Ланс Хорнър
Рори Сатаната (20)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Рори като господар наследник на Хюсеин. Верният Млийка. В хамама. Англичанка в харема. Решението на Рори. Мечтания и хрумвания, които ще станат реалност.

След мъчителното преживяване в Басампо, последвано от убийството на Хюсеин през първата нощ в Саакс, на Рори му се гадеше от бруталността, кръвопролитието и жестокостите. Изглежда човешкият живот бе най-евтината стока в Африка. Човек можеше да бъде принесен в жертва, за да се умилостиви гнева на някой африкански бог. Можеше да бъде обезглавен по прищявката на местния властник, затова че е стъпил върху сянката му. Или можеше да бъде измъчван префинено, само за да разсее за момент скуката на някой дребен шейх от пустинята. Африка наистина беше страна на жестокостите. Реките й гъмжаха от крокодили, джунглите й — от отровни змии, просторните савани изобилстваха от диви зверове, а въздухът от кръвожадни насекоми. И населението й бе погълнало всички злини, на които го учеха те, за да се бранят по суша, вода и въздух.

Не, това не беше съвсем вярно! Рори бе открил в Африка милосърдие, приятелство и гостоприемство, които надхвърлят всичко, което би могъл да си представи. Баба бе предложил на Рори любезното си и безкористно приятелство. Баба се бе показал и великодушен: тръгнал от Ливърпул без пукнат шилинг, сега Рори беше богат като английски крал. Дори рубинът, подарен му небрежно от Баба, струваше повече от „Черният принц“, кичещ Хановерската корона. Дрехите, които носеше, принадлежали някога на Хюсеин, далеч надхвърляха всичко, каквото бе обличал дотогава, а те не бяха единственото наследство на Хюсеин. От прозореца на покоите си Рори гледаше към двора на харема, обитаван от наложниците и робините на Хюсеин. Четирите му жени и безбройните им деца бяха изпитали до един задушаващото въздействие на коприненото въже на един евнух, но робините и наложниците бяха пощадени. Рори вече ги беше огледал, след като Баба му бе казал, че сега те са негови. Негово имущество! Негови робини! Негова стока!

Като изгладняло хлапе в магазин за бонбони Рори не беше в състояние да си избере. Където и да погледнеше, виждаше изкушение и не знаеше коя сладка плът му се иска да вкуси най-напред. Хюсеин наистина бе познавал плътта и сега грижливо подбираните от него роби от пазарищата в Кайро, Хартум, Тунис, Фец и Маракеш бяха строени пред Рори, за да им се наслаждава. Трябваше само да излезе на балкона на стаята си, да огледа красавиците, които минаваха под погледа му и след като направеше избора, да предаде желанието си на своя евнух на харема Карем. След няколко минути избраницата се намираше до неговия диван, готова да се подчини на заповедите му.

Ала независимо от това неизказано богатство Рори често се обръщаше към Елмира, която първа бе дошла при него в палатката на Баба. С нея се чувствуваше по-свободен, а и тя бе свикнала така, че предугаждаше желанията му преди още да ги е изказал. Беше тиха, нежна девойка, благоразумна и кротка в своята привързаност към Рори. Но кротостта и смирението, които проявяваше денем, нощем се променяха в бясна настървеност, стига той да пожелаеше.

Черният леопард Чатсуба бе премного за него и Рори я отминаваше, с изключение на редките случаи, когато пожелаеше дивата й страст — тя бе прекалено пламенна и изтощителна за постоянно. В резултат на редките повиквания Чатсуба стана намръщена и непокорна. Веднъж Рори трябваше да заповяда да я наложат с камшик за това, че се беше нахвърлила с нокти върху друга жена. След това изглежда в нея се наслои озлобление към него и той се уплаши да не би тя да го отрови. Реши да я даде на Млийка, който беше без жена много по-дълго, отколкото Рори предполагаше. Млийка я получи в малката стая, която извеждаше от спалните покои на Рори, и след първата нощ Чатсуба изглеждаше не само смирена, но се и оправи. Млийка, който всеки ден научаваше нови думи, дойде при Рори, коленичи пред него и постави ръката на Рори върху главата си.

