Ланс Хорнър
Рори Сатаната (2)

ВТОРА ГЛАВА

Глазгоу. Проститутката Мери Дейвис. Любовни екстази. Обещание за подарък.

Дребни инциденти и закъснения отнеха на Рори три дни от пътуването му. Дейви Кямбел не можа да дойде и Рори трябваше да измине пеша разстоянието от Сакс до Глазгоу, където закъсня да се качи на дилижанса и трябваше да остане за следващия ден. Тази загуба на време все пак се превърна в нещо, за което не заслужаваше човек да се ядосва.

За пръв път попадаше в град и той сметна, че мрачният, гранитен и потискащ Глазгоу е просто едно усъвършенстване на запустелите равнини на Сакс. В града поне имаше хора, движение, блъсканица, нещо постоянно бе в ход. Без багаж, който да му пречи, той излезе от хана, служещ за спирка на дилижанса, решен да не изхарчва нито пени от скъпоценните си шилинги, само, за да изпъне за няколко часа огромния си скелет върху някое легло. Времето се бе затоплило, грееше слънце. Той бе забелязал купа сено в двора на хана, която щеше да му свърши работа за през нощта и така щеше да спести парите. Дотогава щеше да се забавлява, като разгледа града. От една улична продавачка си купи паница супа за едно пени и макар че бе само ечемик и вода, все пак затопли стомаха му. След това тръгна да се шляе из града.

Скитайки безцелно, той намираше всяка гледка за нова и интересна, докато стигна до доковете и за пръв път съгледа морски кораби с високи мачти и огромни извити, боядисани фигури на носа. Един такъв щеше да бъде следващият му дом и макар че те му се сториха чудовищно грамадни, навързани край доковете, той са зачуди как ли ще изглеждат в океана.

Късно следобед, когато ефектът от ечемичената супа се изпаряваше и винаги здравият му апетит се обади, той се раздели с доковете, само за да установи, че е изгубил пътя из криволичещите улички. Избирайки напосоки една от тях, която му се стори, че води в посока, обратна на тази, от която бе дошъл, той закрачи по тесния калдъръм, псувайки жителите, които изхвърляха сметта направо на улицата и изливаха помията в канавките. Вървейки близо до къщите, където беше малко по-чисто, той се спря за миг да погледа една танцуваща мечка на отсрещния тротоар.

Гледката беше много смешна. Мечката бе облечена в червена и синя коприна с много звънчета по нея и се тътреше на края на едно въже, което държеше циганин с не по-малко пъстри одежди. Рори помисли, че е могъл да изживее целия си живот в замъка Сакс, без да види нещо толкова необикновено и живописно. И докато се взираше опулен в зрелището, усети, че му издърпват баретата от главата. Извърна се — нямаше никой край него. Убеден за миг, че просто си е въобразил всичко, той потта главата си и установи, че е гола. Долови шеговито кискане и изправи глава. На един отворен прозорец, полюшвайки баретата му само на пръст от него, младо момиче се беше провесило на перваза. Бялата рокля бе така дръзко разтворена, че почти напълно разкриваше изкусителните гърди. Те бяха снежнобели, заоблени и гладки и той дори видя румените им зърна. Всичко това представляваше далеч по-интересна гледка от смачканата барета, която момичето държеше в ръцете си, дори по-занимателна от тромавата мечка и шарения циганин. С големи усилия вдигна очи към лицето и прецени, че момичето е младо, дръзко и апетитно с черните си къдрици, изскочили изпод бялото й боне.

— Какво си се зазяпала, ленена главице? — пръстите й поразтвориха роклята и обгърнаха една от гърдите. — Тук ли? Хубавичка е, нали?

— Трудно може да се избере между двете — Рори се поклони с грация на кавалер от ордена Сейнт Джеймс. — Ако животът ми зависеше от това, не бих могъл да определя коя от двете е по-хубава, но естествено, за това е необходимо да направя по-задълбочено сравняване. Очите не могат да ме измамят, но ако към тях прибавим и пръстите, сигурно ще успея да определя. Или и двете са еднакво прелестни. Все пак докато разискваме на такива теми, бих желал да получа обратно баретата си.

