Ланс Хорнър
Рори Сатаната (7)

СЕДМА ГЛАВА

Двубоят с камшиците. Ожесточаване. Рори победителят.

Слънцето бавно потъна в морето като изкривена огнена топка, която докосна далечния хоризонт и се задържа за известно време там, преди да бъде погълнато от водата. Зелените, лилави и портокалови облаци бавно избледняха в седефено сиво, а водата доби метален, оловен цвят. Корабната камбана отзвъни шестте си удара и когато замлъкна, острият писък на сирената изкара всички на борда — свъсен, потен екипаж, с избелели износени дрехи. Сякаш за контраст перилото на задната палуба изведнъж разцъфтя с появата на капитан Спаркс в бляскаво палто от червено генуезко кадифе, обшито в златисти дантели, бричове от бяла коприна и бели копринени чорапи. Черна тривърха шапка, на която стърчеше огромно жълто щраусово перо, покриваше бялата му перука, превързана отзад с черна тафтяна панделка. В синия колан, опасващ кръста му, бяха втъкнати чифт гравирани със сребро пистолети и шпага, провиснала отстрани. Лийзи го следваше, повлачил едно кресло, което постави до оградата. Когато Спаркс се разположи в него, първият помощник Метюз застана до него. С галантен жест Спаркс му поднесе гравираната си кутия с енфие и като щракна с пръсти към Лийзи, поръча бутилка мадейра и чаши за себе си и за първия помощник.

Хлапето бе уведомило вече всички за предстоящия дуел и без бавене те заприиждаха откъм предната палуба и от долните помещения, за да отрупат средната палуба. Предстоеше кървава гледка, отговаряща на техните примитивни, садистични импулси, и никому не се искаше да изпусне гледката как ще нашарят до кръв белия задник на Тим и как Махаунд ще си получи заслуженото непременно, тъй като Тими беше здрав копелдак, тарторът на предната мачта. Беше си извоювал положението със собствените юмруци и всички знаеха възможностите му. Не знаеха на какво е способен Рори, но въпреки че физиката му бе завидна, всички обзалагалия бяха за Тим. С изключение на втория помощник, рулевия и часовия на наблюдателницата, всички от екипажа бяха тук, даже и старият Стоут.

Безукорно пременен в чисти бели памучни панталони и синьо палто, Рори пристъпи от вратата на коридора при задната палуба и се закова изправен. Всички погледи се насочиха към него, докато тълпата се раздели и отвори път на Тим откъм предната палуба. Той бе приветствуван с гръмки викове, които липсваха при появата на Рори. Никой освен Спаркс не приветствува Рори, а и капитанът не бе в настроение да поздрави своя домакин.

Решетката на централния люк бе застлана с моряшко платно, така че да се получи издигната платформа. Конопено въже бе изпънато около нея на временно изправени подпори. Малката ковачна бе домъкната на палубата, което зачуди Рори, а два дълги шиша се нажежаваха до червено сред въглените й. Спотсууд и Стинджър, двама брадясали великани, стояха от двете страни на оградената платформа, ухилени към сбирщината под тях, в очакване на предстоящото зрелище. Стинджър махна на Рори да приближи и сервилно му вдигна въжето да се провре отдолу. Тим трябваше да пропълзи сам. Със Спотсууд зад Тим и Стинджър зад Рори те застанаха там, заслушани в коментарите на тълпата. Разнесоха се окуражаващи викове към Тим, замесени с подсвирквания и подигравки към Рори. Не че не се ползуваше с известност, но той беше офицер и сегашният двубой не бе само между Рори и Тим, а между задната и предната палуба. Спаркс им позволи да викат, докато се поуспокоят, след което се надигна и лениво се облегна на перилата с една ръка, а с другата измъкна единия от пистолетите. Думите му се заточиха бавно, но както всички от екипажа знаеха, това привидно безразличие беше указание за едно от най-опасните му настроения.

