Ланс Хорнър
Рори Сатаната (34)

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Философията на Мама Феба. В Мелроуз. Преобразената Мария. Магията. Спомен за Чатсуба.

На другата сутрин Рори едва намери сили да остави Мери Фортескю. На драго сърце би се излежавал в леглото до нея, сърбайки силното черно кафе и отговаряйки на милувките й. Неохотно се стресна, а след това му беше още по-трудно да се върне на кораба и да напусне града, без да разбере нещо повече за Елмира. Краткият му разговор с Файал потвърди предположенията му за Елмира. Файал го увери, че била тя. После, в случай, че предположенията на Рори бяха правилни, по това време тя трябваше да е родила сина му. Въпреки че първото му намерение беше да се втурне към резиденцията на губернатора и да отведе Елмира, някакво предчувствие надви нетърпението му и го възпря. Винаги можеше да се оправи с лейди Мери. Какво ли посрещане можеше да чака от нея? Едно нещо поне бе научил. Тя не бе вече ледената девственица, бранила девството си, издирайки лицата на емири и бейове. Не можеше да разбере, дори след като със собствените си очи бе видял с какъв бяс бе похитила Файал, как тази студена красавица може да изпитва подобна животинска разюзданост. Но такава бе истината и сега тя бе тук, в резиденцията на губернатора, а също така и Елмира. Никоя от двете нямаше да замине веднага, защото той трябваше да се погрижи най-напред за живия товар.

Щом се качи на борда на „Шейтан“, Рори се опита да прогони чувствата си на заден план. Тъй трудно беше да ги подреди всичките. Съзнаваше, че онова, което изпитва към Мери Фортескю, не е любов, но какво беше в такъв случай? Приятно му беше да е с нея и при боричкането в леглото тя нямаше равна на себе си. Сега, след като бе видял действията на лейди Мери с Файал, съзнаваше, че на драго сърце би сменил мястото на младежа. Би го задоволила лейди Мери в новата си роля. Но може би повече от разюзданата похот на Мери Фортескю, или от разгорилия се огън в лейди Мери, той жадуваше за тихото задоволство, което винаги бе изпитвал с Елмира. А сред всички тези мисли се заплиташе и смущаващият спомен за мулатката, която бе срещнал в Мелроуз. Какво беше името на онази повлекана? Мария? Под нечистотиите, които я покриваха, имаше нещо, за което си струваше да се помисли. Но тъкмо сега дявол ги взел всичките! Да вървят на майната си! Той се усмихна. Беше ги имал всичките, с изключение на Мария. Някой ден ще я потопи в леген с вода и ще я измие. Но стига разсейвания! По-добре да се замисли за робите.

Джеху бе застанал край дългата редица роби, заобиколен от топове брезент и с остър нож в ръката. Всеки негър пристъпяше до него, Джеху отмерваше два аршина платно, срязваше го с ножа и го връчваше на роба, който след това се оттегляше към мостика. При изненадания и учуден вид на Рори, Джеху сви рамене.

— Не мога да ги оставя да маршируват голи из улиците на Порт ъф Спейн. Може да са диваци, но пискюлите дето висят между краката, им изглеждат дяволски човешки, а те не са гледка за порядъчна жена. Никога вече няма да се задоволи със своя съпруг. Не мисли, че използувам нашето хубаво платно, само за да запазя благоприличието на тукашните жени. Не, сър! Изпращам игли, конци и восък. Всеки мъж сам си носи парчето брезент през града и щом стигне до своето място, зашива страните и се получава чувал, който ще напълним със смола. Какво ще кажеш за стария глупак, който с един куршум убива два заека?

Рори кимна одобрително, изненадан от предвидливостта на Джеху. Когато и последният роб слезе на сушата, Рори го последва, за да ги намери събрани на кея под наблюдателното око на Тим. Всеки бе с пристегнатото около кръста си парче плат и широко ухилен при усещането на твърда почва под краката си. С помощта на няколко моряци Рори ги строи по четирима и поведе колоната. С помощта на действуващия като надзирател Кту, а също и на яхналия кон Тим, който ги следваше отзад, те закрачиха към къщата на Мери. Мама Феба ги очакваше, яхнала един кокалест катър, превил гръбнак под огромната тежест. Закиска се доволна при техния вид, и особено когато съгледа момчетата, напомняйки на Рори, че й е дал обещание да подбере тези, които намери за най-подходящи да слугуват в къщата. А също и че ще бъдат необходими хора за оборите, помещенията и зеленчуковата градина, както и за млечните кози, кокошките и всичко останало, осигуряващо хранителните доставки.

