф Сакс — като натърти особено на името — сър Родрик Махаунд, племенник на великия МакКейрн, който е притежател на този кораб и тази фактория. Сър Родрик, това е принцът на Саакс. — И когато Рори пристъпи, той му прошепна: — Усмихни се любезно, говедо!

Рори протегна ръка, но беше пренебрегнат от шанго. Вместо това приятелят щракна пръсти, с една ръка на сърцето направи поклон, а с другата докосна челото. При поздрава му перата на тюрбана докоснаха лицето на Рори и когато едрият мъжага видя какво е направил, се разсмя гласно, считайки станалото за шега, макар че кимна за извинение. Рори сподели шегата, сочейки високите пера и след това лицето си, като трепна да покаже как са го погъделичкали, след което се присъедини към смеха на шанго.

Закискан, африканецът щракна пак с пръсти, за да повика някой от стоящите на парапета негри. Повиканият падна по лице, придвижвайки се по палубата, като повдигаше тялото си на лакти, докато стигна на няколко крачки от него. Повдигна глава, но внимаваше да не го погледне с очи. Шанго му заговори на арабски и макар че беше минало много време, откак Рори седеше край торфа в замъка Сакс, за да говори със стария Джеми на арабски, той установи, че разбира думите на шанго.

— Кой е този жълтокос нрзани, който носи име като моето? Да не би да е клопка, макар че човекът изглежда почтен и видът му ме радва. Харесва ми, макар че не бива да му го казваш.

Макар да не беше сигурен дали постъпва правилно, или не съгласно предписанието на етиката, Рори сложи ръка на рамото на шанго и му заговори на арабски:

— Мир над теб, милорд шанго, и на домочадието ти. Да ти дари Аллах дълъг живот ида ти се плодят синовете. Наистина е странно, че носим еднакви имена, но истината е, че баща ми беше голям лорд в Шотландия, а твоят е голям в Африка. Това доказва, че името наистина е благородно. Тук няма никакъв трик, милорд шанго. Името Сакс съществува в моя род стотици години. Радвам се, че и твоето име е подобно, което ни прави нещо като братя. Кълна се в трите свещени косъма от брадата на Мохамед в Мека, не бих могъл да помисля да нарека никой друг мъж мой брат.

Изстрел прекъсна Рори и той видя, че шанго брои гърмежите на пръстите си, докато стигнаха до двадесет и един. После с отворена от почуда уста се взря в Рори.

— Ти ми говориш с езика на един правоверен, милорд ъф Сакс. Може би в такъв случай ти не си просто един нрзани, а последовател на Пророка, нека почива в мир във вечността на рая.

Рори съзря възможността да се доближи към младежа. Не можеше да обясни защо трябва да го направи, от откакто го бе видял за пръв път, бе пожелал да му бъде приятел. Собствената му религия значеше съвсем малко за него. В Сакс рядко бе посещавал черква и ако Джеми можеше да го обучава достатъчно за света, той не би могъл да го посвещава в теологията, с изключение на стандартните изрази на арабски, които последователите на исляма произнасят винаги. Рори бе възприел факта, че може би съществува някакъв далечен бог, който положително едва ли се интересуваше от него, но повече не се бе замислял. Сега, изправен пред прекия въпрос относно склонностите му, той не се поколеба да излъже, особено след като чувствуваше неизреченото желание на шанго към него да бъде обърнат към светата вяра, или поне заинтересован от нея.

— Една от причините да дойда в Африка, милорд шанго — лесно намери думите той, — е да науча повече за вашия пророк. Другото ми име, Махаунд, е името на вашия пророк на моя език. Не можех да намеря никого в Шотландия и Англия, който да ме осведоми, а аз наистина жадувам за знания.

Носът на жълтия пантоф на шанго опря в гърлото на прострения преводач и го претърколи настрани, след което шанго разтвори ръце и прегърна Рори. Огромните ръце го обвиха и Рори почувствува как главата му се притисна в лицето на другия мъж. Безукорното му облекло излъчваше аромат на чистота, леко примесена с нещо непознато и без следа от мускуса, на който миришеше тялото на Куарма.