— Милички мои — започна той със сантиментален глас, — едва ли някъде другаде освен в дъното на ада може да се намери по-пъстър букет от ненормални или по-дяволска сбирщина от хулигани като вас. Няма по-долнопробна пиянска сган от вас и аз не се съмнявам, че всички ще завършите с примка на шията и прощален танц във въздуха. Това и заслужавате. Но сега сте на „АРИАДНА“ на път за Африка и докато разполагам с това — той бавно размаха пистолета — и вие имате на разположение само голите си ръце, зная, че всички вие, манафи такива, се боите от мен. Имате право. Ще ви обеся за палците и ще ви смъкна мръсната кожа от гърба, само ако ме загледате с ъгълчето на окото си. На този кораб не наказваме с камшици за съжаление, но първият, който наруши реда, ще бъде прикован на решетката да вкуси бича. Разбирате ли, педерастки копелдаци?

— Ура за капитана! — това беше езика, който те разбираха и харесваха.

Спаркс се поколеба за миг преди да продължи, огледа ги с ехидна усмивка и пак размаха пистолета.

— Сега, крастави маймуни, ние ще уредим една вражда между двама от моите хора. Да бяха двама от вас, запушалки пробити, щях да ви накарам да се побъхтите, докато дяволът си каже думата. Можете да се биете със зъби и нокти, без всякакви ограничения, да си извадите един другиму очите и да се изгризете взаимно. Но в случая единият от тези двамата е мой офицер. И макар да смятам, че един домакин не е нищо повече от един сополан, който може да бъде окован във вериги и да бъде оставен да пие от мастилото си и да дъвче тефтерите си от едно пристанище до друго, Негово величество, Бог да го благослови — Спаркс мигновено свали и размаха шапката си, — казва, че това е корабен офицер, макар да не е нищо повече от куча опашка. Поради това мистър Махаунд — той посочи към Рори, — се води като офицер на този кораб. А Тим О’Тул, когото измъкнах от една неприятна история в Глазгоу, е способен моряк. Вие всички познавате вашия Тими като първокласен манаф, но той е един от най-добрите ми матроси и страхотен боксьор — инкасатор. Обаче да цапардоса с юмрука си мистър Махаунд би било бунт. Моряшката измет не може да посегне на миропомазан офицер — за подобна постъпка аз би трябвало да обеся Тим. Затова взех мерки юмруците на Тим да не се докосват до мистър Махаунд. За ваше развлечение, фиркачи на ром, ще гледаме дуел с камшици. И той размаха пистолета си — ако някой от двамата откаже, ще му прасна куршум в главата или ще му завра в задника нагорещения ръжен. Спотсууд, Стинджър, размърдайте си задниците, пригответе двамата.

Стинджър се разтопи от уважение към Рори:

— Ако ми дадете палтото си, мистър Махаунд, ще се погрижа да не му стане нищо. — Той изчака Рори да си свали палтото. — А сега ризата ви, мистър Махаунд.

— Ризата? — запита Рори. — И нея ли?

— Да, сър — изговори Стинджър с погребален тон, — тъй е по-добре. Бичът накъсва плата и оставя влакна, които проникват в кожата. Тъй по-трудно се лекува, сър. Пък и капитанът нареди така.

Рори смъкна ризата и я подаде на Стинджър, който я метна на ръката си при палтото. Тим вече беше си свалил фанелката.

— А сега панталоните — протегна ръка Стинджър.

— Но аз нямам гащета под тях.

— Значи по-малко ще събличате, мистър Махаунд. И Тим няма. — Стинджър отправи палец към изправения съвсем гол Тим.

— Няма да се събличам…

— О, ще се съблечете, мистър Махаунд, иначе ще получите късче олово в ухото си.

Рори се обърна и погледна към задната палуба, за да види капитан Спаркс, насочил пистолета си към него. Събу си панталоните. Когато ги подаваше на Стинджър, не можа да устои на изкушението да каже на Спаркс:

— Е да, сър, защо пък не? Няма от какво да се срамувам.

— Вярно! — надигна се глас откъм въжетата, сред циничните присмехулни забележки на екипажа. Но тук-там се чуха и гласове на възхищение.

— Ей такъв да го носиш! Чудо работа!

— Добре го огледай, Тим, да видиш какво значи истински мъж!

— Ето къде да се целиш, Тими. Отсечи му огромните дисаги.

— Наистина е жив ангел, какъвто е бял и с тази руса окосменост.

— И виж какъв розов задник, като на наплескано бебе.