Скоро на робите се стори скучно да маршируват спокойно. Въодушевените им чувства преливаха. Те подскачаха във въздуха или на дължина и подритваха крака с белите си пети, развявайки постоянно като знамена провесените платове, при което провисналите им подробности оставаха неприкрити. Всичко бе ново и различно за тях и ги караше да жестикулират и да се провикват при вида на някоя къща, птичка, дърво, волска кола или минаващ с каретата си бял мъж.

По пътя за плантацията трябваше да преминат през малка река и дори видът на свежата вода бе прекалено много за тях. По време на плаването бяха разбрали кой е техният господар. Кту, заедно с избраните от него отговорници, изтича към Рори и го замоли за кратък престой, за да могат да се изкъпят. Той се съгласи и цял час те скачаха из водата, търкаха се с белия пясък от дъното на реката и със снопчета трева. За пръв път от месеци насам, ухаещи на чистота, мнозина от тях дотърчаха до изправения на коня си Рори, взеха ръката му и я положиха на влажната си глава, помилваха коляното му и бяха доволни от ласкавото потупване на ръката му по гладката като атлаз кожа на изпечените им от слънцето плещи.

В Мелроуз Рори и Тим се занимаваха да настанят, нахранят и разположат робите за почивка. Накрая всички бяха подслонени, макар че леглата им представляваха купчини сено, а първото ядене само варени банани. Но Мама Феба обеща на Рори, че на сутринта ще има повече и нищо не помрачи опиянението на момчетата от благополучното им пристигане на сушата. Късно следобед, когато вече имаше известен ред, Рори извика Мама Феба под сайванта, за да подбере шестима, които да обучи за домашна прислуга. Бавно тръгна покрай редицата. Внимателно огледа всички, преминавайки няколко пъти, докато направи избора си. Рори забеляза известна прилика между избраните и когато я запита, тя му отвърна със звучен, весел смях:

— Защо, господар Рори, аз избирам тях млади и нежни? Мъже, които идват при къща на мисис Фортескю, те винаги търси девици. Обичат да блъскат тях. Аз също обича млади мъже и да научи тях прави неща, както аз харесвам. После аз също иска научи млади момчета бъде добри разплодници за теб — дойде време ти доведеш някоя женска ляга с тях. Това причина защо аз подбира така тях. Тук ние няма развъжда дребосъци. Освен туй — тя намигна на Рори — Мама някак свикнала с млад жребец Файал и тя надява може някое от тези момчета стане него като порасне след две три години.

Макар че Рори не можеше да си представи някой друг освен Файал да прегръща Мама Феба, все едно че се любиш със слоница, той й намигна и тя пак се закиска.

— Аз тази нощ има изненада теб, госп Рори. Голяма изненада! Ти само гледа. Твой приятел Тими върне града за мен с известие за мисис Фортескю. То изненада и ти не бива опитваш измъкнеш от мен. Но дойде нощ и ти видиш. Сега аз само взема тези младоци в къщата и залови за работа. Място голямо и работа много.

През остатъка от следобеда Рори остана извън къщата, където младите негри под вещото ръководство на Мама Феба чистеха стаите с ведра, метли и парцали. Той се установи в помещението за робите, където надзираваше тяхната работа, подбирайки десет души, включително тези, които бе назначил за отговорници на кораба. Но докато Мама Феба се интересуваше повече от младите, с добра външност и подчертана физическа надареност, Рори подбра най-силните и най-интелигентните. След това извади моряшките игли и конци и им показа как да пришият парчетата платно, за да направят чували. Те схванаха бързо и преди да ги остави, отговорниците вече учеха другите как да го правят. Купчината чували започна бързо да се трупа в ъгъла на помещението.