— Този човек е наистина мой брат, тъй като носи същото име като моето! — Шанго освободи Рори, запипа несръчно скобата, придържаща рубина на тюрбана му. Най-после го разкопча и забоде на ревера на палтото, с което бе облечен Рори. — А ти — обърна се към преводача, — ти, сине на камила, ще уведомиш всички мои мъже за това. Докато съм тук, той ще бъде мой гост и ще се отнасяш към него със същата почит, която отдаваш на мен. Нещо повече — възнамерявам да го заведа в Саакс с мен. Гледай! Виж тази коса с цвят на ишфр. Пророчеството на майка ми се сбъдна.

Преводачът, който току-що бе успял да си поеме дъх, след като бе ритнат в гръкляна, пристъпи назад по палубата и целуна обувката на Рори. Шанго изглеждаше доволен и посочи Тим, който бе застанал зад Рори.

— А кой е този мъж с бакърената коса, докато твоята е с цвета на блестящо злато?

— Най-напред моите благодарности за подаръка… — започна Рори.

Шанго махна с ръка пренебрежително.

— Обикновена дреболия. А този мъж?

— Мой слуга, милорд шанго.

— Тогава защо не целуне пантофа ми? Моят слуга се унижи пред теб.

— Защото той е нрзани, милорд, и като такъв не му подхожда да се докосва до вашата личност. — Рори не възнамеряваше да унизява Тим, като го накара да пълзи по палубата.

Шанго остана доволен от отговора на Рори, но се поколеба за миг, преди да продължи.

— Разбира се. Ние не приемаме нрзани в Саакс, но на него ще му бъде разрешено да дойде с теб. Хайде! Ние си тръгваме. Ти си мой гост…

— Милорд шанго… — пак се опита да заговори Рори, но Спаркс, който бе присъствувал на цялата сцена с непристойно удивление и току-що бе получил кратко обяснение от преводача, най-сетне дойде на себе си. Естествено, той си нямаше хабер, че Рори говори арабски.

— Милорд — започна той, но възпрян от надменния поглед на шанго, се поклони ниско. — Убеден съм, че моят господар Сакс е особено благодарен за поканата ви. Ще му позволите ли за минутка да събере вещите си. Ще позволите ли и на мен да се сбогувам с него, тъй като, бидейки племенник на великия МакКейрн, той несъмнено ще трябва да ми даде нарежданията си?

Изразът върху лицето на шанго не се промени, докато преводачът, чиито познания по английски бяха сносни, не му заговори на арабски. Рори долови хитрите изменения, които преводачът направи в речта на Спаркс, така че да направи изразите му по-покорни и умоляващи. Шанго го изслуша, след което кимна учтиво в съгласие, като пренебрегна Спаркс и се обърна към Рори:

— Ще бъда щастлив да почакам моя брат.

Обърна се и без да продума на Спаркс или на Суза, закрачи към стълбата. Спаркс даде знак на португалеца да почака и отведе Рори в каютата си. Куарма оправяше леглото му и загледа Рори при влизането му, но той не й обърна внимание, а Спаркс я отпрати. Като посочи един стол от другата страна на масата, той накара Рори да седне там.

— Действително вие поднасяте непрестанни изненади, Рори Махаунд. Никога ли не следвате един определен шаблон като всички останали хора? Появявате се на моя кораб, вонящ на прясно повърнато, като че ли сте избълван от ада. И изведнъж се оказвате барон ъф Сакс и племенник на стария МакКейрн. Похищавате робинята ми и ми доставяте една нощ развлечение, на каквото никога преди не съм се радвал. Напердашвате един от хората ми с камшик така, че го направихте на парцали, а след това се залавяте да го излекувате. Сега за някакви си пет минути бяхте провъзгласен за брат на някакво ухапано от бълха негърско принцче, което мисли, че е уловило господа си и всъщност е, що се отнася до нас, защото той доставя най-качествените роби в Африка. След това пък разговаряте с него на арабски. Той премята черните си ръце около вас и ви подарява рубин, който струва повече от целия този кораб. Горе главата, Рори Махаунд! Моят най-голям враг е скуката, ала никога няма да се боя от нея, докато сте край мен.