— А защо не дойдеш да си я вземеш. Пък ако пожелаеш, ще можеш да използуваш очите и пръстите си. Спри да зяпаш и бърбориш от тротоара и идвай горе.

— Да не би случайно името ти да е Мери, девойче? — ухили се той.

— А ти да не си самият дявол, че да го знаеш? Да, казвам се Мери Дейвис.

— Права си, Мери Дейвис, аз съм самият дявол. Рори Махаунд, на вашите услуги. И без повече дрънканици — идвам веднага.

Тя му посочи пътната врата, която беше открехната, и се мушна обратно през прозореца, като затвори плътно кепенците. Вратата водеше в мрачен коридор, вмирисан на варено шкембе и мишки, но почти незабавно се отвори друга врата и той прекрачи в топлата стая и се намери в обятията на момичето. Тя пресегна към гърдите му, но той я сграбчи и повдигна, докато устните й докоснаха неговите. После я пусна, завъртя я с гръб и с две ръце се залови да проучи това, което само отчасти бе видял. Не срещна никакви препятствия, тъй като роклята й нямаше нито копчета, нито връзки. Наслади се продължително, усети как нараства желанието и беше сигурен, че полата му вече стърчи. Тя се обърна да го погледне, държейки в ръка старата му, изтъркана барета.

— Ще ти струва два шилинга — каза тя.

— Два шилинга за кое? За старото ми кепе? Ох, малката, ако можех да прежаля два шилинга, щях да си купя ново и да захвърля това. Независимо от факта, че и ти нямаш право да ми го задигаш и да искаш два шилинга откуп за него.

— Не за баретата — подхвърли тя. — Не за този парцал, а за това, което искаш да направиш с мен.

— Но кой казва, че искам да правя нещо с теб, което да ми струва два шилинга?

Тя посочи надигнатата му фуста.

— Ти не го казваш, но Нашият Хари говори вместо теб.

Той погледна надолу и се ухили, но последните думи изрече сериозно:

— Още не съм плащал за това, нито ще платя някога. Цялата наслада отива по дяволите, като си помисля, че ще трябва да прахосам два шилинга за нещо, което съм намирал покрай всеки плет.

Той намести баретата на главата си и тръгна към вратата, но тя го изпревари, опирайки гръб в нея. Когато ръката му присегна към мандалото, тя го задържа и той притисна тялото си към нейното. Усети как ръката й присегна под фустата му.

— Прав е Нашият Хари? — притаи дъх тя. — Ами че той е наистина самият Сатана.

Тя го сграбчи за миг, после се дръпна да залости вратата и остави роклята си да падне на пода.

— Няма да ти струва два шилинга, момчето ми. — Тя се замота с копчетата на палтото му. Фустата ти може да е парцалива, а палтото кърпено, баретата ти е на дупки, а кесията празна, но ти имаш нещо, което дори и една пристанищна уличница като Мери Дейвис никога не е виждала, нито някога ще види, струва ми се. Такъв костелив дългуч, че си струва два шилинга, за да има какво да разправя Мери Дейвис до края на живота си. Ето ти промяна! Вместо ти, Мери Дейвис ще ти плати два шилинга и ще видиш по-интересна гледка от мечката, на която се пулеше.

Никога преди и никога след това Рори не бе припечелвал два шилинга с по-голямо удоволствие. Нейните професионални милувки го възбудиха много повече от несръчните ласки, които бе получавал от разните Мерита у дома и разбра, че тя му дава много повече от цената на парите, защото нейните ласки и гальовно прошепваните нежности му показваха, че това не беше за два шилинга. Скоро всичко свърши, но тя не го пусна.

— Трябва да вървя, мила Мери — опита да се изправи той, но тя го издърпа надолу. — Рано сутринта хващам дилижанса за Англия, а в двора на хана има само една купа сено. Искам аз да бъда този, който ще се сгуши в нея през нощта. Скитосването из улиците на Глазгоу през нощта не предлага приятни перспективи.