Следобед в Мелроуз пристигна Тим, водейки натоварения с кошове катър. Отказа да каже на Рори какво има в кошовете, а ги откара към задната врата, предаде ги на Мама и после дойде да седне до Рори. Отскубвайки се от безмилостните разпореждания на Мама, Кту също седна на земята до Рори. Положи глава върху коляното на Рори, отчасти, да почувствува близостта на господаря си, а и за да направи впечатление на другите чернокожи, че само той се радва на пълното благоволение на господаря.

Тим и Рори седяха, заслушани в припева на робите, които шиеха торбите, докато светлината стана толкова дрезгава, че повече не можеше да се вижда. Резкият тропически здрач се стопи в нощта и откъм къщата прозвуча звън на камбана. Без да знаят значението й, те излязоха от помещението и закрачиха сред сгъстяващия се мрак към къщата. Мама Феба бе застанала на предната врата като призрачна планина. Покани ги вътре с шумоленето на колосаните си фусти.

Вътре имаше коренна промяна от потъналите в паяжина дебри на сутринта. Сега всички подове бяха лъснати, канделабрите също, сред свежия аромат на сапун и пчелен мед. През огромната всекидневна зала тя ги поведе към трапезарията, където огромна махагонова маса бе застлана за двама. В чисти бяла риза и панталони Кту се появи изневиделица и застана зад стола на Рори, докато сресан и сияещ, Питър, също в бели дрехи, се изправи зад Тим. Порой светлина от средата на голямата маса отразяваше свещите на големия сребърен канделабър. Придърпаха столове за тях и със завъртане на фустите си, Мама излезе.

После нейните момчета, всичките с бели бричове, донесоха пълен супник и тя се върна да ги надзирава, насочвайки движенията им, докато те сервираха на Рори и Тим. Последва блюдо пилешко с ориз, силно подлютено, и салата от палмова сърцевина, обилно полята с масло. Вечерята приключи с крем карамел и чаши тъмно, горещо кафе, гарнирано с бренди. Рори измести стола си от масата, сграбчи Мама Феба през кръста и я целуна.

— Това ли е изненадата, която ми готвеше? — ръцете му напразно се опитваха да обгърнат огромната й талия.

— Ами, не, госп Рори, това само ядене. Голяма изненада идва скоро. Ако вие, господа, готови иде в легло, може би вие открие моя изненада. — Тя пак поведе Рори и Тим извън трапезарията. Посочи осветения праг, на който небрежно се беше облегнало върху рамката на вратата едно девойче.

— Това тук лично моя внучка Пентикъст, която ние нарича Пени. — Тя бутна момичето към Тим, който обви ръка около нея и я притегли към себе си, а тя се сгуши на рамото му. — Мисля госп Тими той не иска спи сам чак тук. Пени тя няма още големи цици защо много млада, затова госп Тим няма озори много себе.

Пожелавайки им набързо лека нощ, Тим придърпа послушната Пени в спалнята и затвори вратата, после я отвори за миг, за да намигне многозначително на Рори. Пристъпи бързо от прага, целуна Мама Феба по бузата и пак се върна в стаята, затръшвайки вратата подире си.

Мама съпроводи Рори до спалнята, която бе видял преди това. Кту стоеше на прага като силует пред ярко осветената стая.

— Махни от мой път — блъсна го Мама Феба. — Не знаеш ли, че зла прокоба стоиш на прага? Толкова голям и като великан! Призраци може поиска мине и ако мине, те може промъкне през теб, защото няма място за тях и, ако докосне тебе, ти веднага заболи стомах и глава твоя подуе.

Макар че Кту не можа да я разбере, плъзна се встрани от прага към коридора, изплашен от погледа на Мама.

— Госп отива на легло и той няма нужда голям негър свали дрехи. — Тя прогони Кту с един замах на чукоподобната си ръка.

— Кой е там, Мама Феба? Аз затова държа Кту.

— Него няма нужда тази нощ — кимна тя авторитетно с глава и това окончателно отпрати намръщения Кту по коридора.