— Жена добра — каза Млийка. — Тя иска… — отвори огромната си ръка и шумно си плесна задника с дланта. — Ти добър, Рори Монго. Аз добър. Скоро бебе за Рори Монго.

Престанал вече да куца, Млийка считаше Рори и всичко негово за своя лична собственост. Никога Рори не се беше радвал на такава вярност и привързаност. Млийка беше винаги зад него и ако Рори се канеше да закопчае копче или да завърже някаква Връзка, Млийка го правеше вместо него. Да би могъл да сдъвче храната му, Млийка би го вършил на драго сърце. Беше слуга, с който се гордееше: силата му и огромната физика напомняха на Рори за Баба. С помощта на онези, които говореха неговия език, Рори научи нещо за него.

Както Баба бе предположил, той беше касай, ала бе роден в робство при някакъв мамелюкски принц в Кайро. Бил коняр на един от принцовете и когато веднъж, не по негова вина, конят хвърлил младия си ездач, струпали вината на Млийка и го продали. Търговецът, който го купил, го продал на един керван, потеглящ за западното крайбрежие, а крайното му предназначение било някоя фактория за роби, откъдето щели да ги натоварят на кораб, за да ги разпродадат из островите на Западна Индия.

Докато прекосявали пустинята, той се подхлъзнал на един камък и си навехнал крака. Знаейки че ще бъде изоставен, ако не върви с останалите, той накуцвал със страшни болки през целия ден, докато вече не можел да стъпи на крака си. Паднал и не можел да стане. Веднага го лишили от кафе и го изоставили край пътя да загине, ако край него не беше минал Рори. Затова той боготвореше Рори с привързаността на кучето към своя господар, а Рори на свой ред покровителствуваше огромния негър. Обличаше го с дрехи по-подходящи за лакей, отколкото за роб, винаги го държеше до себе си и когато започнаха да разговарят на английски, започна да разчита все повече на Млийка. Дори и Баба се възхищаваше на черния му роб.

— Тук имаш нещо, братко Рори, каквото не можеш купи за никакво злато на робския пазар. Извън тебе, Мансур и стария Слиман аз нямам на кого да се доверя, а ти имаш твоя Млийка. — Баба се обърна и заговори на огромния здравеняк, който се ухили и занарежда нещо на своя език. — Той казва — преведе Баба, — че ти си неговата душа. Според неговата вяра всеки мъж има своя душа и свое тяло. Повечето хора никога не виждали душата си, но Млийка заявява, че е щастлив, защото можел всеки ден да вижда душата си, тъй като тя била в теб.

С верния Млийка за свой телохранител, богатия избор на жени от харема за нощта, Елмира за тихи страсти и топлото приятелство на Баба, дните на Рори в Саакс се движеха бързо като в унес. Обикновено Рори се събуждаше при първия вик на мюезина от килнатото кирпичено минаре, което бе най-високата постройка в Саакс. Напевният глас на имама разгонваше унеса му и го караше да отвори очи и се взре в жената, която лежеше до него. При студената, сива утринна светлина, с плувналата си в пот кожа, отворената уста и напластената по бузите коса тя съвсем не приличаше на еротичния екземпляр, каквато беше през изтеклата нощ. Чернилката, която бе потъмнявала очите й, беше размазана, а боядисаните с къна ръце изглеждаха жестоки и хищни с дългите си нокти, които се бяха забивали ожесточено в гърба му през нощта. Киселият мирис на чаршафите го отблъскваше и той беше склонен да изрита жената от леглото, отвратен при мисълта какви странни и неестествени неща бяха вършили един на друг в мрака. От време на време вземаше твърдо решение да не повтаря подобна нощ. И понякога спазваше решението си — вместо някоя от обучените майсторки от харема повикваше Елмира. Плавните й милувки и нежните думи го облекчаваха след пресищането с толкова разнообразна женска плът, водеща до странни перверзии. С Елмира той можеше да се протегне и заспи, без да става нужда да доказва жизнеспособността си не само на партньорката, а и на самия себе си. Знаеше, че Елмира желае повече и понякога й го даваше, при което долавяше нейната благодарност. Но колкото и да желаеше, тя никога не проявяваше открита ревност към предпочетените от него. Тя бе тази, която го приготвяше, преди да се оттегли. Въвеждаше жената, оставяше плодове и напитки до леглото и след това инструктираше шепнешком жената, преди да излезе мълчаливо и безропотно. После, нагаждайки действията си според времето, когато жената се оттегляше сутринта, тя заставаше до леглото на Рори, разпъждаше мухите от него с метличка от конска опашка, сгряваше кафе в малко джезве, изтриваше с гъба потта по тялото му и дори избираше дрехите, които Млийка трябваше да му облече.