— Купа слама в двора на хана! И какво има една купа слама, което Мери Дейвис не може да ти предложи?

— Съвсем нищо!

— Тогава ще останеш тук, Рори Махаунд, ако това ти е името, а то е сполучливо дадено. Ще затворим плътно кепенците и ще залостим вратата. Мери Дейвис може да си го позволи веднъж в живота, защото то никога няма да се повтори. В шкафа има комат хляб и бутче студено овнешко. Ще сложа чайника и ще приключим вечерята с чаша чай, полят с капка уиски. После, като си напълним стомасите, тримата ще се позабавляваме.

— Тримата ли? Да не очакваш някой друг?

Тя кимна, тръскайки черните си къдрици по лицето.

— Аз, ти и Нашият Хари — посочи тя. — Не го ли броиш? Клетият, сега си почива, но след като изпием по чаша чай, пак ще надигне глава горд и енергичен. Само почакай и ще видиш.

— Ще ме разглезиш ти, Мери Дейвис, как да не те обикна!

Рори се излегна в кревата, сложил ръце на тила, и я загледа как се суети из малката стая. От един шкаф над камината тя извади чиния със студено месо и парче хляб. Наряза месото на тънки филийки, а след това и хляба. Когато водата завря, сложи чай и го остави да се запари. Пак се върна при шкафа и извади оттам една пръстена бутилка. Придърпа малката чамова масичка до леглото и я покри с парче грубо ленено платно. Рори, настанен върху леглото, и Мери в единствения стол, който притежаваше, си похапнаха приятно и той намери вечерята много по-занимателна от очакващата го купа слама. Мери Дейвис беше симпатично момиче. Очевидно беше отскоро в занаята и Рори можа да види, че тя искрено се привързва към него. Също както правеха всички други Мерита.

След като се нахраниха, тя избута масичката и се настани в леглото. Точно както беше предсказала, Нашият Хари ги дари с наслада не само веднъж, преди да се свие за почивка. А докато си почиваше, Рори и Мери Дейвис се унесоха в разговор като стари приятели. Сред грубостите на нейната вулгарност Рори долови следа на скромност и макар че, както сама избърза да каже, че беше уличница и проститутка за два шилинга за току-що слезлите от корабите и изгладнели за жени моряци, Рори я намери духовита и симпатична. Също така установи, че тя е лудо влюбена в него.

— Защо ти е потрябвало да ходиш в Англия? — запита го тя, усуквайки с пръсти дългите му руси коси. — Окаяно е, както съм чувала. Защо не останеш при Мери Дейвис?

— И какво ще ядем, като свърши студеното овнешко?

— Ще припечеля още.

— А пък аз ще лежа по гръб и ще те оставя да ме издържаш?

— Нищо подобно! Слушай, Рори Махаунд, аз не мога да върша две неща едновременно. Не мога да стоя тук, припечелвайки два шилинга, и да скитам покрай доковете, като търся следващия. Някои дни улавям петима клиенти, а това прави десет шилинга, понякога имам щастието да изкарам десет, а това прави цял фунт. Ако обаче имам човек, който да ми помага, може да набарам двайсет клиента, а това прави два фунта. Ще ги деля с теб. Един фунт за теб и един за мен. Мислиш ли, че би могъл да си докараш такава надница в Ливърпул? По един цял фунт на ден? Ами че това се равнявана заплатата на самия кмет, а аз ще върша цялата работа.

По един фунт дневно! Предложението беше съблазнително. Малцина мъже можеха да припечелят толкова. Но Рори поклати глава.

— Изкушаваш ме, Мери Дейвис. Но независимо от твоите думи, от вълшебните бели цици или перспективата да прекарам всичките си нощи с теб, колкото и да ме изкушава всичко това, утре потеглям за Ливърпул. Заминавам с кораб за Африка. Може би няма да изкарвам по един фунт дневно, Мери Дейвис, но ще видя света.