— Мисис Фортескю, тя възнамерява идва тук някои нощи, но сега тя не тук и казва мен, че не добро за неин госп Наш Хари спи цяла нощ и няма работа. Затуй аз казва една птичка в шепа по-добро от цяло ято на дърво и няма нужда голям негър свали твои дрехи.

Тя тласна Рори през вратата.

На меката светлина на свещника в спалнята той видя в полусянката изправено момиче, чиято рокля от розов атлас привличаше светлината на свещите. Тя бавно изви глава към него и той видя, че е прекрасна. Овалното лице с цвят на слонова кост очертаваше кървавочервена уста и искрящо черни очи. Лицето бе окръжено от изобилие на къдрици, падащи до раменете. Деколтето откриваше закръглени едри гърди, гладки като атлазената материя. Мама пристъпи и я бутна до Рори.

— Тук аз, госп Рори, изненада приготвила за теб — закикоти се Мама. — Не знаеш ли коя тя? Съща чорлава Мария, която била преди. Аз само изкъпала нея и облякла за теб.

Беше наистина Мария. Но каква промяна имаше в момичето! Тя беше прекрасна. Вчерашното гнездо на плъхове, каквото представляваше косата й, бе пригладено и падаше от главата й като черна коприна. Кожата й с цвят на розова кост покриваше по-долен пласт, който може би бе отражение на роклята, тлеещ като разбъркана жарава. Аромат на жасмин и мускус, дързък и подканящ, се излъчваше от нея.

Протегнатата й ръка го докосна и пръстите й го опариха като въглени.

— Тя просто умира бъде любена, тази — наблегна Мама, тръгвайки към вратата. — Нея омръзнало малък брат. Сега аз мисли, тя има истински мъж! — Затвори вратата и Рори дочу резкия й кикот да се носи из коридора.

Пристъпи към Мария и вдигна ръката й към очите си. В нея нямаше престорена скромност. Горещите й пръсти погалиха оголените му крака, преди да го обхванат през кръста. Притисна глава в набъбналия му чатал. Повдигна очи и го погледна, после бавно отпусна ръце, плъзна ги отпред и се замъчи с токата на колана му. Той присви корем, за да я улесни, и тя го разкопча. Едно по едно освободи копчетата на панталоните и издърпа прилепналото трико най-напред на коленете, а после под прасците.

Вдигайки най-напред единия крак и после другия, той се освободи. Тя пак положи буза до него, но само за миг, докато пръстите й разкопчаваха долните му гащи и ги смъкваха в краката му. Той скочи към нея. Пръстите му разкъсаха копчетата на ризата, захвърлиха я с палтото на пода и той застана гол пред нея. Тя беше все още на колене и топлата й влажна уста го приюти. Ръката му натисна меката й коса и бавно насочи главата й, но като се отърси от нея, тя ускори движенията си. Той я остави за миг, после отблъсна главата й.

— Ти наистина мъж, господарю — тя погледна към него. Той я изправи, така че изравни лице с нейното.

— Стъпваш на опасна почва, Мария. Още миг и аз ще бъда по-малко от обикновен мъж за теб. Ела! Леглото ни чака и нямам желание да сгъвам колене, което сигурно ще се случи, ако продължим така.

Тя не му отговори, макар той да бе убеден, че го е разбрала. Видя как розовата атлазена рокля се присъедини към панталоните и ризата му, докато издърпваше покривката на леглото. Тя духна свещите, но в бързината пропусна две три, които затрепкаха за миг, а после възобновиха яркия си пламък. Притегли я до себе си, но след миг двамата се заплетоха. Нямаше нищо изучаващо или любящо в нейната страст. Никоя от дивите красавици на неговия харем не беше го поглъщала с такова необуздано желание. Ласките й бяха и бесни, и сурови. Беше лъвица, чиито пръсти, уста, език й зъби похищаваха тялото му, докато Рори загуби чувство за време, място и разум. Той стана обикновена концентрирана маса от нерви, неспособен да бъде равностоен на нейната акробатика, без да знае къде или как тя ще се наниже следващия път. После изопнатите му до крайност нерви не можеха повече да устоят на всепоглъщащите й атаки. Облада го сякаш делириум, за да рукне от него течен огън и да го изпрати в бездната на задъханото облекчение, където с мъка си поемаше дъх, докато постепенно затишието му позволи да отмести запотеното си тяло от знойния огън на женската плът под него. Дори и тогава трябваше да продължи да отблъсква атаките й.