С чисто тяло и възстановено от ароматното кафе енергия той тръгваше из тихите, прохладни коридори на двореца, следван от Млийка, и излизаше през окованата с желязо врата, зад която в двора го очакваше конят му заедно с този на Баба или на Мансур. Яздеха из околностите, към улиците на търговците на накити, а понякога и до продавачите на оръжия или до пазара за роби, после се връщаха да се изкъпят, отпочинат и побеседват.

В лабиринта на дворцовите постройки имаше няколко хамама. Обикновено те се отправяха за този, който беше използуван изключително от бащата на Баба и беше в съседство с харема му. Крачеха заедно по дългите коридори и засенчени колонади. Запознат вече с двореца, сега пътят не изглеждаше така дълъг и уморителен за Рори, както през първата нощ, когато го бе прекосил. Вече можеше и сам да се оправи из двореца, макар че почти никога не ходеше сам. Придружаваха го или Млийка, или Ома. Между двамата винаги възникваше спор кому да се падне тази чест. И двамата бяха ревностно привързани към него, но той имаше вяра повече на Млийка, отколкото на Ома.

Един следобед Рори и Баба с Млийка по петите им отвориха вратата на хамама. Млийка помогна на Рори да си свали дрехите, докато евнухът Ал Джарир помогна на Баба. Приятно беше да свалят потните роби и тежките вълнени джелаби и да се мушнат сред ухаещата пара. Още по-приятно беше да се отпуснеш под пръстите и здравите ръце на Ал Джарир, чиято задача беше да смъкне кирта и потта от телата им с кокален нож. Казаха на Рори, че ножът е издялкан от рога на носорог и притежавал магическото свойство да прави телата им силни и мускулести.

След като ги изтъркаха, те влязоха в друго помещение, където се потопиха в басейн с хладка вода, която ги пощипваше хладно след горещата пара. Оттук влязоха в едно затъмнено помещение, където се изпънаха на хладния керамичен под и оставиха Ал Джарир да ги масажира. След като свърши, той ги помоли да останат по корем, докато се разхождаше по гърбовете им с огромните си стъпала. Тежестта беше почти непоносима, но възстановената жизненост на протичащата по артериите им кръв бе доказателство за съвършените познания на мъжа.

— Ал Джарир е истинско съкровище — изпъшка Баба. — Може да прави всичко, което е по силите на нормален човек, освен да оплоди жена. Всъщност жените от харема го предпочитат пред съвършения мъж, тъй като той може да бъде с двайсет от тях за една нощ, без да загуби силите си.

— И ти му позволяваш това? — В своето невежество Рори винаги бе предполагал, че никой господар на харем не допуска друг мъж да докосва жените му.

— Разбира се. Питай твоя Карем и той ще ти каже, че изпълнява двойна задача. Не само пази харема, но го и обслужва. Да не мислиш, че ние си блъскаме главите да кастрираме мъже, само за да ни пазят харемите? О, не! Това биха могли да вършат и двойка едри сенегалки. Друга е причината за съществуването на евнусите. Помисли си: в харема на баща ми има към триста жени. Той беше човек на години. Дори и да вземеше по една жена всяка нощ, необходима му беше близо една година, за да спи с всичките. Това би означавало, че всяка жена ще има мъж само по веднъж в годината, а пък и баща ми беше доста стар. В такъв случай какво биха правили те, докато чакат да им дойде редът? За една единствена нощ в годината?

Рори кимна. Щеше да има много незадоволени жени в харема, ако се обслужваха само от един мъж.

Баба насочи пръст към негов шеговит присмех.