Рори се насили да се усмихне и помаха към въжетата и надолу към палубата, докато Стинджър окачи дрехите му на въжето, зарови в джоба си и измъкна парче насмолена връв. Придържайки лявата ръка на Рори зад гърба, той му превърза китката, изви връвта около тялото на Рори и я завърза плътно, така че тя да остане прикована към гръбнака. В освободената му дясна ръка Стинджър постави дръжката на бича, който блестеше от мас.

— Започвате, щом капитанът изброи до три — прошепна Стинджър. — Не правете опит да бъдете милостив, мистър Махаунд. Капитанът ги загрява тези неща. В такова настроение старият Бастинадо най-напред стреля и после размисля. Ако си помисли, че му правите номера, ще ме накара да ви наръгам нагорещения шиш в задника. Говори се, че снощи някой изклатил наложницата му и това било причината да се пени сега. Целете Тим по главата, мистър Махаунд. Улучете го по очите най-напред, ако можете. Това е единственият начин да победите. Аз съм за вас, мистър Махаунд. Не че имам нещо против Тими, но поддържам вас.

Рори прекрачи и се озова лице срещу лице с Тим върху бялото моряшко платно. И Тим беше привързан като него, оставен само с дясната ръка, държаща камшика. Явната сила на Тим удиви Рори. Той никога не бе предполагал, че е такава мощна маймуна. Въпреки че беше няколко инча по-нисък от Рори, той представляваше маса от мускули, които бликаха и пулсираха под кожата му. Бикоподобният му врат се потапяше в широките рамене. Стомахът му беше плосък и стегнат, а стъпалата му се залепяха плътно за палубата, носещи тежестта на здравите му крака. Без дрехи, Тим беше далеч по-опасен враг, отколкото би могъл да си представи Рори.

Все още с малко светлина след залеза на слънцето, нищо вече не заслепяваше погледа на Рори, докато очакваше напрегнат, приковал очи в Тим. На свой ред Тим го гледаше със същата напрегнатост и двамата се задебнаха. Зачу се отмереното „едно, две, три!“ на капитана и острото изсвирване на корабната сирена.

И се започна.

Макар че Рори не изпитваше към Тим нищо друго освен приятелство, той разбра, че човекът насреща му вече не е познатият Тим. Изведнъж се беше превърнал във враг, готов да го убие или осакати. Рори съзнаваше, че също ще трябва да се бие, за да се запази. Не можеше да прояви милост към Тим, не очакваше и Тим да прояви към него. Единственото, което помнеше, беше обещанието на Тим да му пази очите и да не го кастрира. Да, беше започнало, въпреки че все още никой не вдигаше ръка срещу другия. Продължаваха да кръжат, впили очи един в друг и никой не искаше да започне атаката.

— Започвайте, пъзливи красти! — изрева Спаркс. — Или ще накарам Стринджър да ви наръга по един нажежен ръжен! — Беше се изправил, загледан в двамата. Макар че Рори не посмя да отвлече вниманието си от Тим дори за секунда, той почувствува очакването в гласа на капитана.

Изведнъж ръката на Тим замахна и камшикът се изви. Рори пристъпи встрани, докато се целеше, изчаквайки Тим да се отмести наляво. Камшикът попадна върху дясното рамо на Тими, изви се около врата му и захапа бялата плът, оставяйки кървав белег. Но едничкият миг на бездействие, който Рори си позволи, за да види резултата от удара си, се оказа неуместен, защото камшикът на Тим изплющя и го улучи по бедрата, точно под бутовете с изгарящ огън, който пропълзя по цялото му тяло. Битката започна и нямаше вече отлагане. Замахнеш и отскочиш, замахнеш и отскочиш, като всеки се опитваше да предугади следващата стъпка на другия по блясъка на очите. Камшикът на Рори улучи Тим по ухото и шурналата кръв му показа, че го е разцепил. След това Тим го улучи през гърдите с обратен замах, който преряза кожата и изкара на повърхността първо лепкава кръв, а след това обагри тялото му. Рори не можеше да избегне досега на дългия камшик и дотолкова чувствуваше собствените си болки, че не съзнаваше как и сам той причинява такива. Радваше се да види червените ивици, които се появяваха по тялото на Тим. Всяко сполучливо усукване на камшика го радваше, за да изпита миг след това болката, която получаваше в отговор. Съществото насреща му вече не беше Тим — не беше вече човешко същество, беше нещо, което той трябваше да победи, за да не бъде победен сам. Здраво стегнатата му ръка затрудняваше равновесието, когато влагаше всички сили в замахването и на два пъти едва не падна. Струваше му се, че са изминали часове, а всъщност едва няколко минути, когато установи, че си е изработил някаква техника: замах през главата, който извеждаше камшика високо във въздуха и го изпъваше като пръчка, когато падаше върху тялото на Тим, където се увиваше като живо същество над разкъсаната плът.