Рори сви рамене. Все още не можеше да определи дали харесва този човек, или не. Щеше му се да бъде сигурен в неговата искреност, но сметна, че човек никога не можеше да е сигурен в нещо, когато ставаше дума за Спаркс. В момента му се искаше да му вярва. Странно, как можеше да има доверие в чернокожия на палубата още от първата им среща, а не можеше да повярва на капитана независимо от явното му доброжелателство в момента.

Изглежда, че Спаркс долови чувствата му. Той протегна блесналата си ръка с диаманти през масата в откровен приятелски жест.

— Да забравим враждата между нас. Нямаше лоши чувства като цяло. Вярно, може би имате известно основание да ми се сърдите, тъй като не съм ви глезил по време на пътуването. Обаче нека се разделим като приятели.

— Значи се разделяме?

— Да се надяваме, докато не сме почнали да се отегчаваме един — друг. Вижте! Ще бъда кратък. Този е гадният авер, за когото ви разправях. Самодоволният му негър е най-големият роботърговец в Африка. Султанът на Саакс! Неговите кервани съдържат най-добри образци хауса, мандинго, джалофи, сенегалци, сомалийци, дори понякога и суданци. Той има стотици васали, които му плащат налозите си с роби. Сам праща експедиции за залавяне на роби и неговите агенти претърсват Африка за най-добрите екземпляри. Робите от керваните на Саакс имат най-високи цени в Куба, Барбадос, Хаити и Съединените щати. — Той никога не търгува с евтина стока като йоруб, сусу, дахомейци, ибоси или жертви от плячкосваните села по крайбрежието. Не играе на дребно. Доставя първокачествена стока, грижи се за тях и ги доставя охранени. Повечето капитани на кораби като този са готови да изскочат от кожите си само и само да търгуват с него.

— Тогава защо не купуваме от него? — отговорът се струваше съвсем прост на Рори.

— Защото веднъж преди няколко години, когато дойде в Ринктъм Кясъл с няколко роби за нас, онзи проклет пристанищен плъх Суза не даде приветствен салют от двайсет и един изстрела, каквито се полагат на кралските особи. Старият Саакс си замина обиден и ни обърна гръб, за да иде при Ериксон от Фредрик Кясъл. Сега вече не виждаме керван на Саакс, освен ако не останат неколцина на този лайнен принц, които Ериксон или не иска, или няма място да приюти. МакКейрн и Огилсви са готови да дадат всичко, за да могат да вземат първи някой керван на Саакс. А сега ти си на път да прекрачиш прага, след като принцът си падна по русата ти коса. Е, от теб зависи. Върви с шанго. Той е негър, но е любимият син на султана и единственият от шестдесетината, на които старият султан е дал титлата „шанго“, а това ще рече, че той е сигурният наследник.

— Тогава…?

— Прави компания на черния копелдак. Стани му приятел. Ласкай го. Бъди щедър, приеми исляма, дори спи с копелето, ако се наложи, но докарай робите му тук в Ринктъм и чичо ти ще ти повери цялата работа. Ще натрупаш състояние, а и ние покрай теб. Всичко зависи от тебе и от онзи красавец на палубата.

Рори обмисли въпроса. Знаеше, че този път Спаркс говори сериозно. В думите му имаше деловитост и все пак, кой знае по каква причина, Рори не искаше да бъде фалшив към младежа, който го беше прегърнал на палубата. Не го познаваше, нямаше особени причини да го харесва и както казваше Спаркс, той наистина беше просто един негър. И все пак нещо караше Рори да чувствува, че пътищата им са се кръстосали по предопределение на съдбата. Между двамата вече се беше създала връзка. Сигурно ставаше дума за нещо повече от простото сходство в имената, но каквото и да беше то, той изпитваше към младия шанго по-топла близост, отколкото към всекиго другиго, освен може би Джеми.

Той бавно кимна глава.

— Дадено! Ще направя както казвате. Ще се държа приятелски към него, обаче няма да го лъжа и мамя. Струва ми се, че не съм сбъркал, когато казах, че искам да узная повече за неговия пророк. Наистина желая. Ако черната стока, която пробутва, е ценна за нас, ще се опитам да я взема, ала няма да си играя на ала бала с него и се обзалагам, че няма да спя с него. Харесва ми и поради някаква друга странна причина. Вярвам в него, въпреки че е някакъв си черен дивак.