— Студенокръвните нрзани не са свикнали с харемите. Не че ти, братко мой, си студенокръвен, или дори че си все още нрзани — побърза да добави той, — но ние, които държим жените си в хареми, трябва да се подготвим за всичко. Питам те, какво биха правили тези скучаещи жени? Как биха издържали седмици, месеци наред без мъж? Ха, ами че те ще започнат да се любят една друга. Някои от тях ще си останат жени — благи и нежни. Други ще придобият мъжки черти — властни и брутални. Това е лошо. Всеизвестно е, че след като една жена веднъж е любена от друга жена, тя никога вече не пожелава мъж. Затова ние държим евнусите, тъй като те не са истински мъже, но са напълно способни да задоволят всяка жена.

— Господарю — ниско се поклони Ал Джарир на Рори, показвайки в полумрака белите си зъби, — това наистина е факт. Щом влезем в двора на харема след вечеря, жените се бият за нас, изподраскват се коя да ни вземе. От тристате жени в харема аз съм обслужвал всички, освен проклетата англичанка.

— Англичанка? Англичанка ли каза той, Баба?

— Точно така. Тя е истинска усойница. Истинска кобра, мамба, боа! Баща ми я получи като подарък от султана на Магреб, който пък я беше получил от губернатора на Танжер. На вид е апетитно парче, Рори, но е жив дявол. Кълна се, че никой мъж няма да я обладае, и когато баща ми — мир на праха му — се опита, тя му издра очите. Можеше да заповяда да я бичуват, ала я пазеше да я даде на някой от враговете си.

— Бих искал да я видя — наведе се напред Рори. — Една англичанка тук! Просто невероятно.

— Ти я видя, братко мой. Помниш ли нощта с Хюсеин? Спомняш ли си най-разярената кучка от всички? Тази, която изтръгна гениталния му орган и по-късно хвърли пръста на Хюсеин на балкона? Това е хиената, за която говоря.

— Една руса, с бяла кожа? Как е попаднала тук?

— Пиратите по крайбрежието на Берберия не подбират кожа и националност. Понякога предпочитат да запазят някое момиче от заловените заради откупа за нея. Очевидно тази не е била откупена. Но повече за нея по-късно. Кучката е твоя, ако я пожелаеш, обаче те съветвам да стоиш настрана от нея. Щом губернаторът на Танжер, султанът на Мароко и султанът на Саакс не са успели да я укротят, нямаш никакъв шанс и ти. Говори се, че тя владее някакъв номер с коляното си, с който може да, накара яки мъже да се търкалят на пода. Разправят също така, че имала навика уж да отстъпва, а после, тъкмо когато мъжът да влезе в нея, присяга отдолу и сграбчва скъпоценната му торбичка, като я стиска, докато той припадне. — Баба се обърна към евнуха и роба. — Сега ни оставете, Ал Джарир и Млийка, ще си отпочинем малко. Но стойте на стража пред вратата и не пускайте никого. — Баба и Рори минаха в съседното помещение и се изпънаха на намиращите се там дивани.

Очевидно Баба преливаше от идеи, които искаше да разисква с Рори. Имало, започна той, повече от хиляда жени в двореца и както си призна, това било по-лошо, отколкото да имаш хиляда джина под покрива си. Хиляда жени — харемът на баща му, на брат му Хюсеин — сега на Рори, на брат му Мансур, който не бил още толкова голям, и неговият собствен. В допълнение към тези наложници много били и жените, които ги обслужвали, все робини. Хиляда жени, които не вършат нищо, освен да се развличат, да кроят интриги, да прелъстяват евнусите и сами себе си и понякога да обслужват него, Рори и Мансур. Клетвите на шейтана да ги сполетят!

Според обичая, макар и не точно по закон, той трябваше да предаде жените от харема на баща си на смърт. Защото да бъдат докосвани от друг мъж, било оскверняване на неговата памет. Въпреки това той си спомняше как баща му винаги му казвал, че било пилеене на ценна робска плът да се избесят всички, затова, когато умре, той трябвало скрито да разпродаде бащиния си харем.

След това, естествено, жените на Рори ще скучаят след заминаването му и ще му създават нови тревоги, като не се броят многобройните жени от собствения му харем, от които бил отегчен, а несъмнено и някои, които Мансур е престанал да използува. Аллах знае само колко ли още пратенички има тук, изпокрити из кътчетата на двореца. Какво да прави с тях? Няма ли Рори някакво предложение?