— О-ой! Майко божия! — ревеше Тим, когато камшикът изплющяваше по него.

Рори не пестеше дъх с виковете си. Имаше само една мисъл. Да запази сили, да надвие Тим.

Тим замахна и го ужили по корема, веднага след това го удари по прасците и едва не го събори на колене — толкова нетърпима беше болката. Автоматично нещо прищрака в ума на Рори. Краката на Тим! Там трябваше да се цели. Като изви рамене и сведе глава, Рори изостави усъвършенствуваният си вече удар през главата и замахна хоризонтално, при което камшикът се стовари пак по краката на Тим и продължи така, докато не ги разкървави целите, така че бялото платно се покри с кръв под краката им. Светлината бързо умираше и един лошо насочен удар на Тим се вряза в скалпа на Рори така, че очите му се намокриха с кръв и стана почти невъзможно да вижда. Дългата му, наквасена с кръв и пот коса се рееше пред очите и той мислено изпсува, че не е използувал ножиците преди да започне тази игра на смъртта.

Пляс! Камшикът пак се обви по краката на Тим. Пляс! Сега другият захапа дясното рамо на Рори, но той долови, че на ударите на Тим липсваше първоначалната сила — ударите нанесени по ръцете на Тим, оказваха въздействието си. Сега той се съсредоточи изцяло върху краката на Тим, поразявайки ги не с широк размах, а на къси резки плющенета, които се врязваха дълбоко в плътта. Тим залиташе, краката му вече не бяха в състояние да го държат и най-сетне се строполи в нозете на Рори. Направи опит — Рори усети, че това е повече симулиране — да се надигне, ала не успя и пак се отпусна. Рори пристъпи и застана разкрачен над него, опрял двата си крака отстрани на гръдния му кош и заслушан в задавените пъшкания на Тим: „Стига, стига!“ Вдигна глава в посока на Спаркс и изведнъж от тълпата се понесоха викове:

— Защо спирате, мистър Махаунд? — отсече гласът на Спаркс сред приветствията на екипажа.

— Аз не съм убиец, сър — Рори трябваше да прочисти гърлото си от кървавата пихтия, преди да отговори. — Нека ви напомня, че нашият бой не беше до смърт. Победих го. Той се предаде. Борбата свърши.

— Още много може да се бие Тим. Той не е свършил, докато аз не кажа. — Спаркс се изправи и Рори можа да види дори през кръвясалите си очи страшната гримаса на лицето и безумния поглед в очите му.

— Свършил е — викна някой от тълпата.

— Тим се би юнашки!

— Победен е и си призна.

— Вдигнете ръката на мистър Махаунд! — долетя глас откъм перилата. — Честно си извоюва победата.

— Вдигнете му ръката! Вдигайте, вдигайте му ръката! — поде в хор екипажът.

Демоничният израз се стопи от лицето на Спаркс и той протегна ръка да ги усмири, ала вече бяха неудържими. Той беше само един мъж с два пистолета срещу мнозина. Моментът беше опасен — Спаркс седнал на буре с барут, а екипажът — държащ запалената клечка кибрит. По-добре да покаже величието си и да задържи своята популярност, отколкото да им се противопостави.

Той протегна ръка и изчака да замрат виковете.

— Вдигни му ръката, Стинджър — викна той. — Обявявам мистър Махаунд за победител.

Стинджър закрачи по плъзгавото платно и вдигна високо ръката на Рори. Задържа я продължително над прострения Тим, докато екипажът надаваше прегракнали викове. Сега всички бяха за Рори. Забравили бяха своя любимец.

— Освободи ме, Стинджър! — Рори направи усилие да измъкне ръката си и благослови ножа, с който Стинджър преряза канапа. Грабнал го от ръката на Стинджър, той се наведе към все още лежащия Тим. Откъм зрителите се понесоха усмирителни възгласи. Мнозина помислиха, че въпреки думите му, Рори е решил да довърши Тим, но той преряза канапа, издърпа ръката на Тим отдолу и го изправи на крака.