Изведнъж, без всякакво предупреждение, той бе разбуден от рязка болка, която разкъса устната му. Усети собствената си гореща и солена кръв в устата и блъсна момичето, но въпреки силата му тя се вкопчи за него, изсмуквайки кръвта от раздраната устна.

— Разюздана кучка! — Направи опит да се отскубне той, но зъбите й се бяха впили в долната му устна, а ръцете й го бяха обгърнали здраво. Измъквайки се от нея, той я вдигна и звучно я плесна по лицето. Устата й мигновено го освободи, а това бе достатъчно. Претърколи се в леглото и скочи. Свещите бяха загаснали и той затърси кутията до леглото. Намери прахан, щракна фитила и запали нова свещ. Тя се бе изпънала в леглото, а устата и лицето й бяха опръскани с кръв. Изпод разпилените възглавници той видя извитите черни пера на заклан петел, смачкан от тежестта на телата им, а безжизнените му очи се взираха в него.

— Дявол го взел, какво…? — Грабна мъртвия петел и го запокити на пода. — Какво става тук? — Сграбчи единия чаршаф и го поднесе към устната си, за да спре кръвта.

Тя бавно се изправи с котешка грация. Отри с една ръка бузата, където я беше ударил, но го гледаше безстрашно с дръзко ококорени очи, докато яркочервеният й език облизваше кръвта по устните й. Повдигна рамо, а показалецът й се плъзна надолу по тялото.

— Мария никога няма даде теб друга жена, голям мъж. Тя просто няма даде. Никога вече няма. Тя харесва теб. Мария запазва целия теб само за нея. Ти никога няма докосваш друга жена. Никога вече.

— Така си мислиш, черна кучко. Разкарай се! — Той пристъпи към ръба на леглото и вдигна ръка, но тя се плъзна по чаршафа и обгърна краката му с ръце. Въпреки волята му допирът на горещата й плът го възпря. Тя се спусна и пръстите му потънаха в гъстата й черна коса. Окървавените устни го приютиха и той едва намери сили да издържи.

— Ти знаеш аз какво, господарю бял мъж? Аз дявол, това аз. Магьосница. Тази нощ аз правя магия над теб. Тази нощ аз пия твоя кръв, господарю бял мъж. Ти никога няма остави мен. Не може. Дори ако искаш. Аз погълнала теб. Теб цял. Ти вътре в мен и ти сега част от мен. Магия прави така, че ти никога не може избяга от мен. Виж!

Сграбчилите го пръсти показаха колко ловко го бе съживила наново. Той беше безсилен. Не можеше да се противопостави на ласките. Въпреки че някъде в ума си я презираше, тялото му отговаряше на нейното и той падна в леглото, привличайки я. Очите на мъртвия петел го гледаха от пода и той можеше да се закълне, че едното от тях се затвори в похотливо намигване.

Ръцете й го придърпаха към окървавената възглавница. Той задържа ръката й в своите и се излегна. Тя спря да си играе с него, погледна към очите му и се усмихна.

— Ти само много щастлив аз не сукуян, господар голям мъж. Аз само дявол. Не мога събличам кожа, хвърча нощем и да пия кръв. Но мога обичам теб, господар голям мъж. Мога обичам теб тъй, че ти идва моли мен сутрин, обед и вечер да любим. Мъж, ти още не видял нищо. Чакай, аз почна веднъж.

Той потупа кървавата възглавница и се отпусна така, че да може да я вижда по-добре. Тя се залови да доказва думите си с неизчерпаема вещина, каквато не бе изпитвал от Четсуба насам. Зората набразди небето в розово и теменужено, нахлу в стаята и запрати на пода насечената сянка на решетката от прозореца. Той се обърна настрана, освободи ръката си и заспа. След миг тя стана, грабна атлазената си рокля и я метна на себе си. После се наведе за мъртвия петел, изскубна едно дълго, извито перо от опашката му и го мушна между краката на Рори. Усмихвайки се, тя излезе от стаята.