Рори можа само да каже, че било съвсем необмислено от страна на божествения архитект на мъжкото тяло да го сътвори така, че един мъж да може да задоволява само една жена едновременно. Колко жалко! Все пак той ще вземе една от робините на Баба — англичанката.

По дяволите англичанката! Да потъне вдън земя! Баба го загледа. Проблемът!

За пръв път от живота си Рори виждаше недостатъка от изобилието на жени. Както бе споменал, един мъж може да спи само с една жена едновременно… А не би ли могъл Баба да ги продаде?

Бавно, със свити устни, Баба кимна с глава. Точно за това искал да говори е Рори. Да очисти целия дворец от излишни жени. Но — подчерта той — не можеше да продаде всички в Саакс. Освен неуважението, проявено към паметта на баща му, такова голямо количество от жени би наситило пазара в Саакс и най-избраните робини биха донесли не повече от една десета от стойността си.

Защо да не закарат всички в Ринктъм Кясъл? — предложи Рори.

Уви! Робините, колкото и да са хубави, не се търсели много от другата страна на голямата вода. Харемните робини и държанки, обучавани да работят в леглото, били безполезни като работнички на полето. Роботърговците търсели здрави, силни мъжкари. Не, Ринктъм Кясъл и другите фактории за роби по крайбрежието нямало да свършат работа. В новия свят не само не търсели жени, но и самите търговци ги прекарвали неохотно е корабите. След двадесет години би дошъл край на търговията с роби в Африка, ако мъжете роби в Америка имат много жени. Плантаторите сами щели да си възпроизвеждат роби. Ала Баба имал план, който бил доста сложен. Би ли желал Рори да му помогне? Рори би направил състояние, ако си разчисти харема заедно с Баба и забрави за връщане в Ринктъм Кясъл.

Ринктъм Кясъл! Ливърпул! Вуйчо Джеймс, когото никога не бе виждал! Дъртият му копелдак, който не го бе счел за достоен, за да го покани у дома си, а го беше експедирал за Африка на роботърговски кораб! Каква ли почит дължеше на този непознат човек? Каква, наистина, сравнена с всичко, което дължеше на Баба, който го бе направил свой брат. Бе споделил двореца си с него, беше му дал безграничната си любов и го беше направил притежател на толкова ценности? Досега не му се беше отваряла възможност да се отплати на Баба, а ето че за пръв път Баба искаше нещо от него. И то не егоистично, тъй като бе заявил, че и Рори ще направи цяло състояние. Дявол го взел Ринктъм Кясъл! Дявол ги взел и Ливърпул, вуйчо Джеймс, Сакс, Спаркс, всичките! Пътят на Рори бе този на Баба и той не се поколеба да го заяви.

Решението му ощастливи Баба. Като султан на Саакс той не можеше да прави вече дълги преходи до крайбрежието, а трябваше да остане тук, за да следи отблизо всички събития. Естествено, той ще изпрати Мансур, но Мансур беше навършил едва осемнайсет години и нямаше опит в предвождането на кервани на дълъг път, нито би могъл да се оправи с хитрите роботърговци. А на Рори Баба можеше да се осланя. Точно това беше идеята на Баба.

Древният град Тимбукту беше едно от най-големите робски средища в Африка. Тук от незапомнени времена арабските търговци продаваха мъже и жени. От Тимбукту пътищата водеха към Магреб, Тунис, Либия, Египет, а оттам към Етиопия и Арабия. На робските тържища на Тимбукту хиляда жени може да бъдат погълнати веднага и количеството нямаше да повлияе на пазарната цена. Да се закара керван дотам не би представлявало особена трудност — беше много по-лесно, отколкото да се насочат към северните градове. За да се стигне дотам, трябваше да се прекосят много мили през пустинята и жените трябваше да се носят на камили. А разстоянието между Саакс и реката Нигер не беше голямо и веднъж стигнали до Нигер, можеха да превозят жените с лодки до Тимбукту. След като продадеше жените, Рори можеше да се присъедини към някой керван за Маракеш, който се намираше от другата страна на пустинята и бе най-главният град на Магреб. Това ще представлява тежко триседмично пътуване, каза Баба, но от Маракеш до Танжер щеше да бъде по-лесно, тъй като нямаше оживени пътища и той можеше да пътува на кон.