— Ставай, Тим — подкани го той — Ти се би честно. Всички са доволни и, слава богу, можем да видим това. — С внезапен порив той вдигна ръката на Тим високо във въздуха и екипажът избухна в приветствия.

Тим се наклони тежко към Рори.

— Можем да се здрависаме вече, Рори — простена той.

— Можем — Рори сграбчи ръката на Тим. Подкрепяйки Тим и съпроводен от виковете на екипажа, Рори се заклатушка по платното, промуши се под въжето, което Стинджър му надигна, и след това коленичи на палубата да измъкне и Тим. Екипажът се раздели да им отвори път към предната мачта. Бавно и болезнено те заподскачаха нататък, оставяйки кървави отпечатъци от стъпките си по блестящата бяла палуба.

Спотсууд и Стинджър ги следваха.

— Легнете долу на палубата, мистър Махаунд, че и ти, Тим, — изговори грубо Спотсууд, но с известна благост. — Морската вода най-добре измива белезите.

Доброжелателни ръце подкрепиха Рори и Тим, когато те се отпуснаха на палубата, изтеглиха ведро вода и от време на време обливаха телата им с прохладната морска благодат. Неколцина домъкнаха две тънки сламени рогозки от предната палуба и ги застлаха, докато други накъсаха стари ризи и им направиха примитивни компреси.

Дълго време двамата се изпъваха на рогозките, неспособни да се движат. Студените компреси затоплиха телата им и мракът ги надви. Някои от екипажа пееха, други тичаха покрай перилата да свият платната, понеже излезе вятър. Забързаните облаци скриха звездите.

Рори намери сили да повдигне глава, да се пресегне и докосне Тим.

— Сърдиш ли се, Тим? — попита той.

— Не, Рори Махаунд — трудно изговори Тим. — Ядосан съм, но не на теб. На себе си само. Вече никога няма да завербувам някой авер за една презряна златна гвинея. Никога вече. Но колкото и да ми е криво, Рори Махаунд, не мога да не се радвам, че те домъкнах на този кораб. Колкото и да е терсене, радвам се, че те доведох тук — Той успя да стисне ръката на Рори.

Рори отвърна на ръкостискането.

— Зарежи това, Тим, ние сме си приятели. Слушай, авер, става хладно. По-добре да се смъкнем долу. Може ли да ходиш?

— Това мога, макар че краката ми са накълцани.

— Прощавай.

— Хайде де! Нали си запазихме очите и мъжката гордост. Останалото ще се излекува.

Помагаха си един на друг, докато се разделиха — Рори се запъти към задната палуба, а Тим към предната. Намерил се веднъж в каютата си, Рори се просна на дюшека. Както и да лежеше, не се чувствуваше удобно. Боляха го всички мускули, всяко разкъсване на плътта подскачаше от нараняване като при зъбобол. Можеше само да лежи и да брои корабните камбани. При единайсет камбани вратата на каютата се отвори. Беше капитанът и запалената в ръката му свещ показа, че носи в ръката си една чаша.

— Изпийте това — предложи той чашата на Рори.

— Сега да не се опитвате да ме отровите? — отблъсна чашата Рори.

— Да, копеле, ясно е че имате лошо мнение за мен. Ала аз нямам лоши намерения. Благодарение на вас си създадох удоволствието. Най-напред вие и Куарма, след това побоят над Тим. Това не е нищо друго, освен хапче опиум, разтворено във вино. В края на краищата все ви дължа нещо. Отървахте ме от скука в течение на две нощи, а скуката е най-големият ми враг. И така, сър Родрик, аз съм ви задължен. Нещо повече, всъщност вие наистина ми харесвате. Честна дума. Знаете ли, че съм наситен от ежедневното, обикновеното, баналното и тривиалното. Вие сте съвсем друг. Харесвате ми.

— Имахте хиляди начини да го покажете. — Рори надигна чашата и отпи от нея.

— Ще се съобразя с вас, сър Родрик. Задължен съм ви, а пък аз не съм неблагодарен. — Спаркс затвори вратата след себе си.

Въпреки раните и болките Рори заспа.