— В Африка няма да видиш такива бели и закръглени като тези. — Тя покри с шепи гърдите си. — Ще намираш само черни. Само веднъж през живота си съм виждала негър, но съм чувала, че в Африка всички мъже и жени са черни. Когато съзреш тези черни кучки, ще пожелаеш да бъдеш пак при Мери Дейвис.

— Това ще сторя, а също и Нашият Хари.

— В такъв случай остани, Рори — замоли го тя. — Тази къщурка е моя, оставена е от баща ми. Сара МакКрори, която проститутства на втория етаж, може да си излезе. Тя ми плаща само един шилинг дневен наем. Можеш да се настаниш там, така че да има къде да седиш, докато аз работя. Не съм толкова вятърничава и не се надявам да се ожениш за мен. Може би няма да останеш за дълго, но докато си тук, аз ще те имам, Рори, а никоя жена не може да иска повече. От всички мъже, които са ме мачкали и са пъшкали отгоре ми, ти си единственият, когото съм пожелала и аз самата.

— Не, малката, не ме изкушавай повече — смекчи с целувка отговора Рори. — Аз съм задължен на чичо си, който ми изпрати пари за дилижанса за Ливърпул, и ако не замина, значи направо да го ограбя. Ако не мога нещо друго, Мери Дейвис, поне държа на думата си. Някой ден ще се върна от Африка и когато този ден дойде, ще побързам за Глазгоу да те видя. Напиши ми адреса си преди да замина, за да зная къде да те търся.

— Е, това е по-добре от нищо — въздъхна тя и се притисна по-близо към него. — Поне ще мога да се надявам. Ще мисля за теб, Рори, с всеки мъж, който сложи мръсните си лапи отгоре ми, и ще ми се иска да си ти, такъв силен, чист и фин, с блестяща коса.

— Трябва да лягаме да спим, защото ще трябва да ставам рано, за да хвана дилижанса в седем часа, ако успея да намеря пътя до хана.

— Ще дойда да те изпратя. Не бой се, няма да те посрамя. Имам прилични дрехи. Така че лека нощ, мили Рори, ще ви разбудя рано, теб и Нашия Хари.

— Ще се събудим, Мери Дейвис. — Той изпъна ръка и я притисна към себе си. Лоената свещ догоря, оставяйки само замиращите въглени от торфения огън да хвърлят розови сенки в стаята. Той задряма доволен, щастлив и сигурен в малката стаичка с Мери Дейвис, която не бе затворила очи. Не искаше да загуби частица от образа му, докато все още можеше да го наблюдава при загасващата светлина, натъкми устни до ухото му и зашепна:

— Замислих се, Рори, момчето ми.

— За какво, Мери Дейвис? — надигна се той.

— Иска ми се да те запомня с нещо.

— Всичко, което имам — отвърна той — са дрехите на гърба ми, а ти знаеш колко струват те. Едва ли ги бива и за кофата за смет. Ако ти оставя фустата си, ще трябва да ида в Ливърпул гол. Ако оставя наметката си, ще замръзна до смърт. Оставя ли кепето, ще пипна някоя църковна хрема до живот. Кесията ми се е протъркала до скъсване, а кинжала не го бива повече от кухненски нож. Но ще ти кажа какво ще направя, Мери Дейвис — целуна я той. — Единственото нещо, което имам от майка си, която никога не съм виждал, е една кехлибарена брошка. Намира се в кесията ми и ако я харесваш, твоя е.

— Не бих могла да я взема, понеже е на бедната ти умряла майка. Аз съм порядъчно момиче, макар да съм уличница. Но все пак ти благодаря.

— Тогава ще ти изпратя подарък от Африка. Обещавам ти го. Така че очаквай го, Мери Дейвис, и когато дойде, ще си спомняш за мен и Нашия Хари, ако не си ни забравила дотогава.

— Това никога няма да направя, Рори. Никого от вас не ще забравя.