— И като стигна в Танжер? — избърза Рори.

Тогава Рори ще закупи кораб. В Танжер имало много кораби — английски, холандски, американски, тъй като мавританските пирати на Танжер били бичът на крайбрежието и залавяли много кораби. Разбира се, Рори ще бъде улеснен. Баба ще изпрати куриери, които ще пристигнат преди Рори и ще сключат всички сделки. Името на султана на Саакс вдъхваше респект дори в Танжер. След като закупи добър кораб, Рори ще намери екипаж — измежду заловените в робство нрзани в града имало много моряци.

Ето че се сдобиха с кораб и екипаж. Всичко това беше чудесно, съгласи се Рори. И както може да се предположи, ще разполага с няколко чанти злато от продажбата на робините в Тимбукту. Но какво ще прави с кораба и златото?

Ха, това беше съвсем ясно! Рори ще вземе златото и ще закупи роби в Танжер. Като допълнение от закупените от Рори Баба ще изпрати тези, които е събрал за Ринктъм Кясъл. Силни, здрави мъже ще издържат без трудности пътуването през пустинята. Така Рори ще се сдобие с товар първокачествени роби. Ще ги превози през океана и той и Баба ще имат всичките пари за себе си. Той не възнамерява повече да продава робите си на оскъдна цена по крайбрежието. Където и да реши да ги откара Рори, ще вземат пълна цена за тях. След това Рори ще изпрати кораба обратно в някоя фактория на западното крайбрежие, на която се спре Баба, където Баба ще го очаква с нов товар роби. Ще купят втори кораб, после друг и друг. Рори ще прекосява океана, а Баба ще го снабдява оттук. Ще завъртят търговия, която ще засенчи другите, така че английските търговци ще заприличат на евнуси.

Положително такава бе волята на Аллах. Не току така той бе сбрал Сакс и Саакс. Той ще прати хора в Басампо да вземат Тим. Разбира се, ако е оживял. Тим ще замине с Рори и ще му бъде дясната ръка. Мансур ще замине за Танжер със стария Слиман, а по-късно ще основат фактория на крайбрежието. Баба щракна с пръсти. Е, какво ще каже Рори?

Трябваше да се премислят толкова неща, да се превъзмогнат толкова на пръв път непреодолими препятствия, че Рори не знаеше какво да мисли. Всичко беше толкова невероятно, и все пак… Щом мъже можеха да идват от Англия, да основават фактории за роби и да закупуват роби от Африка, след това да ги превозват в Западна Индия и да ги продават, защо да не можеха двамата с Баба да сторят същото? Ще натрупат баснословни състояния. Хиляда робини средно по двайсет фунта правеха двайсет хиляди фунта, а освен това разполагаха с огромните ресурси на Баба. Баба, Мансур, Слиман и… бога ми, да, Тим, стига да беше жив! И разбира се, Млийка. Пък и сам Рори. Дявол го взел! Той не беше вече някакъв си корабен писар при вуйчовия си капитан. Сега и той беше нещо.

— Наистина защо не, Баба? — Рори прекоси помещението да седне до него. — Дай да си стиснем ръцете. Там, откъдето идвам, наричат това „джентълменско споразумение“. Саакс и Сакс, фактически съдружници. Много са подробностите, които трябва да обсъдим, Баба. Кога започваме?

Ръката му се задържа дълго в огромната черна ръка и му се стори като че ли се вля от единия в другия по обвързващо от всякакъв договор.

— Утре след първия вик на мюезина. Но стига по работа, братко мой. Нужно ни е и развлечение.

— Да — каза Рори, като се изправи. — Дойде ми на ума за англичанката.

Баба вдигна поглед.

— Ако само мисълта за нея ти оказва такова въздействие, щом я желаеш, твоя е. — Плъзна се от дивана и се изправи до Рори. — Но помни какво ти казах за номера с коляното. Не ми се иска да станеш като Ал Джарир.

— Който е предупреден, взема мерки — ухили се Рори.