— Приятелчето не е дивак. Прекрасен екземпляр е, макар че е негър. И е от кралски род, нищо че иде от някакъв гаден, мръсен кралски дворец. Саакс е важно султанство. Чудно, че никога не съм си помислял за сходството в имената. Сакс и Саакс! Звучи еднакво, нали? В Тунис има пристанище, наречено Сакс, ала не предполагам това да има някаква връзка с тази симпатична маймуна. И не виждам как един замък в Шотландия би могъл да има връзка с него. И в Германия има сакси. Но съм сигурен, че никое от тези места няма връзка с нашия приятел, чийто баща е подведомствен султан на султана на Мароко. Както и да е! Името ти му направи впечатление и той разтвори ръце, за да те прегърне.

— Ако трябва да пропътувам цяла Африка с този шанго, кога ще се върна в Англия?

— Аз се завръщам в Ринктъм Кясъл след шест месеца. Това ще ти даде време да идеш до Саакс, да станеш приятел с него и баща му, да вземеш колкото може повече роби и да ги докараш в Ринктъм навреме, за да ме посрещнеш. Вземи Тим със себе си. Ще ти бъде приятно да имаш някой, с който да говориш на английски. Аз ще обясня работите на чичо ти и кой знае, може би сам старият Джордж ще ти окачи ордена на Жартиерата. Той има акции в компанията, както се говори.

Рори мушна ръце в джобовете на панталоните на Спаркс, които бе обул, и ги обърна навън.

— Вие храбро ме пращате в пущинаците на Африка, но след декорацията, която ми метнахте, няма ли да е по-добре да имам и нещо в джоба си?

— Разбира се.

Спаркс извади от джоба си ключ и отвори едно от чекмеджетата под леглото си. Изброи от една кожена кесия злато и сребро, мушна го в друга по-малка кесия и я подаде на Рори.

— Тук има сто фунта. Името на стария Джордж се зачита в Африка и се приема добре. Ще направя още нещо за теб. Ще даря шанго с най-хубавите дарове, които някога е получавал. Сам ще ги подбере от товара. Имаме няколко инкрустирани със сребро пушки, кадифе от Лион, дантела от Брюксел, чифт посребрени корони от Бирмингам. Ще му бутна и толкова мадейра, колкото може да изпие. Арабите не пият, освен да си оправят стомаха, но ще се изненадаш колко от тях налапват джама, щом видят чаша с вино. Ще се видим, като сляза на брега. Сега отивай на палубата. Ако ти трябва нещо преди завръщането ми, изстискай го от проклетника Суза. Той е същинска невестулка, но е задължен да ти даде, каквото му поискаш. Свърши колкото можеш повече работа. Аз съм зависим от теб. Знаеш ли какво? Разделяме се като добри приятели. — Той протегна ръка на Рори.

Рори я пое с известно недоверие, след което сърдечно я раздруса.

— Знаете ли, сър, вие сте странен. Веднъж сте истинско копеле, а друг път направо ми харесвате. Разбира се, че ще се ръкувам с вас и ще бъдем приятели, но дявол го взел, никога не ще мога да ви се доверя. Все пак ще забравя дори представлението, което ви изнесох с Куарма.

— Недей! Това е най-хубавото, което съм наблюдавал. След това тя трябваше да ми признае, че си го направил по-добре от брат й. Същински разпасан жребец, каза тя. Е, аз се надявах, че ще те възбуди малко повече с камшика, но което й направи, беше най-хубавото, което някога съм гледал. Представи си онази кучка да моли за милост? Е, че защо да го забравя, копеле? Искам да го запомня.

— След нея направо ми минаха мераците за негърки.

Спаркс вдигна предупредително ръка.

— Не говори прибързано! Само такива женски те чакат занапред. И малко арабки за разнообразие. Ще започнеш да ги харесваш. Няма нищо по-добро от негърките, пък и в мрака какво значение има цветът на кожата? Желая ти щастие, Рори! Пускам Махаунд сам да се развърти из Африка, но успееш ли да измъкнеш от Ериксон черната стока на Саакс, ще си заслужава. Всичко хубаво. Желая ти успех.

— Може би ще имам нужда от него. — Съзнавайки новата си роля, Рори не изчака Спаркс да мине напред. Вместо това излезе пръв, без дори да се грижи да държи отворена вратата за капитана.